Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

209                                                   04.07.2016 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,              І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осми юни                                                          две хиляди и шестнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

             РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                 МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар С.С.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1169 по описа за 2016 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба от Е.Г.С. чрез адв. К.К., против решение № 333 от 25.03.2016 г., постановено по гр.дело № 5268/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно в установителната част и частта за разноските, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения в жалбата си. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в установителната част и разноските, като неправилно, и вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове, както и да осъди ищеца да заплати разноските по делото.

 

Въззиваемият Н.Т.К., чрез пълномощника си адв. М.О. оспорва твърденията, изложени във въззивната жалба. Излага подробни съображения. Моли съдът да приеме като неоснователна въззивната жалба, а обжалваното решение като правилно, законосъобразно, постановено в съответствие с приложените по делото доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон, както и да постанови решение, с което да го остави в сила. В съдебно заседание претендира за направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 266, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

 

Ищецът Н.Т.К. твърди в исковата си молба, че през пролетта на 2010 г. бил ангажиран от ответника Е.С. с поръчка да извърши ремонт на апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул….№ …, вх…, ет…. ап. ... В съответствие с договореното, ищецът извършил ремонт на северна стая, южна стая, тоалетна, баня, коридор, северна тераса и южна тераса. За извършените ремонтни операции били вложени материали и труд. До настоящия момент не било извършено плащане за осъществения ремонт. След дълги разговори, ответникът направил сам калкулация на извършената работа, като пресметнал вида и количеството на СМР. Тези изчисления ответникът изпратил по електронната поща на ищеца с писмо от 10.06.2015 г. Ищецът приел направената от длъжника калкулация на видове и количества работа и извършил изчисления по единични цени на всяко действие и обща цена на ремонта в таблицата с калкулирани видове и обеми СМР. Предвид изложеното ищецът твърди, че ответникът Е.С. му дължи сумата от 2675.20 лв., представляваща вложени в ремонтни дейности труд и материали; за изработка, доставка и монтаж на алуминиева дограма ответникът му дължи  сума в размер на 2320 лв., като общата стойност на извършените СМР във връзка с ремонта на апартамента били в размер на 4995.20 лв. На осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът му дължал и обезщетение в размер на 2499.23 лв. за забавено плащане, представляващо законната лихва върху дължимите суми, считано от деня на забавата, а именно 01.09.2010 г. - до 20.07.2015 г. За дължимите суми подал в Районен съд Ст. Загора заявление по реда на чл. 410 от ГПК., по което било образувано ч.гр.д. № 3927/2015 г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2442/10.08.2015 г., по която ответникът възразил. Ищецът моли, съдът да признае за установено по отношение на ответника Е.Г.С., че същият му дължи сумата от 7494.43 лева, от които 4995.20 лева, представляващи вложени в ремонти дейности труд и материали и 2499.23 лева - представляващи обезщетение за забавено плащане считано от 01.09.2010 до 20.07.2015 г., ведно със законната лихва  до окончателно изплащане на сумата. Ответникът Е.Г.С. оспорва исковата молба. Твърди, че ремонт бил извършен от строителна фирма на ищеца, с предмет на дейност ремонт на недвижими имоти, а не лично от него. Сочи, че ищецът въобще не бил влизал в процесния апартамент, а ремонтът, който продължил около 10 дни, бил извършен от двама строителни работници, ръководени от технически ръководител с малко име П.. Тези лица, изпратени от Н.К., били служители на някоя от фирмите, чийто собственик и управител бил ищецът. Твърди, че между страните липсвал сключен договор - писмен или устен.  Прави възражение относно липсата на материалноправна легитимация, като твърди, че ищецът Н.Т.К. не бил надлежна страна в материалното правоотношение по повод извършване на ремонтни работи в имота на ответника на адрес: гр.Стара Загора, ул. „…” № …, вх…., ет…., ап…., поради което счита, че исковете били неоснователни; Прави възражение за погасителна давност, тъй като ищецът твърдял, че ремонтът бил през пролетта на 2010г. и независимо, че той не сочел точно кога бил извършен., съдебното производство по чл.410 от ГПК било започнало на 10.08.2015г., т.е. след установения давностен срок по чл.110 от ЗЗД, във връзка с чл.266, ал.1 от ЗЗД. Неоснователен се явявал и допълнителният иск за обезщетение за забавено плащане, съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД, който отделно от това също бил погасен по давност съобразно разпоредбата на чл. 111, б."в" от ЗЗД. Моли съдът да отхвърли предявения установителен иск,  като неоснователен. 

Видно от приложеното ч.гр.дело № 3927/2015 г. по описа на СтРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал Заповед за изпълнение № 2442/10.08.2015г., с която е разпоредил ответникът Е.Г.С. да заплати на Н.Т.К. сумата от 4 995.20 лв., представляваща главница по неизплатено задължение за извършени СМР на апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Св.Княз Борис І № 33, вх. А, ет.4, ап.12, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2015г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 499.23 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.09.2010г. – 20.07.2015г. Присъдени са и разноски в размер на 1 331.80 лв. В срока по чл. 414 ГПК е подадено писмено възражение от длъжника Е.С.. На осн. чл. 415, ал.1 от ГПК заявителят – ищец по настоящото дело е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си. 

               

От представения по делото Констативен протокол от 08.10.2015г. – Акт № 196, том І, рег.№ 4956, издаден от помощник – нотариус при нотариус М.И., с рег. № 406 в НК и с район на действие СтРС, се установява, че на посочената дата е отворено писмо от електронната поща на ищеца, с подател – ответникът по делото Е.С. с тема „обем за остойностяване” /изписано с латински букви/. Към писмото е прикачен документ, който е разпечатан и приложен – „ремонтни операции”. Видно от приложената като неразделна част към констативния протокол таблица на ремонтни операции е, че в същата фигурират следните ремонтни дейности: северна стая: монтаж гипсокартон с конструкция / с материали/ - 38 кв.м.; доставка и монтаж на вата 14 кв.м.; шпакловка / с материали/ 32 кв.м.; боядисване – 67 кв.м.; прозорец ПВЦ 145/212 – 2 бр. отв. крила – 1 бр.; демонтаж дървена дограма – 1 бр.; демонтаж дървена врата – 1 бр.; южна стая: шпакловка /с материали/ - 33 кв.м.; боядисване – 46 кв.м.; демонтаж дървена врата – 1 бр.; тоалетна: врата ал.195/65/6 – 1 бр.; обръщане с плочки – 4.6 л.м.; обръщане – 4.6 л.м.; доставка и монтаж моноблок – 1 бр.; демонтаж дървена врата – 1 бр.; баня: врата ал. 195/70/13 – 1 бр.; обръщане – 4.5 л.м.; доставка и монтаж полипр. тръба ½  - 1.5 л.м.; доставка и монтаж полипр. коляно 90 градуса ½ - 6 бр.; демонтаж дървена врата – 1 бр.; коридор: боядисване – 44 кв.м.; тераса – северна: дограма ал. плъзгаща с единични стъкла 216/3.25 с 4 бр. рамки плъзгащи – 1 бр.; врата ал. плъзгаща 245/60 с ПВЦ стъкло – 1 бр.; силикатна мазилка – доставка и полагане – 10.5 кв.м.; боядисване/доставка боя – 6.83 кв.м.; тераса – южна:силикатна мазилка – доставка и полагане – 15.45 кв.м.; боядисване/доставка боя/ - 5.31 кв.м.

 

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебно – техническа експертиза, която е представила писмено заключение. Заключението на в.л., като неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и добросъвсетно изготвено. Вещото лице установява, че общата стойност на посочените по- горе строително монтажни работи възлиза на 4 868 лв., с включена печалба 10% и ДДС. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че този размер на печалба се прибавя тогава, когато строителят е фирма, а ДДС се плаща не само от фирма, но и от физическо лице. Без начислена печалба дължимата сума е в размера на 4499.25 лв.

 

От показанията на разпитаните като свидетели по делото М.Б.М. и С.Й.Ш.се установява, че през лятото на 2010г. ищецът изпратил работници в апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. …, на … етаж, за извършване на ремонт. Ремонтът, който бил направен, бил на детска стая, спалня, двете тераси, банята, коридора, и се състоял в: шпакловка, боядисване, драскана мазилка, обръщане с плочки вратата на банята, демонтаж на стара дограма и врати, монтаж на нова дограма и врати, поставяне на гипсокартон на таван и на стени. Двамата свидетели твърдят, че ищецът ги изпратил в апартамента, за да работят на частно, тъй като останали без работа за два месеца. Преди това работниците били на работа в собствена на ищеца фирма, с която трудовото им правоотношение било прекратено. Св. М. заявява, че този ремонт бил първият след прекратеното му трудовото правоотношение, като след извършването му не бил подновен трудовия му договор с фирмата. Твърди също, че материалите за ремонта на апартамента били доставяни с камион. Собственикът на апратамента идвал няколко пъти на място, за да види ремонтните дейности. На място идвал и ищецът, за да проследи работата, тъй като той ги бил изпратил. Двамата свидетели твърдят, че ремонтът продължил около месец, като според св. М., продължил до м. септември 2010г. Твърдят също, че Н.К. лично, на ръка, всяка седмица, им  плащал заработеното. Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са непосредствени, последователни и непротиворечиви.

 

 Предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК е за незаплатено възнаграждение по договор за изработка – чл. 266 от ЗЗД. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, възложителят на работата дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение за приетата работа. Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане на изработеното, включва: сключен договор за изработка; изпълнение на конкретната възложена работа; приемане на работата. Наличието на третия елемент от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника, произтича от презумпцията на чл. 264, ал. 3 ЗЗД - ако възложителят не направи възражение за неправилно изпълнение, работата се счита за приета.

 

Защитната позиция на ответника се основава на съображения за липса на материалноправна легитимация, тъй като ищецът в качеството си на физическо лице не бил надлежна страна в материалното правоотношение по повод извършения ремонт в апратамент, собственост на ответникът. Твърди, че ремонтът бил извършен от строителна фирма, собственост на ищеца.  Тези твърдения обаче останаха неподкрепени с доказателства по делото. От събраните гласни доказателства безспорно се установи, че двамата свидетели са работили по ремонтните дейности в апартамента на ответника. Свидетелите установяват, че са били изпратени на обекта от ищеца, в качеството му на физическо лице. Установяват, че ищецът е наглеждал ремонта, като на ръка им заплащал ежеседмично заработеното. Ответникът въпреки твърденията си в отговора, че някоя от фирмите, собствени и управлявани от ищеца били извършили ремонта, не представя доказателства в тази насока. Доводите му се оборват от събраните гласни доказателства. Ето защо, съдът приема, че ищецът, в качеството си на физическо лице е наел работници за извършването на ремонт в процесния апартамент.

 

Второто възражение на ответника за липсата на сключен договор за изработка, съдът намира за неоснователно, по следните съображения:      Договорът за изработка е неформален и може да бъде сключен и устно. Писмената форма не е форма за действителност на този вид договор. В случая, от показанията на допуснатите по делото свидетели безспорно се установява, че в процесния апартамент, собственост на ответника, са извършени ремонтни дейности, подробно посочени от свидетелите. Установява се, че собственикът на апартамента няколко пъти е ходил на място да проследи ремонта. Извършените ремонтни дейности, посочени от свидетелите фигурират в представената по делото разпечатка като приложение към писмо от електронната поща на ищеца, с подател – Е.С.. Ответникът не оборва твърдението, че посочените ремонтни дейности са извършени по повод процесния договор за изработка. Макар да твърди, че сочените ремонтни дейности се отнасяли за ремонт на друг апартамент на ответника, не доказва тези си твърдения. При липсата на писмен договор между страните, поръчващият дължи на изпълнителя възнаграждение, което обичайно се е дължало за извършените работи към момента на изпълнението. Видно от заключението на вещото лице, неоспорено от страните, общата стойност на посочените в таблицата „ремонтни операции” възлиза на 4499.25 лв. с ДДС и без печалба.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд, към които препраща на основание чл.272 ГПК. Установи се по делото, че между ищеца и ответника е сключен устен договор за изработка – ремонт на апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул.Княз Борис І № 33, вх. А, ет.4, ап.12. Ремонтът е извършен от ищеца, чрез наети от него работници. Няма данни за договаряне на срока за извършване на работата, но от свидетелките показания се установява, че работата е приключила през м. септември 2010г. За изпълнението на възложената работа ищецът е вложил средства в общ размер на 4499.25 лв.  Ответникът не оспорва качеството на работата, нито твърди, че работата не е приета. С оглед на горното, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 258 от ЗЗД за заплащане от страна на поръчващия на изпълнителя стойността на извършената работа в посочения от вещото лице размер. Върху главницата следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.08.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

 

Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след приемането й, а давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай, не се установи уговорен срок за изпълнение на паричното задължение за заплащане на възнаграждението за извършената работа. Съдът приема, че работата е била приета през м. септември 2010г., когато е приключил ремонта на жилището. Петгодишната давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД, изтича през м. септември 2015 година. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено през м. август 2015г., към който момент давността не е изтекла. С оглед на изложеното, съдът приема възражението по чл. 110 от ЗЗД за неоснователно.

 

Ищецът претендира заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода от 01.09.2010 год. до 20.07.2015 година в размер на 2 499.23 лева. Поради основателността на основния иск, основателен се явява и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на осн. чл. 86 от ЗЗД. С оглед направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на акцесорния иск, претенцията е основателна за периода от 10.08.2012 г. до 20.07.2015г. в размера на  1 326.74 лв.

 

С оглед на гореизложеното съдът следва да признае за установено по отношение на Е.С., че същият дължи на Н.К. сумата от 4 499.25 лв., представляваща неизплатено задължение за извършени СМР на апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. …№ …, вх…., ет…., ап…., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2015г. до окончателното й изплащане, сумата от 1326.74 лв., представляваща лихва за забавено плащане за периода 10.08.2012 г. до 20.07.2015г ., за което вземане е издадена Заповед  за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2442/10.08.2015г. по ч.гр.д. № 3927/2015г. по описа на СтРС.

             

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Не са налице нарушения на материалния закон и необоснованост на решението, поради което въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

             

            В полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 1140 лв. за адвокатска защита за въззивната инстация.  

           

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 333 от 25.03.2016 г., постановено по гр.дело № 5268/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

           

ОСЪЖДА Е.Г.С., ЕГН ********** ***, да заплати на Н.Т.К.,*** сумата от 1140 /хиляда, сто и четиридесет/ лева, представляващи направените разноски за възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: