Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 239                                              22.07.2016г.                 град С.З.

 

  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Четвърти граждански състав,

на седми юли 2016 година

в закрито заседание в следния състав :    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията– докладчик ЗЛАТЕВ 

Гражданско дело № 63 по описа за 2014 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е образувано на основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.42, б.”б” във вр. с чл.43, ал.1, б.”а” и във вр. с чл.30, ал.1 от ЗН

 

          Постъпила е Искова молба от 3 бр. ищци- всички те пълнолетни български граждани с постоянни адреси в гр.С.З., които претендират, че ищците и ответницата са наследници по закон на Н.Д. Т.- ЕГН **********, б.ж. на гр.С.З., починал на 23.10.2004г. Първата ищца е преживяла съпруга на наследодателя, другите двама ищци са негови внуци, които са наследници по право на заместване -синове на Т. Н.Т. - син на наследодателя, починал на 16.05.2003г. Ответницата е дъщеря на общия наследодател. Наследодателят Н. Т. е оставил в наследство притежаваната от него 1/4 идеална част от недвижим имот, придобит по време на брака му с първата ищца съгласно нотариален акт № 115, том II, дело 765 от 12.04.1970г. на нотариус Фанка Бангьозова при тогавашния Народен съд- гр.С.З.. Недвижимият имот представлява апартамент с изложение изток-запад-север, находящ се на втори етаж от жилищна сграда, построена в ****; състоящ се от две спални, хол, всекидневна с бокс, килер, баня, тоалетна, антре и балкони; със застроена площ от 101,80 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № 10 с площ 4,80 кв.м., както и таванско помещение № 8 с площ от 5,00 кв.м.; както и 2,813 % ид.части от общите части на сградата съгл. чл. 38 от ЗС и съответните части от правото на строеж върху имота, в който е построена жилищната сграда. Апартаментът се индивидуализира по ЗКИР като Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.514.327.1.6., с предназначение: жилище, апартамент; на едно ниво; находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68850.514.327; с административен адрес: гр. С.З., п.к. 6000, ****; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.514.327.1.5, под обекта: 68850.514.327.1.3, н. обекта: 68850.514.327.1.9. С нотариален акт № 128, т.V, д. № 969/ 01.03.2011 г. на Служба по вписвания гр.С.З. ищцата Т.Т. е дарила на другите двама ищци притежаваните от нея 4/6 ид. части от гореописания имот. С нотариален акт № 46, т.ХХУII, д. № 5503/ 19.09.2012 . на Служба по вписвания- гр.С.З., ищецът Н.Т.Т. е продал на третия ищец притежаваните от него 5/12 ид. части. Така към настоящия момент ищецът Е.Т.Т. следва да притежава 5/6 ид.части, а ответницата 1/6 ид.част от целия този апартамент. Заявяват, че през 2013г. всички 3 бр. ищците случайно са разбрали, че ответницата притежава нотариално завещание, с което общият наследодател й е оставил цялото си движимо и недвижимо имущество, на стойност 10 000 лв., което е притежавал към момента на смъртта си. Считат, че ответницата е упражнила за първи път правата си по завещанието чрез легитимиране като собственик на 1/2 ид. част от гореописания недвижим имот при подаване на декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 14005497/27.08.2013г. в отдел „Местни данъци и такси" на Община- С.З.. Заявяват, че след направена справка в Агенция по вписванията - имотен регистър, ищците се снабдили с копие от завещанието с № 4, т.1, рег. № 8809, д. № 9 от 2004г. по описа на нотариус Д.Н. с рег. № 181 по регистъра на НК и с район на действие района на РС- гр. С.З.. Нотариалното завещание в полза на ответницата е било нищожно, тъй като при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл.24, ал.2 и 3 от ЗН. Заявяват, че поради крайно влошено здраве завещателят Н. Т. не е бил в състояние да изрази устно и непосредствено волята си пред нотариуса, тъй като не е можел да произнася ясно и отчетливо думи, да формира изречения. Твърдят, че е била нарушена, почти до липсваща, речевата му дейност, което предпоставя физическата невъзможност лицето да изрази и продиктува пред нотариуса и свидетелите своята действителна воля. Завещанието е било предварително съставено и написано от нотариуса и само е било възпроизведено в присъствието на завещателя и свидетелите. Липсвало устно изразяване на волята, като в края на акта, с който е оформено завещателното разпореждане, нотариусът е вписал, че "поради инвалидност завещателят вместо подпис положи отпечатък от десния си палец", което дописване явно е направено след прочитане на съдържанието на завещателния акт и полагане на подписи от участващите в производството лица. Признават, че от 1995г. Н. Т. е бил с левостранна хемипареза, настъпила вследствие от прекаран исхемичен мозъчен инсулт. Поради това, както и поради извършена през 1982г. ампутация на II, III, IV и  V-ти пръсти от лявата ръка, завещателят е бил инвалид именно с тази ръка, от която е имал само палеца. Заявяват, че самия Н. Т. е можел да си служи с дясната ръка и не е имало причина от посочения вид - „инвалидност", която да препятства полагането на подпис със същата ръка. Ето защо, отбелязването в края на нотариалното завещание е и с невярно съдържание.

При условие на евентуалност, нотариалното завещание е унищожаемо, защото е направено от лице, което при съставянето му не е било способно за завещава. Н. Т. е страдал от мозъчна атеросклероза, глобарна деменция, диагностицирана през 1999г. с изразен паметов спад; грубо ориентиран за собствена личност, дезориентиран за време и място; неконтактен; с дълбоко снижена психическа дейност, двигателна и речева активност. С оглед психичното и физическо състояние още тогава ТЕЛК е дала заключение, че лицето е непригодно за всякакъв вид труд и му е била определена първа група инвалидност с чужда помощ. В периода м. юни-м. август 2013г. Н. Т. е бил настанен за рехабилитация в ДВФУ- гр.С.З.. На 27.08.2013г. е изписан поради влошаване на здравословното му състояние, непозволяващо извършване на процедурите. Причина за това е бил карцином на белия дроб, установен по време на престоя в ДВФУ след преглед от пулмолог и съответните изследвания. Завещанието е направено пет дни след изписване на Н. Т. от социалното заведение. Към момента на съставянето на завещанието той е бил социално непригоден, не е бил ориентиран за време, място и хора, не е можело да се комуникира по никакъв начин с него, което обуславя пълната липса на завещателна дееспособност. Поради прогресивния ход на мозъчната атеросклероза, глобарната деменция и напредналия стадий на другите съпътстващи заболявания, които е имал, завещателят не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си, да действа разумно, да разсъждава нормално. Считат, че всичко това, съгласно чл.З0, ал.1, б."а" от ЗН обуславяло унищожаемостта на нотариалното завещание.

Както и също при условие на друга евентуалност, ако завещанието е било действително, направеното общо завещателно разпореждане следвало да бъде намалено, тъй като с него се накърнява запазената част на ищците, които били от кръга на наследниците, които имат право на запазена част от наследството на завещателя, именно: Т.Т.– 1/4 ид.част, Н.Т.- 1/8 ид. част и Е.Т.  1/8 ид.част. Тези запазени части следвало да бъдат възстановени.

С оглед на гореизложеното, молят настоящия първоинстанционен съд да постанови своето решение, с което:

1.Да признае за установено, че нотариално завещание с № 4, том
I, рег. № 8809, дело № 9 от 2004г. по описа на нотариус Д.Н. с
рег. № 181 по регистъра на НК и с район на действие РС- С.З.,
вписано в Служба по вписванията под № 9, том
I за 2004г., с което Н.Д. Т. е завещал на Й.Н.Т. с ЕГН ********** цялото
си движимо и недвижимо имущество на стойност 10 000 лв., е нищожно
на основание чл.42, б."б" във връзка с чл.24, ал.2 и 3 от ЗН

2.При условие на I- ва евентуалност, да признае за установено, че
нотариално завещание с № 4, том
I, рег. № 8809, дело № 9 от 2004г. по
описа на нотариус Д.Н. с рег. № 181 по регистъра на НК и с
район на действие РС- С.З., вписано в Служба по вписванията
под № 9, том
I за 2004г., с което Н.Д. Т. е завещал на Й.Н.Т.- ЕГН ********** цялото си движимо и недвижимо
имущество на стойност 10 000 лв., е унищожаемо, на основание чл.43,
ал.1, б"а" от ЗН
и на основание чл. 537 от ГПК да го отмени.

3.При условие на II- ра евентуалност, да възстановите запазените части, както следва- запазанета част на Т.З.Т. в размер на 1/4 ид.ч;   запазената част на Н.Т.Т. в размер на 1/8 ид.част и запазената част на Е.Т.Т. в размер на 1/8 от наследството на Н.Д. Т., като намалите   завещателното   разпореждане,   извършено   с   нотариално завещание с № 4, том I, рег. № 8809, дело № 9 от 2004г. по описа на нотариус Д.Н. с рег. № 181 по регистъра на НК и с район на действие РС- гр. С.З., вписано в Служба по вписванията- С.З. под № 9, том I за 2004г., с което Н.Д. Т. е завещал на Й.Н.Т.- ЕГН ********** цялото си движимо и недвижимо имущество на стойност 10 000 лв., до общия размер на 1/4 ид.част /сбора от запазените части на тримата ищци/.  Претендират присъждане на направените от тях по делото разноски.

Н.й от ищците не е пледирал лично, но вместо тях са пледирали техните упълномощени 2 бр. процесуални представители- адвокати в последното по делото открито съдебно заседание, в която искат от настоящия първоинстанционен ОС- С.З. да уважи основната им искова претенция изцяло, или другите 2 бр. евентуални искове, ведно с всички законни последици от това. Претендират и всички свои разноски по делото пред настоящата първа съдебна инстанция.

В общата си писмена Защита сочат, че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, молят съда да приеме първоначалните и допълнителните им съображения по предявените искове, като преди всичко уважи предявения иск за нищожност на процесното завещание, както и да им присъдите направените в настоящото първоинстанционно съдебно производство съдебни и деловодни разноски, като излагат подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на съображенията си.

                Ответницата- пълнолетната българска гражданка Й.Н.Т.-*** е подала своевременно писмен Отговор на ИМ по реда на чл.131- 133 от ГПК, в който възразява, че счита предявеният по делото с правно основание чл.42, б."б" от ЗН установителен иск за
обявяване   нищожност    на    нотариално   завещание,   както    и   евентуално предявените - установителен иск по чл.43 ал.1 б."а" ЗН за унищожаване на същото завещание и конститутивен
иск по чл.З0, ал.1 от ЗН за намаляване на това завещателно разпореждане до размера, необходим за допълване на запазените части на ищците от наследството за допустими, но неоснователни, тъй като ищците Т.З.Т., Н.Т.Т. и Е.Т.Т. са предявили против ответницата Й.Н.Т. следните искове - главен (обуславящ) с правно основание чл.42, б."б" от ЗН за обявяване за нищожно нотариално завещание № 4/01.09.2004г. на нотариус Д.Н., рег.№181 в НК, вписано в СВ-гр.С.З. под № 9, том I от 2004г., с което общият на страните наследодател Н.Д. Т./починал на 23.10.2004г. в гр.С.З./ е завещал на дъщеря си Й.Т. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си.
Ищците предявяват и евентуално съединен иск по чл.43, ал.1, б."а" от ЗН за унищожаване на същото завещание в случай, че съдът не уважи главния иск за неговата нищожност. Като крайна своя претенция, в случай че съдът намери за неоснователни исковете им за нищожност и унищожаемост на това завещание ищците са предявили, отново в условията на евентуалност иск по чл.З0, ал.1 от ЗН за намаляване на завещанието до размера, необходим за допълване запазените части на ищците от наследството на същия наследодател. Излага подробно своите фактически и правни аргументи в подкрепа на защитните си тези против предявените против нея общо 3 бр. отделни 1 бр. основен и 2 бр. евентуални искове. Моли настоящия първоинстанционен ОС- С.З., с оглед горните изложения да отхвърли изцяло всички предявени против нея искове поради наведените по-горе основания, и да й присъди всички направени по делото разноски, в т.ч. и за адвокатски хонорар.

В последното о.с.з. не се явила нито тя, нито процесуалния й представител- адвокат, и не са пледирали пред настоящата първа съдебна инстанция.

В писмената си Защита ответницата сочи, че моли настоящия първоинстанционен съд да отхвърли изцяло предявените главен установителен иск за нищожност на нотариално завещание, евентуален установителен иск за унищожаване на процесното завещание, както и предявеният в условията на евентуалност конститутивен иск за намаляване на завещателно разпореждане. Счита същите за погасени по давност, неоснователни, и недоказани всеки един от тях. Счита, че още с ИМ е направила коментар на предявените против нея общо 3 бр. отделни искове, ведно с приложените писмени доказателства, както и е направила правопогасяващи възражения за изтекла погасителна давност на всеки от исковете. Моли съда да ги отхвърли изцяло, ведно със законните последици от това, като излага подробни фактически и правни съображения за това. Претендира заплащането от ищците на всичките си разноски по делото.

 

          СЪДЪТ, след като се запозна с направените в Исковата молба и с Отговора на ИМ претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните делото писмени и гласни доказателства, със заключенията на приетите по делото съдебни експертизи, и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано следното :

 

          ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ:

          Исковата претенция е своевременно предявена, от лица, които са активно легитимирани да търсят такава правна защита, исковата претенция е за спор, подведомствен на съд и родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен ОС- С.З., поради което исковите претенции са процесуално допустими и по тях съдът следва да се произнесе по съществото на спора с настоящата първоинстанционно съдебно Решение.

 

          ОТНОСНО ПИСМЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Видно от приетите по делото писм. доказателства- Писмо изх. №1127/26.05.2014г. на СРС, Молба от адв. А. от 03.06.2014г., Пълномощно от 02.06.2014г., Молба от адв. Г. от 09.06.2014г., Справка от Служба по вписванията С.З. от 09.06.2014г., Молба от адв. Г. от 13.06.2014г., Молба от адв. Г. от 30.06.2014г., Удостоверение за дан. оценка изх. № 7407002962/18.06.2014г. на Община- с.Опан, Удостоверение за дан. оценка изх. № 7407002961/18.06.2014г. на Община с.Опан, Отговор на ИМ от 08.08.2014г. от адв. А., Акт за смърт № 1430/24.10.2004г., издаден от Община С.З., Справка от Служба по вписванията С.З. от 04.08.2014г., Молба от адв. А. от 05.09.2014г., Становище от адв. Г. от 23.09.2014г., Молба от адв. Г. от 06.10.2014г., Молба от адв. А. от 10.10.2014г., Молба от адв. А. от 25.11.2014г., Нот. акт за покупко-продажба на зем.земи №30/19.08.2008г., Писмо изх. № 10-11-14163/26.11.2014г. на Община С.З., Удостоверение за промени на настоящ адрес изх. № 99/26.11.2014г. на Община С.З., Удостоверение за промени на постоянен адрес изх. № 99/26.11.2014г. на Община С.З., Справка за адрес, Молба от адв. Г. от 21.01.2015г., Молба от адв. К. от 23.01.2015г., Отговор от 27.10.2015г. от Нотариус Д.Н., Нот. завещание №4/01.09.2004г., Молба от Д.Н. от 01.09.2004г., Удостоверение за дан. оценка изх. № 272-1/31.08.2004г., Удостоверение за дан. оценка изх. № 272-2/31.08.2004г., Молба от Н. Т. от 01.09.2004г., Скица № 452/04.03.2004г.,  Скица № 456/04.03.2004г., Декларация от Н. Т. от 26.02.1990г., Протокол от 15.07.1991г., Нот. акт върху право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка №133/08.02.1990г., че 3 бр. ищци и ответницата са наследници по закон на Н.Д. Т.- ЕГН **********, б.ж. на гр.С.З., починал на 23.10.2004г. Първата ищца е преживяла съпруга на наследодателя, другите двама ищци са негови внуци, които са наследници по право на заместване –те са синове на лицето Т. Н.Т./син на общия наследодател/,  междувременно починал на 16.05.2003г. Пълнолетната ответница е дъщеря на общия им наследодател. Наследодателят Н. Т. е оставил в наследство притежаваната от него 1/4 идеална част от недвижим имот, придобит по време на брака му с първата ищца съгласно нотариален акт № 115, том II, дело 765 от 12.04.1970г. на нотариус Фанка Бангьозова при  тогавашния Народен съд- гр.С.З.. Самият процесен недвижим имот представлява апартамент с изложение изток-запад-север, находящ се на втори етаж от жилищна сграда, построена в ****, състоящ се от 2 спални, хол, всекидневна с бокс, килер, баня, тоалетна, антре и балкони; със застроена площ от 101,80 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № 10 с площ 4,80 кв.м., и таванско помещение № 8 с площ от 5,00 кв.м.; както и 2,813 % ид.части от общите части на сградата съгласно чл.38 от ЗС и съответните части от правото на строеж върху имота, в който е построена жилищната сграда. Апартаментът се индивидуализира по ЗКИР като Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.514.327.1.6., с предназначение: жилище, апартамент; на едно ниво; находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68850.514.327; с административен адрес: гр. С.З., п.к.6000, ****; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.514.327.1.5, под обекта: 68850.514.327.1.3, н. обекта: 68850.514.327.1.9. С нотариален акт № 128, т.V, д. № 969/ 01.03.2011г. на Служба по вписвания- гр.С.З. ищцата Т.Т. е дарила на другите 2 ищци притежаваните от нея 4/6 ид. части от гореописания имот, а впоследствие с нотариален акт № 46, т.ХХVII, д. № 5503/ 19.09.2012г. на Служба по вписвания- гр.С.З., ищецът Н.Т.Т. е продал на третия ищец Е.Т.Т. притежаваните от него 5/12 ид. части. Така към настоящия момент третият ищец Е.Т.Т. притежава 5/6 ид.части, а ответницата 1/6 ид. част от апартамента. През 2013г. ищците случайно разбират, че ответницата притежава нотариално завещание, с което общият наследодател й е оставил цялото си движимо и недвижимо имущество, на стойност тогава 10 000 лева, което притежавал към момента на смъртта си. Ответницата е упражнила за първи път правата си по завещанието чрез легитимиране като собственик на 1/2 ид. част от гореописания недвижим имот при подаване на декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 14005497/27.08.2013г. в отдел „Местни данъци и такси"- Община С.З.. След направена официална справка в Агенция по вписванията/АП/- С.З., в имотен регистър, ищците се снабдили с копие от завещанието с № 4, т.1, рег. № 8809, д. № 9 от 2004г. по описа на нотариус Д.Н. с рег. № 181 по регистъра на НК- София и с район на действие РС- гр. С.З..

 

ОТНОСНО ГЛАСНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

В отговор на поставените й въпроси по реда на чл.176 от ГПК ищцата Т.З.Т. дава устните отговори, че не знае за нотариално завещание, а знае само за ниви, защото те били говорили, че отиват да подписват за ниви.

 

          В отговор на поставените им въпроси, свидетелите по реда на чл.163- 171 от ГПК дават следните свои показания :

Свидетелката Р.И. Й. заявява, че живее на семейни начала с техен първи братовчед на ответницата Й.- Д.Б.Д.. Присъствала, като свидетел на завещанието на Н.. Не си спомня дали е било написано от нотариуса предварително то. Отишли в апартамента, където живеел наследодателя тя, М. и Й.. Преди това не си спомня дали са били при нотариуса. Влезли в коридора, отворила им леля й Т. и влезли в стаята, където бил чичо им- той лежал на леглото, полулегнал и влезли всичките. Той се зарадвал, като видял дъщеря си. Те седнали около масата и нотариуса питал дали познава коя е тази, а той се усмихнал и казал, че това е дъщеря му. Видно беше, че позна дъщеричката си, не може да каже дали точно тези думи е казал. Не си спомня, какво го е  попитал нотариуса. После нотариуса изчел цялото завещание, но не може да си спомни от какво е четял нотариуса, но от лист четял. Не може да си спомни, дали нотариуса е започна да пише нещо, преди да чете. Не може да си спомня точно какво е казал нотариуса, тъй като това е било преди 11 години и не може да си спомни какво говорил Н.. Той се подписал с отпечатък от палеца, той го поставил, но не може да си спомни как точно. Тя се подписала, когато изчели завещанието. Имали са лични карти и не може да си спомни, кога ни им ги е поискал нотариуса. Нотариусът им подал да се подпишат там в стаята и когато вече е изчел завещанието. Не може да си спомни кога им е поиска личните карти. Не може да си спомни кога е написал нотариуса личните им данни. Разбрала от леля си Т. и от Й., не може да си спомни, какво са й казали тогава. Чакали са долу пред блока с М. и Й., нотариусът дошъл после, и всички се качили заедно. Знае, че той е имал нещо като удар, инфаркт или нещо друго, и за това сложил палец на акта. Не може да си спомни дали нотариуса му е подал химикал, за да се подпише. Когато се качили в апартамента, били леля й Т. и внучката й Г.. Й. била долу на входа при тях и се качила с тях. Н. разбирал всичко, което му се говори, отговарял адекватно на въпросите, единствено говора му бил малко по- бавен. Нотариусът преди да започне да чете го попитал “това момиче познаваш ли го и това дъщеря ти ли е”, и той казал “това е дъщеря ми”.

Свидетелката М.К.К. заявява, че е очевидец на завещанието на Н.. Не си спомня дали е било написано предварително завещанието, преди да се прочете в дома. Спомням си, че всички влезли в стаята, в която живеели в апартамент. Н. бил полуоблегнат, помолил да го надигнат и нотариуса изчел завещанието. Присъствали тя, Р., Й. и нотариуса, като заедно влезли в апартамента. В стаята били внучката му Г. и леля й Т.. Чула, че нотариуса чете завещанието. Не може да си спомни какво е направил, по-скоро обичайните въпроси как сте, добре ли сте, но не си спомня точно. Преди да започне да чете казал, че ще изчете текста. Не си спомня дали са разговаряли Н. и нотариуса. Не помни дали нотариуса е започнал да чете написаното. След това го попитал дали разбира това, което се чете и той потвърдил. Отговори “да”, ясно и отчетливо. Последвал неговия подпис, който той  трябвало да сложи, но поради тежкото му състояние нотариуса му обяснил, че трябваше да положи палеца си. Дъщеря му също знаела, че е получил инсулт, диагнозата била рак и може би в крайна фаза, тежка форма и поради това беше отпаднал. Не помни дали му подал химикал нотариуса, за да се подпише, но мисли, че не му е подал, тъй като е знаел състоянието му. Н. се подписал с отпечатък, но не помни как това е станало. Тя се подписала на завещанието, но не може да си спомни дали на същия този лист, от който четял нотариуса се е подписала. Не помни дали е снемал нотариуса самоличността им, преглеждайки личните им карти. След това си тръгнали. Преди това били при нотариуса, запознали се, като според нея това е станало в нотариата при него. Той ги извикал с Р., за да тръгнат заедно. Не помни там да им е искал личните карти нотариуса. Просто се събрали и понеже той не знаел къде живеят, тръгнали заедно и завели нотариуса в апартамента на Н.. Жената на Н. не била при нотариуса, когато те отишли при нея да се запознаят. Отишли с Й. при нотариуса, а не с Т.. Не си спомня друго да е казал Н. освен това “да”. Очебийни проблеми с говора нямал, но завалено и бавно говорел, но можело да му се разбира. Той самия разбирал разговора с другите, защото си спомня, че Й. го попитала, когато се качили в апартамента и влезли в стаята му, “коя съм аз”, и той казал “Й. си”. В стаята били лелята Т. и внучката Г., когато се качили.

 

Свидетелят Д.З.Н./*** действие района на РС- гр.С.З./ заявява, че няма никакъв спомен от конкретния случай, но може да кажа, каква е практиката му, която е била константна при аналогични случаи. Понякога му се е налагало до 3-4 пъти да ходи до дома на завещателите, най-напред да се запознае с волята им, и като отивал там често имали друга воля. Подготвял го предварително на компютъра, отивал на място и гледал дали човекът е адекватен. При минимално съмнение за неговата неадекватност обяснявал, че трябва да бъде назначена частна психиатрична експертиза, която струвала от 120 лв. до 260 лв., но понякога психиатърът викал и психолог. И ако кажат, че не могат да платят експертизата, нямало да се изготви завещание. Ако имало някакво затруднение, изслушвал му волята и имало е случаи по 3-4 пъти да ходи по села. Този конкретен случай няма спомен дали е било в града или на село. Физиономиите на страните някои от тях му били познати, но те са били идвали при него и по други поводи. Искал там на място да бъдат максимално близките хора– съпруга, деца, за да няма после оспорване. Вземал личната карта, влизал в контакт, питал кой е, обяснявал, че това е съпругата и дъщерята. Питал какво иска да се направи, какво иска да дари. Какво означава “всичко”- овце, пари, апартамент. Ако каже, че нещо не иска и след това се връща, поправя на компютъра в нотариалната кантора и се връщал обратно в жилището. За това много негови колеги не искали да се занимават със завещания, но няма как, това им е работата. В случая това са 11 години назад/доколкото видял от завещанието/ и не може да си спомни точно с този случай какво е станало. Първият път, като видял някои хора пред залата ги разпознал. Заявява, че това са неговите подписи и това е неговия печат, но този почерк не бил негов, може би е на негова секретарка и това нещо е дописано, след като са се върнали в Нотариалната кантора от служител там и е направено извън присъствието на лицето и свидетелите. Най-вероятно е направено след като се е върнал в кантората. Понякога води свои служители и може да е направено там, но няма спомен. Може да е направено и в кантората, но не може да каже категорично. Няма конкретен спомен, нямал спомен кога е направена добавката, опасява се да не излъже. Може да е направено в кантората, може и от служител, но не го е направил той, защото пишел грозно и това не бил неговия почерк.

 

Свидетелката д-р С.П. М.К. заявява, че е била съседка с хората по делото и била личен лекар на починалия Н.. Била като втори лекар при д-р Н. И. и официален личен лекар била тя, и тя като втори лекар, работещ при нея и като съседка се грижела за него- от началото на 2003г. до смъртта на Н. през 2004г. Последните месеци, преди да почине, знае, че бил в болница заради получен пореден инсулт. Лежал е в болница и след това бил в Дома на инвалида, после пак в болница. След изписването от Окръжна болница- С.З. и преместването в дома му, до изписването му оттам, не го е виждала. Когато го изписали- на следващия или същия ден, го е видяла. След този инсулт, когато го видяла, той не говорел, бил парализиран и в много тежко общо състояние. В Дома на инвалида били установили, че има и рак на белия дроб/освен инсултите/ и това много допълнително беше усложнило състоянието му. Много пъти тя го преглеждала и преди този инсулт, и го е виждала, и счита, че не е говорел. Не можел да говори, контакт не можел да се осъществи с него. Произнасял отделни думи, които за нея са били неразбираеми. Единствено жена му съобщавала, ако е имал някакви оплаквания, за да я извика. Но тя не я е викала и не го е преглеждала, без оплаквания и просто така. Синът му бил също тежко болен и много пъти е ходила и го е преглеждала- и единия, и другия. Съседка е на Н., Т., Е. и Н.. Тогава живеела в същия блок, на 8-ия етаж. Виждала го е същия или на следващия ден след изписването му. Дъщеря й имала имен ден и си спомня, че било на 28.08.- дали този ден или предния Н. е бил изписан и тогава дойде някое от децата му да я извика да го прегледа, че бил много зле. В апартамента били поканени децата му и си спомня, че трябвало да остави децата за половин час и да отиде да го прегледа. Тези прегледи не са отбелязани в личната амб. карта на този човек, тъй като Здравен картон и Здравна карта не се е изисквало да бъдат попълвани. Личният му лекар на Н. е била д-р Н. И., а тя била назначена като втори лекар в практиката на тази лекарка- титулярка. Не е попълвала здравен картон и лична карта, но той е имал поредица от инсулти, преди да бъде записан и тя да се грижи за него. Имал е два инсулта, преди този третия през 2004г. Не може да каже първите два инсулта кога са били, защото те са били преди 2003г. За Дома на инвалида- С.З. са попълвали документи, но не може да каже на социалните служби, какви нужди имат и какви документи имат. Тя с него директен контакт не е осъществявала, защото той не произнасял никакви думи. Когато отивала и му казвала “добър ден”, той кимвал или махвал, като й отговарял с движение. Конкретна дума под формата на разговор аз не е чула. Той надали е идвал в лекарския кабинет, обикновено визитите ги е осъществявала в дома му. Все някога е ходила в апартамента му през този период от време и все така е било състоянието му за м.01, 02 и 03.2004г. конкретно.

 

Свидетелката Д.И.Х. дава показания, че е познавала лично починалия Н.. Последно, когато през м.май била годишнина на братовчед й, бащата на децата, той бил седнал на ъгъла и тя отишла при него. Попитала го “свяко, познаваш ли ме”, той й се усмихнал и така седял седнал. След това минали няколко месеца и леля й казала, че са го приели в болницата/не месеци, но може би 10-ина дни след това/- това е било през м.05.2004г. Казала, че ще отиде да го види в болницата и докато се накани, след това го прехвърлили в Дом на инвалида. Там тя познавала всички/тъй като е била работила в Община- С.З. и те били при нея за ВСК/ и отишла да види в какво състояние е Н.. Бил сам в стаята, леля й я нямало. Срещнала една от санитарките и тя казала, че жена му го гледа тук, но излиза от време на време и си отива до тях. Като го видяла, той бил в много особено състояние- нито е разговаряла с него, нито нищо. Дали от лекарства или от друго нещо, но бил неадекватен. След това през м.07- м.08., когато тя ходила при него, тя била излязла един ден и видяла санитарката, която работела там и тя й казала, че той е много зле и чула докторите да разговарят, че има и друга болест. Тя взела такси и отишла до дома му, за да го види- изглеждал страшно нещо, бил като труп, само лежал. Тя само казала “свяко- аз съм, познаваш ли ме, какво правиш, как си”. Нямало никакъв отговор. Втория път бил още по- зле. Виждала го е през м.05.2004г., но после разбрала, че в края на месеца е получил трети инсулт. Бил седнал и тогава се мъчила да го заговори, че тогава се върнала, тъй като преди това била при сина си в А.. Попитала го “познаваш ли ме”, а той само се усмихнал и нищо не казал. Говорът му бил много завален, ходила е при леля си, той си лежал, но не бил в такова положение, в каквото го е видяла последните два пъти, особено в Дома на инвалида. Ходила е през 1997г., 1998г., 1999г., през 2003г. до м.10 тя е била в А.. Тогава починал братовчед й и след 20 дни починала и майка й. През 2003г. се прибрала от А., там бил синът й. От м.10.2003г. тя е в България, отива в А. за 2- 3 месеца, защото работела тук в Община- С.З.. Преди, назад в годините през 2002 г., тя е била напълно в контакт с тях, леля й е била като майка. С него/Н./, откакто е била на 5-6 г., не съм го чувствала като свяко, а като брат, толкова близки са били. В Дома на инвалида го видяла през м.07.2003 г.- следобед, и другото виждане е било 4-5 дни преди края на м.08.2004г. Тези два месеца го е виждала и последно на 23.10.2004г., през нощта леля й се обадила, и отишли да го обличат. Не е казала, че е бил дрогиран, не да бъде упоен, просто не реагирал на нищо. Не може да знае дали Н. е бил упоен, но думата “дрогиран” не е казвала. Н. е лежал, не отреагирал, но леля й я нямало тогава в стаята. Като му викала “свяко, свяко”, не реагирал. Какво да си помислела за него- последният път, като го видяла си помислила най-лошото нещо, тъй като за един месец и нещо бил толкова много променен. Аз тя не била срещнала тази жена/санитарката/, нямало да отиде. Санитарката знаела, че Н. й е близък и тя й каза да отиде да го види, защото е много зле, и имал и друга болест. Не й е казала, че има и рак/тя не знаела от какво е болен/, но е чула, че докторите си говорят, че е много болен. Вторият път в Дома на инвалида Н. бил много по- зле, отколкото преди месец, като го видяла. Тогава тя не е говорила с него, тя му казала, че е тук, а той не й отреагирал никак, не издавал никакви звуци да й отговори. Лежал със затворени очи. Тя му говорила “ако спи, няма ли да се събуди”. Не може да каже дали е бил под въздействие на лекарства, нямала е никакъв контакт и бил много зле, но не е говорила с него. Той бил сам в стая, не помни точно къде се е намирала стаята му, какъв й е бил номера на стаята, на кой етаж, с какво изложение е била тя.

 

Свидетелката Г.Ч. Д. дава показания, че е била в нормални, добри отношения, като с баба и дядо. Знае всичко, което се е случвало през годините. С братовчедите й Н. по-принцип нямал много добри отношения, особено с Н., защото той се отнасял много зле с тях. Оплаквали са се баба й и дядо й, че ги тормозил, особено когато се е напивал. След първия инсулт на дядо й Н., той имал парализа на лява или дясна част, имал провлачване на крака. През 2002 г./когато била сватбата й/ си бил в нормално състояние, танцувал с майка й, присъствал на сватбата. Имал е провлачване на крака, но си бил в нормално състояние- през м.08.2002г. През 2004г., когато е получил втория инсулт, в началото имал затруднение в изговаряне на думи, завалвал, но по-принцип му се разбирало, макар и по-трудно е говорел по-бавно, но се разбирало. Контактувала е с него през този период от време- по това време тя била студентка и постоянно се прибирала. Виждали са се, когато си идвала в С.З., него и баба й, контактен бил, говорили са си, чакал тя да завърша. Мисли, че е било през м.08.2004г., като го изписали от Дома на инвалида с диагноза “рак” и тогава състоянието му не било добро. Говорел трудно, но говорел и се изразявал какво иска. Контактувала е с него и разбирала какво й казва, и той разбирал тя какво му говори. Не й е направило впечатление да е неадекватен. Според нея той си бил напълно адекватен, бил в състояние да повтаря фрази. Говорел по- бавно, по- трудно, завалено и когато му казвала, че не го е разбрала, той повтарял и имал комуникация. Знае за нотариалното завещание на майка й, защото тя е била там в апартамента на баба й и дядо й в **. Когато дошъл нотариуса, била в бабини си, но имало и свидетели, дядо й, баба й и нотариуса. Тя и майка й излезли на терасата и на самата процедура не са била в стаята. Но в деня, когато се случило това, тя е била в апартамента, преди да дойде нотариуса и разговаряла с дядо си, и той чакал да дойде нотариуса, за да прехвърли неговата част на майка й- очаквал това да се случи, говорел. Той не бил в много добро физическо състояние, трудно подвижен бил, не можел сам да се справи, и баба й му помагала. Тя не помни да е идвал и друг ден този нотариус, но баба й казала, че е идвал предния ден, преди да бъде направено завещанието. Тя била на терасата и нищо не е видяла от действията на нотариуса, само видяла, като идва и като си отива. Тя била там, понеже Н. го били изписали от болницата и майка й знаела, че не е в добро състояние и искали да отидат при него. Те постоянно ходели там. Тя живеела в Г., но била задочна студентка във В. и всеки месец си идвала за изпити. От Г. пристигала с автобус до С.З., пренощувала 1– 2 дни тук и в деня на изпита сутринта пътувала с нощния влак за гр.В.. На тази дата е  била на място, защото в гр.С.З. й е родния дом. Баба й била казала предишния ден, че искат с дядо й да прехвърлят неговата част от наследството на майка й. Баба й казала, че е идвал нотариус и на следващия ден казала, че ще дойде да направят завещанието. Не помни колко дни е това след като са изписали дядо й от Дома на инвалида. Още като са го изписали от болницата, са разговаряли баба й и дядо й, и били безкрайно разочаровани от вуйна й и от големия й братовчед. Били много обидени от отношението, което имат към него и дядо й Н. бил решил, че ще ги лиши от наследство. Сутринта тя отишла в баба си, която била там. Майка й отишла да вземе нотариуса и свидетелките с такси, като баба й не била с тях. Не може да си спомни дали баба й е излизала от дома, преди да дойдат свидетелките и нотариуса в дома им.

 

Съдът кредитира в значителна степен тази част от свидетелски показания, в които се сочи на относителна физическа, психическа и умствена адекватност на завещателя към датата на подписване от него на процесното завещание, макар и само с полагането на отпечатък от пръст на едната му ръка, тъй като към това сочат най- вече документите на най- безпристрастния свидетел- единственото сред тях официално длъжностно лице/нотариуса/, значителна част от медицинската документация по делото, както и преобладаващата част от заключенията на назначените, изслушани и приети съдебно- медицински експертизи по делото. Още повече, че нотариусът по закон и по съвест е изследвал на място и в момента на изготвяне и подписване на завещанието на дееспособността на завещателя, а значителна част от медицинската документазия и част от показанията на свидетелите се отнасят за време и състояние след подписване на завещанието. Още повече, че показанията си свидетелите дават повече от 12 г. след самите сабития, които те описват и се опитват да пресъздават.

 

ОТНОСНО ЗАКЛЮЧЕНИЯТА НА СЪДЕБНИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ :

          1.Видно от Заключението на първата комплексна неврологична и психиатрична експертиза, към момента на съставяне на завещанието 01.09.04г. Н.Д. Т. е бил със следните диагнози: Друго психично разстройство, дължащо се на мозъчна увреда и дисфункция или на телесно заболяване Код по МКБ10: Р06.9. Артериална хипертония III ст..Мозъчна атеросклероза. Последици от МСБ./ Състояние след ИМИ в БДСМА и ИМИ в БДММХ/ Квадрипареза/плегия за дясна ръка/. Частична моторна афазия. Придружаващи заболявания: Състояние след ампутация на ПЛНЛУ, V пръст на лява ръка с метакарпални кости. Пиелонефритис хроника калкулоза. Аденома простате.Са на десен бронх . Към 01.07.04г.- видно от лична амбулаторна карта издадена от ДВФУ   Н. Т. е бил с ЧМА /частична моторна афазия/ . Към 20.08.04г. в преглед от д-р Качарова е отразено : Чувства се отпаднал,лесна умора / т.е. бил е осъществен словесен контакт / Към 23.08.04г.    в преглед от д-р М. -пулмолог е отразено : Не съобщава за бодежи в гърдите.съобщава за съхнене на устата/т.е. отново е било съществен словесен контакт/. Към момента на съставяне на завещанието 01.09.04/т.е. 7-8 дни по-късно/ Н. Т. е бил с нарушена речева дейност в смисъл на частична моторна афазия . Към момента на съставяне на завещанието 01.09.04г. дясната ръка е била плегична/ и това е от 30.05.04г.- около 18 часа/един ден преди постъпване в Неврологично отделение, такава /обездвижена/ е дясната ръка и в документацията от ДВФУ   с начало 30.06.04г. и край 27.08.04г. Предвид   конкретните   прояви   и   оценката   на   всяко   едно   от заболяванията, починалият Т. е могъл да действа разумно, да разбира свойството и значението на постъпките си при съставяне на процесното завещание на 01.09.2004г. От 13.09.1999г. до 15.11.1999г. в ДЛФУ-ПО С.З.   Н. Т. е провел медикаментозно/хипотензива, ноотропни, вазоактивни, антиагреганти, витамини/лечение   и ЛФК/лечебна физкултура/. Изписан е с лек двигателен дефицит напаретичните крайници.Наличния тогава световъртеж и залитане при движение не са били овладени ,изписан е с координационни смущения и нестабилна походка поради това.    Въз основа на заповед № 197/17.06.04г. Н. Т. е настанен в ДВФУ за три месеца , считано от 30.06.04 с оглед провеждане на рехабилитация. Изписан е на 27.08.04 поради влошено здравословно състояние    в основата на което е диагностицирания карцином на десен бронх, а от приложената документация от ДВФУ  е видно, че  от 23.08.04г.- т.е. три дни преди дехоспитализацията, не провежда рехабилитация. Възможни    са    били подобрения    на    констатираното    през    1999г. състояние. Степента на подобрение може да е такава, че лице с такива заболявания да е в нормално психично състояние: да е ориентирано  ало-  и  автопсихично и да  разбира  в достатъчна степен   свойството   и   значението   на   отделни   свои   действия(включително волеизявление).

 

2.Съгласно Заключението на повторната комплексна неврологична и психиатрична експертиза, към момента на съставяне на завещанието 01.09.04г. Н.Д. Т. с страдал от Съдова деменция Код по МКБ 10: Р. 01. Състояние след ИМИ в БДСМА и ИМИ  в ДММХ.  Квадрипареза /плегия  на дясна  рька Частична  моторна  афазия. Придружаващи заболявания: Състояние след ампутация на II, III, ТУ. V пръст на лява
ръка с метакарпални кости. Пиелонефритис хроника калкулоза. Аденома простате.Са на десен бронх. Към момента на съставяне на завещанието, от представените документи се установява, че се касае за Частична моторна афазия. Теоретично болният е можел да изговаря думи или изречения, но не е отбелязана степента на увреда. При направените консултативни прегледи на 20.08 и 23.08.2004 г. не е отразен диалог. Болният е можел да кимне или с гримаса да потвърди, или отрече въпроса, както и да отговори с думи. Към момента на съставяне на завещанието е имал плегия за дясна ръка - пълна невъзможност за активни самостоятелни движения, но възможни пасивни
такива с чужда помощ. Невъзможно е самостоятелно да си е служил с ръката. Предвид конкретните прояви и оценка на всяко едно от заболяванията починалия Т. не е могъл да действа разумно, да разбира свойството и значението на постъпките си, при съставяне на процесното завещание на 01,09.2004г. След   преживеният   ИМИ   в   БДСМА   през   1999г,   болният   е   провел рехабилитация в ДВФУ със задоволителен ефект, в резултат на която е бил в състояние да се движи самостоятелно и да се самообслужва След 31.05.2004г., когато е получил нов моз. съдов инцидент - ИМИ в ДММХ , отново е настанен в ДВФУ. На тридесетия ден от инцидента е отразено, че не е в състояние да се движи самостоятелно и е с пълно обездвижване на дясната ръка. Назначени са рехабилитационни процедури, които да запазят степента на пасивни движения на ръката - лечебен масаж, индивидуална лечебна физкултура и дихателна гимнастика, обучение в ходене - болният не е бил в състояние да се придвижва. През   1999г.   е   изписан   в   задоволително   общо   състояние   с   възможно самостоятелно придвижване и наличен дискоординационен синдром. На 27.08.2004г. болният е изписан във влошено увредено общо състояние довело до невъзможност за провеждане на рехабилитация поради насложено ново заболяване клинично изявено през последните седмици - Са на десен бронх. Констатираното през  1999г. здравословно състояние относно психичните функции е Глобарна деменция, относно неврологичното заболяване е състояние след исхемичен мозъчен инсулт в БДСМА. Левостранна хемипареза - лека към средна степен на изявеност. Наличните психични нарушения, а именно глобарната деменция имат прогресираш и необратим характер, тъй като се развиват па базата на атрофични изменения на главния мозък. За задълбочаване на дегенеративния процес в мозъка говори и склонността към повторни инсулти (последен 30.05.2004г.), т.е. процесът на увреждане на мозъчното вещество се разраства, а това води до задълбочаване на деменцията. Не е възможно да са настъпили подобрения в психичните функции. Обективизирането на дегенеративния процес в мозъка е установено и от проведеното изследване КАТ на гл.мозък- съдова енцефалопатия. Относно неврологичните симптоми, след адекватно проведено медикаментозно лечение и рехабилитация са възможни подобрения по отношение на двигателния дефицит, самообслужването и походката, какъвто е бил случаят през 1999г. През 2004г., в конкретния случай от 30.06.2004г., назначения по документация(Карта за рехабилитация- стр.118) лечебен масаж, индивидуална лечебна физкултура и дихателна гимнастика с цел запазване на пасивни движения на дясна ръка и отразените последни консултативни прегледи от декурзус в ЛАК - увредено общо състояние и непровеждане на рехабилитация е видно значително влошаване на неврологичната симптоматика след поредния моп. съдов инцидент ИМИ в ДК4МХ. Нямало паралел между неврологична симптоматика и психични нарушения.

 

3.От Заключението на първата посмъртната комплексна експертиза е видно, че завещанието е направено 5 дни след изписването му от ДВФУ Ст. Загора. Заболяванията към момента на съставяне на завещанието са: Сенилни и пресинилни органични психотични състояния. По Телково Експертно решение № 1523 от 129/30.11.99г. Мозъчна атеросклероза.     Глобарна леменция.  Състояние след исхимичен мозъчен инсулт в БДСМА. Левостранна хемипареза - лека към средна  степен  на  изявеност. Артериална  хипертония  гр.Ш. Кор. хипертоникум. Състояние след ампутация на II, III, IV, и V-ти пръсти на лява ръка/. На 31 май 2004г. е прекарал втори инсулт - исхемичен видно от Епикризата издадена от МБАЛ „ Проф.д-р Ст. Киркович"- АД, гр.С.З.- Неврологично отделение разбираме, че лицето Н.Д. Т./завещателя/ е лекуван от 31.05.04г. до 10.06.04г. с И3№ 9275 в Отделение по неврология, и е изписан с Окончателна диагноза: Мозъчна атеросклероза. МСБ. Исхемичен инсулт в ДММХ Десностранна плегия на ръката, пареза на крака. Частична сензо-моторна афазия. Придружаващи заболявания: пиелонефритис хр. калкулоза. Аденом простате. Холециститис хрон. калкулоза. Починалият е имал нарушена речева дейност кьм момента на съставяне на съвещанието.В степен да не може да състави изречение с подходяща семантика както и наличието на речеви емболи, което се определя като тежка степен. Не е могъл да си служи с дясната ръка. По епикриза и статуси става въпрос за пълна плегия на дясна ръка, Предвид и предидущите инсултни състояния и решение на ТЕЛК за 1-ва група с чужда помощ то двигателна му способност е била сведена до нула и не случайно Нотариуса е бил на домашно посещение. Вземайки предвид наличните заболявания на освидетелствания, хода на неговото боледуване и естеството на болестите му можем да се произнесем, че Н.Д. Т. при съставяне на процесното завещание на 01.09.2004г. не могъл да разбира свойството и значението на постъпките си, не могъл да действа разумно. В една от епикризите ясно се споменава понятието сензомоторна-афазия/частична/. При сензорната афазия нарушението е в разбирането на речта /най-честото нарушение е едно го питаш друго отговаря/ при моторната е нарушен експресивността на говора от пълна липса/тотална/ до липса на глаголи,имена,съществителни предлози или граматични алогизми и прочие варианти/. В Протокола на ЛКК- 44/27.10.1999г. има консултация с отоневролог ,който вписва и диагноза: Невропатия нерви акустици, което по същество означава, че починалия и недочува, не е определена степен на недочуването ,но това понятие не е за пренебрегване. Като невролог при наличие на диагноза Глобарна деменция и КАТ- резултати Мозъчна атеросклероза и исхемични огнища в главния мозък Лицето може да действа илюзорно разумно за себе си, но на практика не е така. Наличието на макар и частична сензомоторна афазия както и за невропатия на Н.акустици не считам, че лицето разбира какво му се говори, не тълкува правилно семантиката на думите, които чува. Наличието на карцином на бронха явно в напреднал стадий води до намален работен капацитет на белия дроб ,което води до намалена оксигенация на мозъка и сърцето. Намалената оксигинация на мозъка се изразява като липса и невъзможност на съсредоточеност до лека замъгляемост на съзнанието. Лицето е било ориентирано само за себе си. Пространствено времевите функции са били увредени още при първия инсулт и това отговаря на КАТ находки. В предните експертизи имало опис на реабилитациите, които по същество се свеждат до опит за възстановяване на движенията. Починалият не е минавал рехабилитация на Виещи корови функции, която в България не се практикува/при чиста частична моторна афазия се ползват логопеди,защото разбират поставените задачи /при наличие на сензорна рехабилитацията се проваля авансово поради това, че не разбира говора, а и невропатия на слуховия нерв/. От гледна точка за деня ,в който е извършен акта на завещанието важни са последните дни дори часове, не колко рехабилитации са правени,а също така дали са ефективни. Всяка една рехабилитация е сама за себе си и по принцип най-важно е състоянието при изписването на последната рехабилитации, което не е било добро както е описано в ЛАК. Ясно е написано, че лицето от 23.08.2004г. не провежда рехабилитация, като цитира : Влошено увредено общо състояние довело до невъзможност за провеждане на рехабилитация. На първо място наличието на Карцином на броиха означава тежък астено адинамичен синдром и освен това лицето има и решение на ТЕЛК за 1-ва група с чужда помощ. При положение, че Мозъчно-съдовата болест, от която страда лицето има проградиентен ход то за какви подобрения можем да говорим при положение,че крайния резултат е смърт за лицето. Освен това лицето непрекъснато е прибавяло и нови заболявания, които пък увеличават и усложняват инвалидизацията му. Не са били възможни подобрения. Деменцията - оглупяване - упадък на умствено-паметовата дейност, настъпила след предшестващо нормално интелектуално развитие на личността. Деменцията се дължи на органични увреждания на мозъка - в случая съдови увреждания. Дементните състояния протичат прогресивно и имат необратим характер, тъй като се развиват на базата на атрофични изменения на главния мозък. Поради наличното слабоумие, пълната социална и трудова дезадаптация на освидетелствания и постоянната необходимост от грижи и организиране на ежедневието от страна на близките му, видно от медицинските документи и свидетелски показания, той е бил неспособен сам да се грижи за своите интереси и да ги защитава, неспособен бил сам да удовлетворява жизнените си потребности, да задоволява текущите си нужди и разумно да разполага с това което е придобил. Наличието на втори инсулт получен на 30.05.2004 г.(отразен в епикриза) с възникнала частична сензорна и моторна афазия и състояние на плегия на дясна ръка с пълна невъзможност за активни самостоятелни движения безспорно потвърждава горепосоченото заключение.

 

4.Предвид Заключението на втората комплексна неврологична и психолого- психиатрична експертиза, от приложената медицинска документация е видно, че към момента на съставяне на завещанието Н. Т. е преживял три исхемични мозъчни инсулта : през 1995г. - дискоординационни прояви и левостранна хемипареза, излекуван до степен на самообслужване; през 1999г.- исхемичен мозъчен реинсулт, със задълбочаване на левостранната хемипареза и дискоординационен синдром, възстановен до самостоятелна походка без помощни средства ; през 2004г. -исхемичен мозъчен инсулт, с тежка пареза на долните крайници, плегия на ръката, пълна моторна афазия, с непълно обратно развитие на симптоматиката. Съпътстващите заболявания били : Смазвания на горния крайник. Статус пост конквасацио манус синистри. Ампутацио травматика дигиторум ИДИ ДУ и V кум осис метакарпи парциалис. Пластика кутис либера манус синистра. Мозъчна атеросклероза; Артериална хипертония Ш ст.; Глобарна деменция. Клиничната практика показва, че след мозъчни инциденти често настъпват нарушения на речевите функции. Те могат да бъдат преходни, а при по-тежки случаи - и трайни. В неврологичен аспект, към момента на съставяне на завещанието персистира пълна моторна и частична сензорна афазия, което затруднява комуникацията с болния. Предвид противоречивите сведения на свидетелите, не може да се направи категорично заключение за степента на речевите нарушения на лицето, към момента на съставяне на завещанието. Считат, че вероятно Т. е бил контактен и сравнително ориентиран в обстановката (в противен случай присъстващият нотариус би се усъмнил в неговата адекватност). Същевременно дадените от него формални отговори от елементарен порядък не означава, че той е осъзнавал пълноценно смисъла и правните последици на извършвания акт, предвид дементното му състояние. Дясната ръка е била плегична, с невъзможни активни движения. След проведените медицински изследвания през периода 1999 -2004 г. е установено, че при лицето се касае за настъпили органични мозъчни промени и дементен процес от глобарен тип - Мозъчна атеросклероза. Глобарна деменция. Експертизата приема, че диагнозата не подлежи на съмнение. С голяма степен на увереност може да се твърди, че лицето е било с непълноценни психически възможности, обусловени от съпътстващото болестно състояние. Глобарната деменция възпрепятства способността на болния за критична преценка и за нормално изявяване на волята. Предвид органичните мозъчни увреди (доказани чрез компютърна томография), Н. Т. не е могъл да действа разумно, т.е. не е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си при съставяне на процесното завещание. Глобарната деменция лишава болните лица от способността за критична преценка и за нормално изявяване на волята. Вещите лица преценяват, че при съставяне на процесното завещание на 01.09.2004 г. Н. Т. е бил вероятно недееспособен. По време на стационарното лечение и отразените в епикризите данни, през периода 1999г.- 2004г. са провеждани двигателни и речеви рехабилитационни процедури, с непълно обратно развитие на неврологичната симптоматика и задълбочаване след всеки следващ мозъчен инцидент. След проведените възстановителни процедури Н. Т. е бил изписван в задоволително общо състояние, с персистиращ неврологичен дефицит(по отношение на двигателна дейност, координация, висши корови функции), изискващ перманентни грижи. Неврологичните прояви от 1999г. до 2004г. са с флуктуиращ характер и тенденция за задълбочаване и влошаване на соматичния и неврологичния статус. В състоянието на лица, преживели инсулт, често се наблюдават затихване, временно подобрение, обостряне. Прогнозата е неясна и несигурна, тъй като зависи най-вече от тежестта на мозъчния инцидент и предизвиканите от него органични увреди и усложнения. При поредица от мозъчни инциденти, инфарктите обикновено не са толкова масивни и нанасят по-малки поражения, но последиците им кумулират. По отношение на дементния синдром, в практиката се наблюдават различни начини на протичане (в смисъла на относителна стационарност или прогредиентност на процеса). В много редки случаи е възможен регредиентен ход- т.е. оглупяване, с признаци на подобрение (например при някои форми на посттравматична деменция). При глобарната деменция деструктивният процес има прогредиентен характер- т.е. тенденция към напредване и задълбочаване. По правило тя води до разрушаване ядрото на личността и подобрения не би могло да се очакват. Процесът може да се забави, но прогнозата е песимистична, тъй като в генезиса на синдрома лежат дегенеративни причини.

 

Съдът кредитира напълно приетите писмени заключения на всички тези съдебни експертизи, които макар и с известни разлики в констатациите и изводите си, са изготвени пълно, компетентно и мотивирано от вещита лица- специалисти по всяка една от тях.

Въз основа на техните професионални медицински констатации и обяснения съдът приема, че към момента на изготвяне и подписване на процесното нотариално завещание, завещателят е бил в достатъчна степен на умствена адекватност, да разбира характера, смисъла и последиците от извършваните от него завещателни разпореждания, направил го е в пълно съзнание и с ясна мисъл. Макар да е имал очевидни немалки затруднения в говора, свързана с по- бавното му и по- трудно разбираемо изразяване, и в двигателната активност, свързана с невъзможността да положи саморъчен подпис под нотариалното си завещание в присъствието на нотариуса- свидетел.

 

ОТНОСНО ПРАВНАТА ОБСТАНОВКА :

ОТНОСНО ДАВНОСТА ЗА ВСЕКИ ОТ 3 ПРОЦЕСНИ ИСКА :

1.По основния иск по чл.42, б.”б” от ЗН за обявяване за нищожно на извършеното завещателно разпореждане :

Ищците твърдят, че при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл.24 от ЗН, като навеждат само следните 2 правни основания за нищожност на нотариалното завещание- че завещателят Н. Т. не е бил в състояние да изрази устно и непосредствено волята си пред
нотариуса, тъй като не можел да произнася ясно и отчетливо думи и да формира изречения при нарушена речева способност, и че завещателят Н. Т. е можел да си служи с дясната си ръка, тъй като имал само
левостранна хемипареза и следователно отбелязването в края на нотариалното завещание „поради инвалидност завещателят вместо подпис положи отпечатък от десния си палец" е с невярно съдържание. В проведеното съдебно следствие пред настоящия първоинстанционен съд ищците не доказаха по неъмнен и безспорен начин, нито едно от посочените от тях основания за нищожност, както следва- установи се в хода на съдебното следствие, че завещателят Н. Т. е прекарал инсулт на 30.05.2004г. - три месеца, преди съставяне на завещанието и действително е имал частична моторна афазия, описана в личната му амбулаторна карта (ЛАК), когато той е бил в ДВФУ- С.З. за рехабилитация. В първата СПНЕ е отбелязано, че „към 01.07.2004г. видно от ЛАК (още първа страница на документа), издадена от ДВФУ Н. Т. е бил с частична моторна афазия". Същото се потвърждава и от последващите СПНЕ. Както поясняват ВЛ в първата СПНБ - „частичната моторна афазия е състояние, при което пациента разбира смисъла на разговора, елементарно словесно контактен е, но понякога се затруднява в намирането на подходящи думи, с които да се изрази". Д-р А. в с.з. от 25.06.2015г. - „.., по принцип при нея (т.е. при частичната сензо-моторна афазия) болният разбира, би могъл да говори и означава, че е възможно някой думи трудно да ги намира, да му трябва време, период за да намери думата. Или сменя букви в думата, но би могъл да изрази становище, макар и по-бавно с латентен период. Мисля, че би могъл да извърши тези неща. В документацията в Дома на инвалида ... и в консултациите е отразено, че се чувства отпаднал, лесна умора, изразявал е становище, разговаря. След това отново е бил словесно контактен на 23.08.2004г.- т.е. десетина дни около самото завещание". За словесна контактност на пациента, при това на ниво да бъде разбран от анкетиращите лекари непосредствено, преди да бъде изписан от ДВФУ, говорът и вписванията в ЛАК, извършени от д-р К. и д-р М.. На 20.08.2004г. д-р К. записва - „От края на месец юли с кашлица с храчки. Преди седмица е получил задух със свирене в гърдите. След новфилин задуха е облекчен. Чувства се отпаднал, лесна умора. От дълги години с... (не сечете], преживял мозъчен инсулт, отрича болка". На 23.08.2004г. д-р М. записва - „От един месец с кашлица със слузна екстракция, отпадналост... не съобщава за бодежи в гърдите. След лечение с оспамокс ... кашлицата значително редуцирана, няма храчки, съобщава за съхнене на устата...". На 25.08.2004г. е записано - „По-добре е. Не дава оплаквания". Всички тези записвания не биха могли да се осъществят, ако лекарите не са анкетирали болния в един пряк словесен контакт. А след като са го анкетирали и са записали горното, значи, че са получили адекватни и разбираеми отговори от Т., който са интерпретирали в личната амбулаторна карта на пациента. оформяйки писмени доказателства за речевата способност на Т.. Това напълно отхвърля възможността Т. да не е бил в състояние да се изразява устно или да пък да не е можел да произнася ясно и отчетливо думи и да формира изречения. Впрочем и самата диагнозата, като такава го отхвърля, тъй като във всички медицински учебници при частичната моторна афазия се говори за речеви смущения, но не и за невъзможност да се говори. каквато е анамнезата, например при пълната моторна афазия, какъвто обаче не е процесния случай. Това, че Н. Т. е бил словесно контактен и с разбираем говор в самия ден на извършване на нотариалното завещание става ясно и от показанията на инструментарните свидетели Р. Й. и М.К. в с.з. от 19.02.2015г. Св.Й. заявява- „... и нотариуса попита дали познава коя е тази. Той се усмихна (Т.) и каза, че това е дъщеря ми". Св.К. - „След това го попита (нотариуса) разбира ли това, което се чете и той потвърди. Отговори да, ясно и отчетливо", „Очебийни проблеми с говора нямаше, но завалено и бавно говореше и можеше да му се разбира. Той самия разбираше, защото си спомням Й. го попита... коя съм аз и той каза Й. си". За речева способност говори и внучката на Т.- св.Д. - „През 2004г., когато е получил втория инсулт, в началото имаше затруднение в изговаряне на думи, завалваше, но по-принцип му се разбираше, по-трудно говореше, по-бавно, но се разбираше. Контактувала съм с него през този период... контактен беше, говорили сме си, чакаше да завърша (университет). Мисля, че беше през м.08.2004г. като го изписаха от дома с диагноза рак и тогава състоянието му не беше добро. Говореше трудно, но говореше. Изразяваше какво искаше. Контактувах с него и разбирах какво ми казваше и той разбираше какво му говорих. Не ми е направил впечатление, че е неадекватен Той си беше напълно адекватен, беше в състояние да повтаря фразата. Говореше по-бавно, по-трудно, завалено и му казвах, че не съм го разбрала и той повтаряше, имаше комуникация". Що се касае за обратните показания на свидетелите, посочени от ищците,  св.Х. призна, че при срещата си с Т. в ДВФУ, той бил лежал със затворени очи, не реагирал и не издавал никакви звуци. Очевидно става въпрос за положение, при което човек спи. Не бива да се забравя, че Т. в този момент е бил диагностицирай с рак на белите дробове и е бил под въздействие на медикаменти, затова и не е разбрал, че свидетелката е на посещение при него. Докато св.М., която се оказа в съдебен спор с работодателката си и лична лекарка на Т. - д-р И., говори че директен контакт с Т. нямала, а той само и кимвал или махвал или й отговарял с движение. Това само по себе си не означава, че Т. не може да разговаря, а по-скоро, че не желае да разговаря конкретно с лицето М.. Самият нотариус Д.Н., извършил производството говори в качеството си на свидетел по делото, че не помни конкретния случай, но неговата константна практика е ясна. Понякога му се е налагало до 3- 4 пъти да ходя до дома на завещателите. Най-напред да се запозная с волята им и като отида там често имат друга воля. Подготвям го предварително на компютъра, отивам на място и виждам дали човека е адекватен. Ако има някакво затруднение, изслушвам му волята и имало е случаи по 3-4 пъти да ходя по села ... Вземам личната карта, влизам в контакт, питам кой е, обяснявам това е съпругата и дъщерята. Питам, какво искаш да направиш, какво искаш да дариш. Какво означава всичко овце, пари, апартамент. Ако каже нещо не иска и след това се връщам, поправям на компютъра и се връщам". Тази практика на нотариуса за конкретния случай се потвърждава и от св.Д., която твърди, че: „Баба ми беше казала предния ден, че искат с дядо ми да прехвърлят неговата част на майка ми. Баба ми каза, че е идвал нотариус и на следващия ден е казал, че ще дойде да направят завещанието". Не е налице каквото и да е отбелязване с невярно съдържание в края на нотариалното завещание- отбелязването е валидно и отговаря на обективната истина. Видно от медицинската документация и потвърдено от ВЛ в съда, Т. е бил плегичен с дясната ръка, след инсулта, именно поради появилата се левостранна хепипареза. За сведение на ищците ще отбележа, че увреждането на лява мозъчна хемисфера (хемипареза) води до увреждане на дясната част на тялото и обратно, тъй като лявото мозъчно полукълбо контролира дясната половина на тялото. Левостранна е хемипарезата в мозъка, а не в тялото ... Хемипарезата обуславя инвалидността, констатирана и отбелязана от нотариуса в завещанието. А нотариалното производство е строго формално- в случай, че завещателят не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост се прилагат правилата на нотариалното производство в ГПК. При липса на специална разпоредба при нотариалните актове за завещание, относно начина на полагане на подпис от завещателя при неграмотност или недъгавост, следва да се приложи общата разпоредба на чл.579, ал.2 от ГПК, отнасяща се за нотариалните актове и указваща на прилагането на чл.189 от ГПК, който от своя страна урежда възможността да се заверява нотариално с палец, вместо подпис и по-конкретно - частния документ, който не носи подпис, трябва да носи отпечатък на десния палец на издателя си. Този текст следва да се приложи по аналогия и за грамотен, който поради болестно състояние не е в състояние да подпише саморъчно писмения документа. При хипотезата на чл.24, ал.2 от ЗН е необходим подпис на завещателя, който може да бъде положен, чрез отпечатък на десния му палец. При хипотезата на чл.24, ал.З от ЗН изявлението на завещателя замества неговия подпис. В случая не се касае за хипотезата на чл.24, ал.З от ЗН, когато липсва подпис на завещателя и е необходимо той да укаже причината за това, а нотариусът само да отбележи неговото изявление, преди прочитане на завещанието. Фактически се касае за завещание, извършено при спазване изискванията на чл.24, ал.2 от ЗН. което е подписано от завещателя не чрез неговия саморъчен подпис, а чрез полагане на отпечатък от десния му палец. Разпоредбата на чл.189 от ГПК важи и когато завещателят е грамотен, но не може да се подпише ръкописно, какъвто е бил очевидно и процесния случай- в този случай вместо съответно отбелязване за причината, поради което не може да се подпише, завещателят трябва да сложи отпечатък от десния си палец, който замества неговия подпис. Законът не прави разлика в значението на ръкописния подпис и подписа, чрез отпечатък от десния палец или от друг пръст, ако такъв няма. Следователно в конкретиката на процесния случай Н. Т. в деня на нотариалното производство е бил в състояние, след рехабилитация от втория инсулт и главното тук - с диагноза рак на белите дробове в напреднал стадий. Съвсем нормално е било да е бил немощен, отпаднал и с треперещи ръце, дължащо се на болестта. Освен това е изписан с плегия на дясна ръка, след инсулта, поради което и нотариусът е приел подписване, чрез полагане на отпечатък от десния палец. Следователно са били спазени всички разпоредби на чл.24 от ЗН и в хода на първоинстанционното съдебно дирене не се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин от ищците твърдяното от тях нарушаване от нотариуса по завещанието. Завещателят е можел да се изразява устно, да произнася разбираемо думи и да съставя изречения. Завещателят обаче категорично не е можел да си служи с дясната си ръка до степен да се подпише, затова
се е подписал с поставяне на отпечатък от левия си палец. Нотариалното   удостоверяване   е  официален   свидетелстващ  документ,   ползващ  се   с
материална доказателствена сила и като такъв удостоверява, че посочените в него факти отговарят на действителното фактическо положение, включително и това, че завещателят е изразил устно волята си, така както се изисква от чл.24, ал.2 от ЗН.

В тази връзка 3 бр. ищци не доказаха по безспорен, несъмнен и категоричен начин, в условията на главно и пълно доказване в граждански процес по делото, съществуването на посочените от тях основания за нищожност на това процесно нотариално завещание.

 

Наред с това по първия евентуален иск по чл.43, ал.1, б.”а” от ЗН, съгласно чл.44 от ЗН искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството. Ако узнаването предшества откриването на наследството, тригодишният срок тече от откриването. Ищците се позовават на чл.43, ал.1, б."а" от ЗН твърдейки, че завещателят не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да действа разумно, поради което е бил завещателно недееспособен. Представят документи за състоянието на завещателя, датиращи от 1999г. Не е възможно съпругата на завещателя и депата му да не знаят, че техният съпруг и родител от 1999г. е в такова състояние, което да не му позволява да действа разумно, при условие, че съшият този човек живее заедно с тях в едно домакинство и в един апартамент(процесния).Да се твърди обратното означава да си противоречат твърденията в ИМ и на тримата ищци, че живеят на един и същ адрес - процесния апартамент, собственост на Н. и Т. Т., в който е живял и починал завещателят. Следователно, съвсем резонно е да се заключи, че още от 1999г. всяка една от тримата ищци са знаели, че Н. Т. е „неспособен" да разсъждава нормално и да ръководи постъпките си. Като в този случай, съгласно разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗН 3- годишния срок тече от момента на откриване на наследството/2004г./ и към датата на подаване на ИМ в съда/на 06.03.2014г./ той очевидно и безспорно отдавна е бил вече изтекъл. От друга страна, както се установи от допълнителните молби на ищците по делото в патримониума на наследодателя- завещател е влизал не само процесния недвижим имот/апартамент/ с идентификатор №68850.514.327.1.6, но и 2 бр. ниви - Нива № 011019 в м."Клисе баир" от 4 дка и Нива № 044002 в м."Момина чука" от 8 дка- и двете в землището на **. Същите тези 2 бр. отделни земеделски имоти /ниви/ са придобити от Н. Т. по силата на Договор за доброволна делба на земеделски земи от 01.03.2004г., вписан на същата дата- 01.03.2004г. По- късно на 19.08.2008г. ползвайки се от състоянието на бящд си, ответница Й.Т. се разпорежда със същите 2 бр. ниви, като ги продава на „Адванс Терафонд"- АДСИЦ, което действие представлява упражняване на правата по завещанието. Сделката е вписана още на същата дата- 19.08.2008г. Няма спор в съдебната практика по въпроса, че вписването има декларативно оповестително значение, тъй като и регистъра е публичен. Следва да се приеме, че всеки един от ищците е узнал за направеното завещание още към 2008г., макар и сега да твърдят, че това е станало чак през 2013г. При всички случай давностния срок е изтекъл, което препятства абсолютно уважаването на иска им за унищожение на завещателното разпореждане против ответницата.

 

По втория евентуален иск по чл.30, ал.1 от ЗН- правото на всеки един от общо тримата ищци по чл.З0, ал.1 от ЗН да се иска намаляване на едно завещание до размера, необходим за допълване на запазената част от наследството, се погасява на общо основание с общата законова 5- годишна давност. В т.З, б."г" на ППВС № 7/1973г. е прието най-общо, че давностния срок започва да тече от момента. в който заветникът упражни правата си по завещанието. В последвалата практика на ВС и ВКС е уточнено, че упражняването на правата по завещанието е фактически въпрос и може да се изрази в правни и фактически действия, като в този смисъл са Решение № 679/25.11.96г. по гр.д. № 848/96г. на ВС, I г.о. Като тук се изследват основно 2 отделни, но свързани помежду си факта- налице ли са действия по упражняване на правата пп завещанието и дали тези действия са могли да бъдат узнати от наследниците^ на които се противопоставя това завещание. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и от заключенията на приетите съдебни експертизи, първият факт е налице оше към 2008г., тъй като на 19,08.2008г. ответницата Й.Т. упражнява правата си по завещанието, като се е разпорежда с Нива № 011019 в м."Клисе баир" от 4 дка и Нива № 044002 в м."Момина чука" от 8 дка- и двете в землището на **, като ги продава на трето лице- „Адванс Терафонд" АДСИЦ. Същите ниви са предмет на завещанието, тъй като са били в патримониума на завещателя Н. Т. по  силата на Договор за доброволна делба на земеделски земи от 01.03.2004г„ вписан на същата дата. Така с правни и фактически действия ответницата е демонстрирала наличието на завещание в нейна полза и упражняване на права та си като собственик по това завещание, като сделката е вписана в СВ на същата дата. Вторият факт- узнаването от наследниците е ясен и това е датата 19.08.2008г., макар, че ищците много добре знаят за завещанието още от самото му извършване- 19.08.2008г. е датата на вписване на нотариалния акт за продажба на нивите. „Когато няма данни, обявяването на завещанието да е узнато от тези лица (наследниците), следва да се приеме, че давностният срок тече от по-късния момент на вписването"- видно от Решение № 208/07.05.2012г. на ВКС- I г.о. Самото вписването на нотариален акт има оповестително и декларативно действие, и при това положение наследниците винаги могат да извършат проверка в съответната СВ за съответните актове и своевременно да узнаят за тях. Затова именно 19.08.2008г. е датата, с която в случая следва да се свърже началният момент на започване да тече погасителната давност за предявяване на иска по чл.З0, ал.1 от ЗН. Следователно и спрямо тази дата. поедявеният на 06.03.2014г. процесен иск се явява вече изцяло погасен по давност.

Следователно фактическите и правните изводите са, че чисто формално чл.42 от ЗН указва точно и само 4 бр. отделни хипотези на нищожност на завещание, а именно - когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание; когато при съставянето не са спазени разпоредбите на чл.24, когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави и когато условието или тежестта са невъзможни. В конкретния случай по това дело, нито една от тези общо 4 бр. отделни хипотези не е налице.

       В тази връзка и първият евентуален искът за унищожаване на завещателното разпореждане, и вторият евентуален иск за намалявана на завещателно разпореждане, се явяват изцяло неоснователни и недоказани, поради междувременно настъпилата за всеки един от тях абсолютна основна законова 5- годишна давност за предявяването и уважаването им.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :

С оглед изхода на делото, на основание чл.74, ал.2 във вр. с чл.80 от ГПК, тримата ищци следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата всички направени от нея разноски по делото в размер на общо 4 649 лв. за ДТ, възнаграждания на вещите лице и адв. хонорар на 1 бр. адвокат- повереник съгласно представения Списък/т.2, л.422 от делото/.

 

ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

          Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З. пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

Ето защо с оглед на гореизложените мотиви и на основание чл.42, б.”б” във вр. с чл.43, ал.1, б.”а” и във вр. с чл.30, ал.1 от ЗН,  във вр. с чл.74, ал.2 и чл.80 от ГПК, първоинстанционният Окръжен съд С.З.

 

 

                                 Р      Е      Ш      И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете на Т.З.Т.- ЕГН **********, Н.Т.Т.- ЕГН ********** и Е.Т.Т.- ЕГН **********- и тримата от **, против Й.Н.Т.- ЕГН ********** ***»

 

1.Да признае за установено, че нотариално завещание с № 4, том
I, рег. № 8809, дело № 9 от 2004г. по описа на нотариус Д.Н. с
рег. № 181 по регистъра на НК и с район на действие РС- С.З.,
вписано в Служба по вписванията под № 9, том
I за 2004г., с което Н.Д. Т.- ЕГН ********** е завещал на Й.Н.Т.- ЕГН ********** цялото си движимо и недвижимо имущество на стойност 10 000 лв., е нищожно на основание чл.42, б."б" във връзка с чл.24, ал.2 и 3 от ЗН.

 

2.Да признае за установено, че нотариално завещание с № 4, том I, рег. № 8809, дело № 9 от 2004г. по описа на нотариус Д.Н. с рег. № 181 по регистъра на НК и с район на действие РС- С.З., вписано в Служба по вписванията под № 9, том I за 2004г., с което Н.Д. Т.- ЕГН **********  е завещал на Й.Н.Т.- ЕГН ********** цялото си движимо и недвижимо имущество на стойност 10 000 лв., е унищожаемо, на основание чл.43, ал.1, б"а" от ЗН и на основание чл. 537 от ГПК да го отмени.

 

3.Да възстанови запазените части, както следва- запазанета част на Т.З.Т. в размер на 1/4 ид.ч; запазената част на Н.Т.Т. в размер на 1/8 ид.част и запазената част на Е.Т.Т. в размер на 1/8 от наследството на Н.Д. Т., като
намалите   завещателното   разпореждане,   извършено   с   нотариално
завещание с № 4, том
I, рег. № 8809, дело № 9 от 2004г. по описа на
нотариус Д.Н. с рег. № 181 по регистъра на НК и с район на
действие РС- гр.С.З., вписано в Служба по вписванията под № 9,
том
I за 2004г., с което Н.Д. Т.- ЕГН **********  е завещал на Й.Н.Т.- ЕГН ********** цялото си движимо и недвижимо имущество на стойност 10 000 лв., до общия размер на 1/4 ид.част /сбора от запазените части на тримата ищци/.

 

 

          ОСЪЖДА Т.З.Т.- ЕГН **********, Н.Т.Т.- ЕГН ********** и Е.Т.Т.- ЕГН **********- и тримата от **, да заплатят на Й.Н.Т.- ЕГН ********** ***»*** всички разноски по делото в размер на общо 4 649 лв./четири хиляди шестстотин четиридесет и девет лева/.

 

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.С.З. пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :