Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 234  …………………22.07.2016 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и девети юни.……………………………….…………….Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                        

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………………………………………………...

Прокурор………………………………………...………………………………….…

като разгледа докладваното от…………………………….съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1197….по описа за 2016………..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 392 от 13.04.2016 г., постановено по гр.дело № 3479/2015 г. на Старозагорския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Я.Д.Г. съществуването на вземането на Х.И.И. в размер на 5000 лв., за което парично задължение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 1258/23.04.2015 г. по ч.гр.дело № 1946/2015 г. на Старозагорския районен съд.

 

        Въззивницата Я.Д.Г., чрез пълномощника си адв.Светозар З., счита, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при наличие на процесуални предпоставки, водещи до отмяната му. Твърди, че по договора за заем и по издадения от нея запис на заповед тя не е получила никакви суми. Действителните отношения били различни- касаело се за принуда и заплахи от страна на ищеца по делото. Твърди се, че съдържанието на договора не било заверено, не били отбелязани извършени плащания. Твърди също, че РС не е обсъдил въобще възраженията й, както и това, че е налице процесуално нарушение относно процесуалното представителство на адв. Г.М., която била подписала исковата молба, но без редовно пълномощно. Моли решението да бъде отменено.

 

        Въззиваемият Х.И.И. , чрез пълномощника си адв.Г.М., в отговора си по чл.263, ал1 ГПК оспорва въззивната жалба и счита, че възраженията, изложени в нея, са неоснователни. Моли решението да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано и му се присъдят разноските по производството.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл.422 ГПК- иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Ищецът Х.И.И. твърди, че е сключил с ответницата Я.Д.Г. договор за заем на 08.11.2014 г., с който й предоставил заем в размер на 5000 лв. Парите били получени от нея в момента на подписване на договора. Ответницата се задължила да върне сумата на 08.12.2014 г. Тя не изпълнила задължението си. На 20.04.2015 г. ищецът подал заявление до Районен съд гр.Стара Загора за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 и 418 от ГПК и изпълнителен лист. Такава заповед била издадена по ч.гр.дело № 1946/2015 г. по описа на PC- Стара Загора, но на 15.05.2015 г. ответницата подала възражение. Моли съдът да постанови решение, с което да се признае за установено, че ответницата Я.Д.Г. дължи на ищеца Х.И.И. сумата в размер на 5000 лв.

 

        Ответницата Я.Д.Г. в отговора си по чл.131 ГПК взема становище, че искът е неоснователен и недоказан. Моли да бъде отхвърлен.

 

        По делото не е спорно, че между страните е сключен договор за заем от 08.11.2014 г. за сумата от 5000 лв. с нотариална заверка на подписите. Уговорено е сумата да бъде върната на 08.12.2014 г., което е насрещното задължение на ответника. Не е спорно и това, че по ч.гр.дело № 1946/2015г. по описа на Районен съд- Стара Загора съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 1258/23.04.2015г. и изпълнителен лист за сумата от 5000 лв. за главница, представляваща неизплатено задължение по договор за заем от 08.11.2014 г., ведно със законната лихва от 20.04.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата 881 лв.- разноски по делото. Спорно е предаването на сумата от заемодателя на заемополучателя.

 

        Предявеният иск има за предмет установяване на вземане на ищеца по реда на чл.422 ГПК, при което според общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в негова тежест е да установи факта, от който произтича то, а ответникът- възраженията си. В случая основанието, от което произлиза вземането на ищеца, е договор за заем, който е подписан от ответницата. Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Това следва от разпоредбата на чл.240 ЗЗД, където сделката е регламентирана. С оглед на това, за да има договор за заем, освен постигнато съгласие между страните, следва да има и реално предаване на сумата, предмет на договора. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. Предаването на заетата сума е в доказателствена тежест на страната, която се позовава на сключения договор за заем и основава претенциите си на този договор.

 

        В случая, видно от съдържанието на процесния договор, сумата от 5000 лв. е предадена в момента на подписването на договора- чл.І. При това положение и след като по делото няма доказателства, че заетата сума е била върната, основанието, от което произлиза вземането на ищеца, е установено. По правната си същност договорът е частен диспозитивен документ, който по необходимост /както е в случая/ може да съдържа и удостоверителни волеизявления на страните. В тази част, съдържаща изявлението/съгласието на страните, че заемодателят е предал заетата сума, а заемополучателят я е получил, договорът е частен свидетелстващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на страните за посочения факт. Щом ответницата твърди, че  този факт не се е осъществил обективно, т.е. не е верен, то тя се домогва да опровергае това свое изявление, което предполага пряко и пълно доказване в нейна тежест на твърдените от нея факти, които сочат на невярно удостоверително изявление. Възражението на ответницата в тази връзка, че действителните отношения между страните са други, остава недоказано. Без значение е обстоятелството, че ищецът не си спомня в какви банкноти е бил предоставен заемът, след като е налице изявление, че сумата е предадена в момента на подписването на договора.  Опровергаването на договора в частта на волеизявленията на страните е ограничено до вида на доказателствените средства. Свидетелските показания са изключени, освен в хипотезата на чл.164, ал.2 ГПК, която в случая не е налице. Затова възражението, че не е разпитан като свидетел заверяващия подписите нотариус, не е основателно.

 

        Неоснователно е и възражението, че се касае за принуда и заплаха- основания за унищожаемост на договора. Представените по делото постановления от 07.12.2015 г. на ВАП София и от 30.10.2015 г. на ВОП Пловдив за отказ за се образува досъдебно производство по прокурорска преписка № 972/2015 г., а и жалбата на ответницата до ВОП Пловдив не доказват твърдените от ответницата факти. Те не се ползват със задължителна за съда материална доказателствена сила и по правило съдът не е длъжен да възприеме това, което е приел прокурорът от фактическа страна- арг. чл.300 ГПК. Тези писмени доказателства могат да случат за доказване само и единствено на факта, че ответницата е подала жалба и че по тази жалба ВОП се е произнесла.

 

        Неоснователно е и възражението на ответницата, че договорът няма заверка на съдържанието. Договорът за заем е неформален, което ще рече, че законът не предписва някаква специална форма за неговата действителност, т.е. не предписва нито заверка на подписите, нито заверка на съдържанието му.

 

        Не е налице твърдяното процесуално нарушение относно процесуалното представителство на адв. Г.М.. По делото е налице пълномощно, което е подписано от страната, и отговаря по съдържание на нормата на чл.33 ГПК. Нередовността на исковата молба може да бъде констатирана и по време на производството, респ. тя се отстранява по време на производството. Съгласно чл.129, ал.5 ГПК поправената искова молба, вкл. и представянето на приложенията по чл.128 ГПК, е редовна от деня на подаването й. Затова няма значение, че пълномощното е написано в с.з. и е представено тогава.

 

        Предвид гореизложеното, предявеният иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането за сумата 5000 лв.- главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 08.11.2014 г. и законната лихва върху главницата от 20.04.2015 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед № 1258/23.04.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 1946/2015 г. по описа на РС- Стара Загора, е основателен и следва да бъде уважен, както правилно е приел и районният съд.

 

        С оглед на гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На основание чл.78 ал.1 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените по делото разноски в размер на 250 лв. за адвокатски хонорар.

 

         Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                       Р  Е  Ш  И :

      

        ПОТВЪРЖДАВА решение №  392 от 13.04.2016 г., постановено по гр.дело № 3479/2015  г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

       ОСЪЖДА Я.Д.Г. ***, ЕГН **********, да заплати на Х.И. ***, ЕГН **********,***, офис 509, чрез адвокат Г.М. ***, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: