Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   242/ 26.07.2016 г.                                              Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                               Граждански състав

На пети юли                                                                                   Година 2015

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                                 Председател: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1231 по описа за 2016 година.

 

   Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

По делото е постъпила въззивна жалба от Д.Н.Н. чрез процесуалния си представител адв. С.Б. ***, против решение № 212/25.04.2016г., постановено по гр. Дело № 2476/2015г. по описа на К. районен съд.

Не са доволни от постановеното първоинстанционно решение  и считат същото за порочно, недопустимо, алтернативно неправилно, необосновано, противоправно и незаконосъобразно.

Обжалват постановеното решение в частта, в която е установено парично задължение против въззивника в полза на ищеца – ищцовото дружество и е осъден да заплаща съдебни разноски.

 Считат, че първоинстанционния съд е игнорирал и не се е съобразил с основателните процесуални възражения за неистинността и подправеността на използваните от ищцовото дружество “Н.-К.” ЕООД – гр. К. доказателствени средства и съдът неправилно бил прекратил един от предявените насрещни искове и не го е разгледал. Алтернативно считат обжалваното решение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно тъй като в мотивите си съдът бил постановил решение, в което не се съдържа нито един истински и верен правен извод по отношение как е доказало ищцовото дружество своите неистинни правни твърдения. Считат мотивите на съда за субективно изопачаващи истината и фактите за правния спор и за изцяло неправилни.

Молят да бъде постановено решение, с което да се обезсили постановеното решение № 212/25.04.2016г., постановено по гр. Дело № 2476/2015г. по описа на К. районен съд като процесуално недопустимо и алтернативно молят същото да бъде отменено като неправилно незаконосъобразно и вместо него по същество да бъде постановено ново решение, с което да се отхвърлят неоснователните и недопустими претенции на ищцовото дружество “Н.-К.” ЕООД – гр. К., като бъдат уважени предявените насрещни искове.

Молят да бъде присъден на ответника и насрещен ищец  - направените съдебни и деловодни разноски пред двете инстанции.

Не правят искане за събиране на доказателства.

 

            В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адвокат Д.Г. в качеството й на пълномощник на въззиваемото дружество “Н.-К.” ЕООД – гр. К., като считат подадената въззивна жалба за неоснователна и че въззивника Д.Н. дължи на дружеството сумата 440 лева – представляваща обезщетение за не спазено предизвестие, която сума е предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК  № 1140/13.07.2015г. по ч.гр.дело № 1655/2015г., по описа на К. районен съд.

 Подадената насрещна искова молба от Д.Н. е била разгледана и съдът се е произнесъл, като  са отхвърлени предявените искове за признаване на нищожност на подадената от довереното дружество заповед за прекратяване на трудово правоотношение както и е отхвърлен н иска му за заплащане на дължимото трудово възнаграждение и е не ползван платен годишен отпуск – доказани чрез заключението на съдебно-икономическа експертиза и съдебно-графологическа експертиза, че са платени със представените по делото доказателства, а именно РКО.

          Считат, че подадената въззивна жалба е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение, като се потвърди постановеното решение от К. районен съд като законосъобразно и мотивирано.   

          Претендират за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция, за което представят адвокатско пълномощно и списък на разноските.

          Не правят искане за събиране на други доказателства.

 

Въззивникът Д.Н.Н. редовно и своевременно призовани, не се явява. Вместо него се явява адв. С.Б. ***, който моли да се уважи подадената въззивна жалба и да се отмени решението на първоинстанционния районен съд като неправилно и незаконосъобразно, в частта му, с което съдът е отхвърлил насрещните искове на жалбоподателя. Подробни съображения са изложени в съдебно заседание по съществото на делото от 05.07.2016г., като претендират за присъждане на разноски по делото и пред двете съдебни инстанции.

 

                    Въззиваемия “Н..” ЕООД гр. К., редовно и своевременно призовани, за тях се явява адв. С.Г. – Ч. надлежно преупълномощена от адв. Д.Г. от ХАК, като моли да се остави без уважение въззивна жалба и да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

Предявен е първоначален иск с правно основание чл.  221, ал. 2 от КТ, като същевременно с това е приет за съвместно разглеждане и насрещен иск от ответника и въззивник Д.Н., против въззиваемото дружество с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД, във вр. с чл. 44 ЗЗД, както и по чл. 128 и чл. 242 КТ и по чл. 224, ал. 2 от КТ.

 

Съдът намира, че подадената въззивна жалба се явява процесуално допустима, но разгледана по съществото си, е неоснователна, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

Видно от представения  по делото Трудов договор под № 299 от 26.03.2014 г., сключен между въззивника Д.Н.Н. и въззиваемия “Н.К.-К.” ЕООД ЕООД  се установява, че въззивникът е постъпил на работа като „работник зареждане на рафтове“ на 27.03.2014 г. на осн. чл. 67, ал. 1, т. 1във вр. чл. 70, ал. 1 от КТ.

 

По делото пред първостепенния съд са приложени два броя допълнителни споразумения с изх. № 951 от 01.01.2015 г. и изх. № 842 от 01.07.2014 към трудов договор № 299/26.03.2014 г. за съответните споразумения относно измененията на трудовия договор. Съгласно първото  допълнително споразумение страните са договорили основно месечно трудово възнаграждение в размер на  440 лв..

С Уведомление, адресирано до  Управителя на “Н.- К.“ ЕООД, Т.Б. К. – началник склад е информирал, че Д.Н. не се е явил на работа за времето от 16.05.2015 г. до 20.05.2015 г., без да уведоми за причините, наложили отсъствието му.

С молба с вх. №  26/18.05.2015г., адресирана до  управителя на ищцовото дружество, жалбоподателят Н. е поискал трудовото му правоотношение  да бъде прекратено  по взаимно съгласие, считано  от 18.05.2015г.  на осн. чл.  325, т.1 от КТ.  Ако молбата му не бъде  удовлетворена , моли настоящата да се счита  за предизвестие за прекратяване на трудовия му договор.

От представено по делото писмо до Д.Н.Н. от Адвокатско съдружие „Консулт 2005“ представлявано от адв. Г. в качеството й на представител на “Н.К.-К.” ЕООД ЕООД  е видно, че въззивникът по делото е поканен да отработи предизвестието си и е уведомен за последствията, които смята да предприеме работодателят. Същото писмо е видно, че е изпратено до ответника чрез куриерска фирма „Спиди“, но няма данни да е получено от адресата. Видно от приложената по делото на стр. 113 от първоинстанционното дело копие от разписка е видно, че лицето е отказало да получи пратката с документи от куриера на датата 25.05.2015 г.

Работодателят е отправил покана  с изх. №  181/21.05.2015г. до работника, с която го призовава съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ да представи в рамките на два работни дни от връчване на Поканата писмени обяснения за неявяването си на работа от 16.05.2015 г. до 20.05.2015 г. Работникът е предупреден, че при неизпълнение на указанията ще бъде уволнен на осн. чл. 190, ал.1, т.2 от КТ.. Върху поканата собственоръчно работникът е записал, че не е съгласен да изработи предизвестието и е запознат с настоящата покана.

От представената Заповед с № 253/29.05.2015 г. се установява, че Н. е наказан с  дисциплинарно уволнение на осн. чл. 330, т. 6 от КТ, поради неявяване на работа,  като в същата е записано на работника да се изплати обезщетение съгласно чл.224, ал. 1от КТ - 8 дни  - 177,06 лв. и,  че същият дължи обезщетение на работодателя съгласно чл. 220, ал. 2 от КТ брутно трудово възнаграждение за срока на договореното предизвестие от 30 дни в размер на 440 лева.

На 29.05.2015г. работникът е отправил писмено заявление до управителя на ищцовото дружество и въззиваем, че няма да спази 30-дневното предизвестие и е съгласен да му се удържи една брутна заплата.

 

Освен това въззивният съд намира, че в срока по чл. 211 от ГПК ответникът и въззивник е депозирал и насрещни  искове, които са били правилно приети за съвместно разглеждане в първоинстанционото производство. На първо място твърди, че уволнителната заповед под № 253/29.05.2015г. е частично нищожна на основание нормата на чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с нормата на чл.44 от ЗЗД, в частта на записаното правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, поради липса на предмет и извършено нарушение на трудовата дисциплина, тъй като реално трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие на 29.05.2015г. На следващо място твърди, че не му било платено дължимото му се трудово възнаграждение за тринадесет работни дни отработени до 15.05.2015г. на стойност от 286лв. Не му било платено и дължимото му се обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 12/дванадесет дни/ за 2014г. на стойност 264лв., както и не му било платено и обезщетението за неползван годишен отпуск за 2015 г. за полагащите му се до 29.05.2015г. 8/осем/дни на стойност 176лв. От съда се иска да  постанови решение, с което да прогласи за частично нищожна на основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД  във вр. с нормата на чл.44 от ЗЗД - заповед №253/29.05.2015г., издадена от управителя на ответното дружество в частта на записаното правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.  Да  се осъди ответника „Н.— К."ЕООД да заплати на ищеца дължимото му трудово възнаграждение за тринадесет работни дни, отработени от него до 15.05.2015г., на стойност от 286лв., ведно със законната лихва от 06.11.2015г. до окончателното изплащане на  сумата и мораторна лихва върху главницата, считано от 29.05.2015г. до  06.11.2015г. на стойност  12,89 лв.. Да осъди ответника да  заплати на ищеца дължимото му обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 12/дванадесет дни/ за 2014г. на стойност 264лв., ведно със законната лихва от 06.11.2015г. до окончателното изплащане на  сумата и мораторна лихва върху главницата, считано от 29.05.2015г. до  06.11.2015г. на стойност  11,90 лв. Да осъди ответника да  заплати на ищеца дължимото му обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 8/осем/дни за 2015г. на стойност 176лв., ведно със законната лихва от 06.11.2015г. до окончателното изплащане на  сумата и мораторна лихва върху главницата, считано от 29.05.2015г. до  06.11.2015г. на стойност  7, 93 лв.

 

          Ответникът по насрещните искове и въззиваем също е депозирал писмен отговор. Във връзка с установителния иск за прогласяване нищожността на заповедта за уволнение признава, че работникът е депозирал молба за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, но работодателят не бил разрешил прекратяване по взаимно съгласие.  По останалите искове заявява, че трудовото възнаграждение за месец 05.2015г. било изплатено с разходен касов ордер(РКО), ведно с обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2015г. в размер на 322.73лв. при прекратяване на трудовото правоотношение,което било удостоверено с подписа на работника. За 2014година ответникът бил поискал ползването на 15 дни платен годишен отпуск, което му било разрешено.  От съда се претендира да отхвърли насрещните искове като неоснователни. 

 

От представеното по делото копие на Разходен касов ордер, подписан от Д.Н., е видно, че му е изплатена заплата за м. май 2015 г. на стойност 322,73 лв. (триста двадесет и два лева и 73 стотинки).

От Ведомостта за заплатите на фирмата за месец май 2015 г. се потвърждава,  че сумата от 322,73 е изплатена с Разходен касов ордер.

Видно от заключението на съдебно-почерковата експертиза, изслушана по делото се установява, че ръкописният текст в процесния РКО не е написан от ответника Д.Н.Н.. Подписът за „получил сумата“ в процесния РКО е положен от ответника Д.Н.Н.. Ръкописният текст и подпис за „получил сумата“ в процесния РКО са изпълнени със сходна по цвят химикална паста.

От приложената Молба от работника за ползване на 12-дневен платен отпуск за 2014 г., считано от 03.11.2014 г. до 18.11.2014 г. вкл. и издадената Заповед от работодателя с № 381, на осн. чл. 155, ал. 1 от КТ, е видно, че поисканият отпуск е разрешен.

От приложената Молба от работника за ползване на 3-дневен платен отпуск, считано от 08.10. до 10.10., подадена на 06.10.2014 г. и издадената Заповед от работодателя с № 381, на осн. чл. 155, ал. 1 от КТ, е видно, че поисканият отпуск за периода 08.10.2014 г. до 10.10.2014 г.  е разрешен.

Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, изслушана и приета като доказателство по делото от първостепенния съд, надлежно изготвена от вещото по лице по делото Иванка Мънчева Николова е видно ясно и точно , че не е останало дължимо, но неизплатено трудово възнаграждение на ответника за тринадесет отработени дни за м. май 2015 год. Вещото лице дава също така заключение, че платеният годишен отпуск на ответника е бил за 2014 г. за 9 месеца, в размер на 15 дни и за 2015 г. за 5 месеца, в размер на 9 дни. За 2014 г. отпускът е използван в пълен размер. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че  във ведомостите за заплати било отразено, че е ползван отпуск, като работникът бил поставил подписа си във ведомостта. За 2015 г. не е ползван и на ответника се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 9 дни. Размерът на обезщетението е 177,06 лева и то е изплатено от ищеца, което е удостоверено от него  с подписването на горецитирания  Разходен касов ордер, в който е включено и  трудово възнаграждение  за м. май 2015г. в размер на 208, 42 лв..  

 

Правилно    решаващият   съд    приема,    че    предявеният   насрещен иск, в частта му относно претендираното трудово възнаграждение и обезщетение за неползвания от въззивника платен годишен отпуск се явява неоснователен поради погасяването му чрез плащане в тези му части, което е станало още преди предявяването му и приемането за съвместно разглеждане на този иск.  Правилно също така съдът приема, че претендираните от жалбоподателя суми по същите два иска с правно основание чл. 128 от КТ във вр. с чл.242 от КТ,   чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86 ЗЗД, са били изплатени своевременно от въззиваемото дружество, което се установява по един категоричен начин както от писмените доказателства по делото, така и от двете експертизи, изслушани и приети като доказателства от първостепенния съд.

 

  В тази насока въззивният съд счита, че са неоснователни и недоказани оплакванията на въззивника във въззивната му жалба относно тези два обективно съединени иска, предявени с насрещната искова молба. Във въззивната жалба се развиват в тази насока най-вече оплаквания относно процесуалните действия на съдията-докладчик по делото пред първоинстанционния съд, които според настоящата въззивна инстанция са категорично недоказани и необосновани.

 

     По насрещния иск с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на уволнителната заповед № 253/29.05.2015г. за частично нищожна, в частта на записаното правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, поради липса на предмет, съдът го намира за недопустим. Заповедта за уволнение не може да бъде обявявана за нищожна, когато е издадена в противоречие със законови правила, тя е незаконосъобразна. Трудовото право в чл.74 и чл.75 от Кодекса на труда борави с понятието недействителност, но на трудовите договори. Заповедите за уволнение са незаконосъобразни и отмяната им може да бъде поискана само с иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и неговото съдържание включва  всички  пороци на  уволнението. В тази връзка  не може  да  бъде предмет  на защита  в исковия процес правото  да се  иска  прогласяване нищожност на заповедта  за уволнение. / Решение № 457 от 11.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 4/2003 г., III г. о., Решение № 153 от 4.05.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1132/2000 г., докладчик председателят на отделение Таня Митова, Решение  № 89/26.04.2011г., постановено по гр.  д. №278/2010г. на ВКС, IVг.о. и др. /

 

Правилно, законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил всички законови предпоставки за недопускането до разглеждане на иска по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 44 от ЗЗД. В тази връзка първостепенният съд е посочил и относимата към този правен казус практика на ВКС на РБ, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която е задължителна за всички съдилища в РБ.

 

     Ето защо настоящата съдебна инстанция счита, че решението на КРС е правилно, законосъобразно и мотивирано, а въззивната жалба е неоснователна и би следвало да бъде оставена без уважение, като решението на КРС да бъде потвърдено изцяло, ведно с всички законни последици от това, като се присъдят направените пред настоящата инстанция от въззиваемия съдебни разноски.

 

В тази насока първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят и от настоящата инстанция.

 

Въззивният съд намира в заключение, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК въззивникът Д.Н. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество направените от него разноски по делото пред въззивната инстанция общо в размер в размер на 400 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, съобразно представените с писмения отговор пред въззивната инстанция договор за правна защита и съдействие от 31.05.2016г. и пълномощно от същата дата /на л. 10 от наст. дело/.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК тъй като цената на иска е под 5000 лева, а именно 440 лева за първоначалната ИМ, а цената на иска на насрещната искова молба по оценяемите искове възлиза на 758.72 лева, поради което настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ.

 

         Водим от горното, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 212/25.04.2016г., постановено по гр.дело № 2476/2015г., по описа на Районен съд - гр. К., като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА Д.Н.Н., ЕГН  **********, с адрес: *** да заплати на “Н.К.-К.” ЕООД ЕООД, ЕИК ……… със седалище и адрес на управление: гр.К., бул. „Р." №. сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляващи разноски направени от въззиваемия пред въззивната инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

                                                                                             2.