Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№232                                                      21.07.2016 г.                                 град С.З.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,             ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи юни                                              две хиляди и шестнадесета година

в открито заседание, в следния състав:  

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                           

Съдебен секретар П.Г.,

Прокурор Вероника Гьонева

като разгледа докладваното от съдията докладчик  МАВРОДИЕВА

гражданско дело № 95 по описа за 2015 година, за да постанови решението, взе предвид следното:

 

Производството е образувано е по искова молба на И.Т.И. срещу Прокуратурата на Република България и е с правно основание – чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че на 12.02.2003г. било образувано досъдебно производство срещу него с обвинение, че на 05.12.2001г. в гр.С.З. принудил С.Д.М. да поеме имуществено задължение – сключване на договор за покупко – продажба на дървен материал, като я заплашил с насилие и други противозаконни действия с тежки последици за нейните ближни, както и че в резултат на действията му и били причинени значителни имуществени вреди в размер на 4000 лв. - престъпление по чл.213а, ал.3, т.2, вр. с ал.1 от НК. Обвинението било скалъпено по приятелска линия и в него нямало нищо вярно. След негова жалба в АП – П., наказателното производство срещу него било прекратено и досъдебното производство – изпратено на РП - С.З. за събиране на данни за извършено престъпление по чл.209 НК. Впоследствие с постановление от 24.03.2003г. му били повдигнати обвинения и привлечен като обвиняем по чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК и по чл.293, ал.1 от НК. С постановление на наблюдаващия прокурор бил задържан за 72 часа. С определение от 26.03.2003г. СтРС взел по отношение на него мярка „задържане под стража“. По това време след претърпяно ПТП бил настанен на лечение в болница. Лечението му било прекъснато и бил задържан за изпълнение на мярката за неотклонение. По – горният съд потвърдил наложената от РС мярка. Органите провели с разрешение на ответника повсеместни претърсвания и изземвания на вещи и документи от дома му, роднините му, кабинета му, с което пред колеги, близки, познати, роднини, съседи и приятели му създали имидж на престъпник. Ответникът се грижил за подаване на периодична информация на медиите, за да се поддържа лошия му имидж и да се създаде обществена настройка срещу него. Считал се за невинен и жертва на безцеремонно и арогантно поведение на органите на прокуратурата и ДП. Имало целенасочена показност във всички предприети срещу него действия. Незабавно бил отстранен от работа и загубил работата си в крайна сметка. Със задържането и образуване на ДП загубил възможността да работи на държавна работа, свързана с достъп до квалифицирана информация. Имал три висши образования, от които не можел да се възползва за добра работа и кариера. През това време процесуално – следствени действия не били извършвани с него. По жалба на защитника му наказателното производство било изискано във ВКП и с постановление от 20.05.2003г. отменено постановление на следователя от ОСС С.З. от 24.03.2003г. и отменена взетата по отношение на него МН. Повече от 2 месеца продължил престоят му в ареста при нечовешки условия, без условия за лична и обща хигиена. След 2 седмици престой в ареста бил прехвърлен в Затвора С.З. в сектора, където се изпълнявали доживотните присъди. По разпореждане на психиатъра на Затвора бил преместен в стационар и му било назначено лечение с психотропни вещества. Безнадеждността унищожила психическата му стабилност, затворил се в себе си и постоянно го връхлитали мрачни мисли за бъдещето му. На 31.05.2003г. мярката му била отменена и бил освободен. Година и половина след това вземал медикаменти – антидепресанти и транквиланти. Загубил контактите си с роднини, близки и познати. След връщане на делото от ВКП разследването продължило с оглед събиране на доказателства за престъпление по чл.252, ал.1 от НК. Поради изменениe в закона, делото било изпратено по компетентност на Военно окръжна прокуратура П. и образувано сл.д.№97-Х/2003г. На 12.12.2003г. му било повдигнато обвинение, затова че по време на службата си в Окръжно звено „Следствени арести“ С.З. в периода 01.01.1999г. до м.02.2002г. в гр.С.З. без съответно разрешение извършвал банкови сделки – привличал парични средства и предоставял кредити на различни граждани – престъпление по чл.252, ал.1 от НК. Случилото се пречупило духа му. Убеден бил, че ситуацията е безнадеждна и неподвластна на правилата на НПК. Срокът на разследване и на задържане излезли извън границите на разумното. Изоставен бил от всички, освен от най – близките си. Многократно водещия разследването следовател предлагал прекратяване на наказателното производство, а наблюдаващия прокурор връщал делото за допълнително разследване. След проведено допълнително разследване с постановление на ОП - С.З. от 14.09.2010г. наказателното производство било прекратено и по последното обвинение. През изминалите години живеел с мисълта, че по всяко време могат да го призоват за извършване на действия по разследването. Загубил съня си, изпитвал перманентно безпокойство и чувство на несигурност. Налице били действия на органите на досъдебното производство, респективно прокуратурата, като орган осъществяващ правомощията си по НПК, изразяващи се в незаконно повдигане на обвинение и привличане в качеството на обвиняем по ДП № 38 /2003г. по описа на ОСлО при ОП С.З.. За времето на ДП претърпял редица унижения и страдания, разследването продължило  7 години и половина. Още в началото на разследването при разпита си като свидетел разбрал негативното отношение на разследващите, които го третирали като престъпник. На редица лица от С.З., по – късно разбрал, че било разясняване, че ищецът ги бил измамил. Бил завинаги компрометиран в очите на тези хора. Някои от тях заявили, пред негови колеги и приятели, че не искат да имат нищо общо с него. Страховете и притесненията му били оправдани. Още след образуването на досъдебното производство, хората започнали са обсъждат този факт и да се отнасят с недоверие към него. Коментирало се, че било доказано, че извършил измами и ще влезе в затвора за ефективно изтърпяване на наказанието. Било въпрос на време. Междувременно бил без работа, нямало с какво да осигурява прехраната на семейството си. Доста по - късно се вписал като адвокат в АК- П., а в АК - С.З. отказали да го впишат, отказали му и преместване. Всичките му надежди и планове за неговото и на семейството му бъдеще били помрачени през тези 7 години и половина. Изпаднал в отчаяние и страховете за съдбата му се засилили. Огорчението и несигурността за бъдещето му се засилвали от коментарите из града, които щели да се отразят на работата му на адвокат. Мислите за все по – голямата вероятност да бъде предаден на съд за нещо което не бил извършил го потискали. Затварял се в себе си и нямал желание за работа, както и за каквото и да е друго. Станал неразговорлив, което било нетипично за него. Цялото му мрачно настроение се пренесло и у дома му и съпругата и родителите му започнали да се притесняват за здравето му.  Полагали неимоверни усилия за да го успокояват и да го накарат да се чувства по- добре и да бъде пълноценен. Създаденият дискомфорт в семейството го измъчвал. Приятелите му го успокоявали, че производството ще бъде прекратено. Усилията му да си изгради добро професионално име били компрометирани. Пострадала работата и самочувствието му. Чувствал се неуверен по делата, по които влизал като защитник. Страхувал се за интересите на клиентите си. Някои колеги го питали какво точно се било случило и дали все още практикува адвокатска професия, което ставало в съдебно заседание пред клиентите му. Познатите му започнали да го избягват. Имал усещането, че бил жертва на абсурден сценарий, чиято цел била да разбие целия му живот, семейство, да го отдели от приятели, да го изолира и унищожи духом и физически. При прекратяване на досъдебното производство не можел да повярва, че кошмарът свършил, но отрицателните преживявания не изчезнали. Неоснователното обвинение, че извършил престъпление рефлектирало върху авторитета му и чувството му на лично достойнство и дало отражение върху професионалната му кариера. Чувствал се обиден и огорчен, променил се, загубил вяра в органите на ДП и прокуратурата. Тези 7 и половина години били най – лошите в живота му. Претърпените от него неимуществени вреди оценя на 200 000 лв. Правният му интерес за обезщетение произхождал от незаконни действия и актове на прокуратурата. Всеки един от постановените актове, изготвени от различни държавни органи – разследващи органи и прокурори, подробно описани в исковата молба обосновавали връзката помежду им и причинените му вреди. Действията на всички тези органи били взаимно свързани и в своята съвкупност довели до причиняването на вредите, за които претендира обезщетение. Претенцията му се основавала на факта, че причинените му вреди, произтичали от комплекс от действия и актове на органите на прокуратурата, всички извършени в хода на наказателното производство, образувано и водено срещу него. И всички – отменени или от по – горната прокуратура или с финалното постановление за прекратяване, написано под давлението на Окръжен съд – С.З. в рамките на определения 2 – месечен срок. Причинените му неимуществени вреди били възникнали в резултат на обвинителните действия на органите на ответника и били в пряка причинно – следствена връзка с тях. Обвинителните действия се изразявали в: Всички действия на органите на ответника в лицето на разследващия орган, изразяващи се в провеждане на разследване по делото – повдигане на обвинение и привличането му в качеството на обвиняемо лице по ДП № 38/2003г. по описа на ОСЛС при ОП С.З., вземането на мярка за неотклонение “задържане под стража“, проведените разпити в качеството му на обвиняемо лице, проведените разпити на свидетели, изобщо всички действия, свързани с разследването на това наказателно производство; Всички действия на органите на Прокуратурата на РБ, изразяващи се в даването на указания за начина на разследване на делото за определяне на компетентно разследващо звено, за привличането му като обвиняем, за вземането на мярка на неотклонение “задържане под стража“ спрямо него и пр. Налице била хипотезата на чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ – отговорността на държавата се ангажира на основание повдигнато обвинение за извършено престъпление и прекратяване на наказателното производство поради недоказаност, което водило да извод, че обвиняемият не бил извършител на деянието и по тази причина не носил наказателна отговорност. Той бил привлечен като обвиняем по цитираното дело, наложена му била мярка за неотклонение „задържане под стража“, заменена впоследствие с по- лека, като предварителното производство продължило седем години и половина и било прекратено с постановление на ОП -С.З. поради недоказаност на обвинението. Позовава се на ТР №3 от 22.04.2005г. по т.гр.д.№ 3/2004г. на ВКС, че дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да обхване и вредите от незаконно задържане под стража, както и по т.7, че съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство било прекратено поради недоказаност на обвинението, основанието за прекратяване по чл.237, ал.1, т.2 НПК, съответствало на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, че деянието не било извършено от лицето.    

 

Предвид гореизложеното, моли да се постанови решение, с което да се осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата  200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на действията на Прокуратурата по повдигане на обвинение против него по ДП 38/3003г. по описа на ОСлО при ОП – С.З., които обвинения се оказват безпочвени и досъдебното производство е прекратено с постановление на ОП гр.С.З.. № 103/2002г. от дата 14.09.2010г. На основание чл.86 от ЗЗД, моли да бъде присъдена законната лихва върху определената от съда сума за неимуществени вреди, дължима от 14.09.2010г. – датата на постановяване на окончателния оневиняващ прокурорски акт до окончателното изплащане на присъденото от съда обезщетение. Претендира за разноски.

С молба от 19.01.2016г. ищецът е поискал изменение на размера на иска от 200 000 лв. на 500 000 лв., което с протоколно определение от 19.01.2016г.  съдът е допуснал. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Н. М. заявява, че поддържа исковата молба и моли да се уважи предявения иск.

 

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Маргарита Димитрова – прокурор при Окръжна прокуратура гр.С.З., в който от името на Прокуратурата на РБ заявява, че иска за претърпени вреди от наложената мярка за неотклонение “задържане под стража“ бил недопустим, тъй като било налице произнасяне с решение по него, по гр.д. № 780/2008г. на РС - С.З. и по гр.д.№ 552/2009г. на Окръжен съд – С.З. и искът бил отхвърлен. Недопустими били и претенциите към Прокуратурата на РБ относно лошите условия в арестните помещения.  Счита, че исковата претенция не била доказана по размер. Тежеста на доказване лежала върху ищеца и той следвало да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Следвало да установи и наличие на причинна връзка между твърдените неимуществени вреди и воденото досъдебно производство. С исковата молба не били ангажирани доказателства за твърдените неимуществени вреди, за отстраняването на ищеца от работното място. Не се сочили доказателства, че ищецът останал без работа и не могъл да осигурява прехраната си. Не били подкрепени с доказателства твърденията на ищеца, че медийното разгласяване на повдигнатото обвинение било извършено от или със съгласието на ответника. Оспорва иска по размер като завишен и неотговарящ на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, икономическия стандарт в РБ и на съдебната практика в аналогични случаи, включително и тези на ЕКПЧ. Възразява относно началния момент, от който е поискана законната лихва, тъй като съгл. чл.111, б. „в“ от ЗЗД вземането за лихви са погасявало с тригодишен срок.

В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на РБ, прокурор В. Гьонева поддържа отговора, намира, че искът не е доказан по основание и размер. Оспорва размера на предявения иск по размер, като прекомерно завишен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение  на ищеца по делото.  

           

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира за установено следното:

 

Безспорно е установено, че към 2003г. ищецът е бил служител на Министерство на правосъдието и е заемал длъжността ръководител „Областно звено следствени арести” гр. С.З.. На 12.02.2003г. с постановление на Окръжна прокуратура гр. С.З. по пр.пр. № 103/2002г.  срещу И. е било образувано предварително производство за престъпление по чл.213а, ал.3 т.2, вр. ал.1 НК. /сл.д. № 38/2003г. по описа на ОСлС- С.З../ На 24.03.2003г. с постановление на следовател при ОСС С.З., И. е бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК и чл.293, ал.1 НК и задържан за срок от двадесет и четири часа, считано от 16.27ч. на 24.03.2003г. С постановление на Районна прокуратура от 25.03.2003г., ищецът е задържан за срок от 72 часа, считано от 16.27ч. на 24.03.2003г., във връзка с осигуряването му пред съда за гледане на изготвеното от прокуратурата предложение за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”. По искането на РП С.З., Старозагорския районен съд на 26.03.2003г., по ЧНД № 274/2003г. е постановил определение, с което е взел спрямо И. мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Със заповед №Л-1579-4 от 26.03.2003г. на Директора на ГДИН ищецът е бил временно отстранен от длъжност. Със заповед № ЛС – 03 -328 от 04.06.2003г.  на министъра на правосъдието, ищецът е освободен от служба. На 11.04.2003г. с постановление на РП С.З. И. бил приведен от следствения арест в Затвора гр. С.З., с оглед длъжността, която е заемал.По повод подадена от защитника на И. жалба, прокурор от Върховна касационна прокуратура се е произнесъл с постановление от 20.05.2003г. Прокурорът от ВКП е приел, че не са налице доказателства, относно извършени от И. деяния по чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.293, ал.1 НК, но че към дата на първоначално образуване на нак. производство от ОП – 12.02.2003г. са били налице достатъчно данни за извършено престъпление по чл.252, ал.1 от НК, предвиждащ наказателна отговорност за лице извършващо без съответно разрешение банкови, застрахователни, финансови или платежни сделки. Прието е също, че постановлението на ОП С.З. от 17.03.2003г., с което производството е било частично прекратено е незаконосъобразно, тъй като частично прекратяване съгласно 234 и сл. НПК /отм./ е възможно едва след завършване на предварителното производство, което към онзи етап на разследване не е било налице. Постановена е отмяна на постановлението на следователя от 24.03.2003г. по сл.д.38/2003г. по описа на ОСС С.З., с което И. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.293, ал.1 НК, отменена била мярката за неотклонение „задържане под стража”, поради отпадане на основанието вземането й, като е разпоредено освобождаване на ищеца. Отменено е и постановлението на ОП за частично прекратяване на нак. производство от 17.03.2003г., като същевременно е изменено постановлението на ОП С.З. от 12.02.2003г. в частта му относно престъплението, за което се образува предварително производство. Постановено е това производство да се счита образувано по чл.252, ал.1 от НК. С постановление от 13.06.2003г. на ОП –С.З. материалите по предварителното производство № 38/2003г. по описа на ОСлС- С.З. се изпратени на Военна окръжна прокуратура гр.П. по компетентност.  С постановление на Военен следовател от 12.12.2003г. по сл.д.№ 97-Х/2003г., ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.252, ал.1 от НК. Определена е мярка за неотклонение „Подписка“. С постановление от 13.01.2004г., материалите по следственото дело са изпратени на Прокурор при П.ската окръжна военна прокуратура с мнение за прекратяване на наказателното производство на основание чл.21., ал.1 т.1 НК. С постановление от 24.02.2004г. сл.д.№97-Х /2003г. е върнато на следователя с указания за допълнително разследване. В заключително постановление от 06.08.2004г. материалите по сл.д. отново са изпратени с мнение за прекратяване на производството. С постановление от 16.09.2004г. делото отново е върнато за допълнително разследване. В заключително постановление от 05.06.2006г. отново материалите по сл.д. са изпратени на ПВОП с мнение за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.1 НК. С последващи актове на Прокуратурата на Р България и съдилищата, наказателното  производство няколко пъти е прекратявано, а впоследствие отменяно прекратяването и делото връщано за допълнително разследване. С Постановление от 14.09.2010г. ОП – С.З. в двумесечния срок за решаване на делото, даден с определение на Окръжен съд от 08.07.2010г. на основание чл.368-369 НПК/отм./ наказателното производство, водено срещу Илко Т.И. за престъпление по чл.252, ал.1 от НК е възобновено и прекратено. Със същото постановление е отменена мярката за неотклонение „Подписка“, взета по отношение на И..  Постановлението е връчено на И. на 15.09.2016г. и е влязло в сила на 24.09.2016г.  

Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът има диплома за висше образование от ВВОВУ „Васил Левски“ гр.Велико Търново, с военна и гражданска специалност и от Бургаския свободен университет, със специалност – право. Ищецът е правоспособен юрист от 24.09.2002г.

Видно от приложените копия от страници на вестници, обстоятелствата, свързани със задържането, отстраняването от работа и освобождаването от ареста на ищеца са били огласени и коментирани в няколко статии във в. „Старозагорски новини”.   

Представено е удостоверение № 16 от 04.01.2016г. на ГДИН – Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – гр.С.З., от което се установява, че И.Т.И. *** за периода 24.03.2003г. – 11.04.2003г. От удостоверение № 2084 от 16.12.2015г. на ГДИН – Затвор – С.З. е видно, че И.Т.И. *** от 11.04.до 16.04.2003г. в зоната за повишена сигурност, в самостоятелно спално помещение; от 16.04.2003г. до 30.05.2003г. е бил настанен за лечение в стационара към Медицински център при затвора, с диагноза: „Адаптационно разстройство. Лумбосакрален радикулит. Хемартроза на дясно коляно.” и диференциална диагноза: „Паническо разстройство”. Освободен е от Затвора на 30.05.2003г.

 

За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати гласни доказателства. От показанията на разпитания по делото свидетел Х.Х., който познавал ищеца от 2001г. от ареста, се установява, че през 2003г. се видели с него в Затвора, където свидетелят бил преместен като следствен. Свидетелят установява, че още преди да дойде И., се чуло, че са хванали шефа на ареста. Ищецът бил при доживотните присъди, където режимът бил специален. Виждали се, когато ги сваляли за храна и в стационара. Първият път като го видял не могъл да го познае.

 Свидетелят Й.К. заявява, че познава ищеца И. като негов адвокат, през 2005-2006г., когато бил задържан. Свидетелят твърди, че сестрата на жена му – С.М. била взела пари на заем. Запорирали й заплатата, заради което пуснала жалба в прокуратурата. Това се случило 2003г.- 2004г. Свидетелят П.П. установява, че като служител на МВР, познавал И. от 20 години във връзка с работата. Имали служебни контакти, ищецът се ползвал с авторитет. Свидетелят установява, че правил претърсването в апартамента на И.И.. Една сутрин отишли на адрес и тогава разбрал, че се претърсва дома на служител на МВР. Той изготвил протокола и иззел документи. Поемните лица били млади хора от съседен апартамент. Към момента на претърсването И.И. бил в болница, от където полицейска кола го взела. Свидетелят разказва, че много колеги се отбивали при него и питали за колегата И., имало отзвук на събитията. Свидетелят счита, че такова разследване на колега е свързано с неприятни емоции, психическо натоварване и неудобство пред колегите. Свидетелят Д.Д. – също служител на МВР, се запознал с ищеца през 2001г. – 2002г. във връзка с работата. Ищецът бил дознател в РПУ, а после се прехвърлил в Дирекцията като началник на ареста, което било голям растеж в кариерата му. След като бил задържан за няколко месеца в ареста, от авторитета му не останало нищо. По време когато бил задържан си разменяли по някоя дума. След това при него имало голяма промяна. Видимо не бил добре психически, имал проблеми с бъбреците, бил в болница, пиел хапчета. Колеги започнали да го избягват, семейството му било притеснено. Носели се нелепи слухове за него според свидетеля, това продължило над три години. Счита, че ищецът изпитвал финансови затруднения, бил безработен, макар че не говорил за това, защото му било неудобно. Свидетелката С.И. – съпруга на ищеца установява, че ищецът бил задържан под стража от болничното заведение. Задържан бил два месеца и няколко дни. Първоначално бил в следствения арест, а след това – в затвора.  Първият път, когато и се обадил поискал одеяла, постелки, чаршафи, възглавници, дрехи. В затвора бил настанен в килия за изтърпяващите наказания „Доживотен затвор”. Изпадал в конвуливни състояния и бил преместен в  стационара на затвора, поставена му била диагноза „активна психоза“. От стационара му давали медикаменти, но и свидетелката му купувала и носила. След излизането от затвора продължил с лечението и една година след това бил на тази терапия. Затворил се,  станал изнервен, не излизал от къщи. Уволнили го от работа, още докато бил в ареста. След това се вписал като адвокат. Имало период, в който бил без работа. Свидетелката също имала проблем и пиела лекарства, баща му бил с по – лабилна психика и година след това починал. Ищецът го преживял много тежко, таял всичко в себе си. В нейната служба, много колеги питали какво става. Притеснена била, разчуло се. Изпитвала неудобство да се движи сред хората. Във вестниците излизали всеки ден статии, по местните телевизии, по радиото. Много хора повярвали на слуховете и статиите и се отдалечили от семейството. Сменила няколко адвокати, продала апартамента, за да вземе заем. Доста години  продължили обвиненията – 6-7 години. Ищецът пътувал и извън С.З., едва след 6 - 7 години го почувствала като същия човек, след прекратяване на делото. Не знае дали съпругът и е водил дела за възстановяване на работа. Свидетелят Н.Н. – приятел на ищеца от 15-20 години, установява, че И.И. бил задържан от болницата, където бил след претърпяно ПТП. Свидетелят разбрал, че за някакви измами и изнудване бил задържан. Офисът на свидетелят бил в центъра и много приятели минавали и го питали какво става с приятеля му. По медиите се пишели всевъзможни глупости, различни карикатури били нарисувани за него. Седмица или 10 дена бил в следствения арест, а след това го преместили в Затвора. Имал много приятели там в Затвора, които питали защо са вкарали Илко в затвора, в сектора за доживотни присъди. След като го пуснали дълго време не бил на себе си. Свидетелят мисли, че 5-6 месеца стоял у дома си, не излизал, пиел много лекарства, жена му също не била добре. Били закъсали финансово, продали си били апартамента и им трябвали пари за адвокати. Свидетелят им услужил с пари. По това време починал баща му, който бил здрав, но се разболял и за няколко месеца починал. Всички роднини не можели да повярват какво се случва. Викали го в П., Х., продължавали да го тормозят и това му влияело зле на психиката. Мисли че 10 години близо минали от задържането до прекратяване на делото. Много приятели се отдръпнали от него, взели да го гледат накриво. Знае, че имало дело за възстановяване на работа, но не си спомня дали бил възстановен.

 

От представените писмени доказателства от Специализирания наказателен съд се установява, че по отношение на ищеца е налице висящо НОХД № 503/2015г. по описа на СпНС, 5 състав, както и, че И.Т.И. е бил задържан на 26.10.2011г. в СА С.З. по ДП № 277/2010г. на ОД „П“ – С.З., пр.пр.№ СП -3033/2010г. и на 06.07.2012г. е изменена мярката за неотклонение в „парична гаранция“. Задържан е на 25.07.2012г. в СА- С.З., по същото производство, като на 02.11.2012г. е приведен в затвора в гр.С.З.. На 18.04.2013г. е освободен с изменена мярка в „подписка“.

 

От представените незаверени преписи от решения на ВАС се установява, че по адм. Д.№ 6862/2003г. с решение от 09.07.2004г. е отменена заповед № ЛС 03-328 /04.06.2003г. на министъра на правосъдието, с която И.И. е освободен от служба на основание чл.253, ал.1 т.5 ЗМВР. С решение на 5 – членен състав на ВАС е потвърдено решението на 3- членния състав.   

 

При така установените факти и обстоятелства по делото, могат да се направят следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Не се спори, че срещу ищецът е било повдигнато обвинение за извършени престъпления, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода. Установява се, че наказателното преследване срещу ищеца е започнало на 12.02.2003 г., с образуването на наказателно производство срещу ищеца и е приключило на 24.09.2010 г., с влязло в сила постановление на ОП –С.З. за прекратяване на наказателното производство.

 

Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ -  незаконно обвинение в извършване на престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В хода на делото се установи от събраните доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с воденото срещу него наказателно производство.

 

По делото не са спорни обстоятелствата, относно местоработата и длъжността на ищеца, към момента на образуване на наказателното производство    началник група, Окръжно звено „Следствени арести“ гр.С.З. в системата на Министерство на правосъдието. Не се оспорват обстоятелствата относно повдигането и поддържането на обвинение по отношение на ищеца в продължение на 7 години и половина, както и задържането му под стража за период от 68 дни, наличието и съдържанието на публикациите в средствата за масова информация.

Ответникът оспорва допустимостта на претенцията за причинени на ищеца неимуществени вреди от наложената в НП мярка за неотклонение „Задържане под стража“ която претенция била предмет на гр.д.№ 780/2008г. по описа на РС – С.З., потвърдено с решение на ОС С.З., с които искът е бил отхвърлен. Оспорва се допустимостта на претенциите на ищеца против Прокуратурата на РБ относно лошите условия в арестните помещения. Оспорват се размера на претенцията и причинно – следствената връзка между твърдените неимуществени вреди и воденото досъдебно производство.  Възразява срещу началния момент, от които е поискана лихвата, тъй като вземането за лихви се погасява с тригодишен давностен срок.

 

Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди - това са продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен.

 

Присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да отговаря на критерия за справедливост, с оглед данните по делото и конкретните обществено-икономически условия в страната. Незаконно повдигнатото обвинение предвид тежестта на престъплението безспорно се е отразили негативно върху психиката на ищеца. Понятието неимуществени вреди, съгласно практиката на ВКС включва всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи изражение не само по отношение на психиката, но и на социалния дискомфорт в определен период от време. Критерият за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства.

 

От събраните свидетелски показания по делото, се установяват отрицателните изживявания на И.И., преживените от него негативните емоции, затваряне в себе си, депресивни мисли, притеснение, огорчение, несигурност за бъдещето, чувство на непълноценност, нежелание да излиза навън, да контактува с хора. От показанията на свидетелите и от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че по време на престоя си в Затвора, ищецът е диагностициран със сериозно психическо заболяване, заради което се е наложило започване на медикаментозна терапия. Лечението на това заболяване е продължило до година след излизането му от Затвора. Във връзка с образуваното наказателно производство ищецът е бил отстранен от работа, бил е безработен, а вследствие като адвокат е имал проблеми в работата си, . пострадало е доброто му име, авторитет сред колеги приятели, съседи, близки. Преживените негативни емоции, дискомфорт и притеснения са продължили до приключване на наказателното производство.

С оглед на така установеното по делото, като се отчете фактът, че воденото наказателно производство е започнало и приключило извън разумния срок – 7 години и половина; повдигнато обвинение при образуването е било за тежко умишлено престъпление, наложената мярка за процесуална принуда за период от 68 дни е била „задържане под стража“, а след това - по – лека мярка; големия обема на процесуално - следствени действия, в които неоснователно ищецът е участвал, многократно извършвани следствени действия с обвиняемия, в различни населени места и от различни правозащитни органи, съдът намира, че следва да се приеме, че доказаните по делото болки и страдания са извън обичайните негативни чувства и изживявания в такива случаи. Следва да се вземе предвид и, че пострадалият е изживял тежко последиците от повдигнатото и подържано обвинение, това е дало сериозно отражение върху здравето и психиката му, служебното му положение и възможността да работи в сферата на правозащитните органи, авторитета му сред колеги и приятели, върху социалния му кръг. Повдигнатото обвинение е получило широк обществен отзвук в медиите, който отзвук макар, че не се установява да е предизвикан от преки действия на прокуратурата е в резултат на действията по повдигане и поддържане на обвинение срещу ищеца, както и във връзка със задържането му под стража по наказателното производство. Не на последно място, ищецът е отстранен от длъжност, заради повдигнатото обвинение и макар, че с решение на съда е бил възстановен на заеманата длъжност, самото отстраняване, заради образуваното наказателно производство също е довело до дискомфорт и негативни преживявания у пострадалия.

 

Възражението на ответника, че претенцията на ищеца е недопустима за претърпените вреди от наложената мярка за неотклонение “Задържане под стража“ за 68 дни, тъй като с решение по гр.д. № 780/2008г. на РС – С.З., потвърдено с решение по гр.д.№ 552/2009г. на ОС – С.З. искът за тях е бил отхвърлен е неоснователно. Това е така, защото видно то приложеното гражданско дело искът на И.И. по цитираното дело е бил отхвърлен като предявен преди да е приключило наказателното  производство, поради което не е налице сила на присъдено нещо по тази претенция, с оглед на различните обстоятелства в настоящото дело.

От друга страна определянето на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно предявеното на И. обвинение по образуваното ДП 38/2003 г., по описа на ОСлС при ОП – гр. С.З., прекратено с постановление от 14.09.2010 г., не зависи от евентуалното приспадане на времето, през което по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по това наказателно производство в друг наказателен процес при евентуално бъдещо определяне на наказание „лишаване от свобода“ за ищеца, който се явява обвиняем в него. Евентуалното бъдещо приспадане по чл.59 от НК не би могло да се отрази на предпоставките, при наличие на които се дължи обезщетение по реда на ЗОДОВ, които изискват преценка относно незаконно обвинение в извършване на престъпление, образуване на наказателно производство, твърдението за вземане на най-тежката мярка за неотклонение в рамките на същото, периода, за който е била приложена тази мярка и прекратяването с влязло в сила постановление на производството.

Ето защо и с оглед предназначението на обезщетението да поправи конкретно установените по делото лични болки и страдания, негативни емоции и преживявания, от незаконното преследване на И., като се отчете като обусляващ по – голям размер на същото тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, взетата най – тежка мярка за процесуална принуда, времето и продължителността на следствените действия с обвиняемия, публичното разгласяване на обвинението, общественото и социално положение на пострадалия, съдът намира, че следва да бъде определено справедливо обезщетение в размер на 20 000 лв. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и няма да е пряка проява на справедливост, а ще бъде в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи размера на обезщетението. При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот. В този смисъл е решение № 123/23.06.2013 г по гр. дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО. Ето защо в посочения размер от 20 000 лв., предявения иск е основателен и доказан, а в останалата си част до размера на 500 000 лв., предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Обезщетението за обезвреда на причинените неимуществени вреди е дължимо заедно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване – 24.09.2010г. В този смисъл е Решение № 1199 от 17.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4988/2007 г., V ГО.

 

Направеното възражение от ответника за погасяване с три годишна давност на вземането на ищеца за законна лихва върху обезщетението за вреди, на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД, съдът намира, същото за основателно. Поради което, законната лихва върху обезщетението следва да се присъди, считано от 03.08.2012г.  до окончателното и изплащане. За периода от 24.09.2010г. – до 02.08.2012г. вземането за закона лихва върху обезщетението за вреди е погасено по давност. В този смисъл е задължителната съдебната практика на ВКС, постановено па реда на чл.290 ГПК – Решение № 353 от 06.11.2015г. по гр.д.№ 892/2015г., ІV ГО, ГК.

 

В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса изцяло - 20 лв., от които 10 лв. за образуване на дело и 10 лв. за съдебни удостоверения и разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска – 600 лв. на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца  адв. възнаграждение, съдът намира за неоснователно, с оглед на цената на иска и действителната правна и фактическа сложност на делото.

            Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат 121817309 да заплати на И.Т.И., ЕГН ********** ***.  сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на действията на Прокуратурата по повдигане на обвинение против него по ДП 38/3003г. по описа на ОСлО при ОП – С.З., което досъдебното производство е прекратено с постановление на ОП гр.С.З. № 103/2002г. от дата 14.09.2010г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2012г. до окончателното й изплащане. 

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част за размера над 20 000 лв. до 500 000 лв. като неоснователен.

 

            ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат 121817309 да заплати на И.Т.И., ЕГН ********** ***.  сумата   620 /шестстотин и двадесет/ лв., представляващи направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска и платената по делото държавна такса.  

           

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му  му на страните, пред Апелативен съд - П..   

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: