О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 Номер 585                      23.06.2016 г.                     град  С.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети юни                                                              Година 2016

в закрито заседание, в следния състав :

                                                

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                               2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  

като разгледа докладваното от съдия Николай Уруков частно въззивно гражданско дело номер 1185 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е на основание чл.274 и сл. от ГПК.

 

В законоустановения срок е постъпила частна жалба от А.Г. като пълномощник на ищеца Н.И.Н., против Определение   № 836/23.03.2016 год., постановено по гр. дело № 1405/2016г. по описа на С., с което съдът е оставил без уважение молбата на ищеца Н.Н. за допускане на обезпечение на предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, с правно основание чл. 200 КТ, с цена на иска 20 000 лева, чрез налагане на запор на банковите сметки на ответното дружество СД “Д.” подробно описани в определението на съда, до размера на сумата 20 000 лева като неоснователна.

 

В частната жалба се излагат съображения, че обжалва горепосочения съдебен акт и счита същия за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че с обжалваното определение РС-С. неправилно е оставил без уважение искането му за допускане на обезпечение по делото, ведно с исковата молба за разглеждане по банковите сметки на ответника в посочените в искането банки.

 

Твърди, че аргумент за неправилността на определението в атакуваните части е, че представените по делото писмени доказателства били достатъчни за да обосноват една вероятна основателност на предявения иск. Ищецът бил предявил претенцията си произтичаща от трудовата злополука по чл. 200 КТ. Като надлежно приложени към исковата молба доказателства били именно документите, които установявали наличието на такава трудова злополука.

 

Касаело за определение на първоинстанционния съд от 23.03.2016 год., който според жалбоподателя неправилно и незаконосъобразно приел, че наличието на всички упоменати писмени доказателства по-горе, като счел същите за убедителни, но същевременно с това направил неправилния извод, че доколкото по делото все още не били събрани поисканите с исковата молба гласни доказателства, вследствие на това не следвало да се допуска исканото обезпечение. Подробни съображения и оплаквания са изложени в подадената частна жалба на жалбоподателя.

 

Моли съда постановеното Определение № 836/23.03.2016 год., постановено по гр. дело № 1405/2016г. по описа на С., с което съдът е оставил без  уважение искането за допускане на обезпечение на предявеният иск по чл. 200 КТ да бъде отменено в обжалваната му част и да допусне поисканото обезпечение, именно запор върху евентуално налични сметки на ответника в конкретно изброени банки, до пълния заявен от молителя размер от 20 000 лева.

 

По делото не е постъпил писмен отговор от другата страна.

 

Окръжен съд – С., след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение, намира за установено следното :

 

Първоинстанционното гр. дело № 1405/2016г. по описа С. е образувано от ищеца Н.И.Н., по предявен иск с правно основание чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева за претърпяна трудова злополука от него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на дължимите суми.

 

С определение № 1082/12.04.2016г. първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на предявения иск от въззивника против “Д.” по иска по чл. 200 КТ чрез налагане на запор на банковите сметки на същото дружество в банките подробно описани в определението до размера на сумата от 5 000 лева, като е отхвърлил молбата за допускане на обезпечение до размера на 20 000 лева, като неоснователна.

 

За да постанови цитираният акт съдът е приел, че по делото са представени само писмени доказателства и с оглед на обстоятелството обаче, че към момента на разглеждане на обезпечението не са били събрани поисканите гласни доказателства и не била назначена поисканата от ищеца съдебномедицинска експертиза и съдът приел, че следва да допусне исканото обезпечение само до размера на 5 000 лева, като до размера на 20 000 лева молбата следвало да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Въззивният съд счита, че частната жалба на жалбоподателя се явява основателна и доказана, а определението на РС е неправилно, поради следните съображения:

 

Аргумент за неправилността на определението в атакуваните части, на първо място е, че представените по делото писмени доказателства са достатъчни, за да обосноват една вероятна основателност на предявения иск. Ищецът е предявил претенция, произтичаща от трудова злополука - чл. 200 КТ. Като писмени доказателства към исковата молба са приложени подадената от работодателя декларация за трудова злополука постъпила в РУСО, гр. С. под вх. № 1 от 25.03.2013 г. (писмено доказателство № 1), протоколът за резултатите от  извършеното  разследване  на  злополуката     1   от  25.03.2012   г.   за  резултатите  от извършеното   разследване   на  злополуката  (писмено  доказателство    2)   и   издаденото разпореждане № 41 от 29.03.2013 г., с което на основание чл. 60, ал. 1 КСО злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО (писмено доказателство № 3).

 

Отделно от това е приложена и медицинска документация (писмени доказателства под №№ 5-30). В която са отразени конкретно получените при злополуката травматични увреждания, както и развилите се впоследствие нови заболявания.  Ищцовата страна също така е поискала и изготвянето на съдебномедицинска експертиза, която да изясни характера и степента на отделните увреждания, като и да направи извод и за връзката между настъпилите травми и трудовата злополука.    По отношение на размера на дължимото обезщетение ищецът е поискал   гласни   доказателства  за  установяване   на  съпътстващите  травмата   негативни изживявания, каквото искане е направено с исковата молба. В обобщение, представените от ищеца,    упоменати    по-горе    писмени   доказателства    установяващи,    на   първо    място възникналото травматично увреждане, и на следващо място, че въпросното увреждане е признато по надлежния за това ред за трудова злополука, наред с искането за събиране на гласни  доказателства  и  изготвяне  на  съдебномедицинска   експертиза,   смятаме  че  в  са достатъчна степен убедителни по отношение на вероятната основателност на предявената искова претенция.

 

Видно от мотивите към обжалваното определение, решаващият състав на Районен съд, гр.С. е отчел наличието на всички упоменати по-горе писмени доказателства и принципно счита същите за убедителни, но същевременно неправилно е приел, че доколкото по делото все още не били събрани поисканите с исковата молба гласни доказателства и съдебно медицинска експертиза, исканата обезпечителната мярка следва да се допусне само до сумата в размер на 5 000 лева.

 

Неправилно в конкретния случай е приложена разпоредбата на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, която въвежда като условия за допускане на обезпечение, на първо място, съществуваща обезпечителна нужда (когато без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението), и на следващо място, предявеният иск да е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Редакцията на разпоредбата не дава възможност за разширително тълкуване според, което наред с писмените доказателства претенцията следва да бъде подкрепена и с други такива, като напр. гласни доказателства и/или експертизи.

 

С частната жалба са наведени доводи, че са налице нарушения на материалния закон и поради това в срока по чл. 396 ГПК жалбоподателят обжалва процесното определение в горецитираната част, над уважения размер от 5 000 лева, до претендирания размер 20 000 лева относно допуснатото обезпечение.

 

Съдът е приел, че представените от жалбоподателя писмени доказателства са убедителни - въпросните доказателства следователно са годни да установят всички подлежащи на доказване факти с оглед предмета на конкретното дело, с изключение на размера на конкретно причинената неимуществена вреда. Доказателство за последното, обаче, ищецът обективно не може да представи, тъй като определянето на размера на неимуществените вреди е единствено от компетентност на съда - при приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и установения там принцип на справедливостта, и след преценката на конкретните обстоятелства, упоменати в ППВС под № 4 от 23.12.1968 г.

 

Следователно, недопустимо е при оценката представените от жалбоподателя писмени доказателства да се въвежда някакъв количествен критерий, според който въпросните доказателства са „убедителни" до размер от 5 000 лева, но същевременно с това „неубедителни" над въпросния размер. Подобен подход е неправилен включително по причина че делото е било в някаква степен „предрешено", при положение, че решаващия съд отнапред сочи евентуално размера до който счита претенцията за основателна.

 

В обобщение на казаното - при положение, че както съдът посочи и по горе определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди е изцяло от компетентността на съда (чл. 52 ЗЗД), в случай че представените от жалбоподателя писмени доказателства са достатъчно убедителни, за да бъде допуснато обезпечението до размер на сумата от 5000 лева, същите следователно са достатъчно убедителни и за допускането на обезпечение до пълния размер на сумата от 20 000 лева.

 

В заключение и на последно място въззивният съд следва да уважи молбата за обезпечение на молителя в нейния пълен размер, като бъде отменено обжалваното първоинстанционно решение в обжалваната му част.

 

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че следва да уважи подадената частната жалба от жалбоподателя Н.И.Н., против Определение № 1082/12.04.2016 год. по гр.дело № 1405/2016г., по описа на Районен съд – С., като основателна, ведно с всички законни последици от това, като бъде отменено обжалваното Определение в обжалваните му части.

 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение № 836/23.03.2016 год., постановено по гр. дело № 1405/2016г. по описа на С., с което съдът е оставил без уважение молбата на ищеца Н.И.Н. с ЕГН **********,***, и със съдебен адрес:***, офис .– чрез адв. А.Г., за допускане на обезпечение на предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, с правно основание чл. 200 КТ, с цена на иска 20 000 лева, чрез налагане на запор на банковите сметки на ответното дружество СД “Д.” с ЕИК …, гр. С. ., ул. “Г.” № ., ет. ., ап. ., подробно описани в определението на съда, в частта му над размера от 5000 лева до размера на сумата 20 000, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тази му част и вместо това постановява:

 

ДОПУСКА обезпечение на предявен иск от ищеца Н.И.Н. с ЕГН **********,***, и със съдебен адрес:***, офис 4 – чрез адв. А.Г., против  СД “Д.” с ЕИК …, гр. С. 6000, ул. “Г.” № ., ет., ап.., за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, с правно основание чл. 200 КТ, с цена на иска 20 000 лева, чрез налагане на запор на банковите сметки на ответното дружество СД “Д.” с посочени по-горе данни, в следните банки:  “А.” АД, “А.”, БНБ “П.” ЕАД, “Б.” АД, Търговска банка “Д”/бивша Д./, Банка “Д.” ЕАД, “К.” ЕАД, “Т.” АД, “И.” АД, “Т.” АД, “И. “АД, “К.” АД, “Б.” АД, “О.” АД, “О.” АД, Банка “П.” АД, “П.” АД, “П.” АД, “Р.” АД, “С.” ЕАД, “У.” АД, “Ц.” АД и “Ю.” АД, и в частта му още от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, до пълния размер на сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лева.

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед за допуснатото от въззивния съд обезпечение – за разликата от 5 000 лева, до пълния размер от 20 000 лева.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ чрез ОС-С..

 

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                         

 

           2.