Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 205 …………………04.07.2016 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На осми юни……………………………………………………………Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар С.С.……………………………………………………

Прокурор…………………………………………………………………..…………..

като разгледа докладваното от…………………………….съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1172……по описа за 2016……………..година.

 

        Обжалвано е решение № 369 от 23.12.2015 г., постановено по гр.дело № 562/2015 г. на Радневския районен съд, с което са уважени предявените като частични искове на В.А.Т. и Г.С.Г. срещу „Рудник „Трояново 1” с.Трояново, клон на „Мини Марица изток” ЕАД гр.Раднево за присъждане на обезщетение по чл.200 КТ за неимуществени вреди до размера на сумата от по 60000 лв. за всеки един от ищците, а в останалата част- до размера на претендираните по 80000 лв., исковете са отхвърлени.

 

        Въззивниците В.А.Т. и Г.С.Г., чрез пълномощника си по делото адв.Д.Б.,  обжалват решението в отхвърлителната част. Считат, че съдът недооценил конкретни обстоятелства при определянето на размера на обезщетенията. Молят решението да бъде отменено в обжалваната част, както и в частта относно разноските, и да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в пълния размер. Претендират за разноските за въззивната инстанция.

 

         Въззивникът „Рудник Трояново 1” с.Трояново, клон на “Мини Марица изток” ЕАД гр.Раднево, обжалва решението в частта, с която предявените искове са уважени. Счита, че съдът погрешно е възприел и интерпретирал фактическата обстановка. Моли решението да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени или на основание чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя за присъждане на неимуществени вреди да бъде в минимални размери. В случай, че жалбата му бъде отхвърлена, моли на ищците да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в предвидения минимален размер на Наредба № 1/2004 г.

 

        Третото лице- помагач ЗАД “Виктория” АД гр.София не взема становище по въззивните жалби.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания, намери за установено следното:

 

        Пред районния съд е предявен иск по чл.200 КТ- за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди- претърпени страдания вследствие на смъртта на наследодателя на ищците, починал при трудова злополука на 05.12.2013 г. Ищците са твърдели в исковата си молба, че техният наследодател С.Г.Т., съпруг на В.Т. и баща на Г.С.Г., е  претърпял на 05.12.2013 г. травматично увреждане по време на работа, довело до смъртта му. Твърдели са, че наследодателят им работил в ответното дружество от 11.11.1998 г. до смъртта си, като от 27.04.2000 г. е заемал длъжност „машинист на задвижваща станция ГТЛ-1800”, а от 03.01.2013 г. - „машинен оператор на транспортно-технологична машина ГТЛ-1800” в участък РТНК 2. На 04.12.2013 г. С.Т. застъпил нощна смяна на работа като машинист на ЗС1202 и още към 21.00 часа се обадил на оператора на смяната, че слиза до близката цистерна да вземе вода, за да охлажда ролка, която греела. За проблема бил уведомен началник-смяната, който заедно с механика ходили на място да видят въпросната ролка, но същата се въртяла и според тях нямало проблем, който да налага спиране на машината. След това машината спирала на два пъти за чистене на кофи. Преди края на смяната, към 6.00 часа Т. съобщил на оператор-смяната и последният записал в тетрадката, че поддържащата ролка под веригата от ляво на посока на движението е за ремонт, защото греела и димяла, а това било отчетено през цялата нощна смяна и през дневните смени на 03.12.2013 г., и от работника Пеневилов на 04.12.2013 г. Било посочено, че ролката трябвало да се охлажда постоянно, за да не прегрее, и че е останала без гумените си пръстени, макар и да се движи. На 05.12.2013 г. около 7.40 часа Т. бил открит безжизнен до бункера в изправено положение, гол до кръста. Лявата му ръка била затисната между въпросната поддържаща ролка и гумената лента на транспортьора, която продължавала да се върти. Трупът бил открит от работника П.П., който спрял машината и се обадил на началник-смяната и операторката за настъпилата злополука. При проведен оглед от съдебен лекар било установено, че смъртта се дължала на механична асфикция - притискане в областта на шията, защото дрехите на Точев били увлечени и притиснали шията като примка нагоре. Травматичните увреждания на раменната става, задната част на лявата мишница, горната лява половина на гръдния кош също били причинени от притискането им между ролката и лентата. Смъртта била настъпила между 6.15 часа и 7.40 часа, когато бил открит. С разпореждане № 176/18.12.2013 г. на РУСО- Стара Загора към НОИ злополуката била призната за трудова на основание чл.55, ал.1 КСО. Ищците са твърдели, че С.Т. бил съпруг и баща за пример, сплотявал ги, грижел се е за тях, бил е тяхна морална опора в живота и ги е подсигурявал материално. Затова искат ответното дружество да заплати на всеки от тях сумата от по 80000 лв., за претърпените неимуществени вреди- болки и страдания от загубата на своя съпруг и баща, като част общо претърпени от всеки от тях неимуществени вреди в размер на по 120000 лв., ведно със законната лихва от 05.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът „Рудник Трояново -1” с.Трояново, клон на „Мини Марица изток” ЕАД гр.Раднево, е оспорил изцяло исковете по основание и размер. Ответникът признава, че на 05.12.2013 г. вследствие на трудова злополука е настъпила смъртта на С.Т., но тя била в резултат на проявена груба небрежност от страна на пострадалия, поради неизпълнение на задълженията му по КТ и безопасност на труда. Твърди, че наследодателят на ищците грубо нарушил правилото на чл.63 от Инструкцията за общите правила по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, съгласно което при оглед и проверка на техническото състояние на транспортьорите, обслужващия и ремонтен персонал задължително се движи на разстояние не по-малко от 1.5-2 метра от същите. Твърди също, че на 17.01.2014 г. бил сключен между ответното дружество и ЗАД „Виктория” договор № МТ-30/2014 г. за застраховка „трудова злополука”, чието застрахователно покритие било от 00.00 часа на 01.11.2013 г. до 24.00 часа на 31.10.2014 г. и следвало да се приспаднат евентуално изплатените застрахователни обезщетения.

 

        Трето лице – помагач на страната на ответника ЗАД “Виктория” АД гр.София взема становище, че въз основа на застрахователния договор е регистрирана претенция на ищците, но било отказано изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като техният наследодател е проявил груба небрежност, в резултат на което е настъпила трудовата злополука.

 

        По делото не е спорно, че наследодателят на ищците е работил в ответното дружество от 11.11.1998 г., като от 27.04.2000 г. е заемал длъжност „машинист на задвижваща станция ГТЛ-1800”, а от 03.01.2013 г. - „машинен оператор на транспортно-технологична машина ГТЛ-1800” в участък РТНК 2. От характеристика на длъжността е видно, че за заемането й е следвало работникът да има удостоверение за професионално обучение и свидетелство за правоспособност, каквито пострадалият е имал- удостоверение за професионално обучение № 6013/245 от 15.03.1999 г. и свидетелство за правоспособност с рег.№ 6014/246 от 15.03.1999 г. Част от трудовите му задължения са да следи и контролира работата на транспортьора /ГТЛ/ посредством уредите на пулта и наблюдения на движението на лентата; да спира незабавно задвижващата станция при възникнали опасности от аварии или злополуки; да почиства задвижващата станция и около нея от полепналата паднала земна маса; да обхожда задвижващата станция и да проверява състоянието на основните механизми и възли; да известява незабавно оператора в командния пулт при забелязване на нарушения в нормалния режим на работа и други. Въведени са също така задължения да познава, спазва и изпълнява изискванията на вътрешните актове на работодателя /конкретно посочени/ по здравословни и безопасни условия на работа, в това число да информира незабавно работодателя или съответните длъжностни лица при възникнала обстановка при работа, която може да представлява непосредствена опасност за здравето му и за всички неизправности; да спазва изискванията по техническа безопасност и противопожарна охрана за безопасна работа и други.

 

        На 04.12.2013 г. С.Т. застъпил нощна смяна на работата като машинист на ЗС1202. От показанията на разпитания по делото свидетел Г.А.П., който е бил дневна смяна и е сменен от пострадалия, се установява, че в тетрадката-дневник е било отбелязано от предната смяна, че „има грееща ролка”. При извършената от него проверка се установило, че една от ролките била блокирана, с изпаднали гумени пръстени. Тя се намирала от лявата страна по посока на движение на ГТЛ. Той се обадил на операторката, но ролката не била сменена по време на неговата смяна. Механикът, който дошъл да я провери, казал, че е за смяна, но да карат така и ако системата спре, да охлаждат. Свидетелят твърди, че на практика охлаждането ставало с вода. По време на смяната си той охлаждал ролката с вода, като я пръскал отдолу в състояние на покой на лентата. Било възможно това да стане и по време на движение на лентата, за да се предотврати спиране на системата. Свидетелят твърди, че при предаване на смяната на Т., го уведомил, че ролката не е сменена. За практиката ролките да се охлаждат с вода свидетелства и свид. П.Г.С..

 

        По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че поддържащите ролки са агрегати от оборудването на задвижващата станция и принадлежат към ГТЛ, като предназначението им е да поддържат и насочват ненатоварената част на ГТЛ. От същото заключение е видно, че в дневника на машинен оператор на ГТЛ-ЗС 1202 от дежурен С.Т., р.№ 8552, смяна „Г” на 03.12.2013 г. от 08 часа до 20 часа, е записано, че по посока на движение лявата поддържаща ролка над голямата верига грее много и се охлажда, като са налице 6 годни пожарогасителя и 10 бр. негодни. На 04.12.2013 г. дежурният Г.П., р.№ 1498, смяна „А” от 8.00 часа до 20.00 часа, е записал двурамна ролка над голямата верига за смяна, като са налице 3 броя годни пожарогасители и 12 броя негодни. На 04.12.2013 г. дежурният С.Т., р.№ 8552, смяна „Г” на 04.12.2013 г. от 20 часа до 08 часа, е записал също двурамна ролка над веригата за смяна, като са налице 2 броя годни пожарогасители и 12 броя негодни. Вещото лице е констатирало, че в диспечерските сведения е посочено, че на 03.12.2013 г. в 8.21 часа е записано за машина ЗС 1202, че поддържаща ролка над лявата верига е за смяна /грее/, като същото е записано и на 04.12.2013 г. в 8.49 часа.

 

        При това положение е безспорно, че лявата ролка на ГТЛ, на която е намерен затиснат пострадалият, е греела и е димяла от два дена, което е записвано постоянно в рапортната книга и се е налагало нейното охлаждане. За наличието на проблема с ролката са подавали сигнали и другите оператори на ГТЛ. За това са били сигнализирани и диспечерите, идвала е на място група от механици, които са посочили, че следва да продължи работата в това състояние на ролката. Същевременно от заключението на СТЕ и приложения към нея снимков материал е видно, че процесната лява ролка не е имала нито един от производствено и технологично изискваните 12 гумени пръстена, което е довело до нейното прегряване и димене. От експертизата се установява, че за правилната от технологична гледна точка работа на ГТЛ е следвало ролката да бъде с гумени пръстени и същата е била за смяна, като са неприемливи твърденията на механиците, че ролката е можело още да изкара така. Според заключението на вещото лице, макар и да е забранено по правилата за безопасност, било практика в такива случаи ролката да се охлажда с вода, тъй като се получавал „стрес ефект на метала”, като по този начин работата й продължавала. При положение, че механиците са казали ролката да работи в това състояние, за операторите на машината, в това число и пострадалия Точев, не е имало друг избор освен да охлажда ролката, за да не възникне авария и пожар. В тази връзка вещото лице  посочва, че евентуално запалване на гумената лента би довело до неимоверно големи вреди за ответното предприятие, тъй като по трасето на ГТЛ били разположени всички кабели, които захранват станцията с 6 киловолта високо напрежение, имало отделно помещение с 500 киловолта, трансформатори и съоръжения /трансформаторите се охлаждат с трансформаторно масло, лесно запалимо/, кабели и автоматика, всичко било лесно запалимо и евентуален пожар би бил разрушим. Преценявайки действията на пострадалия следва да се има предвид, че към момента на злополуката е имало само 2 годни пожарогасителя.

 

        На 05.12.2013 г. около 7.40 часа С.Т. бил открит от сменника си П.П. - оператор на същата машина, безжизнен до бункера, над голямата верига, в изправено положение, гол до кръста и лявата му ръка била затисната между въпросната поддържаща ролка и гумената лента на транспортьора, която продължавала да се върти. Дрехите му били набрани около врата му и са го притиснали към ролката, с оглед на което пострадалият се е задушил. По делото не е спорно, че смъртта на пострадалия е настъпила по време на работа- при оглед и обход на задвижващата станция. С разпореждане № 176/18.12.2013 г. на РУСО- Стара Загора към НОИ злополуката била призната за трудова на основание чл.55, ал.1 КСО.

 

        При така установените факти, съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50% или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Отговорността е безвиновна и гаранционно-обезпечителна по правната си природа /Р 1166-2008-ІІ г.о.; Р от 29.06.2006- ІІІ г.о.; Р 1016-2005- ІІІ г.о.). Успешното провеждане на иска за обезщетение на причинени от трудова злополука вреди предполага установяване на наличието на вредоносния резултат, който е в пряка причинна връзка с извършената работа- при или по повод на нея. В случая тези елементи са налице и не се оспорват от ответника-работодател. Злополуката, станала с ищеца, при която той е починал, е трудова, видно от разпореждането по чл.60, ал.1 КСО. Това разпореждане има доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл.200 КТ /Р 1247-2008- ІІІ г.о.; Р 1166-2008-ІІ г.о./.

 

        Ответникът счита, че пострадалият е допуснал груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ при изпълнение на трудовите си задължения при обхода на задвижващата станция, с което бил допринесъл за настъпването на злополуката. Възражението е неоснователно. Неоснователно ответникът счита, че не следва да носи отговорност за репарирането на настъпилите вреди, тъй като трудовата злополука била причинена при груба небрежност на работника. По правило релевантно за обезщетяването и то относно размера, но не и до степен на изключване на отговорността на работодателя, е евентуалното съпричиняване на резултата от страна на работника- чл.201, ал.2 КТ. В случая такова съпричиняване на резултата не е доказано. Законодателят релевира във фактическия състав на посочената правна норма наличието на груба небрежност, без да дава дефиниция за това понятие. За определянето му обаче съдебната практика и доктрина е единодушна /проф. В. М., Критичен преглед на практиката на ВКС по трудови спорове, РААБЕ България ЕООД, 2007/. „Груба небрежност” е поведение, при което пострадалият не полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Наличието на груба небрежност предполага пострадалият да е съзнавал настъпването на вредоносните последици, но да се е надявал да ги предотврати. Изобщо приемането на наличието на груба небрежност или отхвърлянето, че такава небрежност е налице, изисква преценка на конкретната обстановка в случая, на нарушените правила и субективното отношение на пострадалия към тях и тяхното нарушение /Р 194-2011-ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Освен това работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т. е. при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /Р 917-2009- І г.о.; Р 62-2015- ІV г.о. и Р 60-2014- ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/.

 

        Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда е основание, за приложението на чл.201, ал.2 КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довели до осъществяване на грубата небрежност от негова страна, като елемент от неговото виновно действие /Р 157-2014-ІІІ г.о.; Р 977-2010-ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/. При обичайна практика, нарушаваща изискванията за безопасна работа, пострадалият работник не е действал и не е пострадал при груба небрежност /О 191-2008 -V г.о./. Ако не е налице груба небрежност, а обикновена такава, тогава работодателят отговаря изцяло без каквото и да е намаляване на отговорността за разлика от увреждането по чл.45 и сл. ЗЗД, където допринасянето в каквато и да е степен е основание за намаляване на следващото се общо обезщетение по силата на чл.51 ЗЗД /Р 690-1988-ІV г.о./.

 

        В случая, съдът приема за установено, че механизмът на злополуката предполага, че работникът се е качил върху голямата ходова верига, която не е била в движение, тъй като е за задвижване на транспортиращите станции от една точка до друга /свид. И.И.И./. Над тази верига е въпросната ролка и ГТЛ. Това е в нарушение на правилата за безопасност на труда. Съгласно чл.14 от Инструкция по безопасността на труда при експлоатация, текущото поддържане и ремонта на гуменолентовите транспортьори, при оглед и проверка техническото състояние на транспортьорите по време на работа, обслужващият персонал се движи встрани от транспортьорите, на разстояние не по-малко от 1.5 м. Същото правило е установено и с чл.63 от Инструкция за общите правила по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, съгласно който при оглед и проверка на техническото състояние на транспортьорите, обслужващият и ремонтният персонал задължително се движи на разстояние не по-малко от 1.5-2.00 м от същите. Но от събраните по делото доказателства е установено, че работодателят не е отстранил своевременно повредената ролка и че е било обичайна и постоянна практика, която очевидно нарушава правилата за безопасна работа,  при загряване на ролките те да се охлаждат с вода /свид. П.С. и Г. П./. При това положение при настъпване на трудовата злополука не може да се прилага „груба небрежност”. В този случай работниците и служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява /Р 157-2014- ІІІ г.о./. Приетото по протокол № 35 от 17.12.2013 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката от нарочна комисия по никакъв начин не може да бъде основание за изграждане на фактически извод относно наличието на проявена от пострадалия груба небрежност с оглед на гореизложените съображения. Въобще приетото от комисията не ангажира съда по никакъв начин, който самостоятелно, по реда, установен в ГПК, трябва да събере доказателства, да ги обсъди и прецени и въз основа на тях да се произнесе има ли съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, в каква степен и какви последици настъпват от това. Предвид на това съдът не възприема заключението на вещото лице по експертизата по безопасност на труда, според което Т. грубо е нарушил правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и нарушаване на зоната на безопасност до въртящите се части. Постановлението на прокурора за прекратяването на ДП е доказателство само и единствено за това, че във връзка с настъпилата злополука е било образувано ДП, което е прекратено. За други обстоятелства във връзка с произшествието постановлението на ОП не е доказателство в гражданския процес относно фактите и обстоятелствата, които прокурорът е приел за осъществили се /Р 28-1999- ІV г.о./.

 

        Не е налице нарушение на чл.395, ал.3 на Правилника на безопасността на труда при разработване на находища по открит начин, който текст забранява ръчното почистване и извършването на ремонтни дейности по ГТЛ при движеща се лента, тъй като в случая от доказателствата по делото се установява, че пострадалият не е почиствал ГТЛ, а е охлаждал ролката, която е греела. Идентично е фактическото положение и относно твърденията за нарушаване на чл.25 от Инструкция по безопасността на труда при експлоатация, текущото поддържане и ремонта на гуменолентовите транспортьори, според който „ръчното почистване на падналата минна маса под транспортьорите по време на работа е абсолютно забранено”. Не е технологично възможно да бъде спазено правилото на чл.14 от Инструкция по безопасността на труда при експлоатация, текущото поддържане и ремонта на гуменолентовите транспортьори, според който „при оглед и проверка техническото състояние на транспортьорите по време на работа, обслужващият персонал се движи встрани от транспортьорите, на разстояние не по-малко от 1.5 метра”, тъй като видно заключението на съдебно-техническата експертиза, при извършен оглед на място на трудовата злополука, разстоянието от вътрешния парапет на пътеките за обход на задвижващата станция до транспортната лента е 1 метър, т.е. под нормативно изискания минимум, въведен от работодателя. Поради това е налице въвеждане на правила за безопасност при работа от работодателя, които самият той не е осигурил и спазил. Идентично е и твърдението за нарушаване на чл.63 от Инструкция за общите правила по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, според който „при оглед и проверка на техническото състояние на транспортьорите, обслужващият и ремонтният персонал задължително се движи на разстояние не по-малко от 1.5-2.00 метра от същите”. Работниците са били поставени в обективна невъзможност да спазват правилата за отстояние. Не е налице и нарушение на чл.25 от същия Правилника за безопасността на труда при разработване на находища по открит начин, тъй като за проблема с греещата ролка многократно са сигнализирани диспечерите, идвала е на място група от механици и е наредено да се продължи работата, за което е било необходимо охлаждане. Отново работникът е бил поставен в обективна невъзможност да спази правилото за отстояние, защото е имал на разположение само два пожарогасителя, а и на практика охлаждането е ставало с вода.

 

        Напълно ирелевантни за спора са представените по делото четири заповеди  за налагане на дисциплинарни наказания на пострадалия за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, тъй като понастоящем се разглежда конкретен спор относно настъпили неимуществени вреди от трудова злополука, спрямо които предходните наложени дисциплинарни наказания на работника не се отразяват. Същите не се отразяват и относно твърдението за проявена груба небрежност, която следва да се изследва досежно поведението на ищеца при настъпване на конкретната трудова злополука, а не за предходни негови прояви.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППлВС № 4/23.12.1968 г., понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата /Р 53-2012- ІІ т.о.; Р 211-2010- ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/.

 

        В случая вредите се търпят от съпругата на пострадалия и сина му- ищци по делото. При определяне на сумата, която следва да обезщети всеки от пострадалите за претърпените болки и страдания от смъртта на наследодателя им, настъпила в резултат на трудова злополука, следва да се отчетат поотделно редица фактори - съвместно живеене и общ бит, емоционална близост, социална обвързаност и пр., които обстоятелства се установяват на базата на опитните правила и конкретните доказателства по делото. От показанията на свидетелите М.Р.Д. и С.П.Ж. се установява, че пострадалият и съпругата му живеели добре, били сплотено семейство. Цялата отговорност поемал Станислав, защото съпругата му била болна и трудоустроена. Станислав бил отговорен и като родител. Случилото се било тежко преживяно от съпругата, която е била много разстроена- плачела, било й тежко и мъчно. Нямало на кого да разчита.  При тези доказателства съдът приема, че отношенията между пострадалия и съпругата му са били в рамките на общоприетото и присъщото за всяко семейство. Не се събраха доказателства, от които да се направи извод, че отношенията им са били такива, че да надхвърлят това, което обществото приема за нормално в рамките на добрите нрави като отношение между съпрузи. Не се събраха доказателства за обстоятелства, които са се отразили отрицателно на съпружеската връзка. Двамата са имали общ бит и съвместен живот. Бракът е бил прекратен поради смъртта на съпруга преждевременно. Нормално е било този брак да продължи още дълги години, тъй като съпругът е загинал сравнително млад- на 49 години, и съпругата остава сама в тежко здравословно състояние. Затова съдът намира, че сумата от 80000 лв. за съпругата би била достатъчна, за да я обезщети за преживените душевни болки и страдалия, свързани със загубата на съпруга й. 

 

        Посочените по-горе свидетели установяват, че синът на пострадалия също е бил силно травмиран от изненадващата смърт на баща си. Той обаче е пълнолетен и житейски самостоятелен. Въпреки това, смъртта на баща му се е отразила в отрицателна насока /свид. Ж./ и цялата отговорност за майка му вече падала върху него. Приживе бащата се е грижил за сина си като отговорен родител. Други доказателства, от които да се направи извод за някаква особено близка връзка, надхвърляща нормалното за отношения между родители и деца, не бяха представени от ищците. Затова съдът счита, че сумата от 60000 лв. би била достатъчна, за да го обезщети за преживените душевни болки и страдалия, свързани със загубата на баща му.

 

        Сумите за присъденото обезщетение се дължат считано от 05.12.2013 г. на основание чл.84, ал.3 ЗЗД, която норма при липса на конкретен текст в КТ е приложима и в настоящия случая поради характера на обезщетението, което е за вреди. И в този случай то се дължи без покана /Р 5-1995- ІV г.о.; Р 441-2010- ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

 

        Неоснователно е искането на въззивника на основание чл.200, ал.3 КТ съдът да приспадне платените обезщетения по чл.11, ал.2 КСО от ТП на НОИ и получената добавка по чл.84 КСО. Тези плащания имат имуществен характер и са предназначени да обезщетят неблагоприятните последици за преживелия съпруг, изразяващи се в загуба на средства за издръжка, които са получавали приживе от починалия. Обезщетението за неимуществени вреди е лично, непрехвърлимо неимуществено право и като такова не може нито да бъде прехвърляно, нито прихващано. Обезщетението за неимуществени вреди може да бъде намалено само в случая на чл.200, ал.4 КТ с размера на получени суми по договори за застраховане на работниците. В този случай работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда и изплатеното застрахователно обезщетение. В случая по делото няма данни такова да е изплащано на наследниците на пострадалия.       

 

        Пред вид гореизложеното съдът намира, че решението е неправилно в частта, с която предявеният от В.Т. иск е бил отхвърлен за сумата над 60000 лв. до 80000 лв., поради което в тази му част същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което на ищцата се присъдят още 20000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Направеното от ответното дружество възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците на основание чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете му. Същите възлизат на 329 лв.- платени възнаграждения за вещи лица и 12000 лв. адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.1, т.1, предл. последно от Наредба № 1/2004 г., за трудови дела с определен интерес минималното възнаграждение се изчислява съобразно чл.7, ал.2, съгласно която при интерес над 10000 лв., минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 830 лв. плюс 3% за горницата над 10000 лв. Поради това при интерес от 80000 лв. за всеки иск, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 2930 лв., или общо за двата иска в размер на 5860 лв. Съдът счита, че настоящото дело се характеризира с по-голяма фактическа и правна сложност от типичните дела за трудови злополуки по чл.200 КТ- събирани са множество писмени, гласни доказателства и са приети общо 4 заключения на експертизи; предявени са множество възражения, свързани в приложението на правни норми от множество нормативни актове. Поради това платеното от ищците адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото.

 

        С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнително държавна такса в размер на 800 лв., а на въззивницата В.Т. /чиято жалба се уважава/- 3600 лв. разноски по делото за въззивната инстанция- платено адвокатско възнаграждение.    

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                     Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ решение № 369 от 23.12.2015 г. и решение № 24 от 05.04.2016 г., постановени по гр.дело № 562/2015 г. на Радневския районен съд, в частта, с която предявеният като частичен от В.А.Т. против Рудник “Трояново 1” с.Трояново, клон на “Мини Марица изток” ЕАД гр.Раднево иск с правно основание чл.200 КТ е отхвърлен за сумата над 60000 лв. до 80000 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

        ОСЪЖДА Рудник “Трояново 1”, ЕИК 8330175520023, с адрес на управление: с.Трояново, община Раднево, клон на „Мини Марица изток” ЕАД гр.Раднево, ЕИК 833017552, да заплати на В.А.Т., ЕГН **********,***, на основание чл.200 КТ сумата от още 20000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, от смъртта на съпруга й С.Г.Т. в резултат на претърпяна от него на 05.12.2013 г. трудова злополука по предявения от нея частичен иск от общо претендираните вреди в размер на 120000 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

       

        ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

        

        ОСЪЖДА Рудник “Трояново 1”, с.Трояново, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, гр.Раднево, с посочен адрес, да заплати на В.А.Т., с посочен адрес, направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 3600 лв. /три хиляди и шестстотин лева/.

 

        ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Рудник “Трояново 1”, с.Трояново, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, гр.Раднево, с посочен адрес, да заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд- Стара Загора допълнително държавна такса в размер на 800 лв. /осемстотин лева/.

 

        ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието на третото лице- помагач на ответника- ЗАД „Виктория”, ЕИК 119037309, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Екзарх Йосиф” № 65.  

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                             

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: