Р Е Ш Е Н И Е

 

233                                     21.07.2016 г.                             гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,      І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

на двадесет и втори юни                                две хиляди и шестнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

         

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                         МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В. ………………………………………….

Прокурор  ……………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от съдия МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N 1184 по описа за 2016 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Г.Д.Г. против решение № 171 от 05.04.2016 г., постановено по гр.дело № 2034/2014г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърля предявения от Г.Д.Г. иск за признаване за установено по отношение на Ж.Б., че поради липса на съвместен принос Г.Д.Г. е изключителен собственик на 1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ 812 кв.м., находящо се в гр.Шипка, по одобрен подробен устройствен план на града със заповед №069/2003 г. на Община Казанлък, представляващо УПИ VI-133, в кв.61 при съседи: от изток-улица, от запад-УПИ IХ-134, от север –УПИ V-132 и от юг- УПИ VIII-136 и УПИ VII-137, заедно с 1/2 идеални части от построените в това дворно място масивна жилищна сграда, жилищна сграда, гараж и навес с оградни стени, като неоснователен; прекратява се производството по гр.д.№2034/2014 г. по описа на РС-Казанлък по отношение на предявения от Г.Д.Г. иск за установяване на собственост в придобиването през 1996 г. на 1/2 ид.част от дворно място, цялото с площ 812 кв.м., находящо се в гр.Шипка, по одобрен подробен устройствен план на града със заповед №069/2003 г. на Община Казанлък, представляващо УПИ VI-133, в кв.61 при съседи: от изток-улица, от запад-УПИ IХ-134, от север –УПИ V-132 и от юг- УПИ VIII-136 и УПИ VII-137, заедно с 1/2 идеални части от построените в това дворно място масивна жилищна сграда, жилищна сграда, гараж и навес с оградни стени поради липса на съвместен принос, като недопустимо. Присъдени са разноски.

 

Въззивницата счита, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като с решението си КРС излязъл от определения от него предмет на делото. Направил странни и неправомерни изводи, които не кореспондирали с правната ситуация и закона, както и не били обсъдени аргументите й, защо следва да бъде уважен иска. Излага съображения. Моли съдът след като ревизира правилността, законосъобразността и нарушенията от материален и процесуален характер на обжалваното решение, да отмени изцяло същото.

 

Въззиваемата страна Ж.А.Б., чрез пълномощника си  адв. С.А., взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага подробни съображения като счита, че решението, с което се отхвърля иска на ищцата, е правилно. Моли съдът да отхвърли въззивната жалба като  неоснователна, да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, както и да му присъди направените разноски във въззивната инстанция.

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявеният иск е с правно основание чл.23, ал.1 от СК.

 

         Ищцата твърди, че придобитата ½  ид.част от УПИ VI-133, заедно с построена в това място жилищна сграда, гараж, навес, била формално в режим на СИО, поради изключителният й паричен принос за заплащането й, в последствие и за извършените преустройства и ремонт на жилищната сграда. Притежавала по наследство 50% от целия имот, а след сключването на брака с ответника закупила от сестра си останалите 50% по следния начин: С кредит от „Райфайзенбанк“ ЕАД-5300 лв., за получаването на който ответникът депозирал като залог собствени средства-валута. Кредитът изплащала лично тя със собствени средства от дейността на фирма „Силвер Милениум“ ЕООД, която наследила след смъртта на баща си. Ответникът взел депозита, даден като обезпечение на кредита и се разпоредил с парите като собствени. Докато изплащала кредита се грижела за къщата и децата, а той изчезвал с дни, връщал се, вдигал скандал и отново тръгвал на някъде. През целия период на брака им, почти не оставял пари за издръжка на домакинството, децата или това което се извършвало като ремонт и обзавеждане на жилището и поддръжка на двора. Изплащала лично кредита за закупуване на 1/2 от процесния имот, а и се наложило да изтегли допълнително потребителски  банков кредит от 01.06.2005г. в размер на 20000 лв., като за пет години  върнала на „Райфайзенбанк“ ЕАД повече от 28000лв. По-късно взела още два кредита от „Централна Кооперативна Банка“ и „Райфайзенбанк“,  които средства ползвала и вложила в надстрояването на къщата и извършения в нея ремонт. Сключила договор със строителите и им заплатила с лични средства от дейността на фирмата си, сама закупила с лични средства обзавеждането на къщата, подмяна на дограми и прозорци. Извършила преустройство и ремонта на жилищната страда чрез надстройка върху съществуваща жилищна страда и склад към гаража. Довършителните работи по имота, се състояли в изграждане на стена на съществуващата стая към гараж, разширяването й, както прокарване на водопровод вътре и измазване и шпакловане частично на стените с поставяне на нови прозорци и врата; както и извършеният ремонт на покрива и демонтиране на стара дворна чешма били направени от нея след развода, също били заплатени единствено от нея, чрез предоставени кредитни карти от „Райфайзенбанк“ ЕАД и средства от личната й фирма. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ½ ид.част от процесният имот дворно място с площ 812 кв.м., находящо се в гр.Шипка, представляващо УПИ VI-133, в кв.61 при съседи: от изток-улица, от запад-УПИ IХ-134, от север –УПИ V-132 и от юг- УПИ VIII-136 и УПИ VII-137, заедно с построените в това дворно място масивна жилищна сграда, жилищна сграда, гараж и навес е единствено нейна собственост, тъй като е придобита преди брака, а останалата ½ идеална част от имота е придобита с изключителен неин принос по време на брака. Ответникът оспорва иска за признаване правото на лична собственост за ½  д.част от имота, придобит преди брака като недопустим, поради липса на правен интерес за тази част, която е придобита по наследство от нейния баща. Твърди, че искът за определяне на по-голям дял за ищцата, поради изключителният й принос бил изцяло неоснователен, тъй като средствата за закупуването на ½ част от дворното място били изцяло негови, осигурени с усвоен кредит на 06.11.2003г.  от „Райфайзенбанк“ ЕАД. Сумата от 5300 лв. постъпила по негова сметка в „Райфайзенбанк“ ЕАД и била изтеглена на 11.11.2003г., един ден преди закупуването на имота. Парите дал на купувача. Твърди, че всеки месец погасявал заема от сметки в „Райфайзенбанк“ ЕАД. Заедно с ½  от дворното място, с ищцата закупили и намиращите се в него масивна жилищна сграда, стара жилищна сграда, стар офис с гараж и стопанска постройка. След като закупили имота била съборена масивната жилищна сграда, от която били оставени само три подпорни стени и изграден втори етаж, с циментови плочи за пода на първия и втори етаж и тавана, тъй като пода на мазето, първият етаж и тавана на първия етаж били на гредоред. Поставена била изолация на стените и пода, изграден е нов покрив с нови керемиди, изградени били два комина, измазана била къщата отвън и от вътре, боядисани са стените от вън и от вътре с луксозна мазилка, поставен ламинат и теракот на пода, алуминиева дограма на всички прозорци и врати, изградено било ново стълбище от мазето към първият етаж, поставено ново подово покритие и нова врата. Направена била канализация, локално парно за отопление и дренаж на къщата. Обзаведена била луксозно къщата, изградено било в двора помещение за офис, което се намирало до друго помещение, предназначено за офис, построен бил и гараж. Парите за всички изброени подобрения и строежи били заплатени изцяло от него, както за заплащане на архитектурни проекти и за материали, така и за труда на фирмите, които работили за изграждането и ремонта на жилището, гаража и другите подобрения. Твърди, че към момента, в който била купена къщата ищцата не работила. Фирмата, която  наследила от баща си не разпределяла печалба в годините, защото нямало такава, а понякога била и на загуба. Твърди, че работил през всичките години и получавал високи доходи, с които заплащал всички строителни дейности - ремонта и изграждането на къщата, новият офис и гаража. През време на брака работил в „Дунавия“ АД, „Сторко Глобъл“ ЕООД „Нова Сърбианка“ със седалище Сърбия, „Силвер Милениум“ ЕООД и други. За положения труд му заплащали в брой заплатата и преводи по няколко банкови сметки в „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Към момента на сключване на брак с ищцата, имал спестени пари в банкови сметки в Израел. С част от тези пари също заплащал строителните дейности на изброените строителни обекти. Понякога пари от сметките му в Израел, били изпращани направо на ищцата за да плаща за материали и на майстори. Ищцата изтеглила кредит на 01.06.2005г. от „Райфайзен банк“ ЕАД в размер на 20000 лв. За обезпечение на кредита като съпрузи учредили договорна ипотека върху процесния имот, поради което бил ипотекарен длъжник. Вноските по кредита били погасявани само от него, тъй като ищцата нямала никакви доходи и не можела да погасява месечните вноски в размер на 475.80 лв. по кредита. Парите от кредита ищцата използвала за свои лични нужди, а не за строежа или за задоволяване на нуждите на семейството. Оспорва твърдението, че ищцата заплатила цената на имота при неговото закупуване, както и всички строителни материали и дейности. Всичко плащал той, всички сметки по домакинството, всички нужди на семейството били задоволявани с негови средства, докато ищцата не работела. Твърди, че давал пълномощни на съпругата си за да тегли суми от банковите му сметки, за да заплаща ремонтните дейности по къщата и за разходи в домакинството, тъй като не разполагала с никакви доходи. Той се е грижил за отглеждането на децата, участвал в грижите за домакинството, закупувал всичко необходимо за дома, плащал ежемесечните разходи за ток, вода, интернет и други, както и мебелите, находящи се в процесното жилище. Моли съда да отхвърли иска.

          Безспорно е по делото, че Г.Д.Г. и Ж.Б. са сключили граждански брак на 06.07.1999г. в гр.Казанлък, от който имат две деца: А.Ж.Б. и Д.Ж.Б.. С влязло в сила  решение №562/28.10.2013 г., постановено по гр.д.№1785/2013г. по описа на РС-Казанлък, бракът между тях е прекратен с развод по взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото между страните споразумение.

         

Видно от нотариален акт №, том , н.д.№г. на КРС /л.137 от делото на районния съд/ на 27.02.1973 г. Г.С.Г. със съгласието на съпругата си Т.Д.Г. продава на сина си Д.Г.Г. собствения си недвижим имот-дворно място от 812 кв.м., ведно с всички постройки в него, находящо се в гр.Шипка, представляващ парцел ХI-34, в кв.61, по плана на същото село, с посочени съседи, за сумата 5000 лв. срещу задължение за издръжка и гледане на продавача и неговата съпруга. С договор за доброволна делба от 02.12.1996 г. /л.138 – делото на КРС/, ищцата Г.Д.Г. и Т.Д.Л. стават съсобственици на недвижим имот - дворно място от 812 кв.м., съставляващо парцел VI-133, в кв.61 по плана на гр.Шипка, обл.Ст.Загора, ведно с построените в това дворно място полумасивна жилищна сграда, стара къща, склад стая и двор при посочени граници и съседи, срещу поето задължение за грижи и гледане на баща си Д.Г.Г., както и на ползвателя Т.Д.Г.. След смъртта на Д.Г.Г., б.ж. на гр.Шипка, починал на 14.08.2001 г. /удостоверение за наследници, л.41 от делото на КРС/, с договор за покупко – продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт №, том , рег.№, д. №г. на Нотариус Р.Б., рег.№97 на НК, с район РС-Казанлък, на 12.11.2003 г. Т.Д.Л. продава на сестра си Г.Д.Б., придобитата по наследство и делба ½ идеална част от дворно място, цялото с площ 812 кв.м., находящо се в гр.Шипка, по одобрен подробен устройствен план на града със заповед №069/2003 г. на Община Казанлък, представляващо УПИ VI-133, в кв.61 при съседи: от изток-улица, от запад-парцел IХ-134, от север –парцел V-132 и от юг- парцел VIII-136 и парцел VII-137, заедно с ½ идеални части от построените в това дворно място масивна жилищна сграда, стара жилищна сграда, гараж и навес с оградни стени за сумата от 5500 лв.

 

            С договор за банков кредит /л.8 от делото на КРС/, сключен между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД  и Ж.Б. като кредитополучател на 06.11.2003 г., банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 5300 лв. За обезпечаване на вземанията на банката по договора за кредит от 06.11.20103 г., кредитополучателят Ж.Б. като залогодател и Г.Д.Б. като съпруга на залогодателя са сключили на 06.11.2003 г. с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД  договор за залог върху особени парични средства /заложен депозит/ в размер на 3445.63 щ.д., депозирани по сметка на залогодателя при банката. Видно от служебна бележка от 30.09.2015 г. на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, клон Казанлък/л.188 от делото на КРС/, ответникът Ж.Б. е клиент на банката и титуляр на 4 разплащателни сметки. Представени са и 2 бр.пълномощни от 06.03.2009 г. и 02.08.2010 г., съгласно които Ж.Б. упълномощава Г.Д.Б. да извършва разпоредителни действия със средствата по личните му депозити и сметки при „Райфайзенбанк“ ЕАД.

 

            Видно от представения препис от решение №732/05.09.2002 г. по ф.д.№347/2002 г. на ОС-Силистра /л. 40 от делото на КРС/, в регистъра при ОС-Силистра е вписано поемане на „Силвер-Милениум“ ЕООД гр.Силистра с  представител Д.Г.Г., б.ж.на гр.Шипка, починал на 14.08.2001 г. от наследника Г.Д.Б. *** без промяна на наименованието, седалището и адреса на управление, и в предмета на дейност на дружеството. Представени са годишни данъчни декларации на данъчно задълженото лице „Силвер-Милениум“ ЕООД  за финансовата 2005 г. , 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г., които установяват финансови резултати на дружеството, но не и реализирани от ищцата доходи.

 

            По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е представила заключение. Съгласно заключението по данни на ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора за периода 01.08.1999 г. до 01.10.2013 г. за лицето Ж.Б. има регистриран трудов договор в „ГГС Строй-15“  за периода 01.02.2010 г. до 11.01.2011 г. и няма данни за регистрирани граждански договори. Вещото лице е установило, че ответникът е реализирал доходи от трудово правоотношение по договора в размер на 400 лв. месечно брутно трудово възнаграждение. Общият размер на дохода на ответника в периода 01.08.1999г. – 01.10.2013г. е 4400 лв. Няма данни за реализиран доход по граждански договори за същия период.

 

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена и съдебно-икономическа експертиза, която е представила заключение. Съгласно заключението/л.558 от делото на КРС/, по 4-те банкови сметки в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, клон Казанлък с титуляр Ж.Б. в периода 01.08.1999 г. до 01.10.2013 г. са постъпили средства, в размери посочени по всяка сметка на стр.16 на заключението/л.573 от делото на КРС/, като от тези сметки, в периода 01.08.1999 г.- 01.10.2013 г.  са теглени суми от Г.Б., съгласно приложение 1 на заключението, едната от сметките, открита на 01.08.1999 г. с валута BGN, на 06.11.2003 г. е налице захранване от отпуснат кредит в размер 5300 лв., а на 11.11.2003 г.  извършено теглене в размер 5300 лв.               

 

От показанията на разпитаните като свидетели Ф.М.,  М.О.М. и С.И.В. се установява, че след сключване на брака, до развода си страните са живели като съпрузи в процесния имот в гр.Шипка и всеки от тях е проявявал отговорност към семейството. Свидетелят М. установява, че през повечето време  ответникът работил, в страната и в чужбина, грижил се за издръжката на семейството и полагал грижи за децата. Двамата съпрузи са решили да строят къща. От Ж.Б. знаел, че тъй плащал за строежа. Веднъж от Израел ответникът превел пари по банкова сметка ***, за да заплати кухнята. Двамата имали някакъв бизнес с Израел. Страните няколко пъти, 2 или 3 посещавали Израел. От престоя си в България знае, тя ищцата била добра домакиня. Грижела се за свидетеля като гостенин.

Свидетелката М., установява, че по нейни наблюдения ответникът Ж.Б. бил изключително арогантен. Като пример сочи, че когато се докарвали дърва, Г. заедно с децата пренасяли дървата, а Б. стоял на терасата и ги наблюдавал. Не го била виждала да работи нещо в жилището. Пребивавала в дома на Г. за определено време, за едно кафе, но често отивайки към центъра минавала края тях. Свидетелката твръди, че живеели на вересия. За периода от 2000г. до 2013г. знае, че Ж.  работил само в Сърбия. Г. и показала пръстен, който й подарил Ж..  

Свидетелят С.В. заявява, че познава страните от преди 10 или 12 години. Откакто Ж. го извикал да прави ремонт на къщата в гр.Шипка. Свидетелят установява какви ремонти и подобрения е правил на къщата.  Твърди, че и двете страни били ангажирани с ремонта. Двамата комуникирали с фирмата – строител и извършвали плащанията заедно и по отделно.

         

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 и 3 СК, съпружеска имуществена общност са вещните права, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос, независимо на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното /чл.21, ал.1 и ал.3 от СК/. Ако през време на брака единият съпруг е придобил вещно право на собственост върху вещ, без това да е на абсолютно лично придобивно основание /дарение, наследяване/ единственият начин, по който е възможно да се установи, че този имот не е съпружеска имуществена общност, е да се обори презумпцията за съвместен принос по съдебен ред. При доказана липса на съвместен принос на другия съпруг, придобитите по време на брака вещни права са лични.

 

 По силата на договора за доброволна делба от 02.12.1996 г., ищцата е придобила в съсобственост с трето лице, процесният недвижим имот преди сключването на брака с ответника, поради което е едноличен собственик на ½  ид. част от него, което й право не се оспорва от ответника. В тази част претенцията е недопустима поради липса на правен интерес, поради което правилно производството поделото в тази част е прекратено.

 

Въззивната инстация изцяло споделя съображенията на първата инстация, изложени в решението, към които препраща на основание чл.272 ГПК. Другата ½ ид.част от процесната вещ е придобита на основание възмездна сделка- договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №182, том ІІІ, рег.№6023, д. №645/2003 г. на нотариус с район РС-Казанлък. С подписването на този договор по време на брака, възниква бездяловата съпружеска собственост, по силата на закона. Обстоятелството, че ищцата е платила цената на продавача, не може да обоснове придобиване правото на собственост на лично основание, доколкото по делото не се доказа страните да са били в трайна фактическа раздяла към този момент. Към момента на сключване на възмездната сделка, страните са живели в имота, който е бил тяхно семейно жилище и всеки от тях е участвал в грижите за семейството. Ищцата не спори, че процесната ½ ид.част от имота е закупена със средства от отпуснат банков кредит в размер на 5300 лв., който е предоставен на ответника като кредитополучател. Отчитането на приноса на всеки от съпрузите в придобиването на един имот, следва да става към момента на придобиването му, когато настъпва вещното прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Безспорно е, че средствата, получени по договор за заем лично от единия съпруг не са лични, тъй като задължението за връщане на заемните средства е солидарно на двамата съпрузи по силата на закона - чл.32, ал. 2 от СК. Тъй като придобиването на процесната ½ ид.част от недвижимия имот е със средства, получени от заем от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, то съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 от СК е възникнало солидарно задължение към кредитната институция, което е в тежест на двете страни и придобитото от тях право на собственост върху ид.част от процесната вещ  представлява съпружеската имуществена общност. Последващото изплащане на кредита от страна на съпруга, съответно влагането на допълнителни средства от кредити и заеми в разноски и подобрения в процесния имот, който е бил семейно жилище, би могло да бъде предмет на облигационни претенции между бившите съпрузи, но не и да обуслови наличие на личен принос в придобиването на собствеността върху вещта. Поради изложеното предявеният установителен иск следва е  неоснователен.

 

          Предвид гореизложените съображения, въззивната инстация намира, че обжалваното решение е правилно и  законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, изводите на съда съответстват изцяло на събраните по делото доказателства.

 

С оглед на изхода по делото, в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените в настоящата инстация разноски в размер на 1240 лв., тъй като е направено искане за присъждане на разноски, представени са доказателства и списък.  

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 171 от 05.04.2016 г., постановено по гр.дело № 2034/2014г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

           

ОСЪЖДА Г.Д.Г., с ЕГН ********** *** да заплати на Ж.Б., с ЕГН ********** ***  сумата 1240 /хиляда двеста и четиридесет /лв., представляващи направените пред въззивната инстация разноски.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: