Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 248…./ 29.07.2016 г.                      Година 2016         Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                              Граждански състав

На пети юли                                                                                           Година 2016

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

                                                  Председател: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                         Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                             2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1234 по описа за 2016 година.

 

      Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

По делото е постъпила въззивна жалба от И. град К., чрез процесуалния им представител адв. М.С., против решение от 01.04.2016г. по гр.дело № 3071/2015г. по описа на К. районен съд, с което  са уважени обективно-съединените искове, с правно основание чл. 344, ал.1, т.т.1, 2 и 3 КТ – за признаване на уволнението извършено със заповед № 88/30.09.2015г. на Директора на И. град К. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “главен специалист техник-химик” към отдел “Технически и качествен контрол” и за осъждане на ответника да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа, поради уволнението за периода от 02.10.2015г. до 01.04.2016г. в размер на 2 310.04 лв., изчислено на базата на последното получено брутно трудово възнаграждение за цял отработен месец, предхождащ уволнението, след ,уважено възражение на ответника за прихващане на сумата в размер на 881.96лв., като неоснователни. Считат, че  постановеното решение на първоинстанционния съд е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Излагат доводи, че първоинстанционния съд не се е съобразил със събраните по делото  доказателства, отделно и в тяхната съвкупност и е допуснал неправилно тълкуване на част от доказателствата, свидетелските показания, на писмените доказателства и други, а друга част били тълкувани превратно. Сочат, че е доказано по делото, че е налице реално съкращаване на щата, съкращаване   на длъжността на въззиваемата и премахване на трудовите й функции. Считат, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е неоснователен и недоказан.

По отношение възражението за прихващане, направено с писмения отговор на исковата молба – съдът е уважил същото, но е постановил прихващане на чиста сума /изплатено обезщетение за два месеца оставане без работа/ с брутна сума обезщетение  за шест месеца оставане без работа. В този смисъл  решението и в тази част  считат за неправилно и молят да бъде изменено, като бъде уважено прихващане на брутната сума от 1064 лв. както е заявена с отговора по искова молба от евентуално присъденото обезщетение в брутен размер за оставане без работа,поради обжалваното уволнение.

Молят да бъде отменено в тази част постановеното първоинстанционно решение от 01.04.2016г. по гр.дело № 3071/2015г. по описа на К. районен съд и да бъде постановено ново, с което да бъде прихваната сумата от 1 064 лева – доказана сума като размер с назначената съдебно-счетоводна експертиза, от уважения размер на брутното трудово възнаграждение за оставане без работа, поради процесното уволнение, както и да се отхвърлят обективно съединети4 искове, като неоснователни и недоказани.

Претендират за присъждане на направените пред първоинстанционното производство съдебни и деловодни разноски, както и да бъдат присъдени на въззивника направените пред въззивната инстанция съдебни разноски. Подробни съображения относно всички оплаквания на жалбоподателя са изложени във въззивната жалба на въззивника.

Не правят искане за събиране на други доказателства.

 

              В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата от  З.Ю.С., чрез  процесуалния й представител адв. И. Л. – от САК, с която молят да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана подадената въззивна жалба от въззивника И. град К., с която се иска отмяна на постановеното първоинстанционно решение от РС-К..

 

   Считат постановеното първоинстанционно решение за законосъобразно и правилно и относно липсата на реално съкращаване на щата. Сочат, че заключението на съдебно-техническата експертиза изготвено и прието пред районния съд  кореспондирала напълно с действителното фактическо положение. Твърдят, че били неоснователни твърденията на въззивника, че в настоящия случай е налице “трансформиране” на длъжности.

Относно предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т.3, във вр. с чл. 225 от КТ Молят изцяло да бъде оставена въззивната жалба без уважение като неоснователна и недоказана и да бъде постановено решение, с което изцяло да бъде потвърдено обжалваното решение, като законосъобразно и правилно.

               Относно нарушението на чл.333, ал.3 КТ във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – процесното уволнение на въззиваемата е било извършено въпреки изричния отказ от страна на синдикалната организация за това. Налице са предпоставките на ч. 344, ал.3 КТ – съгласно който, когато за извършване на уволнението се изисква предварително съгласие на синдикален орган и такова съгласие не е искано или не е било дадено преди уволнението, заповедта подлежи на отмяна като незаконна само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество. Считат, че уволнението на въззиваемата З.С. е извършено и при нарушение на чл. 11 и чл. 14 от Браншовия трудов договор на работещите в системата на СА. Не са били проведени никакви предварителни консултации  с представителите на синдикалните организация  по смисъла и в сроковете по чл. 11 и чл. 14, ал. 2 БКТД, нито действията по намаляване на работните места са съгласувани със синдикатите по предвидения за това ред в чл. 14, ал. 1 от БКТД.

            Молят въззивната жалба на И. град К. да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана и да бъде постановено решение, с което изцяло да бъде потвърдено първоинстанционното решение от 01.04.2016г. по гр.дело № 3071/2015г., по описа на К. районен съд като законосъобразно и правилно.

            Претендират за присъждане на направените разноски, пред въззивната инстанция, включително и за адвокатско възнаграждение.

            Не правят искане за събиране на други доказателства.

 

           Въззивникът И. – град К. редовно и своевременно призовани, явява се процесуалния им представител адв. С., която моли съда да отмени решението на районния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – подробно посочени във въззивната жалба и в представените в дадения от съда срок писмени бележки, или евентуално, ако това искане бъде оставено без уважение спора да се реши по същество, като се отхвърли изцяло предявения иск на ищеца и въззиваемата З.Ю.С., по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание по съществото на делото. Претендират и за присъждане на направените по делото разноски, като са представили пред въззивния съд своевременно и списък за разноските по чл. 80 ГПК.

 

           Въззиваемата З.Ю.С. редовно и своевременно призована, не се явява. Вместо нея се явява пълномощника й адв. Я. И. като молят жалбата да се остави без уважение и молят решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в депозираните писмен отговор и писмена защита по делото.

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Дружеството въззивник и въззиваемата З. са били в трудово правоотношение, по силата на което същата е изпълнявала длъжността „Главен специалист техник химия", с код по НКИД 7219, съгласно Трудовия договор от датата 28.11.1988 г., последно изменен съответно с Допълнително споразумение № 36 от 11.06.2014 г..

На 01.09.2015г., на въззиваемата е било връчено, при отказ, предизвестието за прекратяване на трудовото й правоотношение и искане за представяне на информация за ползвана закрила по чл. 333 от КТ. В предизвестието работодателят е уведомил въззиваемата, че във връзка с ПМС №90/16.04.2015 г. и протокол №РД09-03/29.04.2015 г. на УС на ССА за промяна на числеността на ИРЕМК и налагащото се изменение в структурата на института, длъжността й се съкращава на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ-съкращаване на щата и я предизвестява , че трудовият договор ще бъде прекратен след изтичане срока на предизвестието - 30 дни, който започва да тече от следващия ден на получаване на предизвестието.

Видно от Заповед № 101/04.09.2015 г., връчена на въззиваемата на 04.09.2015 г., на същата  бил определен срок за писмено предоставяне на информация по чл.333 от КТ.

От приетата по делото като доказателство от първостепенния съд Заповед № 102 / 04.09.2015 г. се установява, че Директорът на  ИРЕМК  е наредил до  края на предизвестието  С. да работи на полето  на института, като за целта всяка сутрин  се явява при началник отдел ПЕБ  за поставяне на задачи.

С Уведомително писмо с вх. № 114/ 25.09.2015 г. синдикалното ръководство на предприятието  е уведомило централното ръководство на синдикалната организация за допуснати нарушения при прекратяване трудовите правоотношения на въззиваемата и на други служители на ИРЕМК.

С декларация, входирана при работодателя с вх. № 113/23.09.2015г., въззиваемата е уведомила, че ползва закрила  по БКТД в системата на  СА и чл. 333, ал.3 от КТ.

Със заповед №88/30.09.2015г. на Директора на ИРЕМК, на осн. чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 02.10.2015г., трудовото правоотношение на въззиваемата е прекратено във връзка с ПМС №90/16.04.2015г. и протокол №РД 09-03/29.04.2015 г. на УС на ССА за промяна на числеността на ИРЕМК и изменение в структурата на института, длъжността се съкращава.

Страните не спорят, че м. март 2015г. се явява и последния пълен отработен месец от въззиваемата в ответното дружество. Полученото брутно трудово възнаграждение за този месец е в размер на  532 лв. От приетата като доказателство копие от трудова книжка на  въззиваемата и представената за констатация в съдебно заседание се установява, че след прекратяване на трудовото й правоотношение тя не е била заета по трудово правоотношение.

 

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, за да обоснове правилния и мотивиран извод, че въззивникът не е доказал при условията на главно доказване, че е налице реално съкращаване в щата на длъжността, която е заемала въззиваемата З. при дружеството въззивник. Доказателствата и поведението на работодателят сочат, че в случая се касае до едно формално и необосновано съкращаване в щата на ответното предприятие.

 

В този смисъл с цитираната  във  въззивната   жалба   съдебна   практика  жалбоподателят навежда твърдения за т.нар. „трансформиране" на длъжности. За да е налице трансформиране на длъжностите, при което се приема, че е извършено реално съкращаване на щата, е необходимо новосъздадената длъжност да предвижда съществено нови по своята характеристика трудови функции. От събраните по делото доказателства не  само  не  се установява  съществено  разминаване между трудовите функции за длъжността „главен специалист техник химия" и новооткритата длъжност, а напротив - същите сочат за  едно съществено сходство и пълно покриване в трудовите задължения, предвидени за двете длъжности.

В допълнение,  цитираната във  Въззивната жалба съдебна практика ясно  и недвусмислено посочва, че преценката за идентичност на трудовите функции, следва да се направи с оглед йерархичното място на съответните длъжности в структурата  на предприятието, от предмета на дейност и организацията на предприятието.    В   настоящия   случай    не   се   спори    между   страните, че длъжността, заемана от въззиваемата С. и другата служителка назначена на новата длъжност, г-жа Й. се намират на едно и също място    в    йерархично    отношение    една    спрямо    друга,    както    и  съответно спрямо новооткритата длъжност, и двете длъжности спадат към отдел „Технически и качествен контрол", при място на работа- изпитвателната лаборатория.

 

Правилно първоинстанционният съд е приел в Решението, че липсва реално съкращаване на щата в ИРЕМК, което изискване следва да е налице, за да се приеме процесното уволнение за законосъобразно. Съгласно константната практика на ВКС (Решение № 66 от 28.03.2013 г. на ВКС по гр.д. № 332/2012 г, IV го., ГК; Решение № 126 от 02.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1227/2010 г, III г.о., ГК,   Определение    260  от  12.03.2015  г.   по   гр.д.     6475/2014  г,   III   г.о./.

Съобразно Определение под № 675 от 23.05.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1719/2014 г, III г.о. на ВКС), налице е фиктивно, а не реално съкращаване на щата, когато има промяна само в наименованието на длъжността, а не и в съществените й функции, какъвто е и настоящият случай. В рамките на първоинстанционното производство е било установено, че позицията, заемана от вззиваемата действително не е премахната като функции, задачи и задължения, а единствено като наименование. Наличието на съществена идентичност и сходство във функциите и задълженията, вменени на длъжността „главен специалист-техник химия" и новооткритата длъжност „главен специалист аналитична лаборатория" са наложили и постановяването на Решението, което се явява напълно правилно и обосновано.

               На    първо    място,    въззивният съд нам5ира, че приетата    по   делото    съдебно-счетоводна    експертиза, кредитирана от първостепенния съд с доверие, напълно отразява действителното фактическо положение в конкретния случай.  Назначеното   по   делото   вещо   лице,   след   като   е   изследвало предоставените   й   от  въззивника   документи,   е   изготвило   компетентно   и безпристрастно    заключение.    С    експертното    становище    е    констатирано пълното съвпадение по отношение на функциите и задълженията, вменени на двете длъжности. Основните трудови задължения за длъжността „главен специалист аналитична лаборатория" се изразяват в подготовката на проби и извършване на физикохимични анализи, а за длъжността „главен специалист техник химия" извършване на проби и анализи, контролиране на изправността на уреди и апарати. В допълнение, съдът взема предвид и факта, който не е предмет на спор между страните, че новата длъжност „главен специалист аналитична лаборатория"   се   заема   от  служителката,   която   заедно   с   въззиваемата  е работила  на   позицията  "главен   специалист техник химия" -  лицето Ю. Л. Й.. Както правилно заключава вещото лице, в конкретния случай се касае за   една   и   съща  длъжност,   но   с   различни   наименования   в  двете   щатни разписания. От това недвусмислено следва, че реално съкращаване на щата не е било   извършено,   тъй   като   новооткритата   длъжност   изцяло   съвместява функциите на „главен специалист техник химия" и се заема от лице, което е било на същата позиция като тази на въззиваемата. Следователно, новоназначеното лице Ю. Й. реално   е   останала   на   същата   длъжност,   като   е   продължила  да изпълнява вменените й до момента задължения като главен специалист техник- химия.  В  подкрепа  на това  са  изложените по-долу доводи и събраните по делото доказателства. Гореизложените     твърдения     и     представените     към     Писмения     отговор доказателства   сочат  за  две  служителки,   заемали   „съкратената"  длъжност „главен специалист техник химия",  което налага извършването на подбор от нарочна комисия по реда на чл.329 КТ съгласно изискванията на Тълкувателно решение  № 3 от 16.01.2012 г.  по тълк. д.  № 3/2011   г,  ОСГК на  ВКС.  От събраните   в   настоящото   производство   доказателства   не   се   установява извършването   на   подбор   от  страна   на   Ответника,   който  да   предхожда заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на Въззиваемата. Нещо повече,  Въззивникът твърди липсата на необходимост от извършването на такъв. В допълнение, моля да имате предвид, че липсва спор между страните, видно от заявеното от процесуалния представител на ИРЕМК в о.с.з. от 18.03.2016 г, че няма разлика между трудовите функции за длъжността „младши специалист -техник химия", които са заемали въззиваемата С. и лицето Й. и длъжността „главен   специалист   техник   химия",   на   която   двете   служителки   са   били повишени.  От това изявление недвусмислено следва, че щом в качеството си на младши специалисти техник-химия са имали и изпълнявали едни и същи служебни задължения, то повишаването им в длъжност, съвместяваща същите функции, означава, че служителките са продължили да изпълняват едни и същи задачи.

 

Извод, различен от гореизложения не налага и ангажираните от въззивника гласни доказателствени средства. Както правилно е възприел в мотивите си първоинстанционният съд, свидетелските показания на свидетеля П. са преценени от съда с оглед всички други данни по делото, като е взета предвид и нейната заинтересованост, както гласи и разпоредбата на чл. 172 от ГПК. В тази връзка същите правилно не са кредитирани от съда, тъй като противоречат на събраните по делото доказателства. Посредством свидетелските показания, въззивника се е опитал да опровергае доказателствената тежест на издадените от него документи, които същият е предоставил на вещото лице за целите на експертизата. Видно  от  представеното  от  Въззивника   към   Писмения  отговор  Поименно разписание на длъжностите на ИРЕМК - К., в сила от датата 01.12.2014 г. и действащо   към  датата   на   прекратяване   на   трудовото   правоотношение   на Въззиваемата, съществуват 2 щатни бройки за позицията „главен специалист техник химия", заемани от Ю. Й. и З.С., с предвидена еднаква начална   основна   месечна   заплата   и   индивидуална   основна   месечна заплата.    В    разрез    с    показанията    на    свидетелката    Василка    П., длъжностната характеристика на Въззиваемата за позицията „младши специалист техник химия" предвижда далеч по-сериозни задължения за длъжността от твърдяното от    свидетелката    „разфасоване    на    козметика".    Видно    от длъжностната   характеристика   за   длъжността   „младши   специалист   техник химия", на г-жа С. са били вменени задължения да подготвя проби и да извършва анализи в Изпитвателна лаборатория за определяне съдържанието на    етерични    масла    в   етеричномаслени    и    лекарствени    култури  чрез микродестилация, носи отговорност за достоверността на получените резултати и дадени заключения, свързани с направените опити и анализи; подготвя проби от етеричномаслени култури за определяне съдържанието на етерични масла чрез микродестилация и други; носи имуществена отговорност за установените липси на материални ценности в лабораторията, като всичко това напълно не кореспондира с показанията на свидетелката П., че мястото на работа на г-жа С. е извън лабораторията. Напълно основателно първоинстанционният съд не е кредитирал свидетелските показания на свидетелката В. и поради следното. Както сам Въззивникът твърди във въззивната си жалба, свидетелските показания са имали за цел да установят отрицателни факти, което води до тяхната недопустимост единствено на това основание.

 

В опита си да опровергае функциите и задълженията на въззиваемата, жалбоподателят е представил и Протоколите за изпитване и анализ, от които е видно, че проведените изпитвания са били извършени и от свидетелката П., която впоследствие заема и длъжността „ръководител изпитвателна лаборатория". Недоумение буди фактът защо служител, който „единствено е разфасовал козметика" при необходимост е замествал именно служителя провеждал изпитвания в изпитвателната лаборатория (а именно свидетелката П.), каквито функции е имала и Ю.Й., съгласно длъжностната й характеристика и твърденията на ответната страна. За този факт сочат представените като част от трудовото досие на Въззиваемата Формуляри за оценка на индивидуалното трудово изпълнение на замества г-жа В.П. при необходимост. Ето защо представените Протоколи за изпитване и анализ единствено установяват, че извършваните от служителката Ю.Й. изпитвания, проби и анализи са били извършвани и от Въззиваемата. Гореизложените факти сочат за пълна идентичност не само в наименованието, но и във функциите, изпълнявани от двете служителки. Следователно, между трудовите задължения на г-жа Й. и г-жа С. не само няма разлика, но и същите напълно съвпадат. Нещо повече, от протоколите за изпитване и анализ ясно личи, че няма каквато и да е било разлика между функциите и задълженията, които Ю.Й. е изпълнявала преди „съкращаването" на длъжността „главен специалист техник-химия" и след преназначаването й на новооткритата длъжност „главен специалист аналитична лаборатория".

 

Напълно недоказани се явява твърдението на въззивника,  че въззиваемата не посочва конкретно какви функции е изпълнявала на заеманата от нея длъжност. Още с исковата молба въззиваемата и нейния процесуален представител са поискали съда да задължи ответната страна да представи трудовото    досие    на    служителката,  част   от  което  е  и длъжностната характеристика за длъжността „младши специалист техник-химия" именно с цел доказването на естеството и обема на функциите и задълженията,  които тя е изпълнявала към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение. Така в рамките на преклузивния срок и в изпълнение на определението на районния съд    за    разпределение    на    доказателствената  тежест, въззивемата страна е направила доказателствените си искания, установяващи твърдените от нея факти, които налагат извършването на подбора от страна на работодателя, липсата на който води до незаконосъобразност   на   процесното   уволнение.   Обемът   и   характера   на задълженията на въззиваемата С. са ясно очертани в представената от въззивника длъжностна   характеристика   и   съвпадат   напълно   с   изпълняваните   от  нея функции. С оглед гореизложеното,  напълно неоснователни се явяват твърденията на въззивника, че Решението следва да бъде отменено, тъй като съдът не е обсъдил   всички   събрани   по  делото  доказателства   поотделно   и   в  тяхната съвкупност. Видно от съдържанието на Решението, първоинстанционният съд е формирал изводите си за основателност на предявената претенция въз именно въз основа на    изводите    на    съдебно-счетоводната    експертиза    и    въз    основа    на безпротиворечивите   писмени   доказателства,   представени   от   въззивника   и доказващи    пълната    идентичност   между   функциите    и   задълженията    на служителките,     заемащи    длъжността    „главен    специалист    техник-химия". Събраните по делото годни доказателства по категоричен и безспорен начин установяват, че е налице не реално,  а фиктивно съкращаване на щата. Вещото лице е изготвило   експертизата   въз   основа   на   представените   от   ИРЕМК   писмени документи.   Тези   документи   имат   качеството   на   частни,   носят   подписа   на Въззивника и свидетелстват неизгодни за страната факти,  поради  което се ползват с доказателствена сила по отношение на изложените в тях функции и трудови задължения на длъжността „младши специалист техник химия". Извод в обратна  посока  не  налагат  и  представените  от  Въззивника   Протоколи  за изпитване  и    анализ.  Същите  единствено  навеждат  твърдения    относно изпълняваните от Ю.Й. задачи, но не носят информация, от която да е видно, че въззиваемата С. е изпълнявала други, различни от тези на г-жа Й. задължения.

 

От изложеното по-горе е видно, че обжалваното Решение е правилно и обосновано,    постановено   при    съблюдаване   на   задължителната   съдебна практика. На Върховните съдилища на Републиката, постановена по реда на чл.290 от ГПК, която е задължителна за всички съдилища в Републиката. Изолираното тълкуване от страна  на  Въззивника  противоречи  на събраните  по делото доказателства.  От същите категорично се установява необходимостта от извършване на подбор от работодателя, тъй като заеманата от Въззиваемата и новооткритата длъжност не само имат еднакъв код по НКПД, но и включват едни и същи трудови функции и задължения, т.е. единствената разлика между двете е наименованието им. Всичко това сочи за фиктивно съкращаване на щата в предприятието, което води и до незаконосъобразност на процесното уволнение  и  налага  отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на г-жа С., както правилно е постановил съда с обжалваното Решение.

 

Първостепенният съд е обсъдил и разгледал всички събрани доказателства - свидетелски показания и писмени доказателства, посочени и от двете страни по трудовия спор, като е стигнал до правилния и законосъобразен извод, че заповедта за уволнение на въззиваемата З. е неправилна и незаконосъобразна и се покриват двете длъжности според трудовите си функции и задължения, като се различават единствено и само техните наименования при уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Именно  поради което е налице едно фиктивно и напълно формално съкращаване на щата по отношение на длъжността на въззиваемата. До същите правилни и обосновани изводи е стигнал и първостепенния съд в мотивите си към обжалваното Решение.

 

В тази връзка първият обективно съединен иск се явява основателен и доказан до който правилен и законосъобразен извод е стигнал и първостепенния съд.

 

Основателни и доказани се явяват и акцесорните искове имащи за последствие отменяне на заповедта за уволнение, а именно за възстановяване на предишната работа, както и иска за изплащане на обезщетение за оставането на работника без работа поради незаконното уволнение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Първоинстанционният съд обосновано и мотивирано е разгледал и въпроса с константната практика на ВКС в тази насока и по приложението на трудово правните норми. В този смисъл първостепенният съд е изложил подробни и обосновани мотиви, които изцяло се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Правилно е бил посочен и размера на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1, от КТ, като е била взета предвид от съда и разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ. С оглед незаконността на уволнението на въззиваемата за нея възниква и право на обезщетение за периода, в който е останала без работа, както правилно е постановено в обжалваното Решение. След уволнението й от датата 02.10.2015 г. същата не е полагала труд по трудово правоотношение, като и към настоящия момент е без работа. Както гласи текста на закона (чл. 225, ал. 1 от КТ), размерът на претендираното обезщетение се дължи за времето, през което служителят е останал без работа поради уволнението,  като съгласно трайната съдебна практика този момент се определя към датата на постановяване на решението.

 

В заключение настоящата въззивна инстанция намира, че Решението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

            На основание чл.78, ал.1, във връзка с чл.273 от ГПК въззивника следва да заплати направените от въззиваемата разноски по делото и пред въззивната инстанция общо в размер на 437.21 лева, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, представляващи сумата от 300 лева възнаграждение за един адвокат – адв. Я. И. от САК , съобразно представените договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 04.07.2016г. /на л. 64 от делото пред въззивния съд/, както и сумата от 137.21 лева – представляваща командировъчни разходи за същия адвокат – пълномощник, съобразно представената фактура под № 3765/29.06.2016г.

 

            Водим от горното, съдът

 

                                                 Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 169/01.04.2016г. по гр.д. № 3071/2015г., по описа на Районен съд-К., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА И. град К., с  БУЛСТАТ …., със седалище и адрес на управление в гр. К., бул. „О." № ., да заплати на З.Ю.С., с ЕГН **********,***,  сумата  437.21 лв., представляваща направените от въззиваемата разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България, чрез Окръжен съд Стара Загора при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                                2.