Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

217                                                   06.07.2016 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,               І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети юни                                           две хиляди и шестнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

             РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                 МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1176 по описа за 2016 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД – гр. София, подадена чрез гл. юрисконсулт М.Т. против решение № 90 от 19.02.2016 г., постановено по гр.дело № 1657/2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се осъжда „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД клон Павел баня-гр.Павел баня, обл. Ст.Загора на основание чл.222, ал.3 от КТ, да заплати на Ф.И.Б. обезщетение в размер на 1682.65 лева, като се отхвърля иска за разликата над 1682.65 лв. до претендираните 2712.60 лв., поради уважено възражение за прихващане със сумата в общ размер на 1029.95 лв., от която: 854.63 лв. - недължими от длъжника суми,  изтеглени от ЧСИ по изп. дело № 20148720400413 по описа на ЧСИ Д.Ц. с рег. № 872, Район на действие ОС Стара Загора;  82.53 лв. мораторната лихва върху сумата от 854. 63 лв., изчислена за периода от 22.08.2014г. до 03.08.2015г.; 85 лв. – претърпяна вреда от„Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, изразяваща се в платени такси във връзка с обжалването  на  разноски по  изп. дело № 20148720400413; 7.79 лв. мораторната  лихва върху сумата от 85 лв., изчислена за периода от 09.09.2014г. до 03.08.2015г., както и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на Ф.И.Б. разноски в размер на 260.53 лв., съразмерно с уважената част от иска. Осъжда се Ф.И.Б. да заплати на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД клон Павел баня, разноски в размер на 197.39 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска, както и по сметката на РС - Казанлък държавна такса в размер на 67.30 лв.  разноски за  възнаграждение за вещото лице, съразмерно с уважената част на иска в размер на 49.62 лв. и ДТ в размер на 5 лева при служебно издаване на  изпълнителен лист.

 

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага подробни съображения, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд като незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Да върне делото на съда, поради допуснати съществени процесуални нарушения, с указания по приложението на действащото законодателство. В случай на преценка, че не са налице основания за връщане на делото, да постанови ново решение, с което да отхвърли исковата претенция на ищеца изцяло като незаконосъобразна, неправилна и недоказана, както и да уважи изцяло насрещния иск на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД – гр. София, като законосъобразен, правилен и доказан, както и да му присъди направените по делото разноски за всички инстанции, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

 

Въззиваемият Ф.И.Б., чрез пълномощника си адв. Д.Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения относно оплакванията в жалбата. Моли съдът да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна и да потвърди решението на първоинстанционния съд, като валидно, допустимо и правилно, постановено съобразно събраните по делото доказателства, както и да му присъди направените в настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Ищецът твърди, че с трудов договор, бил назначен на работа при ответника, първоначално на длъжност „сътрудник охрана“, а от 2007г. - "ръководител направление охрана и сигурност". Със Заповед на работодателя от 15.07.2013 год., считано от 16.07.2013 год., трудовото му правоотношение било прекратено. С разпореждане от 25.11.2013 год. на ищеца била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 16.07.2013 год. Моли съда да осъди „Профилактика,рехабилитация и отдих” ЕАД, клон Павел баня-гр.Павел баня да му заплати сума в размер на 2712.60 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. Ответникът „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, клон Павел баня-гр.Павел баня оспорва исковата молба. Твърди, че обезщетение се дължало, когато се прекратявало трудово правоотношение, след като работникът или служителят придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст било подадено на 19.11.2013г., а разпореждане № 1097 на ТД на НОИ град Стара Загора било от 25.11.2013г., т.е към момента на постановяване разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст Б. работил по трудов договор с „ВиК“ ЕООД Стара Загора и претенциите за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ трябвало да бъдат предявени по отношение на друг работодател. На следващо място твърди, че заповедта за прекратяване на трудовия договор на Б. била издадена и връчена на 15.07.2013г., към който момент ищеца нямал право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със заявление с вх. № 261 от 22.04.2015г. Ф.И.Б. претендирал за обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ, но без да представи документи, които да указват наличие на право за такова обезщетение. В срока за отговор ответникът е предявил евентуално възражение за прихващане, с което претендира да бъдат приспаднати дължимите от Б. суми на „ПРО“ ЕАД , както следва: 854.63 лв. невъзстановени  на дружеството суми,  изтеглени от ЧСИ Д.Ц. с рег. № 872, район на действие ОС Стара Загора, образувано въз основа на изпълнителен лист по гр. д. 2120 по описа за 2013 г. на РС Казанлък; 82.53 лв. лихва върху главницата от 854. 63 лв. за периода  22.08.2014г.  до 03.08.2005г.; 85 лв. обезщетение за претърпени вреди от „ПРО“ ЕАД по внесени такси в полза на ЧСИ по изп. дело № 20148720400413 на ЧСИ Д.Ц., с рег. № 872, Район на действие ОС Стара Загора и държавна такса по обжалвани разноски по цитираното изпълнително дело;  7.79 лв. лихва върху главницата от 85 лв. за периода от 09.09.2014г. до 03.08.2015г. В условията на евентуалност предявява и насрещен иск за сумите, предмет на възражението за прихващане. Ако първоначалният иск бъде отхвърлен ответникът претендира  съдът да се произнесе по насрещния иск. Ответникът по насрещния иск го оспорва и моли за отхвърлянето му.

 

С трудов договор № 391 от 04.07.2006 год. Ф.Б. е назначен на работа в „Профилактика,рехабилитация и отдих” ЕАД клон Павел баня-гр.Павел баня / "ПРО" / ЕАД клон Павел баня  на длъжност "сътрудник охрана".  С допълнително споразумение към трудовия договор ищецът е назначен на длъжност  "ръководител направление охрана и сигурност". Със Заповед № 621 от 15.07.2013 год. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ, считано от 16.07.2013 год. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество.

Ищецът е оспорил законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, като първоначално с решение на районния и окръжен съд, заповедта е призната за незаконосъобразна и отменена, но впоследствие с Решение № 155 от 20.04.2015 год., постановено по касационно гр.д. № 6897/2014 год. на ВКС е отменено Решението на ОС - Стара Загора и исковете на ищеца - отхвърлени.

 

Видно от разпореждане № 1097 от 25.11.2013 год. на Ф.Б. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО от 16.07.2013 год.

 

От първоначалното заключение по  съдебно – счетоводната експертиза се установява, че последното брутно трудово възнаграждение на ищеца, съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ е в размер на 1356.30 лева за 1 месец.  Вещото лице е приело, че трудовото правоотношение между страните е прекратено от 16.07.2013г., а  последният пълен отработен месец от ищеца е м. септември  2012г.  Размерът  на дължимото обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ , определено съгласно  чл. 228 от КТ е 2712.80 лв.

 

На  22.04.2015г. ищецът Б. е подал заявление, вх. № 261, до Директора на „ПРО" ЕАД клон Павел баня за изплащане на дължимото обезщетение, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се спори, че такова обезщетение не е платено на ищеца.

 

На 04.06.2015г. Ф.Б. е изпратил покана до прокуриста на „ПРО" ЕАД гр. София за заплащане на дължимото обезщетение, с предложение за извършване на прихващане с дължимите от него суми по изп. дело № 413/2014г. по описа на ЧСИ Д.Ц., като му заплатят остатъка от дължимото обезщетение над претендираната от тях по делата сума. Поканата е връчена на  05.06.2015г.

 

След постановяване на Решение № 270 от 31.07.2014г. по в.гр. дело 1208 по описа за 2014г. на ОС Стара Загора и приетото с него, че Заповед № 621 от 15.07.2013г. на Директора на „ПРО" ЕАД, клон Павел Баня е незаконосъобразна, съда по молба на ищеца е издаден изпълнителен лист за присъденото обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 във вр. чл. 225 от КТ за оставане без работа, поради уволнението, в брутен размер 3000 лв.,  ведно със законната лихва, считано от 13.09.2013г. до окончателното му изплащане. Страните не спорят, че въз основа на издадения изпълнителен лист ищецът Б. е образувано изп. дело № 413/2014г. по описа на ЧСИ Д.Ц.. На 21.08.2014г. ПРО ЕАД – клон Павел баня е получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Д.Ц., с район на действие ОС - Стара Загора. От представените по делото четири броя преводни нареждания се установява, че във връзка с образуваното изпълнителното дело от банковата сметка на длъжника към банковата сметка на ЧСИ Д.Ц. са преведени следните суми: 4303.71лв., 3278.93лв., 60 лв. и 25лв.

                       

От допълнителното заключение по назначената съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по изп. дело № 413/2014г. по описа на ЧСИ Д.Ц. от длъжника са изплатени 4 303.71 лв. На взискателя са  преведени следните суми: главница по изпълнителния лист в размер на  3000 лв. и законна лихва  върху главницата за периода 13.09.2013г. до  26.08.2014г. в размер на 290.63 лв. След отмяна на решението на ОС – Стара Загора, на „ПРО“ ЕАД е останала невъзстановена сума 174 лв. – платени  такси на ЧСИ по ИД; 85 лв. – платени такси във връзка с обжалването на разноски. Вещото лице е изчислило, че мораторната лихва върху сумата от 174 лв., изчислена за периода от 22.08.2014г. до 03.08.2015г. е в размер на 16.80 лв., а мораторната лихва върху сумата от 85 лв., изчислена  за периода  от 09.09.2014г.  до 03.08.2015г.  е в размер на  7. 81 лв. В съдебно заседание вещото лице уточни, че на ответника не са били възстановени 390 лв., разликата между платен адвокатски хонорар от 500 лв. и възстановената сума от 110 лв. Невъзстановени са и 290.63 лв. лихва, която съдебният изпълнител е начислил върху главницата по изпълнителния лист. Според вещото лице общата невъзстановена на длъжника сума по изпълнителното дело е 854. 63 лв.

 

От представеното по делото  Удостоверение с изх. №66 от 22.01.2014г. на „ВиК“ ЕООД – Стара Загора се установява, че ищецът  Ф.И.Б.  е започнал работа във „Вик“ ЕООД – Стара Загора и е получил възнаграждения за м. 11.2013г. и за м. 12.2013г.

 

            Предявеният иск е с правно основание чл. 222, ал.3 от КТ. Съгласно цитираната разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, той има право на обезщетение от работодателя в размер на  брутното му трудово възнаграждение за  срок от 2 месеца.

 

            По делото се установи по безспорен начин, че ищецът е работил при ответника „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД клон Павел баня. Със Заповед № 621 / 15.07.2013 год. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 16.07.2013 год. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ответника – 16.07.2013г.    , която дата е посочена изрично в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, ищецът е придобил правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това право той е реализирал в законно определения срок и пенсия му е отпусната с разпореждане № 1097 от 25.11.2013 г., считано от 16.07.2013г.

           

            При така изложената фактическа обстановка въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд, изложени в решението му и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

 

            Предявеният иск е основателен, тъй като безспорно се установи по делото, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо че към този момент липсва разпореждане на НОИ за отпускането на пенсия. Този извод  следва и от разпоредбата на чл. 94 КСО, съгласно която пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ето защо съдът намира, че работникът или служителят има право да подаде документи за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в шестмесечен срок от придобиване на това право и при положение, че това право е налице. В този случай пенсията се отпуска със задна дата, откогато е възникнало правото за осигуреното лице. В настоящия случай разпореждането на ТД на НОИ Стара Загора постановява отпускане на пенсия  за осигурителен стаж и възраст, считано от 16.07.2013г., следователно към тази дата лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и това обстоятелство е установено по безспорен начин с разпореждането на съответната държавна институция. Трудовият договор на ищеца с работодателя е прекратен, считано от 16.07.2013г., съгласно изричното отбелязване в заповедта. При това положение налице е фактическия състав на разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ, поради което предявения иск е основателен  и доказан.  

 

            В случай, че работникът или служителят след придобиването на правото  по чл. 222, ал.3  от КТ е продължил да работи по следващо правоотношение, същият може да търси обезщетението от този, при когото правото е възникнало първоначално, стига да не е погасено по давност. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че иска е доказан по своето основание. Съгласно неоспореното заключение по съдебно – счетоводната експертиза дължимото  обезщетение  по чл. 222, ал.3 от КТ  е в размер на  2712.80 лв., поради което искът като основателен до този размер.

