Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер  245                               29.07.2016 Година                   гр. СТАРА ЗАГОРА                                                 

 

СТАРОЗАГОРСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД,   ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ 

На 29 юли  ….…………………………………….….................2016 година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МАВРОДИЕВА         

 

    НИКОЛАЙ УРУКОВ                           

                                                                            

СЕКРЕТАР: …………ПЕНКА ВАСИЛЕВА………………………………….

Като разгледа докладваното от зам.председателя  ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. №  1277………………………………………. по описа за 2016 година

 

           Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК и е образувано по жалба на ЗК “Уника” АД гр.София- длъжник по изп.дело № 20168680400200 на ЧСИ Р.М., рег.№ 868, против постановление за разноските без номер от 22.04.2016 г., с което се отказва да бъде намалено приетото за събиране адвокатско възнаграждение и да бъдат възложени в тежест на взискателя направените по делото разноски.

        Жалбоподателят счита, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. Съображенията им за това са, че още на 19.02.2016 г. са отправили покана до ищцовото дружество, изпратена с товарителница №9093400837 на „Европът 2000" АД, да им бъде предоставена банкова сметка, ***. д. 3234/2013 г. по описа на СГС. Същата е отправена на адреса на седалището на „Влади Фешън"ЕООД, който е посочен и в исковата молба, въз основа на която е образувано цитираното дело. Същият адрес фигурирал и в Търговския регистър, поради което евентуалното й неполучаване не можело да бъде вменено в отговорност на ответника и същата следва да се счита връчена.

Действително, изпратената покана не била получена от ищеца по т.д. №3234/2013 г. по описа на СГС, взискател в настоящото изпълнително производство, но съгласно разпоредбата на чл. 50 от ГПК, когато документите се връчват на търговец, същото се извършва по последния посочен адрес, а в случай че лицето е напуснало адреса си, всички книжа се считат редовно връчени на този адрес. Видно от върната товарителница №9093400837 на „Европът 2000" АД, отправената покана била върната, доколкото на адреса не живее никой и фирмата е непозната. Жалбоподателя сочи, че с отправянето на цитираната покана попада в хипотезата на чл.95 и следващите от Закона за задълженията и договорите и ЗК „Уника" АД е освободено от всички последици на забавата, както и от разноските, свързани със забавата на кредитора. Във връзка с изложеното, счита че ЗК „Уника" АД не е дала повод за образуване на настоящото изпълнително дело и всички разноски по същото следва да останат за взискателя. Твърди, че в случая следва де се има предвид и факта, че изпълнителният лист е издаден на 31.03.2016г., а изпълнителното дело е образувано на 11.04.2016г., т.е. след отправяне на поканата до взискателя и по време, когато същият вече е бил в забава. Нещо повече, към тази дата вече били направени неколкократни опити за връчване на поканата. С оглед на това счита, че ЗК „Уника" АД е изразило воля за доброволно плащане и е предприело стъпки в тази насока, но  кредиторът умишлено и недобросъвестно е попречил на изпълнението, като не е представил банкова сметка ***а на седалището си, фигуриращ в търговския регистър.

На самостоятелно основание, твърде, че не дължи сума за адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. чл. 10, т. 2 от Наредба №1, тъй като дори и да е извършено реално плащане на цитирания хонорар, същото се дължи за водене на такова дело, а в конкретния случай е налице само акта по неговото образуване. На следващо място възразява и относно така определения размер, като счита същия за неоправдано висок и прекомерно завишен с оглед на фактическата и правна сложност на извършените процесуални действия от страна на адвоката, които били сведени единствено до подаване на молба за образуване на изпълнително производство, която има преди всичко бланкетен характер. /т.З от ТР №6/2012г./.  Затова счита, че за разликата над 200 лева, не дължат плащане на така определения адвокатски хонорар в изпълнителното производство.

Моля да се постанови определение, по силата на което да бъде отменено атакуваното постановление на ЧСИ Р.М. и да бъдат оставени разноските по образуваното изпълнително производство в тежест на взискателя „Влади Фешън" ЕООД.

        Взискателят „ВЛАДИ ФЕШЪН“ ЕООД гр.Чирпан, чрез пълномощника си адв.П.К., не вземат становище по жалбата.

        Приложени са мотиви по обжалваните действия от Частния съдебен изпълнител съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които се изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител,   намери за установено следното:

 

        Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал.2, предл.последно от ГПК. Следователно същата е допустима.

 

Изпълнителното производство е образувано по изпълнителен лист, издаден от Софийски градски съд ТО, по т.д. № 3234/2013г. по решение №1735 от 27.10.2015г. на СГС, с което жалбоподателят в настоящото производство ЗК „УНИКА“ АД е осъден да заплати на „ВЛАДИ ФЕШЪН“ ЕООД следните суми: главница в размер   67 000 лв., ведно със законната лихва за забава, начиная от 11.06.2013г., до окончателното издължаване, която към датата на изпращане на ПДИ възлиза на 19 301,40 лв., неолихваеми суми в размер на 28714.28 лв., разноски в размер на 48лв., представляващи об.такси с ДДС, както и прието за събиране адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 2754 лв. По делото е изпратена Покана за доброволно изпълнение.  На  18.04.2016г. е постъпило възражение от   длъжника против   приетото   за   събиране   адвокатско възнаграждение и начислените такси на ЧСИ.  

С обжалваното постановление без номер от 22.04.2016г. , връчено на

длъжника на 26.04.2016г, е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение и неначисляване на дължимите се об.такси   по ТТРЗЧСИ.  

На 17.05.2016г. е наложен запор на банкова сметка ***, в резултат на което задължението на ЗК „Уника“ АД е изпълнено.

        Съгласно чл.79 ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител- съгласно чл.426, ал.1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл.53, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл.79, ал.1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Създадената с ПМС № 215 от 24.07.2014 г. за допълнение на ТТР към ЗЧСИ в т.26 „Забележки” т.6- „Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира”, е обявена за нищожна с решение № 13014 от 02.12.2015 г. по адм.дело № 4389/2015 г. на петчленен състав- І колегия на ВАС. Поради изложеното, жалбата в частта й относно начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е неоснователна. Още повече, че в конкретния случай сумата е изплатена след наложен запор върху сметката на длъжника.

 

        Съдът счита, че в конкретния случай се следва адвокатско възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ- за образуване на изпълнително дело, в размер на 200 лв. Установява се, че единственото процесуално действие на адвоката на взискателя е подаване на бланкетна молба, въз основа на която е образувано изпълнителното дело, не е посочено дори по коя сметка следва да се преведат събраните суми. Доколкото веднага след наложения запор върху сметките на длъжника е събрана дължимата сума, т.е.  длъжникът е изплатил изцяло дълга си, няма други процесуалния действия, извършени от адвоката на взискателя, които да попадат по хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

 

        Ето защо съдът намира, че подадената жалба в тази й част е основателна. Следва обжалваното постановление да бъде отменено в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение и вместо него бъде постановено намаляване на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство от 2754 лв. на 200 лв. В останалата част жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                      Р   Е   Ш   И :

 

        ОТМЕНЯ постановлението от 22.04.2016 г. на ЧСИ Р.М., рег. № 868, издадено по изп.дело № 20168680400200 по описа на ЧСИ, в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение по делото и вместо него постановява:

 

        НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от „ВЛАДИ ФЕШЪН“ ЕООД гр. ЧИРПАН- взискатели по делото, на адвокат П.К. по договор за правна защита и съдействие без № и дата адвокатско възнаграждение от 2754 лв. на 200 лв./двеста лева/.

 

       ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЗК “Уника” АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, ул. „Юнак” № 11-13, против постановлението от 22.04.2016 г. за разноските по ИД № 20168680400200 по описа на ЧСИ Р.М., в останалата й част.

        Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: