Р Е Ш Е Н И Е

 

220                                                      07.07.2016 г.                              гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                   І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

На седми юли                                                            две хиляди и шестнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

     

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                       

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                                 МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар  ………………….……………

Прокурор  ……………………………...

като  разгледа  докладваното  от  съдията  -  докладчик   МАВРОДИЕВА въззивно гр. дело   N 1239 по  описа  за  2016 година.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на “Сити бетон“ ЕООД, гр.Стара Загора, представлявано от управителя М.К.А. против действието на ЧСИ Я.Г., рег.№ 871, с район на действие - ОС - Стара Загора -  постановление от 24.03.2016г., с което ЧСИ е намалил размера на приетия по делото адвокатски хонорар от 1200 лв. на 580.67 лв., с оглед размера на задължението, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 68/2016г. по описа на ЧСИ.  

 

Жалбоподателят – длъжник в изп. производство твърди, че обжалваното действие на ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като единственото действие, извършено от взискателя по делото било подаването на молба за образуване на изпълнително дело. Така посочения размер на адв. възнаграждение в поканата бил прекомерно висок, съобразно правната сложност на делото и извършените действия от процесуалния представител. Трябвало да се отчете и факта, че дължимата сума, ведно с лихвите била изплатена в срока за доброволно плащане. Моли да се измени адвокатското възнаграждение от 1000 лв. по изп. дело № 67/2016г. до предвидения минимален размер в т.10, т.1 от Наредба № 1 за адв. възнаграждения, а именно само за образуване на изпълнително дело.

 

Ответникът по жалбата – ЕТ Д.– Р.Д.“ – взискател, чрез пълномощника си адв. Ж. З. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли да се остави без уважение. Претендира за разноски.  

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ Я.Г., Рег.№ 871, с район на действие ОС – Стара Загора, в които се взема становище за неоснователност на жалбата. 

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е редовна.   

Съдът, като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени приложените по служебно изготвената преписка по изпълнително дело № 68/2016г. по описа на ЧСИ Я.Г., рег.№ 871, с район на действие ОС- Стара Загора, писмени доказателства, намира за установено следното:

Производството по изпълнително дело № 68/2016г. по описа на ЧСИ Г., с рег.№ 871 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС- Стара Загора е образувано по молба, подадена на 19.01.2016г. от адв. Ж. З. като пълномощник на ЕТ „Д.– Р.Д.“ гр.Стара Загора, въз основа на изпълнителен лист от 13.01.2016г., издаден по ч.гр.д.№ 2136/2014г. по описа на Старозагорския районен съд. По силата на цитирания изпълнителен лист, длъжникът „Сити бетон“ ЕООД гр.Стара Загора е осъден да заплати на взискателя сумата от 12282 лв. за главница, представляваща неплатена цена за извършена транспортна услуга, заедно със законната лихва, считано от 19.05.2014г. до заплащането и. Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено адвокатско пълномощно от 18.01.2016г. на адвокат Ж.З. и писмен договор за правна защита и съдействие по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата, в който е уговорено адвокатско възнаграждение за оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 1200 лева, като е отбелязано, че е изплатено в брой.

След образуване на делото, ЧСИ е изискал справки за длъжника от редица институции за установяване имотното му състояние. С разпореждания от 29.02.2016г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банковите сметки в няколко банки, до размера на задължението, както и на вземания на длъжника по договори и други правоотношения с негови контрагенти, до размера на задължението. Изпратено е искане до АВ за вписване на възбрани върху недвижими имоти, собствени на длъжника, които са вписани на 09.03.2016г.  На 29.02.2016г е изпратена ПДИ до длъжника, получена на 10.03.2016г. Посочено е, че задължението възлиза на 12282 лв. главница, 2225.25 лв. лихви, 32 лв. допълнителни разноски по изп. дело и 462лв. разноски по изп. дело, такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на 1397.23 лв. с ДДС, както и др.суми – 1200 лв.  

С молба от 10.03.2016г. взискателят, чрез пълномощника си е уведомил ЧСИ, че на 13.05.2015г. , преди образуване на изп. дело длъжникът е заплатил на взискателя по банков път сумата от 5000 лв., поради което моли да се приспадне от задължението тази сума.  

В срока за доброволно изпълнение на 18.03.2016г. е постъпило възражение на длъжника срещу определеното адв. възнаграждение в размер на 1200 лв., като прекомерно високо и противоречащо на чл.10, т.1 от Наредбата за адв. възнаграждения, тъй като единственото действие на процесуалния представител на взискателя било подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Сочи, че дължимата сума и лихви по делото били заплатени в срока за доброволно изпълнение по изп. дело на 12.03.2016г., както и че посочената в ПДИ сума не отговаряла на действителната – 7282 лв. Прилага платежно нареждане от 12.03.2016г. за сумата 13212.72 лв. по изп. д. № 67 и № 68. 

С постановление от 24.03.2016г., ЧСИ е намалил размера на приетия по делото адвокатски хонорар от 1200 лв. на 580.67 лв., с оглед размера на задължението, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 68/2016г. по описа на ЧСИ. 

При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна, намира следното:

Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.10, т.1 и т.2 за образуване на изпълнително дело предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв., а  за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

Съдът счита, че в конкретния случай, адвокатското възнаграждение не следва да бъде определено по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ- за образуване на изпълнително дело, в размер на 200 лв. Наистина процесуалното  действие, извършено от пълномощника на взискателя се свежда до подаване на молба, въз основа на която е образувано изпълнителното дело, в която се моли да се извърши проучване на имотното състояние на длъжника и да се определи начина на изпълнение по реда на чл.18 от ЗЧСИ. В случая, обаче ЧСИ е извършил редица действия по обезпечаване на изпълнението на задължението от длъжника, заедно с изпращането на ПДИ, наложил е запори върху вземания по банкови сметки на длъжника, запори върху вземания от съконтрагенти, възбрана върху два недвижими имота на длъжника до размера на задължението му. Установи се, че длъжникът е внесъл по изпълнителното дело сума в размер на 13212.72 лв. в  срока за доброволно изпълнение. Не става ясно обаче, дали внесената сума погасява изцяло задължението му към длъжника. При това положение не може да се прецени дали процесуалният представител на взискателя няма да извърши действия по изпълнителното дело, които да попадат по хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

От друга страна, в настоящия случай не сме изправени пред хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като адв. възнаграждение на процесуалния представител на взискателя не е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Това е така, защото ЧСИ е извършил редица действия по обезпечаване изпълнението на задължението на длъжника, посочени по – горе, а самото изпълнителното делото не е без правна и фактическа сложност.  

Не на последно място, ЧСИ е намалил размера на адв. възнаграждение на процесуалния представител на взискателя от 1200 на 580.67 лв. - минималното, съобразно размера на задължението, предмет на принудителното изпълнение, като е съобразил разпоредбите по Наредба № 1 за МРАВ.

Ето защо съдът намира, че подадената жалба е неоснователна. Обжалваното действие на ЧСИ е правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

Р   Е   Ш   И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на “Сити бетон“ ЕООД, гр.Стара Загора, представлявано от управителя М.К.А. против действието на ЧСИ Я.Г., рег.№ 871, с район на действие - ОС - Стара Загора -  постановление от 24.03.2016г., с което е намален размера на приетия по делото адвокатски хонорар от 1200 лв. на 580.67 лв., с оглед размера на задължението, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 68/2016г. по описа на ЧСИ като неоснователна.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 ЧЛЕНОВЕ: