Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 206   …………………04.07.2016 година…………….Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На осми юни………………………………………………………….....Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар С.С.……………..…………………………………….

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1175…………..по описа за 2016……...година.

 

        Обжалвано е решение № 398 от 15.04.2016 г., постановено по гр.дело № 347/2016 г. на Старозагорския районен съд, с което Н.И.К. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо Ц.П.И.; забранено е на същия да приближава Ц.П.И., входната врата на апартамента й, находящ се в гр.Стара Загора, бул. „Св. Патриарх Евтимий" №143, ет.1, ап.2, както и местоработата й- II ОУ „П.Р.Славейков" гр.Стара Загора, за срок от десет месеца, считано от 15.04.2016 г.; наложена му е глоба в размер на 200 лева.

 

        Въззивникът Н.И.К., чрез пълномощника си адв.К.Й., счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли същото да бъде отменено и молбата на молителката бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание заявява, че ако съдът приеме, че е налице домашно насилие, да намали срокът на наложените мерки.

 

        Въззиваемата Ц.П.И., чрез пълномощника си адв.К.А., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК взема становище, че жалбата е неоснователна, а решението-  законосъобразно и съответстващо на реалната действителност. Моли същото да бъде потвърдено.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е образувано производството по реда на чл. 7 и следв. от ЗЗДН по молба на Ц.П.И.. Молителката твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като в изпълнение на режима за лични контакти на ответника с детето им тя водила детето при баща му и го вземала от там. От 2013 г. насам спрямо нея се осъществявал системен физически и психически тормоз от ответника- обиди, плюене, ритници и блъскане. На 03.01.2016 г. в 17.00 ч. заедно с баща си била пред дома на ответника, за да прибере сина им, при което били посрещнати от ответника с крясъци- „мангал, джадай” /към баща й/, ,,ще ви изтрепя всичките", „още малко и ще видите, ще ви изселя" и удари върху колата. Ответникът плюел и блъскал молителката, правел знаци с ръце, че ще ги изколи и убие, запратил багажа в лицето й и я блъснал. Ответникът не давал детето на родителите й и ако не отидела тя лично да го вземе /при което я ругаел или упражнявал физически тормоз/, детето оставало при него. Ответникът ходил на работното място на молителката и я заплашвал с думите: „Ще си платиш!", „Ще те залича!", „Ще видиш какво ще ти се случи!". Моли да бъде издадена заповед за защита спрямо ответника, със следните мерки: да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея, да му се забрани да я приближава, както и жилището и местоработата й.

 

        В отговора си ответникът по молбата Н.И.К. оспорва изцяло твърденията на молителката, както и исканията за налагане на ограничителни мерки. Твърди се, че отношенията им с молителката не били добри, но той никога не си бил позволявал описаните в молбата действия. Подробно обяснява случилото се на посочените в молбата дати. Твърди, че срещите му с молителката били единствено по повод вземането и предаването на детето и в повечето случаи в присъствието на други хора. Счита, че не са налице условията на закона за налагане на ограничителни мерки спрямо него, тъй като не бил осъществил домашно насилие спрямо молителката, не бил заплаха за живота и здравето й и не следвало да се уважава искането й. Моли същото да бъде отхвърлено.

 

        Не е спорно по делото, а е видно и от представеното заверено копие от решение № 1042/11.12.2013 г., че страните са бивши съпрузи- бракът им е прекратен с влязло в сила решение по гр.дело № 4078/2013 г. на Сливенския районен съд.

        В декларацията си по чл.9, ал.3 от ЗЗДН молителката Ц.И. е декларирала, че на 03.01.2016 г. спрямо нея е извършен акт на домашно насилие отстрана на ответника, който подробно описва, както е описан и в молбата за закрила.

 

        Приложени са 2 броя преписки на РП- Сливен и РП- Стара Загора, и двете завършили с отказ за образуване на наказателно производство, от които се установяват влошените отношения между страните. 

 

        По делото са разпитани свидетели. От показанията на свидетелите се установява, че 03.01.2016 г. около 17.00 ч. пред дома си в гр.Шивачево, община Твърдица, област Сливен ответникът е говорил на молителката на висок тон, заплюл я е и е запратил багажа на детето върху нея. Свид. П.С.И.- баща на молителката, твърди: „Тя стои от външната страна на улицата, защото той трябва да подаде дрехите и в момента, в който трябва да подаде, ги блъска и тя залитна", ..."видях, когато я заплю в лицето... видях, като си отметна лицето, беше с дреха с качулка, дали по качулката или по лицето, не знам къде е имало плюнка". Това е заявило и детето на страните пред социалните работници: че баща му е викал на майка му, че е я е наплюл през вратата, че е отворил вратата и е хвърлил торбата на майката. Събеседването е проведено с детето без присъствието на родителите му и социалният работник заявява в съдебно заседание, че отговорите на детето не са били повлияни. В тази насока тези доказателства подкрепят изложеното в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която се ползва с доказателствена сила, както и докладът на Дирекция „Социално подпомагане"- Стара Загора, съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2 ЗЗДН. Тези обстоятелства не се опровергават и от показанията на свид. С.К.П.- майка на ответника по молбата, тъй като тя е имала видимост от мястото, където се е намирала, единствено към пътната врата, не е виждала улицата и не е имала възможност да чуе разговора, тъй като е гледала през затворен прозорец, а също така заявява, че чува тежко. От доказателствата по делото не се установява на процесната дата ответникът да е нанасял удари по колата, както и да е правил знаци с ръце, че ще убие молителката и баща й. Свид. Д.Ц. - мл. оперативен дежурен в РУ МВР Твърдица, установява, че между страните съществува неразбирателство, и че на процесната дата молителката се е обадила в РУ МВР- Твърдица и е казала, че ответникът не дава детето.

 

        При така установените факти, отправна страна съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално и икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Като „емоционално насилие” могат да бъдат окачествени всички действия, имащи отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице,  пораждащи отрицателни емоции и/или принуждаващи го да ги подтиска и да не ги изразява. Под „психическо насилие” следва да се разбира всеки конкретен, еднократен акт или поредица от действия, който се причиняват неблагоприятно въздействие върху психичното здраве на пострадалия- заплахи за живота и сигурността, обидни думи, изнудване, ругатни и др. Физическото насилие се изразява във всяко действие, с което се накърнява личната неприкосновеност на пострадалия и му се причинява физическо страдание- побой, отделни удари, шамар, блъскане, дърпане на коси и др. Защита по закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от някои от лицата, посочени в чл.3, т.1- 10. Ответникът по молбата Н.К. е бивш съпруг на молителката. Молбата е подадена на 20.01.2016 г., като за дата, на която е извършен актът на домашно насилие в молбата се сочи 03.01.2016 г., т.е. спазен е предвиденият в чл.10, ал.1 от ЗЗДН едномесечен срок за подаването й.

 

        При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че на 03.01.2016 г. около 17.00 часа спрямо молителката Ц.И. от ответника е извършен акт на домашно психическо и емоционално насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, изразяващо се в заплюване на молителката от ответника и замерянето й с багажа на детето. Съгласно чл.13 от ЗЗДН  в производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс. Доказателствени средства в производството по ал.1 могат да бъдат и: 1. протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите "Социално подпомагане", от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице; 2. документите, издадени от юридически лица, извършващи социални услуги и вписани в регистър към Агенцията за социално подпомагане; 3. декларацията по чл.9, ал.3. Съгласно ал.3, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3. В случая, освен от декларацията по чл.9, ал.3 от закона, която както бе посочено, е допустимо доказателствено средство, изводът, че е упражнено от ответника на горепосочената дата психическо и емоционално насилие се извежда и от представения социален доклад, а така също и от свидетелските показания, които районният съд правилно и задълбочено е преценил. С оглед на това, неоснователни са доводите в тази насока в жалбата на ответника.

 

        Предвид установеното с допустимите от закона доказателствени средства за извършен акт на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката на посочената в декларацията дата, налице са основанията за прилагане на мерки за защита. Подходящи, с оглед установените по делото факти, се явяват мерките за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН, които ще създадат достатъчно гаранции за пострадалата, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие. Съдът намира, че с оглед тежестта и последиците на извършените от ответника актове на насилие спрямо молителката следва да се наложат следните мерки за защита: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие и забрана на извършителя да приближава жилището по настоящия адрес на ищцата и местоработата й за срок от десет месеца. На основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН на извършителя следва да се наложи и глоба в размер на 200 лв. Не са налице основания за намаляване на срока за налагане на мерките.

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника следва да се възложи държавната такса за производството пред въззивната инстанция в размер на 15 лв.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                               Р   Е   Ш   И :

 

        ОСТАВЯ В СИЛА решение № 398 от 15.04.2016 г., постановено по гр.дело № 347/2016 г.  по описа на Старозагорския районен съд.

 

        ОСЪЖДА Н.И.К., ЕГН **********,***, да заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд- Стара Загора държавна такса в размер на 15 лв./петнадесет лева/.

 

        Решението е окончателно.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: