Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 222                                 07.07.2016г.                        град  Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Втори въззивен състав

на седми юли 2016 г.

в закрито заседание в следния състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ :           НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                       ТРИФОН МИНЧЕВ

Секретар Стойка Стоилова,

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

в.гражданско дело № 1003 по описа за 2016г.,

за да се произнесе съобрази следното :

 

 

    Производството е на основание чл.247, ал.4 във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК, и във вр. с чл.45, 49 и 50 от ЗЗД.

 

         Постъпила е писмена Молба вх.№ 4670/07.04.2016г./л.178 от делото/ от ответника Б.Г.С. ***, в която той твърди, че иска въззивния съд да поправи неговото наименование, като счита, че в постановеното съдебно въззивно решение е допусната очевидна фактическа грешка/ОФГ/ в частта, с която ЗД”Е.”-АД, гр.С. е осъдено да заплати на Б.Г.С. посочените суми, като е било пропуснато да се посочи, че застрахователят следва да плати на правоимащия "лично и като представляващ и управляващ ЕТ"Б.С.-Р. С." с ЕИК-...", тъй като Б. Г.С. е предявил обратния иск срещу застрахователя „лично и като представляващ и управляващ ЕТ”Б.С.- Р. С." с ЕИК-...". Счита и, че управляваният от Б.С. лек автомобил при настъпване на ПТП-то е собственост на ЕТ”Б.С.-Р. С.", което име на търговеца е посочено като застраховано лице в приложената към обратния иск застрахователна полица. В тази връзка моли на основание чл.247 от ГПК въззивното съдебно Решение да се поправи, като след името на Б.Г.С. се прибави израза "лично и като представляващ и управляващ ЕТБ. С.-Р. С."с ЕИК-...". Отделно от това счита, че ОС- С. не се е произнесъл по искането му за разноските по делото, които той- Б.Г.С. е направил по предявения обратен иск с правно основание по чл.223, ал.4 от К3, което било отразено както в обратния иск, така и във въззивната жалба. Счита, че застрахователят ЗД"Е."- АД, гр.С. следва да бъде осъден да заплати освен обезщетенията за причинени имуществени и неимуществени вреди/за което е осъден от въззивния съд/, и направените от ищеца по обратния иск разноски, определени от първоинстанционния РС в размер на 164.49 лв., като дължима невнесена предварително Държавна такса/ДТ/ по обратния иск, на които Б. Г.С. е осъден да ги плати, разноски за адвокатско възнаграждение по делото в двете инстанции и разноските за вещо лице пред въззивната инстанция. Също така моли на основание чл.248, ал.1 от ГПК настоящия въззивен ОС- С. да се произнесе по тези искания, като отмени първоинстанционното Решение и в частта му, с която ЗД"Е."- АД е бил осъден под условие да плати на ищеца по обратния иск/гражданина Б. Г.С./ обезщетението за неимуществени вреди и да постанови застрахователното дружество да плати на Б. Г.С. обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, и е следвало също така да се отмени първоинстанционното Решение в частта на дължимата Държавна такса/ДТ/ по обратния иск в размер на 164.49 лв., и да се осъди застрахователят да ги плати вместо него, както и да му плати възнаграждението за вещото лице по назначената във въззивната инстанция съдебна експертиза и адвокатското възнаграждение в двете съдебни инстанции. На това основание моли съда да измени и допълни Решението си в тази част на дължимите разноски.

 

         При извършената размяна на книжа по реда на чл.247, ал.2 и съответно чл.248, ал.2 от ГПК, в законните 1- седмични срокове другите страни не са подали писмени Отговори, не са оспорили исканията и не са представили нови писмени доказателства.

 

Въззивният съд, след като се запозна с изложеното в Молбата, с  постановените атакувано първоинстанционно Решение и с въззивното Решение, със събраните по делото  писмени и гласни доказателства, и като взе предвид приложимите по случая материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКАНИЯТА:

         Действително настоящият въззивен съд се е произнесъл по отношение на молителя като физическо лице Б.Г.С. ***, и не се е произнесъл в мотивите и диспозитива на постановеното си въззивно Решение по отношение на претендираните от молителя и направени от него разноски по делото и дължимите от съответните страни Държавни такси и разноски по производството пред РС и пред ОС, поради което следва да се произнесе по тези искания в настоящото съдебно производство по реда на чл.247, ал.4 във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК, и във вр. с чл.45, 49 и 50 от ЗЗД.

ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКАНИЯТА :

1. Относно искането за промяна наименование на ответника :

В Исковата молба/л.3 от делото на РС/ молителят е посочен като ответник в качеството му на гражданин/физическо лице/ Б.Г.С.- ЕГН **********, и само като адрес за призоваването му е посочено седалището и адреса на управление на неговото ЕТ”Б.С.- Р. С.”- ЕИК- ... в гр.С., кв.”З.”, О., и като такъв фигурира в диспозитива на ИМ/л.6 от делото на РС/. В ИМ по обратния си иск/л.43 от делото на РС/ молителят фигурира в лично качество като гражданин/физическо лице/,  е добавил “и като представляващ и управляващ ЕТ”Б.С.- Р. С.” със съответното ЕИК. Но за да е налице процесуална възможност за предявяване, приемане за съвместно разглеждане и произнасяне по заведения обратен иск против застрахователя като трето лице- помагач по правилата на чл.219 от ГПК, той може да го завежда единствено и само като същия ответник, посочен в първоначалната ИМ- тоест единствено и само като гражданин/физическо лице/, но не като друг правен субект/ЕТ по ТЗ/, въпреки физическото съвпадение не гражданина и на собственика на неговото ЕТ в конкретния случай. Молителят фигурира единствено и само като гражданин/ФЛ/ в абсолютно всички диспозитиви на атакуваното първоинстанционно Решение № 575/09.06.2015г./л.161- 162 от делото на РС/. Също така единствено и само като гражданин/ФЛ/ молителят фигурира и във Въззивната си  жалба вх.№ 14949/30.06.2015г./л.17 от настоящото въззивно дело/.

Предвид на което независимо от собствеността върху застрахованото МПС, с което той е участвал в процесното ПТП, молителят е санкциониран и носи наказателна, административна и гражданско отговорност в личното си качеството единствено и само като водач на МПС по време на ПТП, като  пълнолетен български гражданин/физическо лице/, а не в качеството си на  собственик на това МПС, като търговския си субект под формата за регистрирания ЕТ по ТЗ.

Поради което това негово искане по реда на чл.247, ал.4 от ГПК се явява напълно неоснователно и недоказано, и следва да се остави  изцяло без уважение, ведно със законните последици от това.

 

2. Относно искането за разноските по делото :

Действително във въззивното си Решение ОС- С. не се е произнесъл по искането за разноските по делото на основание чл.248, ал.1 от ГПК, които гражданинът/ФЛ/Б.Г.С. от гр.С. е направил по предявения от него обратен иск против третото лице- помагач/застрахователя/ с правно основание по чл.223, ал.4 от К3, отразено както в обратния иск, така и във въззивната му жалба. С оглед изхода на спора пред настоящата въззивна съдебна инстанция, ответникът по обратния иск/третото лице- помагач/- застрахователя ЗД"Е."- АД, гр.С. следва да бъде осъден да заплати освен паричните обезщетенията за причинените на застрахования имуществени и неимуществени вреди, за което е осъден от настоящия въззивен съд, така също и направените от ищеца по обратния иск- гражданина/ФЛ/Б.Г.С. от гр.С., разноски по делото. Те представляват определените от РС разноски в размер на 164, 49 лв., като дължима невнесена предварително Държавна такса/ДТ/ по обратния иск, на които Б. Г.С. е осъден да ги плати, разноски за адвокатско възнаграждение по делото в двете инстанции и разноските за вещо лице пред въззивната инстанция.

Поради което застрахователят ЗД"Е."- АД, гр.С. следва да бъде осъден да заплати на гражданина Б.Г.С. от гр.С. всички разноски в размер на общо 615 лв. съгласно представения по делото Списък по реда на чл.80 от ГПК/л.629 от в.гр.дело/, ведно с всички законни последици от това

 

3. Относно искането за отмяна на присъдените разноски от РС :

Наистина, след като въззивният ОС- С. вече отмени първоинстанционното Решение в частта, с която застрахователя ЗД"Е."- АД, гр.С. бе осъдено под условие да плати на ищеца по обратния иск Б. Г.С. от гр.С. съответното парично  обезщетението на неимуществени вреди и постанови застрахователното дружество да плати на Б. Г.С. обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, то е следвало и да се отмени първоинстанционното Решение и в частта на дължимата Държавна такса по обратния иск в размер на 164.49 лв., както и да осъди застраховател да ги плати вместо него, както и да му плати възнаграждението за вещото лице назначено от въззивната инстанция и адвокатското възнаграждение в двете инстанции.

Поради което и предвид гореизложените мотиви и на основание на това, следва да се измените и допълните въззивното Решение и в тази частта за дължимите разноски

 

         Следователно и предвид гореизложеното настоящия въззивен ОС- С. следва да се произнесе с настоящото си допълнително съдебно Решение, ведно със законните последици от това.

 

Настоящото допълнително въззивно съдебно Решение, аналогично на постановеното вече първоначално въззивно съдебно Решение № 87/23.03.2016г./л.162- 165 от делото/ е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд предвид императивните разпоредби на чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.

 

         Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.247, ал.4 във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК, и във вр. с чл.45, 49 и 50 от ЗЗД, въззивният Окръжен съд- Стара Загора

 

 

Р  Е  Ш  И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителя- гражданина/физическото лице/ Б.Г.С.- ЕГН ********** *** той да бъде записан като търговски субект- ЕТ”Б.С.- Р. С."- ЕИК .... със седалище и адрес на управление в гр.С., кв.”З.”, О..

 

 

ОТМЕНЯ частично първоинстанционното Решение № 575/09.06.2015г. по гр.д.№ 3126/2014г. по описа на РС- С. в частта му относно осъждането на Б.Г.С.- ЕГН ********** *** да заплати дължимата по обратния иск ДТ- 164, 49 лв. по приходната сметка на РС- С. в обслужващата го банка.

 

 

ОСЪЖДА ЗД"Е."- АД, гр.С., ЕИК- ..... от гр.С., район “И.”, бул.”Х.” № . да заплати дължимата по обратния иск ДТ- 164,  49 лв./сто шестдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/ по приходната сметка на РС- С. в обслужващата го банка, в полза на бюджета на органите на съдебната власт в лицето на ВСС- С..

 

 

ОСЪЖДА ЗД"Е."- АД, гр.С., ЕИК- ..... от гр.С., район “И.”, бул.”Х.” № . на гражданина Б.Г.С.- ЕГН ********** ***, О. всички разноски в размер на общо 615 лв./шестстотин и петнадесет лева/.

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                              2.