ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

Номер   514                              01.06.2016 Година                   гр. СТАРА ЗАГОРА                                                 

 

СТАРОЗАГОРСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД,   ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ 

На 01 юни .. ..….…………………………………….….............2016 година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                            МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                   

СЕКРЕТАР: ……………………………….………………………………….

Като разгледа докладваното от зам.председателя  ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

ч.гр.д. №  1165………………………………………. по описа за 2016 година

          Производството е образувано по частна жалба, подадена от адвокат М.И.Г. и адв. С.Т. от АК - Ст.Загора, действащи като   процесуални представители на Н.С.Н. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, Г.Т.Ж. ЕГН **********, с постоянен адрес *** Загора и Д.Г.Я. ЕГН **********, с постоянен адрес *** Загора против определение от 17.03.2016 год., постановено по гр.д. № 381/2014г. по описа на РС - Стара Загора, V гр.състав, с което е прекратено производството по делото и върната исковата молба на ищците. С обжалваното определение са присъдени и разноските по делото.

Жалбоподателите молят да бъде отменено определението и върнато делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Подробни съображения излагат в частната си жалба.

Постъпил е отговор от адв.К.А. като пълномощник на М.Г.К. и П.Г.Д., в който заявяват, че считат частната жалба за неоснователна, поради което молят да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното определение. Молят да им бъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанция.

Постъпил е отговор от адв.Д.Д. като пълномощник на Я.К.И. и Ж.Г.Ж., в който заявяват, че считат частната жалба за неоснователна, поради което молят да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното определение.

Съдът, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:

          Частната жалба е допустима, подадена е в срок.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С определение от 17.03.2016 год., постановено по гр.д. № 381/2014г. по описа на РС - Стара Загора, V гр.състав, Старозагорският районен съд е приел, че следва да прекрати производството по делото и върне исковата молба на ищците поради недопустимост на иска, поради неотстраняване на нередовностите в нея. С обжалваното определение са присъдени и разноските по делото.

Съдът е приел, че с разпореждане от 29.01.2016 г., постановено в закрито съдебно заседание по гр. дело № 381/2014 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е констатирал при извършената по реда на чл.129, ал.1 ГПК служебна проверка на редовността на исковата молба, че същата не е съобразена с изискванията за редовност, предвидени по чл.127 и чл.128 ГПК и със същото разпореждане съдът е оставил без движение исковата молба и е дал указания за отстраняване на констатираните нередовности. Впоследствие с разпореждането от 29.01.2016 г. в закрито с.з. по настоящото гр. дело съдът е предоставил възможност на ищеца по делото да отстрани следните нередовности: 1. Да изложат обстоятелства относно действията на М.Г.К. и П.Г.Д., с които оспорват правото им на собственост; 2. Да посочат към кой момент искат установяване на собственост на процесиите земеделски земи, като същите следва да бъдат описани; 3. Да обосноват правния си интерес от предявяване на установителен иск по отношение на Я.К.И. и Ж.Г.Ж.; 4. Да разграничат придобивните способи, които претендират по отношение на всеки един от ответниците. Приел е, че в законоустановения едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите е постъпила молба от 05.02.2016 г. от адвокат Т., в качеството му на пълномощник на ищците Н.С.Н., Г.Т.Ж. и Д.Г.Я., с която нередовностите на исковата молба не са отстранени. С оглед на това е счел, че при изложените обстоятелства в горецитираната молба съдът е в невъзможност да определи вида на търсената защита. По тези съображения е намерил, че констатираните нередовности на исковата молба не са отстранени, поради което същата следва да бъде върната, а производството по делото прекратено. Изложил е съображения, че за да е редовна исковата молба, в нея най-общо следва да е посочено от кого, срещу кого, до кого, въз основа на какво и за какво се предявява. На следващо място трябвало да са ясни фактите, на които се основана иска, при които преценката за редовност е различна според предмета на спора. Посочил е, че на първо място ищците не са изложили обстоятелства относно действията, с които ответниците оспорват правото на собственост на ищците. На следващо място не било изпълнено указанието на съда да посочат към кой момент ищците искат установяване на собственост на процесиите земеделски земи, като същите следва да бъдат описани. В първоначалната искова молба и последващите поправени искови молби били посочени различни периоди, както и липсвала конкретизация на процесиите земеделски земи. С поправената искова молба ищците не обосновали и правния си интерес от предявяването на установителен иск по отношение на Я.К.И. и Ж.Г.Ж.. С оглед твърденията на ищците се налагал изводът, че горепосочените двама ответници не са наследници. Не било изпълнено и указанието на съда ищците да разграничат придобивните способи. При всички случаи обаче петитумът на исковата молба трябвало логически да следва от изложените фактически твърдения. В противен случай, при логическо несъответствие между обстоятелствена част и петитум, какъвто бил настоящият случай, съдът бил в невъзможност да се произнесе относно търсената защита. Съдът намерил, че е налице противоречие между обстоятелствената част на първоначалната исковата молба и последващите поправени искови молби, тъй като ищците претендирали да бъде признато право на собственост по отношение на ответниците М.Г.К., П.Г.Д., Я.К.И. и Ж.Г.Ж. по наследство. В същото време ищците насочили иска си спрямо ответниците Я.К.И. и Ж.Г.Ж., които не са наследници заедно с останалите двама ответници и ищците. На следващо място съдът намерил, че по отношение на Я.К.И. и Ж.Г.Ж., посочени като ответници, не било формулирано искане, т.е. петитум на исковата молба.

Въззивният съд намира, че така постановеното определението е неправилно и незаконосъобразно, а изводите на районния съд не съответстват на изложеното от ищците.

Производството по делото е образувано въз основа на предявени обективно и субективно съединени положителни установителни искове от Н.С.Н., Г.Т.Ж. и Д.Г.Я. против М.Г.К., П.Г.Д., Я.К.И. и Ж.Г.Ж., с които се иска признаване за установено по отношение на ответниците, че всеки от тримата ищци е собственик по наследство на по 1/4 ид.част от подробно описаните както в ИМ /искова молба/, така и в допълнителните уточняващи молби в процеса, имоти, които имоти като вид, площ, местност и граници са били многократно описвани, а също и преповторени в молбата от 15.02.2016г. на пълномощника на ищците, въз основа на която съдът е постановил обжалваното определение, а именно:НИВА от 28,405 дка, III категория, местност „ДРАГИЕВ АЛЧАК", съставляваща имот № 061031 по картата на възстановената собственост на землището на с.Петрово, при граници: имот № 061030-нива, имот № 000074- полски път, имот № 061012-ниво, имот № 000213-напоителен канал.;НИВА от 2,999 дка, III категория, местност „АДАЛЪКА", съставляваща имот № 008004 по картата на възстановената собственост на землището, при граници: имот № 000106-напоителен канал, имот № 008032-нива, имот № 008033-нива, имот № 008003-нива, имот № 008005;НИВА от 6,190 дка, III категория, местност „ДРАГИЕВ АЛЧАК", СЪСТАВЛЯВАЩА ИМОТ № 061030 по картата на възстановената собственост на землището, при граници: имот № 061031 - нива, имот № 000074-полски път, имот № 061020-нива, имот № 000213-напоителен канал, имот № 061021-нива.;НИВА от 25,211 дка, III категория, местност „МАЛКАТА ТУЗЛА/ЧАНЛЪК", съставляваща имот № 052005 по картата на възстановената собственост на землището, при граници: имот № 052004-нива, имот № 000099-полски път, имот № 000329-пасище, мера, имот № 052016-нива и имот № 052015-нива.

При условията на евентуалност, ищците са заявили, че претендират придобити права на собственост върху процесните земеделски имоти по давност, поради което съвсем обосновано като главен иск както в исковите претенции, така и в доклада по делото /с.з. от 22.04.2015г./ е приет положителния установителен иск по смисъла на чл. 124 ал.1 от ГПК, а в условията на евентуалност - искът за придобиване право на собственост по давност. С оглед формулирания в първоначалната искова молба и уточняващите молби в производството петитум, тълкуван във връзка с изложените в същите фактически твърдения, се установява, че е налице предявен  установителен иск за собственост на съответните идеални части от процесните имоти по смисъла на чл. 124 ал. 1 от ГПК, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба са изложени подробни твърдения за наличие на спор между страните досежно тяхното притежание, поради това, че първите двама ответници са извършили доброволна делба без участието на ищците, а в последствие са се разпоредили с процесните имоти в полза на вторите двама ответници. Видно от материалите по делото в случая многократно е заявявано от ищците, че се търси установяване на собствените им права от процесните имоти на главно основание - наследяване от общия наследодател М.К.Т., б.ж. на с.Петрово, а не, че спорните идеални части не принадлежат на ответниците, с оглед на което в случая е предприета по интензивна правна защита, каквато представлява искът за установяване на собствени права.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че по   първият   въпрос,    имащ   според   съда   характер   на нередовност на ИМ /Разпореждане от 29.01.2016г./, а именно: „Да се изложат обстоятелства относно действията на М.К. и П.Д., с които оспорват правото на собственост на ищците", по делото са налице множество данни, от които се извеждат релевантните по този въпрос обстоятелства. Не само в исковата и в уточняващата молба от 11.11.2014г. до съда, но и в молбата за отстраняване на нередовности от 15.02.2016г. на ищците е категорично посочено, че именно наличието на спор между страните относно принадлежността на правото на собственост върху процесиите имоти е обусловил правният интерес за ищците от избраната форма на защита. В случая наличието на многократно заявяваната по делото от ищците конкуренция на правото на собственост е следствие от активното и неправомерно поведение на първите двама ответника, изразяващо се в извършената от тях през 2013г. доброволна делба на имотите без участието на ищците, които са съсобственици в качеството им на наследници по закон на общия наследодател. Извършената само между тях делба на имотите, обективирана в договор за доброволна делба на недвижим имот от 07.03.2013г., недвусмислено сочи на действия на ответниците К. и Д., с които се отрича правото на собственост на ищците от процесиите имоти. Именно и от това произтича правният интерес за ищците от предявяване на положителен установителен иск за собственост, което е било изчерпателно посочено в пункт 1-ви от молбата на пълномощника на ищците адв.Т. от 15.02.2016г. Правилно в молбата с изпълнени указания за отстраняване на сочените от съда нередовности, се съдържа недвусмислено твърдение, че правния интерес на ищците се извежда от принадлежността на правото на собственост в тяхно лице като наследници на общия наследодател и собственик на процесните имоти, което право на собственост е било отречено от всички ответници чрез извършените сделки на разпореждане - договор за доброволна делба и два договора за покупко-продажби на всички имоти. Несъмнено в случая е налице правен интерес за ищците от търсената защита, който произтича от конкретно изложените от тях обстоятелства, с които заявяват правото си на собственост върху процесните имоти по отношение на всички лица, претендиращи да са собственици върху същите имоти, а именно ответниците по делото. В този смисъл е постоянната практика на ВКС.

Противопоставимите между страните придобивни основания за принадлежност на правото на собственост върху земеделските имоти разкрива правния интерес за ищците като носители на това право от предявяване на главния положителен установителен, респ.евентуалния иск,  за което се съдържат факти както в исковата молба, така и в следващите уточняващи по смисъла на чл. 129 ал.2 от ГПК молби на ищците. В случая извършените актове на разпореждане с общите имоти от ответниците и заеманата от тях защитна позиция по отричане на правото на собственост на ищците, представляват исканите от съда „действия, с които ответниците оспорват правото на собственост на ищците".

На следващо място е изтъкнато като нередовност, която според първоинстанционния съд не е отстранена, обстоятелството, че ищците не са посочили към кой момент искат установяване на собственост на процесните земеделски земи, като същите следвало да бъдат описани, въззивният съд намира, че този извод също е неправилен.

Ищците многократно са посочвали моментът, към който искат установяване правото им на собственост върху процесиите имоти, същия е посочен ясно и в пункт 2-ри от молбата за отстраняване на изтъкнатите от съда нередовности от 15.02.2016г. Установителният иск за собственост по чл. 124 ал. 1 от ГПК дава защита на правото на собственост към настоящият момент, поради което в посочената молба на ищците /л.2, ІІ-ри абзац/ е конкретизирано, че ... „Ищците желаят да установят правото си на собственост към датата на предявяването на иска за собственост". За пореден път в същата молба са били описани и индивидуализирани като вид, площ, местност и граници имотите, върху които се претендира признаване на това право на собственост от ищците. Пак там са преповторени релевантните за спора факти, от които несъмнено може да бъде определена вида на търсената защита и правната квалификация на претенциите на ищците. Исканията на последните, заявени като главен и евентуален иск се намират в логическа връзка с изложените фактически твърдения в исковата и допълнителни молби, от които съдът следва да определи търсената защита, респ.вярната правна квалификация на иска и подлежащите на доказване правнорелевантни факти за спора. В този смисъл в уточняващата до съда молба от 15.02.2016г. са изложени обстоятелствата, на които се основава исканото от ищците за установяване на правото им на собственост като съответни идеални части, а именно: ищците и първите двама ответници са наследници по закон на Д./М./ К.Т. б.ж. на с.Петрово, който е притежавал процесиите имоти. Последните със заявление вх.№ 33165/7.02.1992г. са били заявени за възстановяване само от един от синовете му, а именно Генчо Митев Кънев, който се явява наследодател на първите двама ответници -М.К. и П.Д.. Останалите наследници на Димитър Кънев Т. са провели успешно доказване на предявения по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ иск, касаещ спор за материално право, в резултат на което е налице влязло в сила решение на Старозагорски Районен   съд   по   гр.д.      3748/1993г.,   с   който   е   било   признато   за установено по отношение на всички страни, включително и за първите двама ответници, че процесиите имоти са бивша собственост на общия наследодател Митьо /Димитър/ Кънев Т., респ. на неговите наследници. Предвид възстановяването на правото на собственост на имотите в реални граници с Решение на ПК-Ст. Загора отново на наследниците на първите двама ответници и извършените в последствие разпоредителни сделки в полза на вторите двама ответници е възникнала конкуренция досежно правата им в съсобствеността, произтичаща от наследствено правоприемство. Предвид горните съображения, въззивният съд намира, че изчерпателно е бил посочен както моментът, към който се иска установяване на правото на собственост с предявения главен иск, така и са описани конкретно имотите, като аргументите относно идентичност на имоти, страни, хронология и приложени доказателства, са относими по съществото на спора и не са изисквания за допустимост на исковата молба.

На следващо място по т.3 от разпореждането на РС за оставяне без движение на исковата молба относно правният интерес от предявяване на установителен иск по отношение на Я.К.И. и Ж.Г.Ж. ищците са посочили, че правният интерес от предявяване на иска спрямо третият и четвъртия ответник е посочен отново в молбата на ищците от 15.02.2016г. до съда. Видно от твърденията в исковата молба, подкрепени с писмени доказателства, ответниците Я.И.К. и Ж.Г.Ж. се легитимират като собственици на процесиите имоти на основание извършените покупко-продажби на същите имоти с нотариални актове №№ 55 т.1, н.д. №27/2013г. на и № 56, т.1, н.д. № 28/2013г. по описа на Нотариус рег.№ 95 на НК. С оглед на така изложеното въззивният съд намира, че ищците са изпълнили и това си задължение да посочат и обосноват наличието на правен интерес от предявяване на иск за собственост и против последните двама ответници, а районният съд погрешно е приел, че това не е сторено. Във връзка с това  заявеното отричане на правата на ищците от ответниците К. и Ж., които са придобили чрез възмездни сделки правото на собственост върху процесиите имоти, несъмнено очертава правния интерес от предявяване на исковата претенция по чл. 124 ал. 1 от ГПК.С оглед на това са изпълнени условията на ГПК за редовност на исковата молба и по отношение на предявения положителен установителен иск против третия и четвъртия ответник, тъй като правата на ищците са заявени за установяване по отношение на всички лица, претендиращи да са съсобственици на имотите. Ответниците К. и Ж. не са наследници, но тяхната процесуална легитимация се определя от правата, които са придобили във връзка с актовете на разпореждане от първите двама ответници, които са отчуждили повече права, отколкото притежават.

На следващо място следва да се посочи, че заявените от ищците придобивни способи на правото им в съсобствеността върху процесиите имоти са изчерпателно посочени както в исковата молба, така и в допълнителните молби до съда от 11.11.2014г. и от 15.02.2016г. С оглед отстраняване на допуснати нередовности на първоначалната искова молба, съдът е дал указания с разпореждане от 23.10.2014г., в резултат на което с молба от ищците от 11.11.2014г. е било посочено главното основание, от което същите черпят правото си на собственост, а именно като наследници на общия наследодател, в чийто патримониум е било признато правото на собственост върху спорните имоти. В условията на евентуалност е предявен вторият обективно съединен иск за придобиване правото на собственост по давност, за което са налице твърдения и доказателства за ползване на имотите от ищците за период повече от 15 години, а именно за периода 1995г. - 2013г. /също конкретизиран в допълнителната молба/.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че изводът на Старозагорския районен съд в обжалваното определение за неразграничаване на придобивните способи по отношение на ответниците за необоснован. Изпълнено е и последното указание на съда за отстраняване на нередовности, като е посочено в коригиращата молба от 15.02.2016г., че претендираните две придобивни основания по главната и евентуалната претенция на ищците са валидни спрямо всички ответници по делото.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че  обжалваното определение, с което е върната исковата молба на ищците и делото прекратено, е неправилно, тъй като искането за защита на ищците по делото може да бъде изведена от изложените фактически твърдения на исковата и допълнителните молби на ищците, а формулирания петитум е съобразен с приложимия материален закон.

С оглед на гореизложените съображения, въззивният съд намира, че следва обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на Старозагорския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло и по отношение на присъдените разноски, тъй като съдът ще следва да се произнесе по разноските с оглед изхода на делото при произнасянето на съда по същество с решение.        

          Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :     

 

ОТМЕНЯВА изцяло определение от 17.03.2016 год., постановено по гр.д. № 381/2014г. по описа на РС - Стара Загора, V гр.състав, с което е прекратено производството по делото и върната исковата молба на ищците.

ВРЪЩА делото на Старозагорския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                     

ЧЛЕНОВЕ: