Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер № 192/16.06.2016г.                Година 2016               Град С.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                   Граждански състав

На 16.06.                                                                                           Година 2016

в закрито заседание, в следния състав:

 

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                                   Членове:1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                                   2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  СТОЙКА СТОИЛОВА

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията - докладчик Н. УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1178 по описа за 2016 година.

 

 

 

Производството е образувано по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

 

Производството по делото е образувано по постъпила писмена жалба от адв. В.Ц. като пълномощник на жалбоподателя ТПК “К.” гр.С., против отказа на ДСИ Б. Д. от 24.03.2016г. за извършване на изпълнителни действия по изп. дело № 5225/2013г., по описа на същия ДСИ  при РС-С., с която жалба обжалват отказа на ДСИ - да бъдат извършени изпълнителни действия по това дело, а именно да се извърши въвод във владение на процесните недвижими имоти, подробно описани в молбата за образуването на изпълнителното дело и незаконосъобразното приложение на чл. 429 и чл. 523, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнително дело № 5225/2013г. по описа на ДСИ Б. Дюлгеров при РС-С..

 

Твърдят в жалбата, че с молба вх. № 4707/30.05.2013г. взискателя ТПК “К.” гр.С. е поискал на основание чл. 429, ал. 1 ГПК да бъде образувано изпълнително дело, като е представил и съответния изпълнителен лист с искане да бъде извършен въвод във владение по отношение на процесните недвижими имоти, подробно описани в писмената жалба на жалбоподателя. Същият твърди в жалбата си, че по време на извършване на този въвод на 24.03.2016г. ДСИ отложил изпълнението като дал възможност на длъжниците да поискат спиране на изпълнението на основание чл. 523, ал. 2 ГПК. Твърди, че на практика същото представлявало отказ да се извърши исканото изпълнително действие по съображения изложени в писмената му жалба. Счита, че са нарушени разпоредбите на чл. 429 и чл. 523, ал. 2 ГПК по съображенията отново изложени в подадената жалба.

 

Молят въззивният съд да постанови решение, с което да отмени действията по изпълнението на ДСИ Б. Д. – отказа да се извърши въвод във владение на недвижимия  имот, подробно описан в писмената молба на взискателя, което действие е изразено в протокола от 30.03.2016г. и неправилното приложение на чл. 523, ал. 2 ГПК по изп. дело № 5225/2013г., по описа на същия ДСИ, ведно със законните последици от това, както и да им бъдат присъдени разноските по делото.

 

В законоустановения едноседмичен срок са постъпили писмени възражения от ТПК “Е.” – гр. С. и “М.” ООД – гр. С., чрез пълн. им адв. А. С. от АК-С., с които вземат становище, че жалбата на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде изцяло оставена без уважение като недопустима и неоснователна и да бъдат потвърдени действията на ДСИ като правилни и законосъобразни.  На основание чл. 436, ал. 3 ГПК по делото са постъпили писмени мотиви по обжалваните действия от ДСИ Б. Дюлгеров, като моли жалбата на жалбоподателя да бъде оставена без уважение по съображенията подробно изложени в  същите мотиви.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:

 

Въззивният съд намира, че при ДСИ при РС- С. е образувано процесното изп.дело под № 5225/2013г. по описа на СИС при РС-С., със страни ТПК “К.” гр.С. като взискател и  ТПК “Е.” – гр. С. и “М.” ООД – гр. С., като длъжници.

 

Делото е образувано на 03.06.2013 год. по искане на взискателя, като е посочен способ на изпълнение да се извърши въвод във владение на съделителите, посочени в молбата за образуване на делото, върху процесния недвижим имот подробно описан в депозирания пред ДСИ изпълнителен лист, както е постановено от съда по отношение на кооперацията им, до окончателното извършване на делбата по гр. дело № 1796/1996г. по описа на РС-С..

 

Съобразно представения пред ДСИ изпълнителен лист № 661/30.07.2007г. издаден по гр. дело № 661/2002г. и определение № 281/23.07.2007г. на ВКС по ч.гр.д производство № 207/2007г. съдът е постановил до окончателното извършване на делбата процесните недвижими имоти, находящи се в гр. С., да се ползват както следва:  От ТПК “К.-945” гр. С. - масивната административно-стопанска сграда на ул.”Ц.” № . ., шивашко ателие на ул. ул.”Ц.” № . . и шивашко ателие на ул.”Ц.” № . .. От ТПК “К.” гр.С. – шивашко ателие на бул. “П.” № . и ТПК “К.” гр.С. – шивашко ателие на ул. “Ц.” № .. На 23.10.2013г. е представена от ТПК “Е.” – гр. С. като трето лице обезпечителна заповед по търговско дело № 187/2013г. на ОС-С. за спиране на изпълнението. На 07.03.2016г. с писмена молба взискателя е представил пред ДСИ определение по същото търг.дело № 187/2013г. за отмяна на спирането, като вследствие на това е бил насрочен и процесния въвод във владение за 24.03.2016г. от 10:00ч.

 

Съдът намира, че на датата 24.03.2016 год, при извършване на процесния въвод във владение на обособения обект, находящ се в гр. С. Бул.”Ц.” № ., шивашко ателие ДСИ при РС-С. е взел решение да отложи въвода с оглед да се запознае с Договорите за наем, сключени от длъжниците с трети лица-наематели и съответно за уточняване идентичността на имота.

 

При извършването на въвода на 24.03.2016 г. дси не е конста­тирал наличие на условията за приложение на чл.429 и чл.523 ал.2 от ГПК, като в тази връзка настоящата инстанция приема, че длъжниците по изп. дело нямат качеството на трети лица, нито притежават права, които да изключват правата на взискателя.

Въззивният съд намира, че на практика протокола от 30.03.2016 г. фактически представ­лява отказ от въвода във владение и противоречи на императивните изисквания на закона и по конкретно на разпоредбите на чл.429 от гпк, както и на хипотезите за спиране на изпълнението по реда на чл.523 ал.2 от гпк,  поради което се явява неправилен акт на дси по изп. Дело поради следните съображения:

 

Съобразно условията на чл.435, ал.1 от гпк се дава право на взискателя да обжалва тези действия на съд. изпълнител и да иска тяхната отмяна, поради което жалбата се явява процесуално допустима. Настоящата съдебна инстанция счита, че вместо да насрочи въвода за друга дата ДСИ  при РС-С. е съставил горепосочения Протокол от 30.03.2016 г. с който  фактически   отказва   въвода   и   дава   тридневен   срок   на длъжниците да подадат молби до Районен съд С. за спиране изпълнението на изп. дело по реда на чл. 523, ал.2 от ГПК.

 

Въззивният съд намира, че не са налице и двете необходими предпоставки за приложението на чл.523, ал.2 от гпк, поради следното:

 

На първо място ДСИ приема, че посочените длъжници ТПК ”Е. г. гр. С. и “м." оод гр. С. нямат качеството на трети лица по изп. дело. Те са привлечени, като частни правоприемници, тъй като техния праводател - ТПК"К. " гр. С.е бил заличен през 2009 г., след като се е разпоредил незаконосъобразно с делбеното имущество, като съделител по гр.д. № 1796 / 1996 г на Районен съд гр. С..

 

По предявените от ТПК “Е.” гр. С. обективно съединени искове по т.д. под № 187/ 2013 г по описа на Окр. съд гр. С.- иск за установяване правото на собственост по чл. 124, ал.1 от ГПК , за липса на правоприемство и за нищожност на делбата са налице влязли в сила съдебни актове. Така с Определение под № 279 от  19.02.2015 г. по търг. дело № 187 /2013 г. по описа на Окр. съд гр. С. по което е допуснато горепосоченото обезпечение е било прекратено тъй като предявените обективно съединени искове от ТПК"Е." гр. С. против кооперацията жалбоподател по подробно посочените в него съображения са приети за недопустими. Против това определение е била подадена от ищцовата кооперация ТПК " Е." С.въззивна частна жалба пред АС - гр. Пловдив. С Определение под № 305 от 08.07.2015 г. по ч.търг. дело № 369/2015 г. АС – гр. Пловдив е потвърдил обжалваното определение. ТПК ”Е." гр. Ст. Загора е останала недоволна от горепосоченото въззивно определение, поради което е подала касационна частна жалба пред ВКС. По повод на тази жалба е образувано ч. гр. дело № 5414 /2015 т. по описа на ВКС,  трето гр. отделение. С Определение № 638 от 20.11.2015 г. по горепосоченото дело, ВКС, трето гр. отделение не е допуснал до касационно обжалване частната жалба против посоченото въззивно определение.

По този начин е влязло в законна сила Определение № 279 от 19.02.2015 г. и горепосоченото търг. дело № 187/2013 г.по описа на Окр. съд гр С., на практика е било прекратено, тъй като предявените искове от ТПК ”Е.гр.С.против кооперацията-жалбоподател се явяват и са недопустими. Същото се отнася и до предявените от "М." ООД гр. С. същите обективно съединени искове за процесиите имоти и по гр. дело под № 302/2013 г. по описа на Окръжен съд С.. И това дело на същото основание е било ПРЕКРАТЕНО с Определение № 340 от 09.03.2015 г.

 

По повод подадената жалба против това определение е образувано гр.д. № 432 / 2015 г. на Апелативен съд гр. П.. С Определение № 306 от 08.07.2015 г. въззивната инстанция е потвърдила обжалваното определение. "М." ООД гр. С.е подала и касационна жалба по повод на която е образувано т.д. № 3008/2015 г. на ВКС- ТК - второ търг. отделение . С Определението си по това дело ВКС е потвърдило обжалваното определение. По този начин с влязлите законна сила съответни съдебни актове са прекратени посочените дела от длъжниците за предявените от тях обективно съединени искове, като недопустими.

 

По повод подадена от жалбоподателя Молба по т.д. № 187 /2013 г. Окр. съд С.на основание чл 402 от ГПК, тъй като делото е прекратено е постановил Определение № 44 от 14.01.2016 г. с което е отменено посоченото обезпечение допуснато с Опр. № 690 от 25.06.2013 г. по делото. Изрично е било прието от съда , че са налице условията на чл.402, ал.2 от ГПК ,тъй като вече не съществуват причините поради което е било допуснато горепосоченото обезпечение. Против това определение ищеца е подал въззивна жалба по повод на която е било образувано ч.т.д. № 95/2016 г. по описа на АС гр. Пловдив. С опредление № 93 от 19.02.2016 г. по същото дело обжалваното отменително определение е било потвърдено.

 

По този начин е било отменено обезпечението на длъжниците за спиране на изпълнението. Прието е, че решение № 103 от 25.04.2007 г. по делбено гр.д. № 661I2002 г. на Окр. съд гр. С.за допускане на делбата е влязло в законна сила. Частните правоприемници- длъжниците по изп. дело са придобили процесните имоти при условията на висящ делбен процес и посочените съдебни инстанции във връзка с чл. 121, ал.З от ГПК- отм. са приели, че влязлото в сила решение за допуска­не на делбата във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо преобретателите-длъжниц по изп. дело.

Съобразно специалната разпоредба на чл. 429, ал. 1 ГПК разглеждаща субективните предели на изпълнителния процес, наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителя и солидарния длъжник, които са платили дълга могат да иска изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника се установява с писмени доказателства. Съобразно чл. 429, ал. 3 от ГПК изп. Лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ, залог или ипотека за обезпечаването на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.

 

Нотариалните актове на които са се позовавали длъжниците по посочените дела за установяване правото на собственост са приети за недействителни, тъй като те са съставени при условията на висящ делбен процес. Също така окръжният съд намира, че категорично е нарушен  чл. 523 ал.2 от ГПК. В тази насока липсват и двете необходими условия за да може съд. изплнител на приложи чл.523, ал.2 от ГПК. Първото условие -молителите да имат качеството на трети лица. Разпоредбата на чл. 523, ал.2 от ГПК се отнася само до трети лица намерени в имотите предмет на принудителния въвод във владение. В случая молителите имат качеството си на длъжници по изп, производство. Това е така, тъй като те участвуват в изп. дело като частни правоприемници на заличената през 2009 г, ТПК "К." Ст.Загора - съделител в делбения процес, който е техен праводател.

 

Съгласно чл.227 от ГПК, когато страната умре или юридическото лице престане да съществува производството по делото продължава с участието на техните правоприемници. Това е принципа за висящите дела. Закона не прави разлика между универсални или частни правоприемници, като те задължител­но се конституират по тези дела. На това основание са привлечни длъжниците , като страни в делбения имот именно в качеството си на частни правоприемници и с Решение № 22 от 08.01.2016 г. по делбено дело № 1796/1996 г. на Районен съд гр. С., по което са присъдени именно против длъжниците по настоящето дело обезщетение за вредите, които жалбоподателя е понесъл поради лишаване от правото да ползува имота в размер на 1 078 427.27 лв. за периода от м. юли 2007 г. до 28. 02.2015 год. Освен това   съда им е присъдил в дял и недвижим имот съобразно правата на тяхния заличен през 2009 г. праводател - ТПК"К." С..  Това е станало именно на основание чл 227 от ГПК. Ето защо посочените длъжници привлечени по изп. дело.като частни правоприемници не могат едновременно да бъдат и трети лица заварени в имота по време на въвода. Хипотезата на чл.523   от ГПК се отнася само за третите лица. Само на това основание искането на длъжниците по чл.523, ал.2 от ГПК е следвало да се остави без уважение,като незаконосъобразно и неоснователно Ето защо при въвода във владение на 24.03.2016 г. те не са приети за трети лица липсва и второто условие. Необходимо е съд. изпълнител да установи, че Третото лице да заяви върху присъдения имот права ,които изключват правата на взискателя .

 

Не са налице и условията на чл.523, ал.1 от ГПК, тъй като това предполага третите лица да са придобили недвижимите имоти по дело­то такива права и то преди завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение. В случая това е невъзможно, тъй като делото е заведено още през 1996 г. и длъжниците - обявили се като трето лице се позовават на нотариални актове, които са от 2008 г. Дори и да са приемат, като трети лица, което явно в случая е недопустимо, пак следва да намери приложение чл.523, ал.1 от ГПК. ДСИ при РС-С. не е посочил в протокола си от 30.03.2016 г. никакви права, които да изключват правата  на взискател на жалбоподателя. Ето защо този протокол е не само незаконосъобразен, но и необоснован и представлява неправилен отказ от въвод във владение на недвижимия имот предмет на процесното изп. Дело върху гореописаните недвижими имоти.

 

С оглед на гореизложеното се налага безспорният извод, че действията на ДСИ при РС-С. извършени при процесния въвод на владение на  24.03.2016г. се явяват неправилни и незаконосъобразни и като такива следва да бъдат изцяло отменени, ведно с всички законови последици от това. Окръжният съд следва да отбележи, че от една страна делбеното дело е от 1996г., а настоящото изп.дело е заведено по изпълнителен лист издаден въз основа на решение на съда по временно разпределение на процесните недвижими имоти, до окончателното приключване на делото за делба с влязъл в сила съдебен акт. Въззивният  съд счита, че следва да постанови решение, с което да отмени отказа на ДСИ при РС-С. за извършване на въвод във владение на недвижим имот по процесното изпълнително дело, ведно със законните последици от това.

 

                 С оглед на гореизложените съображения въззивният съд счита, че  жалбата на жалбоподателя се явява основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена.

 

               На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4, във вр. с чл. 273 и чл. 278, ал. 4 от ГПК, въззиваемите ТПК “Е.” – гр. С. и “М.” ООД – гр. С.  следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателят ТПК “К.” гр.С. - направените от последния разноски по делото, общо в размер на 437 лева, представляващи ДТ в размер на 37 лева,  и сумата от 400 лева - възнаграждение за един адвокат – адв. В.Ц. ***, по договор за правна защита и съдействие от 07.04.2016г.

 

На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК, настоящото решение е окончателно и подлежи на обжалване пред по-горен съд.

 

          Водим от горното, Окръжен съд – гр.С. в настоящият си състав

   Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ действията по отлагане и отказ за въвод във владение от 24.03.2016г. на недвижим имот, подробно описан в писмената молба на взискателя-шивашко ателие, находящо се в гр. С., на ул.”Ц.” № . ., които действия са изразени в протокола от 30.03.2016г. на ДСИ Б. Д. при РС-С., по изпълнително дело № 5225/2013г.№ по описа на СИС при РС-С., като НЕПРАВИЛНИ и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕНИ.

 

ВРЪЩА изпълнително дело № 5225/2013г., по описа на СИС при РС-С., за продължаване на изпълнителните действия по делото.

 

ОСЪЖДА ТПК “Е.” – гр. С. с ЕИК .., със седалище гр. С. и адрес на управление: бул. “Ц.” № ., представлявано от К. И. З.– председател на УС и  “М.” ООД – гр. С. с ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр. С.,ул. “Б.” № ., ет.., ап., представлявано от С. А., с ЕГН **********, да заплатят на ТПК “К.” гр.С., кв. “Т.” блок ., вх. ., ет. ., ап. ., с ЕИК …, представлява от Председателя си М. С.К. от гр. С., с ЕГН **********, сумата от 437 лева /четиристотин тридесет и седем лева/, представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                  

 

                                                                                                    2.