Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 237                                 22.07.2016 година                       гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 29 юни                                                                                        2016 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:         РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                   МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1194 по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на И.И.И., подадена от адв. Й.Г., против решение № 316 от 21.03.2016 г., постановено по гр.дело № 5509/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.              

  Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Съдът бил приел, че съгласно спогодбата сключена между него и М.С.С.  се налагал изводът, че е извършено плащане, като приема, че съгласно чл.2 на същата, тя се възприема като разписка. Освен това съдът приел, че изложеното от него твърдение е неоснователно и няма наличие на опрощаване от страна на М.С., предвид което тези твърдения се явявали неоснователни и поради факта, че привлеченият като трето лице – помагач по никакъв начин не е оспорил твърденията му в първата инстанция. Намира, че е постъпило и друго неоснователно твърдение за наличие на присъединен кредитор, като счита, че такъв може да има само ако е налице основен кредитор – взискател. Излага подробни съображения. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, както и да му присъди направените съдебни разноски.

Въззиваемата ЧСИ Я.Г. чрез пълномощника си адв. Ж.З. заявява, че подадената въззивна жалба е недопустима и неоснователна. Излага подробни мотиви. Намира, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че съгласно чл.79, ал.1, т.1 от ГПК разноските  са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекратява, съгласно чл.433 от ГПК, какъвто е конкретния случай, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното  производство. Излага подробни съображения. Намира, че е неоснователно твърдението, че по делото не може да има присъединен кредитор, тъй като не е налице основен кредитор – взискател. Относно твърдението, че няма преведени суми на присъединения взискател, намира, че постъпилите суми по изпълнителното дело се разпределят от съдебния изпълнител, съобразно закона в разпоредбата на чл.136 от ЗЗД. Неоснователно било и твърдението, че сключената между взискателя по ИД М.С. и  длъжниците спогодба представлявала опрощаване на дълга. Съдът правилно бил приел, че съгласно приложеното споразумение има извършено плащане от трима от длъжниците по ИД и че така подписаното споразумение има характера на разписка. Освен това неоснователно било твърдението, че „сумата събрана неправомерно от съдебния изпълнител представлява такси, начислени от ЧСИ върху суми, които не са заплащани от длъжника“. Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да отхвърли като неоснователна подадената жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да му присъди направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и възнаграждение за един адвокат.

  Третото лице помагач на страната на ищеца -М.С.С. се явява лично в с.з. и заявява, че предоставя на съда.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ.

Ищецът И.И.И. твърди в исковата си молба, че ответницата ЧСИ Я.Г., с рег.номер 871 на КЧСИ образувала изп.д. № 20148710400182 въз основа на невлязло в сила решение № 251/29.04.2014 год. по гр.д. № 1368/2013 год. на Апелативен съд – Пловдив. По това изпълнително дело ищецът бил длъжник, а взискател бил М.С.С.. Твърди още, че направил искане до ответницата за прекратяване на изпълнителното дело, което му било отказано с уведомление с изх. № 3367/01.06.2015 год. По изпълнителното дело била сключена спогодба между ищеца и взискателя, с която били удовлетворени претенциите му спрямо ищеца. Взискателят се бил удовлетворил от събраните до един предходен момент от ЧСИ суми и опростил задължението в останалата му част, запазвайки си правото да търси обезщетение от другите длъжници до позволения от закона размер. Делото оставало висящо по отношение на останалите трима солидарни длъжници – Й.Д.Ш., К.А.Ш. и Д.Й.Ш., т.е. съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД изпълнението следвало да бъде насочено към когото и да е от останалите длъжници, за които изпълнителното дело било все още висящо. Сочи, че разноските били за сметка на длъжника, освен в случаите, когато последното се прекратявало съгласно чл. 433 ГПК, какъвто бил конкретният случай. С писмо изх. № 4897/16.07.15 г. ЧСИ Г. потвърждавала действията си, като очевидно не се съобразила и никъде не визирала опрощаването. Наред с това се твърдяла солидарна отговорност за разноските, независимо че по отношение на тримата вземането било опростено и делото оставало висящо по отношение на останалите длъжници за сума, не по-голяма от половината дълг. Счита, че такова твърдение не намирало никаква законова основа и представлявало злоупотреба с право. Във връзка с това счита, че ЧСИ Г. не можела да събира такси върху суми, които изобщо не били заплащани от длъжника. За периода от м.06.2014 г. до м.08.2015 г. ответницата била събрала от ищеца сума в размер на 1468.12 лв. Ето защо за ищеца се явявал правният интерес да предяви настоящия иск, като моли съда да постанови решение, с което да осъди лицето Я.Г., в качеството й на ЧСИ, да му заплати сумата от 1468.12 лв., заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.        Претендира за разноските по делото.

Ответницата Я.Г.Г., в качеството на ЧСИ, взема становище за неоснователност на иска. Твърди, че изпълнително дело № 20148710400182 по описа на ЧСИ Я.Г., peг. 871, район на действие - Окръжен съд - Стара Загора, било образувано на 13.05.2014 г. по молба на М.С.С. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 1068/2011 г. на СтОС и гр. дело № 1368/2013 г. на ПАС срещу длъжниците С.И.И., М.С.И., И.И.И., Й.Д.Ш., К.А.Ш. и Д.Й.Ш.. По изпълнителното дело бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И.И.И. в „Капрони АД". От момента на образуване на изпълнителното дело /13.05.2014 г./ до датата на постъпване на молбата за прекратяване на производството по изпълнителното дело /08.05.2015 г./ от наложения запор била постъпила сума в размер на 1105,22 лв. От горепосочената сума - 468,44 лв. били изплатени на взискателя по банкова сметка ***, а 57,00 лв. погасили извършените и приети по изп. дело допълнителни разноски /адм. такси справки в АгВп, община и др./. В горепосочения период от време били начислени такси на съдебния изпълнител с общ размер 579,78 лв. с ДДС. След датата на постъпване на молбата за прекратяване на производството по изпълнителното дело /08.05.2015 г./ до сочения от ищеца период /август 2015 г./ била постъпила сума в размер на 362.90 лв., с която също се погасявали разноски и такси по изпълнителното дело. Сочи, че при образуване на изпълнителното дело взискателят бил освободен от заплащане на авансови такси, както и от заплащане на допълнителни разноски с оглед липса на финансови средства. Същият не бил заплащал такива и за извършени впоследствие действия по  принудително изпълнение, включително опис на недвижим имот, извършен по изпълнителното дело. Сочи, че съгласно чл. 79, ал. 2 от ГПК, когато таксите по изпълнението не били внесени от взискателя, те се събирали от длъжника. От взискателя била постъпила молба с вх. № 01585/08.05.2015 г., с която се искало прекратяване на производството по изпълнителното дело по отношение на част от длъжниците – С.И.И., М.С.И. и И.И.И., поради уреждане на задължението помежду им със спогодба. Приложена била и спогодба от 07.05.2015 г., съгласно която било изплатено от горепосочените длъжници обезщетение, с което били удовлетворени претенциите на кредитора изцяло. Със съобщение с изх. № 3208/26.05.2015 г. взискателят бил уведомен, че изпълнителното дело щяло да бъде прекратено по отношение на горепосочените длъжници след заплащане на дължимите към настоящия момент такси на съдебния изпълнител, както и след заплащане на публични задължения към държавата на длъжниците М.С.И. и И.И.И., приети за събиране по изпълнителното дело. В случая длъжниците следвало да заплатят, както дължимите до момента авансови такси, така и пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане - съобразно материалния интерес. Изпратено било и съобщение с изх. № 3367/01.06.2015 г. в този смисъл и до длъжника И.И.И., както и на адв. Й.Д.Г. и адв. В.С.М. - пълномощници на С.И.И., М.С.И. и И.И.И.. По делото били приети за събиране публичните задължения на М.С.И. и И.И.И. и съгласно разпоредбата на чл. 457 от ГПК последиците от присъединяването се изразявали в това, че присъединеният взискател имал същите права в изпълнителното производство, каквито имал първоначалният такъв. Нормативната уредба не предвиждала привилегировано положение на някои от взискателите за сметка на други. Ако изпълнителното производство се прекратяло само по искане на първоначалния взискател, това щяло да доведе до недопустимо лишаване на присъединения взискател от всякаква възможност за реализация на правото му на принудително изпълнение. Принципът на равнопоставеност между всички взискатели изключвал възможността част от тях чрез прекратяване на изпълнителното производство да попречат на другите взискатели да получат  удовлетворяване на вземанията си. Счита, че за да са налице предпоставките на чл.433, ал. 1, т.2 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, писменото искане за прекратяване на изп. дело следвало да изхожда от всички взискатели. По изп. дело не било постъпило искане от присъединения взискател - държавата за прекратяване на изпълнителното производство. От друга страна съгласно правилото на чл. 79, ал.1, т.1, предл. 2 от ГПК, при заплащане на дълга след започване на изпълнителното производство и връчване на ПДИ, разноските по изпълнението били за сметка на длъжника, независимо дали изпълнението е било извършено по сметка на съдебния изпълнител или пряко на взискателя. За дължимите към настоящия момент такси на съдебния изпълнител всички длъжници по изпълнителното дело отговаряли солидарно. Постъпилите суми по изпълнителното дело се разпределяли от съдебния изпълнител, съобразно закона, като съгласно разпоредбата на чл.136 от ЗЗД се погасявали първо разноските и дължимите такси по изпълнителното дело. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен предявения иск. Моли да му бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.

 

Предявеният иск по чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ урежда отговорността за вреди от незаконосъобразните действия на частния съдебен изпълнител. В настоящия случай ищецът твърди  наличието на незаконосъобразни действия на ответницата, в качеството й на ЧСИ, в резултат на които той е претърпял имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на актива на имуществото му със сумата 1468,12 лв., събрана от него като длъжник по изпълнителното дело. Съобразно разясненията, дадени с решение № 186 от 26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5886/2013 г., IV г. о., ГК по чл.290 ГПК, връщането на суми, заплатени от длъжника по изпълнителното производство, може да се търси единствено по реда на чл.74, ал.1 от ЗЧСИ.

Видно от материалите по приложеното изпълнително дело № 20148710400182 по описа на ЧСИ Я.Г., същото е било образувано въз основа изпълнителен лист от 09.05.2014 г., издаден по гр.д.№ 1068/2011 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. С този изпълнителен лист ищецът е бил осъден да заплати солидарно с други лица обезщетение за неимуществени вреди на  М.С.С.. С постановление от 11.06.2014 г., на основание чл.458 ГПК, като взискател по изпълнителното дело е била присъединена държавата за задължения на ищеца  И.И. в размер на 283,60 лева.

При образуването на изпълнителното дело взискателят е бил освободен от заплащане на такси в производството с оглед неговото здравословно и имотно състояние. Разпоредбата на чл.79, ал.2 ГПК дава възможност таксите да бъдат заплатени, както авансово, така и впоследствие. Ако дължимите такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника  и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебни я изпълнител /в този смисъл е решение № 523/19.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1496/2010 г., ІV г.о. ГК по чл.290 ГПК/. С постановления на ЧСИ по изпълнителното дело са приети такси и разноски, както следва: с две постановления от 13.05.2014 г. – разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 3800 лв. и такси в размер на 6472 лв., с постановление от 09.03.2015 г. - разноски по изпълнението в размер на 57 лв., с постановление от 06.04.2015 г. - такси в размер на 1434 лв.  

По изпълнителното дело е приложена спогодба от 07.05.2015 г., сключена между взискателя М.С.С. и длъжниците С.И.И., М.С.И. и И.И.И.. С тази спогодба страните са се споразумели, че от длъжниците е изплатено обезщетение, с което са удовлетворени претенциите на кредитора изцяло, за което спогодбата представлява и разписка. Със спогодбата кредиторът се е задължил да подаде молба за прекратяване на изпълнителното дело. Такава молба е подадена на 08.05.2015г. С писмо от 01.06.2015 г. съдебният изпълнител е уведомил ищеца, че изпълнителното дело ще бъде прекратено по отношение на него след заплащане на дължимите такси за съдебния изпълнител към онзи момент в размер на 6675,41 лв. и на приетите публични задължения в размер на 283,60 лв.

По делото е била назначена от Старозагорския районен съд съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение. От същото се установява, че сумите, постъпили по сметка на ЧСИ Я.Г. по  изп. дело № 20148710400182  от ищеца са осчетоводени съгласно разпоредбите на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, спазвайки счетоводните принципи за документална обоснованост и текущо начисляване. Постъпилите суми до подаване на молбата за прекратяване на изпълнителното дело са в размер на 1009,51 лв., като след това е постъпила сума в размер на 943,85 лева. Претендираната от ищеца сума 1468,12 лв. е отчетена към 08.10.2015 г. От постъпилите от ищеца суми на взискателя е заплатена сумата 468,44 лв., за държавни такси е изразходвана сумата 60,50 лв., за разноски на ЧСИ – 1295,49 лв., като крайното салдо към 16.02.2016 г. е 128,93 лв. Съдът е възприел експертното заключение с оглед неговата обоснованост, безпристрастност и непротиворечивост с останалия доказателствен материал по делото. Същото не е оспорено от страните по делото.

По настоящото дело основният спорен въпрос е дали ищецът дължи заплащането на разноски с оглед постъпилата по изпълнителното дело молба от взискателя за прекратяване на изпълнителните действия по отношение на И.И.И.. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. Безспорно е в случая, че разноските по изпълнението, включително таксата върху събраната сума по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, са за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело /в този смисъл е решение № 640/04.10.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 920/2009 г., ІV г.о, ГК по чл.290 ГПК/. В конкретния казус от съдържанието на волеизявленията на страните по спогодбата от 07.05.2015 г. се налага изводът, че е извършено плащане от част от длъжниците, между които е ищецът, на задължението по изпълнителния лист. Плащането е извършено на взискателя, за което изрично в спогодбата е отразено, че същата има характер на разписка /т.2 от спогодбата/. В този смисъл съдът намира за неоснователни доводите на ищеца за извършено от взискателя опрощаване на задължението. По естеството си опрощаването представлява договор с погасително действие, сключен  между страните по едно облигационно правоотношение, с който длъжникът се отказва от вземането си /чл.108 от ЗЗД/. Съставянето на разписка като документ по чл.77 от ЗЗД, удостоверяващ изпълнението /както е сторено в процесния случай/, изключва опрощаването като погасителен способ. Ето защо правилно районният съд е  приел, че в случая погасяването на задължението на ищеца е настъпило в резултат на реалното му изпълнение /чрез плащане/, а не като последица на сключен с кредитора договор за опрощаване.

При така установената фактическа обстановка правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че независимо от извършеното плащане и писменото искане на взискателя за прекратяване на изпълнителното производство, събраните от ищеца суми в резултат на принудителното изпълнение срещу него законосъобразно са използвани от съдебния изпълнител за погасяване на задължението на ищеца за изплащане на направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и на дължимите на съдебния изпълнител такси  и разноски по изпълнението. С оглед на това не е налице един от основаните елементи на отговорността по чл.74, ал.1 ЗЧСИ, а именно  – незаконосъобразни действия на частния съдебен изпълнител, поради което и исковата сума в размер на 1468,12 лв. не подлежи на връщане.   

Изводите на СРС са напълно правилни и законосъобразни, поради което настоящата инстанция ги споделя напълно. Действително предявеният иск от И.И. *** против Я.Г.Г., в качеството й на частен съдебен изпълнител, за заплащане на сумата 1468,12 лева, представляваща обезщетение за неправомерно причинени имуществени вреди от действия по изпълнително дело № 20148710400182, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва изцяло да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

С оглед изхода на делото, а именно неоснователност на въззивната жалба, следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените разноски за настоящата инстанция, които са в размер на 700 лв. съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 316 от 21.03.2016 г., постановено по гр.дело № 5509/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.              

 

ОСЪЖДА И.И. *** да заплати на Я.Г.Г. от гр.Стара Загора, ул.Поп М. Кънчев 83, ет.3, офис 1, в качеството й на частен съдебен изпълнител, с рег.№ 871 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора сумата 700 лв./седемстотин лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция - за адвокатско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 


                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: