Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 211………………….04.07.2016 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На четвърти юли…………..……………………………………………Година 2016              

В закрито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           Р. ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                      

                        

 

Секретар………………………………………………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА       

въззивно гражданско дело номер 1227…по описа за 2016………..……...година.

 

        Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК и е образувано по жалба на ЗК “Уника” АД гр.София- длъжник по изп.дело № 20168680400185 на ЧСИ Р. Манджурова, рег.№ 868, против постановление за разноските от 22.04.2016 г.

 

        Жалбоподателят счита, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. Дружеството на другия ден след получаване на ПДИ превело цялата дължима сума. Не били налице доказателства за авансово внасяне на таксите от взискателя, отделно от това ЧСИ не бил извършил никакви реални действия по принудителното събиране на сумите. Поради това не се дължала и никаква такса по чл.26 ТТРЗЧСИ. По отношение на адвокатския хонорар липсвали доказателства за реално заплащане на възнаграждението, поради което не се дължало. От друга страна определеният размер бил неоправдано висок и прекомерно завишен с оглед фактическата и правна сложност на извършените процесуални действия от страна на адвоката.  Моли постановлението да бъде отменено и постановена недължимост на сумата от 8829.13 лв.- такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и на сумата 3600 лв. адвокатско възнаграждение, а при условията на евентуалност моли да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя  съгласно Наредба № 1/2004 г.

 

        Взискателят Р.М.К., лично и като майка и законен представител на малолетното дете М.С.К., чрез пълномощника си адв.П.К., счита, че обжалваното постановление е правилно и моли жалбата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.                        

        

        Приложени са мотиви по обжалваните действия от Частния съдебен изпълнител съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които се изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител,   намери за установено следното:

 

        Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал.2, предл.последно от ГПК. Следователно същата е допустима.

 

        Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от Софийски апелативен съд по решение по гр.дело № 5241/2015 г. по описа на съда, в полза на Р.М.К., лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетния М.С.К., за сумата 120000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в полза на детето и 80000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за Р.К.. По делото е изпратена ПДИ на длъжника, изх.№ 5561/04.04.2016 г. На същата дата е издадено и запорно съобщение до “Райфайзенбанк /България/” АД- София. Цялата дължима сума е постъпила по изпълнителното дело на 06.04.2016 г. На 11.04.2016 г. е постъпило възражение от длъжника с искане да не бъде събирана такса по т.26 ТТРЗЧСИ, както и да не бъде събирано или да бъде намалено приетото за събиране адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв. На 22.04.2016 г. е изготвено Постановление за отказ за неначисляване на такси по ТТРЗЧСИ и за отказ да се намали адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., което е връчено на длъжника на 26.04.2016 г.

 

        Съгласно чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител- съгласно чл.426, ал.1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл.53, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл.79, ал.1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Създадената с ПМС № 215 от 24.07.2014 г. за допълнение на ТТР към ЗЧСИ в т.26 „Забележки” т.6- „Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира”, е обявена за нищожна с решение № 13014 от 02.12.2015 г. по адм.дело № 4389/2015 г. на петчленен състав- І колегия на ВАС. Поради изложеното, жалбата в частта й относно начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е неоснователна.

 

        Съдът счита, че в конкретния случай се следва адвокатско възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ- за образуване на изпълнително дело, в размер на 200 лв. Установява се, че единственото процесуално действие на адвоката на взискателя е подаване на молба, въз основа на която е образувано изпълнителното дело и посочване по коя сметка да се преведат събраните суми. Доколкото в срока за доброволно изпълнение длъжникът е изплатил изцяло дълга си, няма други процесуалния действия, извършени от адвоката на взискателя, които да попадат по хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

 

        Ето защо съдът намира, че подадената жалба в тази й част е основателна. Следва обжалваното постановление да бъде отменено в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение и вместо него бъде постановено намаляване на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство от 3600 лв. на 200 лв. В останалата част жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. При това положение неоснователно се явява искането за спиране на изпълнителното производство, тъй като настоящото решение не подлежи на обжалване и влиза в сила в деня на постановяването му.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                      Р   Е   Ш   И :

 

        ОТМЕНЯ постановлението от 22.04.2016 г. на ЧСИ Р. М., рег. № 868, издадено по изп.дело № 20168680400185 по описа на ЧСИ, в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение по делото и вместо него постановява:

 

        НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от Р.М.К., лично и като майка и законен представител на малолетния М.С. К.- взискатели по делото, на адвокат П.К. по договор за правна защита и съдействие без дата адвокатско възнаграждение от 3600 лв. на 200 лв./двеста лева/.

 

       ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЗК “Уника” АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, ул. „Юнак” № 11-13, против постановлението от 22.04.2016 г. за разноските по ИД № 20168680400185 по описа на ЧСИ Р.Манджурова, в останалата й част.

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по изп.дело № 20168680400185 по описа на ЧСИ Р.М., рег.№ 868 с район на действие ОС - Стара Загора.

 

        Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: