Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 235…………………22.07.2016 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и девети юни.……………………………….…………….Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

 

Секретар П.В.……………………………………………………...

Прокурор………………………………………...………………………………….…

като разгледа докладваното от…………………………….съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1198….по описа за 2016………..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 1193 от 08.12.2015 г., постановено по гр.дело № 751/2015 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявения от П.И.П. иск за признаване за установено по отношение на “Финанс груп 1” ООД гр.Стара Загора, че дружеството му дължи сумата от 25000 лева - главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 25.10.2008 г., с падеж 25.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2014 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 4490/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, като неоснователен.

 

        Въззивникът П.И.П. счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съдът приел, че претендираната сума му била върната, като едностранчиво анализирал събраните по делото доказателства. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен. Претендира за направените разноски в двете съдебни инстанции.

 

        Въззиваемият “Финанс груп 1” ООД- Стара Загора, чрез пълномощника си адв.Н.М., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК взема становище, че жалбата е неоснователна. Моли съдът да я остави без уважение и да потвърди решението като правилно и законосъобразно, като му присъди разноските за въззивната инстанция.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.240 ЗЗД. Ищецът П.И.П. твърди, че с договор за заем от 25.10.2008 г. предоставил заем на ответното дружество в размер на 25000 лв. Заемополучателят се задължил да му върне сумата след една година, като ползва същата срещу годишна лихва 10 %. Въпреки договореностите, сумата не му била върната. На 24.10.2014 г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 25000 лева- главница, представляваща неизпълнено задължение по договора за заем от 25.10.2008 г., с падеж 25.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2014 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 500 лева. По образуваното ч.гр.дело № 4490/2014 г. на РС- Стара Загора била издадена заповед № 2587/27.10.2014 г., срещу която длъжникът подал възражение, обуславящо интереса от настоящия установителен иск.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът “Финанс груп 1” ООД- Стара Загора оспорва изцяло иска. Действително, във връзка с предстоящи сделки, на 25.10.2008 г. ищецът му предоставил 50000 лева по два договора за заем от по 25000 лева. Тъй като нуждата от набавения финансов ресурс отпаднала, се обадили на ищеца да отиде и да си получи обратно предоставената сума. Ищецът отишъл в офиса на дружеството да си получи обратно парите, но се оказало, че е забравил да вземе оригиналните договори за заем и заявил, че няма нужда от оформяне на даване или връщане на сумите с негово име в счетоводството на дружеството, за да не злепостави източника на средствата /нотариус/, при когото той като пълномощник изповядвал сделките на ответното дружество в Хасковския регион и за избягване на евентуален конфликт на интереси. Ответникът настоял ищецът да подпише документи, че е получил парите обратно. По искане на ищеца били съставени два РКО, всеки за сумата от 50000 лева., които ищецът подписал при получаването на парите и обещал да върне договорите, а ответното дружество- да му върне подписаните от него ордери. Единият от ордерите, след подписа, се оказал сгрешен и ищецът го подписал отново /ответникът пазел и сгрешения/. След време ищецът заявил, че е унищожил собственоръчно /скъсал/ договорите за заем. Ответникът запазил двата РКО. Моли искът да бъде отхвърлен.

 

        Видно от приложеното ч.гр.дело № 4490/2014 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2587/27.10.2014 г., като е разпоредил длъжникът “Финанс груп 1” ООД- Стара Загора да заплати на П.И.П. сумата 25000 лв.- главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 25.10.2008 г. с падеж 25.10.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата 500 лв.- разноски по делото. В срока по чл.414, ал.2 ГПК е подадено възражение от длъжника /ответника/. В срока по чл.415, ал.1 ГПК заявителят е предявил настоящия иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК.

 

        Не се спори по делото, че на 25.10.2008 г. ищецът е предал на ответното дружество сумата от 25000 лева по договор за заем от 25.10.2008 г. Това се установява и от приетия по делото като доказателство договор за заем от 25.10.2008 г., съгласно който сумата от 25000 лв. е получена в брой от ответното дружество в деня на подписване на договора, със заемен срок от една година и 10 % годишна лихва. Спорно по делото е дали дадената в заем сума на ответното дружество от 25000 лв. е върната на ищеца.

 

        В отговорите си, дадени по реда на чл.176 ГПК, ищецът заявява, че освен процесния договор за заем от 25.10.2008 г. за 25000 лева има още три сключени договора за заем с ответното дружество- от 24.10.2008 г. и 25.10.2008 г. поотделно за същите стойности, а като цяло за общата сума от 100000 лева. Тези три други договора за заем са приложени по делото в заверени копия /л.27- 29/.  Свидетелят Г.Г. също заявява, че ищецът е услужил на ответното дружество с четири заема. От показанията на свидетеля И.И. се установява причината за предоставяне на земните средства от ищеца на ответното дружество- предстоящи сделки на ответното дружество с трети лица.

 

        От ревизионен доклад и изготвения към него ревизионен акт № 261304312 от 28.11.2013 г. се установява, че ищецът П.И.П. не е декларирал паричния заем, предмет на спора. Ищецът заявява, че произходът на сумите е негови лични средства и заеми от роднини. Не може да отговори защо договорите за заем не са отразени и липсват в ревизионния доклад, след като представял множество документи на органите. С роднините му не били сключвали договор за заем и нямало документи за тези суми.

 

        По делото е назначена съдебно- счетоводна експертиза, от първоначалното и допълнителното заключение на която се установява, че в ответното дружество не са осчетоводени нито получаването на сумите в общ размер на 50000 лв. /на 25.10.2008 г.- два договора за заем от по 25000 лв./, нито връщането им на ищеца на 25.10.2008 г. по РКО. За четвъртото тримесечие на счетоводната 2008 г. при ответното дружество не е налице счетоводен запис за получени от ищеца парични заеми. За периода от 01.10.2008 г.- 31.12.2008 г., няма открита разчетна счетоводна сметка, която да представлява задължение на ответното дружество към ищеца за предоставен заем. Няма постъпили и осчетоводени суми с основание заем от ищеца П.И.П. и няма изплащани суми на ищеца, с основание връщане на заем. В касата на ответното дружество към 24- 25.10.2008 г. е съществувал наличен финансов ресурс- парична сума от 464083.26 лв. Видно от хронологична ведомост на счетоводна сметка 203 – „Сгради”, за периода от 01.08.2008 г. до 31.08.2008 г. по дебита на тази сметка е заприходена сграда- „Дискобар Ластрада” за сумата от 20000 лв. А видно от хронологична ведомост на счетоводна сметка 501- „Каса в лева”, на 03.09.2008 г. е осчетоводена сума с основание: приход от продажба на „Дискобар Ластрада” в размер на 440043.35 лв. Сумата е изтеглена от банковата сметка на дружеството и е осчетоводена в касата като приход. Видно от хронологичната ведомост на счетоводна сметка 504- „Разплащателна сметка във валута” за периода от 01.09.2008 г. до 30.09.2008 г. и извлечението от валутна сметка на ответното дружество при Банка “Алианц България”, на 02.09.2008 г. по валутната сметка е постъпила сумата от 225000 евро с основание- договор за продажба на НИ-Делта 2001 ЕООД. На 03.09.2008 г. сумата е изтеглена от банката и е заприходена в касата на ответното дружество.

 

        По делото са приети три броя Разходни касови ордери /РКО/ от 25.10.2008 г., издадени от ответното дружество, с получил сумата- ищеца П.И.П.. В единия РКО е сгрешено и задраскано ЕГН-то на получил сумата, а именно: „7207088540”. Другият е за сумата от 50000 лв., като получил сумата е записан ищецът П.И.П., посочено е вярното му ЕГН, а именно: „**********”, положен е подпис на получил сумата, като основание за издаването на документа е отразено: „върнати заеми по дог.”. Третият е също за сумата от 50000 лв., като получил сумата е записан ищецът П.И.П., посочено е вярното му ЕГН /**********/, положен е подпис на получил сумата, като основание за издаването му е отразено: „върнати пари по 2 бр. договори за заем от 25.10.2008 г.”.

 

        Поради оспорване истинността на трите РКО, по делото е открито производство па чл.193 ГПК и назначена съдебно- почеркова експертиза, от заключението на която се установява, че подписите, положени след думите „Получих сумата:…” в трите броя РКО от 25.10.2008 г. са изпълнени от ищеца. От ищеца е изпълнен и ръкописният текст „П.И.П.”, написан след думите „Получих сумата:…” в свободните и очертани с линии полета, явяващ се пети ред в процесните три броя РКО. Съдът кредитира заключението на съдебно- почерковата експертиза като компетентно и мотивирано. Същото не е оспорено от страните по делото.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем по смисъла на чл.240, ал.1 ЗЗД, който е реален и се счита сключен с предаването на сумата- предмет на договора. С оглед разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже наличието на твърдяното заемно правоотношение, както по основание, така и по размер. Безспорно е установено, че ищецът е предал на ответното дружество сумата от 25000 лв. на 25.10.2008 г., поради което в тежест на “Финанс груп 1” ООД е да установи пълно и главно изпълнение на задължението си за връщане на получената сума в размер на 25000 лв. От представените по делото доказателства се установява, че в единия РКО от 25.10.2008 г. като основание за получаване на сумата от 50000 лв. от ищеца е посочено “върнати пари по 2 бр. договори за заем от 25.10.2008 г.”. Това доказва факта на връщането на предоставената сума от ищеца на ответника в размер на 50000 лв. по двата договора за заем между страните, сключен на 25.10.2008 г., всеки един за сумата 25000 лв., единият от които процесният договор за заем от 25.10.2008 г. В случая РКО има характер на разписка, тъй като не съдържа изискуемите реквизити на счетоводен документ. Ищецът П.П. е удостоверил връщането на сумата 50000 лв. с подписа си и саморъчно изписване на името си в РКО от 25.10.2008 г., чиято автентичност не беше успешно оборена в хода на производството, видно от заключението на съдебно- почерковата експертиза.

 

 

        Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи относно нередовно водено счетоводство от страна на ответника. В случая ответникът не се позовава на вписвания в счетоводните книги съгласно чл.182 ГПК, а на РКО, което в случая има характер на разписка, тъй като не съдържа изискуемите реквизити на счетоводен документ. В хода на съдебното производство е установено по категоричен начин, че този РКО е автентичен и съдържа категорично изявление на ищеца, че е получил сумата 50000 лв. от ответника.  Ответното дружество е установило, че е изпълнило задължението си за връщане на дадената му в заем сума в размер на 25000 лв. по сключения договор за заем от 25.10.2008 г., поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както правилно е приел и районният съд.

 

        Пред вид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззиваемият е поискал присъждане на разноски за въззивната инстанция, но не е представил доказателства за тяхното извършване, поради което такива не следва да се присъждат.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                              Р   Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 1193 от 08.12.2015 г., постановено по гр.дело № 751/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: