Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 231…………………21.07.2016 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и втори юни.……………………………….……………..Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

 

Секретар П.В.……………………………………………………...

Прокурор………………………………………...………………………………….…

като разгледа докладваното от…………………………….съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1189….по описа за 2016………..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 397 от 14.04.2016 г., постановено по гр.дело № 54/2016 г. на Старозагорския районен съд, с което Прокуратурата на РБ, гр.София, е осъдена да заплати на С.П.Г. сумата от 4000 лв., представляващи обезщетение на претърпени неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.242, ал.4, предл. първо, във връзка с ал.2, предл. първо НК и задържане под стража по ДП № 13/2013 г. по описа на ОД на МВР Хасково, което е прекратено с постановление на ОП Хасково от 02.10.2013 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от посочената дата до окончателното изплащане на сумата, като в останалата му част- над присъдените 4000 лв. до претендираните 10000 лв., искът е отхвърлен.

 

        Въззивникът Прокуратурата на РБ счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и противоречи на закона, тъй като съдът неправилно обсъдил и възприел доказателствата по делото. Моли същото да бъде отменено и отхвърлен предявения иск или да бъде изменено като се намали значително размера на присъденото обезщетение като несправедливо присъдено.

 

        Въззиваемият С.П.Г., чрез пълномощника си адв.С.Ч., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК взема становище, че жалбата е неоснователна. Моли съдът да я остави без уважение и да му присъди направените разноски.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

         

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание  чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът С.П.Г. твърди, че през м. април 2013 г. бил задържан от органите на МВР по образувано ДП № 13/2013 г. на ОД МВР Хасково, което се наблюдавало от ОП Хасково и което било заведено в прокуратурата под № 754/13 г. На 07.04.2013 г. бил привлечен в качеството на обвиняем и му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.242, ал.4, предл. първо, във връзка с ал.2, предл. първо НК. Била му взета марка за неотклонение „задържане под стража”. В хода на разследването, чрез извършването на експертизи било установено, че намереното в него вещество не е наркотик. С постановление на ОП Хасково от 28.05.2013 г. мярката за неотклонение била изменена в „подписка”. След проведено допълнително разследване, с постановление на ОП Хасково от 02.10.2013 г. наказателното производство срещу него било прекратено, поради това, че не бил извършил престъплението, в което бил обвинен. Ищецът твърди, че в резултат на гореописаните неправомерни действия претърпял вреди от неимуществен характер - унижения и страдания. Действия на органите на досъдебното производство силно го смутили и притеснили. Третирали го като престъпник и бил привлечен към наказателна отговорност. Било му повдигнато обвинение; бил задържан под стража. Фактът, че бил пуснат от следствения арест месец и половина след задържането му не го успокоявало. Пет дълги месеца се надявал да се съберат доказателства, установяващи невиновността му. Не се успокоил и когато разбрал за постановлението на ОП Хасково от 02.10.13 г. за прекратяване на досъдебното производство. За един не малък период от време бил поставен при необичайни и крайно неприятни условия на живот. Бил принуден да се унижава и търпи страдания за липсата на най-елементарни потребности. Случаят, за който бил арестуван и обвинен, бил известен, както на обществото, така и на неговите близки, които знаели, че бил обвинен за това деяние. Разчуло се из града и след пускането му от ареста хората започнали да странят от него. Коментирало се, че било доказано, че е извършил престъпление и че ще влезе в затвора за много дълъг период от време. В резултат на ширещите се слухове приятели и познати се отдръпнали от него. Отрицателните му преживявания, свързани с този период не се преустановили дори и след прекратяване на наказателното производство. Неоснователното обвинение и фактът на продължителния престой в условията на задържане, рефлектирали върху авторитета му и чувството за лично достойнство. Поради това е претендирал съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за причинените вреди от неимуществен характер.

 

        В отговора си ответникът Прокуратурата на РБ, чрез процесуалния си представител, е изразил становище, че искът е неоснователен. Претенция била силно завишена и несъобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и с трайно установената съдебна практика. Счита, че при определяне размера на дължимото обезщетение, съдът следва да съобрази такива обективни обстоятелства, каквито представляват продължителността на воденото наказателно производство, взетата мярка за неотклонение, тежестта на повдигнатото обвинение и отражението, което е породила наказателната репресия върху семейния и приятелския кръг на ищеца, сред колегите и в обществото, върху психиката и физическото здраве на ищеца и др. Счита, че следва да се има предвид и че в воденото наказателно производство срещу Г. е приключило в разумен срок- 6 месеца, а мярката за неотклонение „задържане под стража" била с продължителност месец и половина, след което на ищеца била наложена най-леката мярка, предвидена в НПК- „подписка". Счита, че твърдените вреди в резултат на лошите условия в ареста не са в пряка причинна връзка с действията на прокуратурата по взетата мярка, защото дейността по изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража” по своето естество представлявала административна дейност. Условията в ареста по време на изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под стража" били под контрола на ГД "Изпълнение на наказанията", поради което и претенциите, възникнали от несъответствията на условията с установените нормативни изисквания следвало да се реализира по административен ред.

 

        Не е спорно по делото, че с постановление от 07.04.2013 г. по ДП 13/2013 г. на ОД на МВР Хасково ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление от общ характер по чл.242, ал.4, предл. първо във връзка с ал.2, предл. първо НК- за това, че на 06.04.2013 г. на ГКПП “Капитан Андреево”, без надлежно разрешително е пренесъл с лек автомобил през границата на държавата от Република Турция в Република България високорискови наркотични вещества- хероин с общо тегло 2.060 кг, като предметът на престъплението е с особено големи размери и случаят е особено тежък. С определение от 10.04.2013 г. по НЧД 254/2013 г. на Хасковския окръжен съд на ищеца е била взема мярка за неотклонение „задържане под стража”. Преди това ищецът е бил задържан за срок от 72 часа с постановление от 07.04.2013 г. на прокурор от ОП Хасково. С постановление от 28.05.2013 г. на ОП Хасково мярката за неотклонение „задържане под стража” по отношение на ищеца С.Г. е била изменена в по-лека - „подписка”, поради това, че експертът от физикохимическата експертиза е дал заключение, че веществото, открито в автомобила, управляван от ищеца при преминаването на границата, не е наркотично. С постановление от 02.10.2013 г. на ОП Хасково ДП № 13/2013 г. е прекратено. Прокурорът е приел от фактическа страна, след изготвянето на повторна физикохимическа експертиза, че веществото не е наркотично, а от правна- че деянието не е съставомерно и не съставлява престъпление.

 

        По делото са разпитани като свидетели Р.С.М. - майка на ищеца, и В.К.М.- негов дългогодишен приятел, от показанията на които се установява, че ищецът е бил много притеснен, защото му казали, че го чака затвор от 10 до 15 години. Свид.М. твърди, че цялото с.Коларово разбрало, че С. е задържан, защото полицаите дошли с три коли. А когато го пуснали, съседите страняли от него, защото си мислели, че е извършил престъпление. Приятелите му от село също, а преди това всички го почитали и уважавали. Докато бил в ареста, споделял, че го болели зъбите и главата. Свид. М. разбрал от съпругата му за задържането му, както и това, че не искал да вижда никой, защото бил притеснен. След като го освободили от ареста свидетелят останал единствен от приятелите, който поддържал връзка с ищеца. Всички други се отдръпнали и се опитали да го игнорират от ловната дружинка, в която членували.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 3ОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. В тежест на пострадалия е да установи засягането на съответното благо: на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална реализация и др., както и причинната връзка между незаконните действие на правозащитните органи и настъпилите увреждания.

 

        В случая ДП 13/2013 г. е прекратено, тъй като деянието, за което е образувано, не съставлява престъпление. Задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК, приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване.

 

        В настоящия случай се установи безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с постановлението на ОП Хасково 02.10.2013 г.- той е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. Извън тези вреди ищецът сочи, че след задържането му приятелите му се отдръпнали и коментирали, че било доказано, че е извършил престъпление и ще влезе в затвора за много дълго време; че се страхувал, че отново ще преживее ужаса на следствения арест, че близките му ще го изоставят и че ще свързват личността му с тази на престъпник. Свидетелските показания, преценени по реда на чл.172 ГПК, установяват, че ищецът е изпитал притеснения и тревога. Той обаче не е бил отхвърлен от близките си- бил е посещаван в ареста от сестра си и от родителите си. Установява се освен това, че обвинението в престъпление е уронило репутацията на ищеца пред приятелите му от ловната дружинка, както и пред съседите на родителите му в с.Коларово. Не е установено обаче, че обвинението и задържането на ищеца са дали трайно отражение върху физическото и психическото му състояние. С оглед на това следва да се приеме, че претърпените от ищеца страх и неудобство, компрометираното име като член на обществото,  са в размер, който не надхвърля обичайното.

 

        Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални страдания и пр.- ППВС № 4/1968 г., т.ІІ. При определяне на обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид: продължителността на проведеното наказателно преследване, взетата мярка за неотклонение, продължителността на задържането, наложените принудителни мерки, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен. По отношение значението на съдебното минало на ищеца при определяне размера на обезщетението за вреди от незаконни действия на правозащитните органи, въззивният съд възприема мотивите на първата инстанция и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

 

        В случая е безспорно, че образуваното срещу ищеца наказателното производство е било за тежко умишлено престъпление по смисъла на НК. Самото наказателно преследване обаче е продължило и приключило в рамките на шест месеца- от 7 април 2013 г. до 2 октомври 2013 г., което е напълно разумен и сравнително кратък срок- арг. нормата на чл.368, ал.1 НПК, която предвижда оптимален срок за продължителност на досъдебното производство от две години, след което възниква правото на обвиняемия да иска делото да бъде разгледано от съда. Следва да се има предвид и времетраенето на мярката за неотклонение „задържане под стража”. Ищецът е бил задържан от 07.04.2013 г. до 28.05.2013 г., т.е. за 1 месец и 21 дни, който период е значително по-малък от предвидения в чл.63, ал.4 НПК максимален 8-месечен срок за задържане на лице, привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление. След като в хода на разследването е установено, че намереното вещество не е наркотично, мярката за неотклонение е била изменена в най-леката. Освен това, следва да се вземе пред вид и обстоятелството,          че по отношение на ищеца не е било осъществено съдебно производство- делото е било прекратено във фазата на досъдебното производство.         Безспорно е, че в случай на ангажиране на отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ при прекратяване на наказателно производство, дължимото обезщетение за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. По принцип, неоснователно е възражението на ответника, че вредите от условията в ареста не са в причинна връзка с действията на прокуратурата по взетата мярка за неотклонение, а в случая не са и наведени такива твърдения в исковата молба.

 

        Предвид тежестта на повдигнатото обвинение, възрастта и социалното положение на ищеца и данните за личността му, както и на обстоятелството, че негативното влияние на наказателното преследване върху общото психологично състояние на ищеца е в рамките на нормалното, съдът намира, че вредите, които той е претърпял от незаконните действия на прокуратурата- повдигане на обвинение, привличане като обвиняем и вземане на мерки за неотклонение “задържане под стража” и “подписка”, следва да бъдат обезщетени със сумата от 4000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство- 02.10.2013 г. /ТР №3/2004 г. ОСГК, т.4/. В останалата част- до претендираните 10000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както правилно е приел и районният съд.

 

        С оглед гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е искането за намаляване на същото поради прекомерност- размерът му е съобразен с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, а освен това, въпреки че не се е явил в съдебното заседание, адвокатът е изготвил отговор на въззивната жалба, както и писмено становище, представено преди съдебното заседание.

           

          Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                               Р    Е    Ш    И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 397 от 14.04.2016 г., постановено по гр.дело № 54/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

        ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ, гр.София, бул.“Витоша” № 2, да заплати на С.П.Г. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на законните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: