Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  207 /04.07.2016г.                                                Град С.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                               Граждански състав

На четвърти юли                                                                         Година 2016

в закрито заседание, в следния състав:

                                                         

                                           Председател: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                   Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                    2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  СТОЙКА СТОИЛОВА

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията - докладчик Н. УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1230 по описа за 2016 година

 

 

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

 

Постъпила е жалба с вх. № 2885/11.05.2016г., подадена от юрисконсулт К.И. в качеството й на представител на ЗАД “А.” АД – гр. С., против действията на Частен съдебен изпълнител Р. М. по изпълнително дело № 2016868040228 – постановление от 03.05.2016г. по посоченото изпълнителното дело, с което се отказва да се намали приетото за събиране адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лева и дължимата такса съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ.

 

Жалбоподателят твърди, че с покана за доброволно изпълнение по горепосоченото дело получена на 20.04.2016г. били уведомени, че дължат в полза на взискателите В.И.П. и А.Х.П. следните суми:

1.                                78 000 лв. главница – обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди,

 

2.                                законовата лихва върху тази сума, считано от датата на ПТП – 20.05.2009г. до окончателното изплащане на главницата, която към 19.04.2016г. била в размер на 56 003.76 лева,

 

3.                                4.68 лева допълнителни разноски,

 

4.                                 48 лв. - разноски по изпълнителното дело,

 

5.                                адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, в размер на 3 046.80 лева с ДДС,

 

6.                                7 153.32 лв. – пропорционална такса с включен ДДС.

 

          Жалбоподателят не оспорва дължимостта на присъдените от ВКС допълнителни обезщетения в общ размер на 78 000 лева, както и на лихвата от датата на ПТП върху тази главница, поради което и в срока на доброволно изпълнение още на 22.04.2016г. превели по банковата сметка на ЧСИ Р. М. сумите по поканата, видно от преводното нареждане с № 11754703/22.04.2016г. за сумата от 144 256.56 лева общо.

Твърдят обаче,  че ЗАД “А.” АД не дължи такси и разноски по изпълнителното дело, описани по горе от т.З до 6 вкл., поради което и на 21.04.2016г. е депозирало молба до ЧСИ Р. М. за отмяна на постановлението и за разноските, инкорпорирано в ПДИ по горецитираното изпълнително дело. Подробни съображения и оплаквания в тази насока са изложени от жалбоподателя в писмената му жалба.

 

Твърдят, че в нарушение на разпоредбата на чл. 428 от ГПК съдебният изпълнител им събрал разноски, които те считат, че не дължат.

 

Подробни съображения и доводи са изложени в писмената жалба на жалбоподателя ЗАД “А.” АД- гр. С.. Същият моли съда да постанови решение, с което да се отменят действията на ЧСИ  Р. М. по горепосоченото изп. Дело, а именно да се отмени постановлението на ЧСИ от 03.05.2016г., с което в тежест на дружеството им се възлагат недължимите такси и разноски по изпълнението, а именно пропорционалната такса в размер на 7 153.32 лева, разноски по изп. Дело – 4.68 лева + 48 лева и адвокатския хонорар в размер на 3 046.80 лева. Молят да им бъдат присъдени и разноските в настоящото производство – 25 лева държавна такса за разглеждане на жалбата и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение за производството по жалбата.

 

В законоустановения едноседмичен срок е постъпило писмено възражение от адв. П.К. – от АК – гр. С., като пълномощник на В. и А. П., с което възражение молят да се остави без уважение жалбата на жалбоподателя, като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено постановлението на ЧСИ Р. М. по горепосоченото изпълнително дело, като правилно и законосъобразно. Подробни съображения и доводи са изложени в писменото възражение на адв. Керанова.

 

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК  са постъпили мотиви от ЧСИ Р. М., както и копие от изпълнително дело № 2016868040228, по описа на същия ЧСИ.

 

          Съдът намери за установено следното:

 

Въззивният съд намира, че в кантората на ЧСИ Р. М. е образувано изпълнително дело под № 2016868040228/2016г. по описа на  същия съдебен изпълнител с рег. № ... от КЧСИ по молба с вх. № 2425/19.04.2016г. на взискателите В. и А. П. против длъжника ЗАД “А.” АД – гр. С.. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 05.04.2016г. , издаден въз основа на Решение по гр.д. № 121/2012 на СГС, по силата на който застрахователното дружество е осъдено за заплати на А.П. И В.П. - главница в размер на 78 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2009г., до окончателното й плащане.

 

По изпълнително дело № 2016868040228 по описа на ЧСИ Р. М. с постановление от 03.05.2016г по горепосоченото изпълнително дело ЧСИ Р. М. отказва да уважи молбата на ЗАД “А.” АД за отмяна или евентуално намаляване на приетите в изпълнителното дело разноски, поради което за жалбоподателя възниква правният интерес от обжалването му. Съдът счита, че същото е неправилно, необосновано, немотивирано и в противоречие със съдебната практика по аналогични случаи особено що се отнася до размера на адвокатското възнаграждение, като съображенията на съда са следните:

 

Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /чл.26 от същата/ предвижда, че пропорционалната такса се дължи върху събраната сума, което от своя страна предполага да са налице на първо място действия по принудително изпълнение на паричното притезание и на второ място да са налице резултати от провеждането им. преди да изтече законният срок по чл. 428 ал.1 ГПК. ЧСИ не дължи и не е длъжен да предприема действия по принудително изпълнение, а такива в конкретния случай не са и необходими, поради наличието на доброволно изпълнение от страна на дружеството-длъжник още в първите дни на срока за доброволно изпълнение, даден с поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ.

 

В същият смисъл се явява и нормативната уредба както и константната практика на Върховните съдилища на Републиката и в частност на ВКС на РБ по тези въпроси. В тази насока съобразно решение под № 82/08.05.2012г. по гр. дело № 1891/2010г. по описа на ВКС, ІV ГО, което решение е постановено по реда на задължителната разпоредба на чл. 290 ГПК – ако длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него не се събира така наречената окончателна такса по чл. 53 от Тарифата за държавните такси които се събират от съдилищата по ГПК /приета с ПМС № 38/27.02.2008г./. Длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови такси за извършените необходими действия по изп.дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната правна сложност на делото.

 

Изцяло в този смисъл е императивната разпоредба на чл. 53, ал. 2 от същата Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /приета с ПМС № 38/27.02.2008г./, която гласи:  че върху сумата която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира. В аналогичен смисъл са и разпоредбите на чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Съобразно ал. 1 разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК освен поради плащане. Съгласно ал. 3 за извършване опис на имуществото срока за доброволно изпълнение такса не се събира. Последната разп. На ал. 3 се прилага по аналогия, тъй като плащането от страна на длъжника е в срока за доброволно изпълнение – именно два дни след получаване на призовката за доброволно изпълнение, поради което съдът счита, че именно поради това не следва да се дължат и разноски и такси по изпълнението. В противен случай изцяло би се обезсмислил института на доброволното изпълнение по чл. 428 ГПК чрез изпращането на изрична писмена покана до длъжника и даването му на едноседмичен срок да изпълни доброволно задължението си, без да бъдат предприемани действия за принудително изпълнение на същото по смисъла на ГПК и ЗЧСИ.

 

В заключение въззивният съд счита, че жалбоподателят - длъжник не дължи такси по изпълнението, тъй като е заплатил задължението си в предвидения в закона срок за доброволно изпълнение на същото.

 

На следващо място съдът счита, че адвокатският хонорар на взискателите по горепосоченото изпълнително дело, което е възложено в тежест на дружеството е прекомерен, както и че така определеният размер е завишен с оглед действителната фактическа и правна сложност на настоящия случай, както и с оглед обстоятелството, че длъжникът ЗАД “А.” АД е изплатило дължимите суми още в срока за доброволно изпълнение.

 

Съгласно разпоредбата на чл.10 т.1 от Наредба №1/04г. за МРАВ, минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело възлиза на 200лв., съгласно т.2 от цитираната разпоредба за цялостно представителство по изпълнителното производство размерът на възнаграждението възлиза на 1/2 /една втора/ от възнаграждението при определяем интерес по чл.7 ал.2 от Наредбата, само че това възнаграждение се дължи, ако процесуалният представител е осъществявал защита, изразяваща се в нещо различно от подаването на молба за образуване на изпълнително дело, когато се следва друго възнаграждение. в настоящия случай процесуалният представител на взискателите единствено е подал молба за образуване на изпълнително производство и други действия по защита на взискателите в изпълнителното производство не са осъществявани. Поради което съдът счита, че адвокатският хонорар следва да се намали до минималния му размер за подаване на молба за образуване на изпълнително дело, възлизащ на сумата от 200 лв. Разпоредбата на пар.2 от ДР от наредбата съдът счита за неприложим, тъй като разноските в изпълнителното производство се определят и присъждат по различен от предвидения в чл.78 от ГПК ред и следователно съдът не следва да проверява дали уговореното възнаграждение възлиза на двукратния размер, предвиден в наредба № 1/04г. В този смисъл е налице богата и непротиворечива съдебна практика, включително и на настоящия съдебен състав.

Нещо повече - посочената разпоредба - параграф 2 от допълнителните разпоредба на наредба № 1/2004г. е обявена за нищожна -противоречаща на закона и издадена от Висшия адвокатски съвет при превишаване на правомощията си, с решение №14 820/10.12.2014г. по адм.д.№10 395/14г., обн. дв бр.10/2016г. и в сила от 05.02.2016г.

 

Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от  Наредба № 1 за МРАВ, за процесуално представителство, защита и съдействие по изп.дело възнаграждението е: за образуване на изпълнително дело – 200 лева. Според т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване действие с цел удовлетворяване на паричните вземания – ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от същата Наредба. В конкретния случай съдът намира, че по делото е депозирана само молба за образуване на същото и от ЧСИ е изпратена поканата за доброволно изпълнение и не са извършвани никакви други действия, касаещи удовлетворяването на паричните вземания на взискателя, поради което изцяло е изключена хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Дължи се само възнаграждението по т. 1 -  в размер на 200 лева.

 

В тази насока въззивният съд намира от данните по делото, че отказът на ЧСИ Р. М. да намали адвокатското възнаграждение на другата страна по изпълнителното дело – именно адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателите адв. П.К. е неправилен и незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, ведно със всички законни последици от това.

 

    Предвид изложеното, съдът намира, че жалба вх. № 2885/11.05.2016г., подадена от юриск. К.И. като пълномощник на жалбоподателя ЗАД “А.” АД – гр. С., против отказа за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателите по изпълнителното дело на ЧСИ Р. М. се явява е основателна и доказана като такава следва да бъде уважена, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК, настоящото решение е окончателно и подлежи на обжалване пред по-горен съд.

 

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 436, ал. 4 ГПК и чл. 273 от ГПК въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя направените от него разноски по делото по чл. 435 и сл. ГПК, общо в размер на  225 лева, от които 25 лева – държавна такса за завеждане на жалбата и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение за юриск. И., за производството по настоящата жалба.

       

Водим от горното, Окръжен съд – гр.С. в настоящият си състав и на основание чл. 437, ал. 4, във вр. с чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и чл.79, ал.1 и ал.3 от ГПК

 

   Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ действията на Частен съдебен изпълнител Р. М., материализирани в постановление от 03.05.2016г. по изпълнително дело № 2016868040228/2016г. по описа на същия съдебен изпълнител с рег. № ... от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – С., касаещи отказа да бъдат отменени възложените в тежест на ЗАД “А.” АД – гр. С. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “А.Д.” и адрес за призоваване и съобщения: гр. С., ул. “Проф. М. Б.” № ., чрез пълномощника си юрисконсулт К.И., с който се възлагат на същото дружество недължими такси и разноски по изпълнението, а именно пропорционалната такса в размер на 7 153.32 лева съгласно чл. 26 от ТТРЗЧСИ, разноски по изп. Дело – 4.68 лева, както и 48 лева и в частта му за присъдения адвокатски хонорар, в размер на 3 046.80 лева, като намаля размера на същия хонорар от 3 046.80 лева, на 200 лева, като НЕПРАВИЛНИ И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ в тази им част.

 

ОСЪЖДА В.И.П. с ЕГН ********** и А.Х.П. с ЕГН **********, двамата от гр. К., ул. “Х.” № ., вх. . ап. ., и адрес за призоваване: гр. К., ул. “П.  Х.” № ., офис ., чрез пълномощника им адв. П.К. от САК, да заплатят на ЗАД “А.” АД – гр. С. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “А.Д.” и адрес за призоваване и съобщения: гр. С., ул. “Проф. М. Б.” № ., чрез пълномощника си юрисконсулт К.И., сумата от 225 лева /двеста двадесет и пет лева/, представляваща направените от жалбоподателя разноски за производството пред въззивния съд.

 

ВРЪЩА изпълнително дело № 2016868040228/2014г. на Частен съдебен изпълнител Р. М. с рег. № ... от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – С..

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                   2.