 

             По възражението  за прихващане съдът намира за установено по безспорен начин, че по образувано изп. дело № 413/2014г., въз основа на издаден изпълнителен лист сумите от 854.63 лв., платени от длъжника по изпълнителното производство се явяват платени на отпаднало основание, поради което получилия ги дължи тяхното връщане, ведно с 82.53 лв. мораторната лихва, изчислена за периода от 22.08.2014г. до 03.08.2015г. В образуваното изпълнителното производство длъжникът е платил 25 лв. такса за обжалване на разноските, 24 лв. такса за изготвяне на жалба, 12 лв. такса за изпращане на уведомление и 24 лв. такса за изготвяне на копие от изпълнителното дело или общо сумата от 85 лв. При това положение, съдът намира за установено, че ответникът е претърпял имуществени вреди във връзка с образуваното от ищеца изпълнително производство в размер на 85 лв., ведно със сумата  7.79 лв. - мораторната лихва за периода от 09.09.2014г. до 03.08.2015г. С оглед на изложеното следва да бъде извършено прихващане с посочените суми, както е поискала насрещната страна.

           

            По отношение на предявените евентуални насрещни искове, с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, поради уважаването на главния иск на ищеца, съдът намира, че не следва да се произнася.

            След извършване на прихващане на задължението на ответника със сумата  от 1029.95 лв., дължима от ищеца, обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ е 1682.65 лв. За разликата над 1682, 65 лв. до претендираната сума 2712.60 лв., искът следва да се отхвърли поради погасяване чрез прихващане.

            Оплакванията във въззивната жалба са изцяло неоснователни и тъй като по всяко от тях са изложени съображения в мотивите на първоинстанционния съд, въззивната инстанция намира, че не следва да се произнася повторно.

 

С оглед на изложените съображения, въззивната инстация намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на относимите материално – правни норми. Въззивната жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.  

 

В диспозитива на решението си, КРС е осъдил ищеца да заплати по сметка на РС - Казанлък,             държавна такса в размер на 67.30 лв., съразмерно на уважената част от иска и разноски за вещо лице в размер на 49.62 лв., както и 5 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.  В тази част решението е неправилно, тъй като работникът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по силата на чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК. В този случай ответникът дължи държавна такса и разноски, съразмерно на уважената част от иска, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС Стара Загора сумата - 67.31 лв. държавна такса и разноски за експертиза – 49.62 лв., съразмерно на уважената част от иска. Доколкото става дума за очевидна фактическа грешка между мотивите и диспозитива на решението в тази част, която може да бъде поправена безсрочно и по почин на съда, въззивната инстанция намира, че като такава по същество, следва да отмени решението в тази част и да постанови дължимите такси и разноски да се заплатят от ответника.

 

С оглед неуважаването на въззивната жалба на въззивника, на въззиваемия следва да се присъдят направените пред настоящото инстанция разноски за адвокатска защита, съобразно представените доказателства и списък в размер на 380 лв.

 

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 90 от 19.02.2016 г., постановено по гр.дело № 1657/2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в частта му с която е осъден Ф.И.Б. да заплати по сметка на РС - Казанлък държавна такса в размер на 67.30 лв., разноски за вещо лице – 49.62 лв. и държавна такса в размер на 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 90 от 19.02.2016 г., постановено по гр.дело № 1657/2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд в останалата му част.

 

ОСЪЖДА „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, клон Павел баня, обл.Стара Загора ул.Освобождение № 1 да заплати на Ф.И.Б., ЕГН ********** *** сумата от 380 /триста и осемдесет/ лв., представляващи направени разноски във въззивната инстанция.

           

ОСЪЖДА „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, клон Павел баня, обл.Стара Загора ул.Освобождение № 1 да заплати по сметката на  ОС - Стара Загора държавна такса в размер на 67.31 /шестдесет и седем лв. и 31 ст./ лв., разноски за вещо лице – 49.62/четиридесет и девет лв. и 62 ст./ лв. и държавна такса в размер на 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: