Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 190                             15.06.2016г.                    град С.

 

                                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ въззивен състав

На седми юни 2016 г.

в публичното заседание, в следния състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН   ЗЛАТЕВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ :           НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                      ТРИФОН   МИНЧЕВ

Секретар  С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1171 по описа за 2016 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.258- 272 и сл. от ГПК във вр. с чл.226, ал.1, т.1 и ал.2 и във вр. с чл.124 от КТ и във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

 

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила Въззивна жалба вх.№ 6327/18.03.2016г. от юридическото лице- работодателя/ответник/ “М.”- ООД, гр.Ч., обл.С. против първоинстанционното Решение № 231/01.03.2016г. по гр.дело № 4167/2015г. по описа на РС- гр.С., в частта му, в която са уважени исковете на бившия му работник- ищец Н.С.К. ***, по чл.226, ал.1, т.1 и ал.2 във вр. с чл.124 от КТ  и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, относно заплащането на парични обезщетения за незаконно задържане на трудовата книжка и несвоевременно издаване на Удостоверение- обр.УП-3 в размер на 3 830, 50 лв., за неизплатено трудово възнаграждение за м.май 2014г. в размер на 138, 29 лв. и за мораторна лихва върху трудовото възнаграждение в размер на 12, 51 лв., ведно със законните последици от това.Счита, че РС неправилно е възприел за безспорно установено, че той неправилно е задържал документите на работника- ищец, че той е работил и през м. май 2014г. и му се дължи трудово възнаграждение, и съответно мораторна лихва върху това трудово възнаграждение. Няма нови свои доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Претендира разноските си и пред двете съдебни инстанции. Не се е явил процесуален представител, и не е пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

В дадения му от ОС- С. 1- седмичен срок не е представил писмена Защита по делото.

 

 В законоустановения 2- седмичен срок е постъпил писмен Отговор на Въззивната жалба от другата страна- бившия работник/ищец/ Н.С.К. ***,  в който той развива подробно аргументите си против направените във Въззивната жалба оплаквания, сочи конкретни фактически и правни аргументи в своя защита и моли да се потвърди изцяло атакуваното от работодателя му- ответник първоинстанционно Решение на РС- С., ведно със законните последици от това. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Претендира разноските си по делото пред настоящата въззивна инстанция.

 

В дадения му от ОС- С. 1- седмичен срок е представил кратка писмена Защита, в която поддържа изложеното в писмения му Отговора на въззивната жалба.

 

СЪДЪТ, като се съобрази със събраните на първоинстанционното дело писмено и гласни доказателство, със заключението на съдебно- икономическата експертиза, с документите от ИА”Главна инспекция по труда”- С.,  поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, и като обсъди становищата на всяка една от страните и мотивите на обжалваното първоинстанционно Решение в атакуваната му част, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правни основания по чл.226, ал.1, т.1 и ал.2 и във вр. с чл.124 от КТ и във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззивната жалба на въззивника/бивш работодател/ се явява процесуално допустима, подадена в законния 2- седмичен срок от връчването на Решението на съответната страна, която има пряк и непосредствен правен интерес от обжалването му, и е подадена чрез надлежния първоинстанционен РС- С., до надлежния настоящ въззивен ОС- С..

Атакуваното с Въззивната жалба първоинстанционно Решение на РС- С. е валидно постановено в съответната писмена форма от родово и местно компетентния РС- гр.С., същото съдържа всички основни атрибути по смисъла на чл.236 от ГПК, поради което то е напълно валидно постановено.

Разгледана по съществото й въззивната жалба се явява неоснователни, необоснована и недоказана, поради следните съображения:

Въззивният ОС- С. в настоящия си състав счита, че в първоинстанционното производство РС- гр.С. задълбочено, правилно и пълно е установил в значителна част фактическата и правната обстановка по казуса, въз основа на правилните факти и правни разпоредби е стигнал до едно в крайна сметка напълно мотивирано, законосъобразно и правилно свое Решение, поради следното:

Обжалваното Решение на РС е изцяло правилно и законосъобразно, а подадената срещу отделни негови части въззивна жалба е неоснователна, поради следните аргументи и насоки :

Във въззивната жалба се твърди, че РС неправилно е възприел за безспорно установено, че той като ответник неправомерно е задържал документите, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца до 28.01.2015г. Въззивникът навежда доводи, че след като е изпратил писмена покана до работника- ищец, следва да бъде освободен от нормативно установените последици от забавата. Но в хода на делото пред РС безспорно е доказано, че по силата на сключен писмен трудов договор № 47/1.10.2008г. в гр.Ч., обл.С. работникът- ищец е бил назначен на длъжността „обслужващ бензиностанция/ газстанция", с място на работа С. О. ОБЩ..Ч., обл.С. на осн. чл.67, ал.1, т.1 от КТ, за неопределено време, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 255, 00 лв./двеста петдесет и пет лева/, при пълно работното време, на 5- дневна работна седмица, 8- часов работен ден. На 29.04.2014г. той е подал писмена Молба за напускане по взаимно съгласие, и с официална писмена Заповед № 41/25.05.2014г., получена от него едва на 28.01.2015г., трудовото му правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие с работодателя му- ответник. В тази връзка следва да се отбележи, че въпреки, че в Заповедта за прекратяване на ТПО е посочена дата 25.05.2014г., към този момент ищецът- работник не е разполагал с никакви документи, доказващи трудовото му правоотношение с работодателя му- ответник. Доказано е по несъмнен и безспорен начин с писмени и гласни доказателства, че той многократно е търсил работодателя, ходил и му се е молил, но ответникът- работодател по различни причини е отказвал да предостави на работника- ищец необходимите му официални писмени документи. Така например на 06.06.2014г. ищецът е подал до Държавна инспекция по труда/ДИТ/- гр.С. официална писмена Жалба вх.№ 0068-2638/06.06.2014г., като в резултат на нея при извършената служебна проверка се констатирало, че работодателят му/ответник/ е призован с призовка на Д"ИТ"- С. да се яви и да представи необходимите документи за извършване на проверка. Лицето, извършващо счетоводна дейност и обработващо част от документите на фирмата, било в отпуск и извън гр.Чирпан, една част от документите са били при счетоводителя и не могли да бъдат представени към датата на проверката- видно от текста на Писмо изх.№ 0068-3173/07.07.2014г. от ДИТ- С.. Проверката е приключила с АУАН № 24-000191/16.07.2014г. и НП № 24- 000191/11.08.2014г., издадено от Директора на ДИТ- С., което е отменено с Решение № 3/09.03.2015г. по НАХД № 368/2014г. по описа на РС- Чирпан, поради допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения при издаването на посоченото наказателно постановление/НП/.

След това е получил писмо от работодателя- ответник изх. № 027/10.07.2014г., с което последният е поканил работника си- ищец да си получи необходимите документи от него, както в действителност това е точно моментът, от който въззиваемия счита, че е изпълнил задължението си по чл.6, ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж/НТКТС/ и това го освобождавало в случая от каквато и да било отговорност като бивш работодател. Въпросното официално Писмо е приложено към доказателствата по делото още с Исковата молба от ищеца- работник.

Във въззивната жалба се твърди : „В настоящия случай това е датата, на която ищецът е получил писмото с обратна разписка", като тази дата следователно е 10.07.2014г., само че самият ответник- въззивник така и не е установил точната датата нито пред РС, нито пред ОС, на която то е било изпратено от въззивника и получено от въззиваемия, за да може да се прецизира периода от прекратяване на трудовия договор до момента, в който отправената покана е била получена. В тази връзка няма представена обратна разписка, нито удостоверение от „Български пощи"- ЕАД, нито от каквито и да са други търговски дружества, осъществяващи пощенски и куриерски услуги в България.

Ищецът от своя страна изрично е признал факта, че е получил въпросната покана, още повече, че сам я прилага към доказателствата си, като в самия текст на Писмото изх.№ 027/10.07.2014г., работникът- ищец Н.К. е уведомен изрично, че Молбата му за напускане по взаимно с вх. № 001/29.04.2014г. е била изцяло и своевременно удовлетворена, и с официална писмена Заповед № 41/25.05.2014г. той е бил официално освободен от заеманата длъжност, считано от следващата дата- 26.05.2014г. Работникът- ищец/въззиваемия/ е бил поканен тогава да се яви лично в  работно време в офиса и да получи всички необходими документи, свързани с прекратяване на трудовото му правоотношение с работодателя- ответник/въззивника/. В тази официална писмена Покана обаче няма конкретно определен ден, час, и/или срок, в който работникът да се яви да получи необходимите писмени документи, не се уточнява и в кое работно време следва да това/тъй като видно от другите доказателства по делото на РС, за работниците на газстанцията в с.Оризово работното време е 24 часа, за гр.Чирпан е 12 часа, а за офиса на фирмата работното време е напълно неустановено по делото.

Независимо от гореизложеното обаче, работникът- ищец и след тази Покана многократно е посещавал офиса на работодателя си- ответник с намерение да си получи тези документите, което той изрично заявява при отговора на поставените му въпроси по реда на чл.176 от ГПК/видно от Протокол от о.с.з. на 01.12.2015г., стр.3- 5/. И след отправянето на тази Покана до работника, работодателят е намирал различни причини, за да не върне трудовата книжка и др. документи на бившия си работник, който отново е ходил многократно, заедно със свидетели, преди и след поканата, да търси своя работодател и да се моли той да изпълни задължението си по закон. В тази връзка, видно от свидетелските показания на св.Емил Данаилов, той заедно с работника е посетил офиса на фирмата над 20 пъти, като всеки път връщането на документите е отказвано от работодателя по различен повод- че те се намират при счетоводителката, или офиса заключен. Едва в края на м.01.2015г. работникът- ищец Н.К. си е получил книжката, която според него е била “меко казано в безобразно състояние.” Следователно, ако работодателят- въззивник е имал сериозно намерение да изпълни задължението си, нямало да е необходимо работникът- въззиваем сам да търси адвокат и едва на 20.01.2015г. да изпраща официална писмена Покана, с която да търси предаване на документите и плащане на възнагражденията от бившия си вече работодател- въззивника.

Впоследствие едва на 28.01.2015г. на работника- ищец е била връчена трудова книжка му книжка, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, трудовия му договор и удостоверението УП-3. При това трудовата му книжка била в ужасно състояние, силно повредена, измачкана, мокрена, поради което оригиналът е бил представен в съдебното заседание по делото, като данните от нея не се четат добре, химикалната паста и печатите са много размазани, а хартията- силно повредена. Това прави за в бъдеще тази трудова книжка практически вече неизползваема.  Същото е  констатирано от РС при извършване на оглед на трудовата книжка- „СЪДЪТ ИЗВЪРШИ КОНСТАТАЦИЯ на представената трудова книжка в съдебно заседание, при което установи, че същата е мухлясала..."

Безспорно е, че по време на назначената от ДИТ- С. проверка, работодателят е отправил писмена покана до работника, но тази покана не може да го освободи от последиците на забавата, щом и след получаването е продължил със същото недобросъвестно и некоректно поведение спрямо работника. Поканата не е само средство, с което работодателят да се освободи от отговорност, а с нея се поема ангажимент към работника, че при явяването му в указаното време и място, канещият ще осъществи определеното обещано поведение- да предаде документите, удостоверяващи ТПО. Следователно поканата може да освободи длъжника- работодател от неговата забава, ако същият действително има намерение да я изпълни. Самото заявено поведение само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че работодателят следва да бъде освободен от последиците на собствената си забава по изпълнението на едно носимо задължение- необходимо е обективно спазване на това обещано с поканата поведение/той да се намира в работно време в офиса на фирмата си, с надлежно оформени книжа, които да предаде на работника при неговото явяване/. В тази връзка, щом се позовава на ефекта от отправената покана, работодателят е следвало да докаже не само факта на отправяне и получаване /неясно на кои дати/, но и собственото си добросъвестно поведение след връчване на писмото. Когато с поканата е предложен ден, час или определен срок, работодателят трябва да докаже, че е присъствал на посоченото място и в посоченото време, че документите са били оформени и готови за предаване. Когато с поканата е посочено определяемо време- работното време на офиса, какъвто е настоящият случай, работодателят следваше да докаже пред съда какво е работното време на офиса, че лично той или упълномощено от него лице се намирало в това работно време в офиса, а документите са били надлежно оформени и готови за предаване, но очевидно никакви доказателства не са ангажирани в тази насока нито пред първоинстанционния РС, нито пред настоящия ОС- С..

Твърдението във въззивната жалба, че било налице бездействие от страна на ищеца, не отговаря на събраните по делото данни и доказателства, тъй като ищецът категорично е доказал, че за целия посочен период 26.05.2014г.-28.01.2015г. е потърсил работодателя в неговия офис над 20 пъти за период от цели 8 месеца. Освен това работникът се е наложило официално писмено да сезира ДИТ- С., посещавал е адвокат, отправял е покани. Следователно безспорно е било установено и доказано, че поведението на въззиваемия работник е активно и ясно сочи за неговата лична заинтересованост от получаване на документите си, като същият е предприел всички възможни действия за това. Наред с това съгласно разпоредбата на чл.6, ал.3 във вр. с ал.2 от НТКТС, работодателят се освобождава от задължението за незабавно връщане, ако при неявяване на работника да я получи, го покани лично с писмо с обратна разписка. Щом работникът се явява, поканата е безпредметна. Поради което и с оглед на гореизложените съображения, първоинстанционният РС е постановил  едно напълно мотивирано, правилно и законосъобразно Решение по делото.

Също така във въззивната жалба се твърди, че не се дължало трудово възнаграждение и лихви за м.05.2014г., тъй като работникът Н.К. не е полагал труд за този ден, но практически не са събрани абсолютно никакви доказателства в хода на делото пред РС, които да подкрепят едно подобно голословно твърдение- напротив, представеното от ищеца трудово досие съдържа само няколко документа- уведомително писмо, с което ищецът е поканен да му бъдат връчени документи, без доказателства за получаването му от ищеца; молба от ищеца за прекратяване на трудовия договор; Заповеди № 107/29.04.2014г., № 108/29.04.2014г., № 93/30.10.2012г. и № 83/31.08.2011г., относно разрешен платен и неплатен годишен отпуск, които очевидно никога не са били връчвани на работника поради липсата на дати и подписи на самия работник; трудов договор. Липсват и каквито и да са ведомости, от които да е видно изплащане на съответните месечни трудови възнаграждения/заплати/. Пред РС първите двама свидетели/Е. Д. и Д. Г./ изрично сочат, че работника/ищец/ Н.К. е работил до края на м.05.2014г., а третият свидетел Т. Р. твърди, че е ходил да замества работник в с.О., без да знае кого замества, и не се е виждал лично никога с ищеца Н.К.. Той е бил командирован там без писмено нареждане на 3- 4 пъти през пролетта, като тези негови сведения са крайно недостатъчни, за да се прави какъвто и да е обоснован и доказан извод, че Н.К. не е полагал труд през месец май 2014 г. По делото не е установено и че : "работниците в Газ станцията са напуснали работа през месец март", както се твърди във въззивната жалба, тъй като липсват каквито и да писмени и/или гласни доказателства за това пред РС. От друга страна, напълно са установени и доказани трудовите възнаграждения, които не са били своевременно изплатени на ищеца- работник от работодателя му- ответник, както по фактическо и правно основание, така и по размер.

Във въззивната жалба се твърди, че „Съдът изобщо не обсъди събраните по делото факти, поотделно и в тяхната съвкупност, нито установи, че ищеца е присвоил не малка сума служебни средства.", като по този начин неоснователно и недоказано се твърдят допуснати от първоинстанционния РС съществени процесуални нарушения, каквито в действителност не са налице- напротив, РС е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на СИЕ в тяхната пълнота, заедно и поотделно. Следва да се има предвид и , че РС не е имал каквото и да законово задължение да установява „че ищеца е присвоил не малка сума служебни средства", тъй като тази претенция на въззивника- работодател не са във връзка с предмета на настоящото трудово дело, а и няма как да се направи подобен извод от образуваната наказателна преписка срещу неизвестен извършител.

С оглед на гореизложените мотиви и съображения, въззивният ОС- С. счита, че следва да потвърди в атакуваната му част първоинстанционното Решение № 231/01.03.2016г. по гр.д. № 4167/2015г. по описа на РС- С., тъй като процесната Въззивна жалба на работодателя- ответник/въззивника/ се явява напълно неоснователна и недоказана, и тя следва да се отхвърли изцяло, със законните последици от това, ведно със законните последици от това.

Относно разноските на страните по делото- предвид цялостното отхвърляне на въззивната жалба, въззивникът/бивш работодател- ответник/ следва на основание чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК да бъде осъден да заплати на въззиваемия/бивш работник- ищец/ всички направени от него пред настоящата въззивна съдебна инстанция съдебни разноски в размер на общо 510 лв. за възнаграждение на 1 бр. адвокат- повереник съгласно писмения договор за правна защита и съдействие от 20.04.2016г./л.17 от делото/, ведно със законните последици от това.

Настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбите на чл.280, ал.2, т.3, пр.1 от ГПК.

Водим от горните мотиви, и на основание чл.272- 273 и сл. от ГПК във вр. с чл.226, ал.1, т.1 и ал.2 и във вр. с чл.124 от КТ и във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, въззивният ОС- С.

                                 Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното Решение № 231/01.03.2016г. по гр.дело № 4167/2015г. по описа на РС- гр.С. в обжалваната му част.

 

ОСЪЖДА “МАРС”- ООД- ЕИК … със седалище и адрес на управление в гр.Ч.- 6200, обл.С., ул.”Д.” № ., вх.. да заплати на Н.С.К.- ЕГН ********** *** сумата 510 лв./петстотин и десет лева/ разноски по делото за възнаграждение на 1 бр. адвокат пред въззивния съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на касационно обжалване пред ВКС- С..

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                             

 

    

     ЧЛЕНОВЕ :   1.

 

 

 

                                                              2.