Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 215                                06.07.2016 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 15 юни                                                                                       2016 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1177 по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР – Стара Загора, подадена от юрисконсулт М.А., против решение № 344 от 28.03.2016г., постановено по гр.дело № 6159/2015г. по описа на Старозагорския  районен съд.

                

          Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и неправилно, тъй като претенцията на ищеца била преждевременно предявена, предвид разпоредбата на чл. 234, ал.10 от ЗМВР, където е  уреден срока за изплащане на полагащите се обезщетения. Отделно от това счита, че съдът неправилно е решил въпроса относно легитимността на страната ОД на МВР – Стара Загора по исковото производство, както и по отношение на средствата за изплащане на обезщетения, тъй като средствата за възнаграждения, както и всички други плащания с предоставянето на работна сила са предвидени като елемент от разходната част на бюджета на МВР, а не като разходи на съответните дирекции. Излага подробни съображения. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и да му присъди направените съдебни разноски, ДТ и юрисконсултско възнаграждение върху цената на иска.

          Въззиваемият И.Д.И.  чрез адв. Д.Г. изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и постановено след пълно изследване на материалния и процесуалния закон, както и предвид трайната практика на ВКС. Относно размера на адвокатския хонорар намира, че съгласно Наредба № 1/ 09.07.2004 г. не се явява прекомерен по смисъла на чл.78,, ал.5 от ГПК. Освен това намира, че са несъстоятелни твърденията на въззивника, че ответник по делото е следвало да бъде МВР, а не ОД на МВР – Стара Загора. Излага съображения.         Моли съдът да отхвърли въззивната жалба и му присъди направените разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК и чл.415 ГПК вр.чл. 234 ал.1 от ЗМВР във вр. с чл. 84 от ЗЗД.

Ищецът И.Д.И. е предявил искове с правно основание чл.234, ал.1 и ал.5 ЗМВР и чл.181,ал.2 ЗМВР  против Областна дирекция – Стара Загора на Министерство на вътрешните работи, като твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д.№ 5190/2015г. на Старозагорския районен съд  и е издадена заповед за изпълнение за дължимите му суми – неизплатени 20 брутни трудови възнаграждения по ЗМВР в размер на 26964лева, както и мораторната лихва от 03.08.2015г. до 08.10.2015г. в размер на 458лева, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението - от 12.10.2015г. до окончателното заплащане на сумата и направените по частното гражданско дело разноски. Претендира и направени по настоящото дело разноски.

Ответникът Директора на Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи, чрез юрисконсулт М. взема становище, че не оспорва основателността на иска, като считат, че надлежния ответник по претенцията е МВР на Република България. Оспорват претенциите като неоснователни и молят да бъдат отхвърлени като такива. Молят за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание пред първоинстанционния съд ищецът се е явил лично и с пълномощника си адв.Ч., като са заявили оттегляне на претенцията за установяване по отношение на ответника, че на ищеца се дължи главницата от 26964лева и по отношение на мораторната лихва за забава, като по отношение на  тези претенции делото е прекратено с влязло в законна сила определение. Производството е продължило само по отношение на  претенциите за признаване за установено по отношение на ответника, че на ищеца се дължи претенцията за законна лихва върху сумата 26964 лв. за периода от 12.10.2015г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/ до 18.12.2015г.– дата на изплащане на обезщетение от 26964лева на ищеца. 

По делото е безспорно установено, че ищецът  е бивш служител на Министерството на вътрешните работи/МВР/, където е заемал длъжността „разузнавач V-та степен" в РУ – Казанлък при ОД на МВР-Стара Загора. Служебното му правоотношение било прекратено със Заповед № 8121К-2435/16.07.2015г. на Министъра на вътрешните работи с правно основание чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР, по негово желание – отправено Заявление № 284р-16201/30.06.2015г.

Въззивният съд намира, че възражението на ответника за липса на надлежна материалноправна легитимация по предявените срещу него искове е неоснователно.

Доводите на ответника в подкрепа на възражението му се извеждат от  обстоятелството, че ОД на МВР са самостоятелни юридически лица, различни от обособеното като юридическо лице МВР, поради което и тъй като съгласно чл. 27, ал.1 от ГПК процесуално правоспособен е онзи, който е правоспособен по материалното право, както и по аргумент от чл. 27, ал.2 от ГПК, тъй като директорът на ОД на МВР е определен като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и той е извършил плащането на дължимото се обезщетение, то той е и надлежния ответник по исковете на ищеца. Фактите, изтъкнати от ответника, са изцяло верни, като безспорно, съгласно разпоредбите на чл. 3 и чл. 14, ал.2 във вр. с чл. 9, ал.1, т.2 от ЗМВР, Министерството на вътрешните работи и областните дирекции, които са основни негови структури, са отдели и самостоятелни юридически лица, Министерството на вътрешните работи е държавен орган на издръжка на републиканския бюджет /чл. 261, ал.1 от ЗМВР/, Министърът на вътрешните работи е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити в Министерството на вътрешните работи, а Директорът на ОД МВР- гр.Стара Загора, е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в Министерството на вътрешните работи. Безспорно е също, че съгласно чл. 27, ал.1 и ал.2, изр.1 от ГПК, в производството по граждански дела, предмет на уредба от този кодекс, за процесуално правоспособен е признат този, който е правоспособен по материалното право, както и държавните учреждения, които са разпоредители с бюджетни кредити. Доколкото и МВР и ОД на МВР са юридически лица по силата на ЗМВР, те са и процесуално правоспособни на основание чл. 27, ал.1 от ГПК. За съда при определяне на материалноправната легитимация е от значение обстоятелството, че прекратяването на служебното правоотношение е станало от Министъра на вътрешните работи и че ищецът е бил служител, в системата на Министерство на вътрешните работи. Като страна по акта за прекратяване на служебното правоотношение с ищеца, МВР е и страна в процесуалноправното отношение, като ответник относно последиците от прекратяване на служебното му правоотношение поради пенсиониране. Обезщетението по  чл. 234, ал.1 от ЗМВР се дължи на служителя за службата му в МВР и затова въззивният съд намира, че надлежно легитимиран да отговаря за това задължение е ОД на МВР-Стара Загора, поради което правилно е разгледано производството по делото с надлежен ответник.

Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от ЗМВР, при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.          Съгласно разпоредбата на чл.239, ал.1 от ЗМВР, еднократните обезщетения по този закон се изплащат на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, което включва основното месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения за продължителна служба, за специфични условия на труд, за научна степен. В ал.2 на същата разпоредба е посочено, че обезщетението по чл. 234 ЗМВР не подлежи на облагане с данък.

Не се спори между страните, че дължимото обезщетение по чл. 234, ал.1 от ЗМВР на ищеца И.Д.И. е в размер на 26964лева – видно и от представената и приета като доказателство по делото справка за дължимо обезщетение от 20 месечни заплати за прослужени 25години, 2месеца и 2дни след придобиване право на пенсия. Не се спори между страните, че на 18.12.2015г. тази сума е изплатена на ищеца изцяло. Производството е прекратено в частта му, в която се търси за признаване за установено дължимостта на същата сума на ищеца и мораторната лихва за забава за периода от 03.08.2015г. до 08.10.2015г. Първоначално е заявено за признаване за установено вземането на ищеца за законна лихва върху главницата от 26964 лева от завеждане на заявлението в съда до окончателното заплащане на сумата, а впоследствие – в съдебно заседание се претендира признаването за установено на вземаното на лихва за забава, считано от 12.10.2015г./датата на подаване на заявлението в съда/ до 18.12.2015г./датата на заплащането й/ върху размера на главницата.  

Законната лихва върху главницата  от 26964лв. за периода от 12.10.2015г.-18.12.2015г. е в размер на 510.34лв./които съдът правилно е изчисли служебно/, като този иск правилно е уважен в посочения  размер.

Правилни са и изводите на Старозагорския районен съд, че не може да се приеме, че  с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото – дължимата на ответника сума за търсеното обезщетение не е заплатена два месеца след датата, посочена в закона, като липсата на финансов превод от първостепенния разпоредител с бюджетни средства не освобождава ответника от задължението му. По отношение направеното възражение за прекомерност на платено адвокатско възнаграждение/ в случая в заповедното производство то е 1500лева и в настоящото производство също е 1500лева/ доказателствата по делото налагат извод за необходимост от редуциране на разноските в частта за размера на платения адвокатски хонорар. Същият е значително по-висок от минимално определения размер, съобразно чл. 36 ЗА, /от 05.02.2016г. разпоредбата на § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е обявена за нищожна/  размер на възнаграждението, посочено в наредбата, като за заповедното производство то е в размер на 941,33лева, а за исковото производство – с което съдът се е произнесъл по основателността на иск с цена от 510,34лева – то е в размер на 300лева. С оглед на това първоинстанционния съд правилно е приел, че следва да бъдат присъдени разноски от 1241,33лева за двете производства, приел е че  не е налице фактическа и правна сложност, делото е протекло в едно заседание.

          Тъй като делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса на осн. чл. 126 от ЗДСл. вр. с § 1а от ЗМВР, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК съдът правилно е приел, че следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Стара Загора дължимата по делото държавна такса в размер на 564.28лв. – 25лева в настоящото производство и 529,28лева – в заповедното. Независимо, че ответникът е държавно учреждение, по аргумент от разпоредбата на чл. 84 ал. 1 т. 1 ГПК следва да се приеме, че държавата и държавните учреждения са освободени от ДТ, само когато предмет на спора са публични държавни вземания и права върху вещи – публична държавна собственост. След като държавата и държавните учреждения не са освободени от заплащането на държавна такса в случаите, когато са ищци по дела с предмет частни държавни вземания, то следва да се приеме, че дължат такси и в случаите, когато са ответници по дължимо от тях частно парично вземане, какъвто е настоящия случай.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни.

Ето защо, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.  

Искания за присъждане на разноски пред въззивната инстанция са направени от двете страни. Предвид неоснователността на въззивната жалба следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за въззивната инстанция, които са в размер на 350 лв.- адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 344 от 28.03.2016г., постановено по гр.д.№ 6159/2015г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР гр.Стара Загора, ул. Граф Игнатиев № 16, представлявана от Директора И.Ч. ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.И., ЕГН **********,***/съдебен адрес – адв. Г. от ХАК адрес ***, оф.5 сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция – адвокатски хонорар.

         

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

                      

 

ЧЛЕНОВЕ: