Р Е Ш Е Н И Е

 

          Номер 229                    15.07.2016г.                         гр.Стара Загора

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                         

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

на седми юли 2016 г.

в публично заседание в състав :

             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

секретар П.Г.                   

като изслуша докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

гр.д.№ 77 по описа за 2015 год.,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.240, ал.1 и 4 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

 

Постъпила е Искова молба от пълнолетния български гражданин П.Т.П.- ЕГН ********** *** против също пълнолетния български гражданин И.Д.И.- ЕГН **********,***, в която твърди, че на 13.08.2012г. страните по делото сключили писмен договор за паричен заем, по силата на който ищецът предоставил на ответника И.Д.И. паричен заем в размер на 35 000 лв., които ответникът се задължил да му върне в срок до 13.06.2013г. За обезпечаване вземанията на ищеца страните сключили и договор за ипотека, изповядан с нот. акт 35, том 3, рег. 3917, нот.д. 425/2012г. на Нотариус с рег. 097 на Нот.камара-София, в който изрично описали и условията на договора за паричен заем. Заявява, че на уговорения падеж ответникът не издължил посочената парична сума от 35 000 лв. Поради неиздължаване в срок на главницата от 35 000 лв., ответникът дължал на ищеца и лихва за забавено плащане, за времето от 14.06.2013г. до 04.06.2015г. включително в размер на 7 024 лв. Отделно от това, длъжникът следвало да му заплати и лихва за забавено плащане от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на главницата. Моли съда да осъди ответника И.Д.И.- ЕГН ********** *** да заплати на ищеца П.Т.П.- ЕГН ********** *** парична сума в размер на 35 000 лв., представляващи дължима
главница по писмен договор за паричен заем от 13.08.2012г., парична сума в размер 7 024 лв., представляваща лихва
за забавено плащане на главница от 35 000 лв. за времето от 14.06.2013г. до 04.06.2015г. включително, законната лихва върху главница от 35 000 лв. за времето от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноските за водене на делото.  В хода на съдебно дирене на 08.09.2015г. ищецът П.Т.П.- ЕГН ********** ***, и на негово място като ищец и негов единствен наследник по закон е встъпила пълнолетната му майка В.Л.Ж.- ЕГН **********,***, на същия дом. адрес.

 

В пледоарията си процесуалният й представител- адвокат сочи, че поддържа изцяло иска си и моли същият да бъде уважен, ведно със законните последици от това. Претендира и разноските си пред настоящата първа съдебна инстанция.

          В този смисъл е и писмената й Защита по делото.

 

          Ответникът- пълнолетния български гражданин И.Д.И. *** в Отговора си на ИМ заявява, че 11.05.2015г. пред жилищния блок, където ищецът е живеел, се е срещнал с него и му е върнал изцяло дължимата сума от 35 000 лв., за което те заедно подписали и разписка, която представя като писмено доказателство. Счита, че по този начин е заплатил изцяло главницата на паричния си заем, и моли исковете против него да бъдат отхвърлени изцяло, ведно със законните последици от това.

В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото пред настоящата първа съдебна инстанция.

Ответникът не е представил писмена защита въпреки дадения му за това изричен 1- седмичен срок.

 

          СЪДЪТ, след като се запозна със становищата на всяка една от страните, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, със заключението на съдебно- графологическата експертиза и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

          ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА :

Искът е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора, Исковата молба е редовна от външна страна, отговаря на формалните законови изисквания по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК, и не са налице абсолютни процесуални пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК. Следователно той е своевременно предявен, процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора, и по него съдът следва да се произнесе по съществото на спора с настоящото си първоинстанционно съдебно Решение.

          ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА:

Видно от събраните по делото писмени доказателства, между страните по делото има  подписан от двете страни валиден писмен договор за заем, поради което ищцовата претенция произтича от валидно облигационно отношение, възникнало по силата на сключен писмен договор за паричен заем, в необходимата по закона писмена форма, с подписите на двете страни/по договора и впоследствие първоначално по делото/, от дата 13.08.2012г., който освен това е обективиран и потвърден в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, в които са потвърдени клаузите на писмения договор за заем, и е уговорен начин за удовлетворяване на вземането при неизпълнение от страна на заемателя- ответник. С представения писмен Отговор ответникът/заемополучател/ не оспорва твърдението на първоначалния ищец/и впоследствие на встъпилата на негово място ищца- негова майка/, че съществува валидна облигационна връзка между страните и не спори, че той не е получил паричната сума от заемодателя, като това е изрично подчертано и в т.1 от Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека. Уговорен е и краен срок за връщане на дадения заем- датата 13.06.2013г., в които срок заемателя- ответник очевидно не е издължил дължимото и за заемодателя- ищец е възникнал правен интерес за претендиране на паричното си вземането по настоящия исков съдебен ред. Искът се явява и напълно основателен, тъй като в хода на съдебното производство безспорно е доказано облигационно правоотношение, и не се доказа да е налице изпълнение на това парично задължението от страна на длъжника- ответник. Опитът на ответника- длъжник да доказва факта на връщане на дължимата парична сума като главница от 35 000 лв. с писмен документ с невярно съдържание беше недоказано, имайки предвид категоричното заключение на изготвената и приета по делото съдебно- графологична експертиза/СГЕ/,чието писмено заключение е категорично, че подписът “за получил” не е положен от заемодателя- първоначален ищец по делото, като и че същия не е изписал имената си под подписа. В подкрепа на това заключение  на експертизата, която не е оспорена от ответника по надлежния ред, като допълнително доказателство в подкрепа на исковите претенции са и гласните доказателства относно здравословното състояние на първоначалния ищец- заемодателя П.Т., които не е могъл да се движи и излиза сам, за да състави и подпише представената от ответника писмена Разписка, както и че приживе е търсил връщане на сумата. Налице са и множество писмени доказателства по делото, като поредици от справки от НАП и Министерство на земеделието/МЗ/, от които е видно, че ответникът- длъжник няма източници на доходи, които да му позволят връщане на сумата от 35 000 лв. главница, за която той твърди, че е погасил в периода на падежа и подписване на разписката. В съвкупността си тези факти и доказателства потвърждават заключението на вещото лице- графолог относно вече безспорно установения и доказан по делото факт, че подписа не е положен от заемодателя. От което следва безспорния фактически и правен извод, че ответникът се ползва от неистински частен документ и факта, които цели да докаже с него, не следва да се възприема като доказан пред настоящия съд в това съдебно производство. Следователно искът на ищеца към ответника за връщане на сумата от 35 000 лв. главница, като даден и невърнат паричен заем, се явява изцяло основателен и доказан, и следва да бъде уважен, ведно със законните последици от това.

          ОТНОСНО ЗАПЛАЩАНЕ НА ЛИХВИТЕ :

С оглед разпоредбите на чл.240, ал.1 и 4 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, при забавено или пълно неизпълнение на едно основно парично задължение/каквото е настоящото за сумата от 35 000 лв. главница/, длъжникът- ответник дължи на кредитора си- ищцовата страна, заплащане и на парично обезщетение за забавата в размер на мораторната лихва върху дължимата главница от 35 000 лв., считано от датата на изпадане в забава/14.06.2013г./ до претендираната дата на завеждане на иска в съда/04.06.2015г./ в размер на изцяло претендираната сума от 7 024 лв.- видно от електронния калкулатор за левови задължения за този период от време. Поради което акцесорния иск за мораторни лихва в размер на претендираните от ищеца против ответника за 7 024 лв. се явява също изцяло основателен и доказан, и следва да се уважи изцяло, ведно със законните последици от това. Както и да бъде осъден да му заплати законната лихва върху главницата 35 000 лв. от датата на завеждане на иска в съда/реално от 12.06.2012г./, до окончателното изплащане на сумите.

 

          ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :

          С оглед изхода на спора и на осн. чл.74, ал.1 във вр. с чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на встъпилата в процеса ищца всички ищцови разноски по делото пред настоящата първа съдебна инстанция в размер на общо 3 650 лв., от които видно от Списъка по чл.80 от ГПК/л.274 от делото/-  469 лв. за съдебни експертизи, 1 681 лв. за ДТ и 1 500 лв. за адв. хонорар на 1 бр. адвокат- повереник по делото.

 

          ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ:

          Съгласно правилата на чл.258- 261 от ГПК, настоящото първоинстанционно съдебно Решение на ОС- Ст.Загора може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

          Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.240, ал.1- 4 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният ОС- Ст.Загора

 

 

                                         Р   Е   Ш   И  :

 

 

          ОСЪЖДА И.Д.И.- ЕГН **********,*** да заплати на В.Л.Ж.- ЕГН **********,*** сумите- главница 35 000 лв./тридесет и пет хиляди лева/, представляващ невърнат паричен заем по писмен договор от 13.08.2012г., мораторна лихва  7 024 лв. върху главницата от 35 000 лв. за времето от 14.06.2013г. до 04.06.2015г. включително, ведно със законната лихва върху главницата 35 000 лв. от 12.06.2015г. до окончателното изплащане на сумите, както и 3 650 лв./три хиляди шестстотин и петдесет лева/ разноски по делото.

 

 

        РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез ОС- Ст.Загора пред ПАС- гр.Пловдив.

 

 

                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :