Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 246…………………..…2016 година………………..Град С.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………Втори граждански състав

На……………двадесет и девети юли……………………………..Година 2016              

В закрито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ТРИФОН МИНЧЕВ   

 

                                                                           СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                                      

                         

Секретар……………………………………………………………………………

Прокурор…………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ      

въззивно гражданско дело номер 1291…по описа за……………2016 година.

 

         Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

 

         Жалбоподателят А.М.С. обжалва опис от 17.02.2015 г. и насрочване на публична продан – 12.08.2016 г.-12.09.2016 г. на четири броя недвижими имоти, находящи се в с. А., община П., подробно описани в жалбата, за които твърди, че са несеквестируеми и не могат да бъдат изнасяни на публична продан, тъй като са със статут на земеделски земи и са обработвани от жалбоподателя в качеството му земеделски стопанин.

 

В законоустановения срок е постъпило възражение от противната страна Община П., в което са изложени съображения за недопустимост, респ. за неоснователност на жалбата.

 

         На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Д. Ц., в което взема становище за неоснователност на жалбата.

        

Приложено е изпълнително дело № 10/2015 г. по описа на ЧСИ Д. Ц. в заверено фотокопие.

 

         Окръжният съд, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваните действия, намери за установено следното:

 

         Жалбата е постъпила в законоустановения срок от лице, което има право на жалба, срещу подлежащи на обжалване действия на ЧСИ, поради което е процесуално допустима. Съдът приема за неоснователно възражението на ответната страна Община П. за недопустимост на жалбата поради просрочие. Действително описът на имотите е извършен на 17.02.2015 г. и едноседмичният срок по чл. 436, ал. 1 ГПК за обжалване тече от този момент, но в жалбата си жалбоподателят се позовава на настъпила впоследствие несеквестируемост на имотите – засяване с разсад лавандула за земеделски нужди през месец юни 2016 г. и при разглеждане на допустимостта не могат да се пренебрегнат новонастъпилите обстоятелства. Освен това въпросът за несеквестируемостта на имуществото на длъжника, спрямо което е насочено принудителното изпълнение, може да бъде повдигнат във всеки момент от развитието на изпълнителното производство по повод конкретно предприети срещу него действия – в случая насрочената втора публична продан на недвижимите имоти.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 10/2015 г. по описа на ЧСИ Д. Ц. е образувано въз основа на изпълнителен лист на К. районен съд от 03.12.2014 г., изд. по гр. д. № 2617/2013 г. за събиране на 7884,24 лв. главница, ведно с мораторна лихва от 01.07.2013 г. до 11.09.2013 г. в размер на 131,04 лв., съдебни и съдебно-изпълнителни разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските.

Доводите на жалбоподателя – длъжник са за настъпила впоследствие несеквестируемост на недвижимите имоти поради извършено засяване с разсад лавандула през м. юни 2016 г. и факта, че длъжникът е регистриран като земеделски стопанин към момента на извършване на описа. Жалбоподателят се позовава на несеквестируемост на възбранените и изнесени на публична продан имоти по силата на  чл. 444, т. 5 ГПК, според която разпоредба изпълнението не може да бъде насочено върху земите на длъжника физическо лице - земеделски стопанин, включващи и ниви с площ до 30 дка. Нормата има за цел да гарантира лицата, чието занятие е свързано със земеделското производство като основно средство за препитанието им, бранейки имуществото им, чрез което осъществяват такава дейност. Обективно наличието на тези обстоятелства понастоящем се установяват чрез въведения от Закона за подпомагане на земеделските производители и издадената въз основа на чл. 7 от него Наредба № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани регистрационен режим на лицата, стопанисващи земеделска земя и/или осъществяващи производство на земеделска продукция. Физическите лица се регистрират като земеделски производители в областната дирекция "Земеделие" по постоянния си адрес, вписват се в регистъра на земеделските производители и им се издава регистрационна карта. Жалбоподателят представя и се позовава именно на такава регистрационна карта с последна заверка от дата 28.02.2014 г., която е със срок от една година, а именно до 28.02.2015 г. – арг. чл. 5, ал. 3, изр. 2 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър за земеделските стопани. Тъй като въз основа на представената информация, областна дирекция "Земеделие" заверява регистрационната карта на земеделския стопанин в срок до 28 февруари на следващата стопанска година и издава справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност, жалбоподателят е следвало в случай, че е продължавал дейността си на земеделски стопанин да завери регистрационната карта до 28.02.2015 г. за следващата стопанска година – 2015/2016 г. Той не е представил регистрационната си карта за заверка, което се установява и от писмо на Областна дирекция „Земеделие“ гр. С.. Не е посочил имоти, които е стопанисвал. Поради липсата на заверка на регистрационната карта в срок до 28.02.2015 г. и липсата на земеделски имоти заявени за стопанисване към същата дата съдът приема, че жалбоподателят не е притежавал качеството земеделски стопанин за стопанската 2015г.-2016 г. по смисъла на пар. 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 4, пар. 1, буква „а“ от Регламент /ЕС/ 1307/2013.

Отделно от това, от приложените по делото справки за предходни години /л.199-201 от изп. дело/ се установява, че посочените конкретни имоти, които са били включени в стопанството му, чрез които жалбоподателят е осъществявал дейността си и които подлежат на вписване в регистъра, съгласно  чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата, са различни от възбранените и обявени за публична продан имоти. Към момента на твърденията на жалбоподателя за започнало ползване на възбранените имоти като земеделски – юни 2016 г. от една страна той вече не е бил регистриран като земеделски производител, а от друга - не се установява в някой предходен момент да е осъществявал присъщата за него дейност посредством процесните имоти.

В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че дори и да се приеме, че към момента на описа извършен на 17.02.2015 г. жалбоподателят е притежавал качеството земеделски стопанин, то конкретните имоти, включени в стопанството му, чрез които той осъществява дейността си и които подлежат на вписване в регистъра, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата са различни от възбранените и обявени на публична продан. Това е така, защото за да е налице несеквестируемост по смисъла на чл. 444, т. 5 ГПК не е достатъчно длъжникът да е регистриран като земеделски производител, но е необходимо и да са посочени конкретните имоти чрез които той осъществява дейността си. Само при наличието на тези две кумулативно дадени предпоставки може да се ползва от закрилата по чл. 444, т. 5 ГПК, които не са налице в настоящия случай.

Доводите на жалбоподателя, че процесните имоти имат статут на земеделски земи също са неоснователни. От приложените по делото скици /л.57 и л. 58 от изп. дело/ се установява че дворните места представляват урегулирани поземлени имоти, намират се в границите на урбанизирана територия и са част от подробния устройствен план на с. А.. Поради това без промяна на предназначението им не би могло да се приеме, че имат статут на земеделски земи. Фактическото използване на имотите по определен начин не би могло да промени техния статут на урегулирани поземлени имоти. Не е налице и искане за откриване на процедура за промяна на тяхното предназначение. Актуалният устройствен статут на процесните имоти – урегулирани поземлени имоти, а не земеделски земи е достатъчно основание за отхвърляне на жалбата само на това основание.

Изложеното мотивира съда да приеме жалбата за неоснователна и като такава да я остави без уважение.

С оглед настоящото окончателно произнасяне на съда и неоснователността на жалбата, искането за спиране на изпълнителните действия при условията на чл. 438 ГПК като обезпечителна мярка до приключване на производството по жалбата се явява неоснователно и също следва да се остави без уважение.

Съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението на настоящия съд не подлежи на обжалване.

 

Водим от изложеното и на осн. чл. 437 ал. 4 ГПК, съдът

        

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника А.М.С. с ЕГН: **********, против действията на ЧСИ Д. Ц. с рег. № ... по изп. дело № 2015...0400010, изразяващи се в извършване на опис и насрочване на публична продан върху 1/ дворно място с площ 697 кв. м., представляващо УПИ XIII-401 в кв. 70 по плана на с. А., общ. П., одобрен със заповед № 600/25.04.1977 г. на Община П., при граници: улица, УПИ IV-401, УПИ XV-403 и УПИ XII-401, 2/ дворно място с площ 808 кв. м., представляващо УПИ XII-401 в кв. 70 по плана на с. А., общ. П., одобрен със заповед № 600/25.04.1977 г. на Община П., при граници: улица, УПИ III-401, УПИ XIII-401 и УПИ IX-409, 3/ дворно място с площ 403 кв. м., представляващо УПИ XV-403 в кв. 70 по плана на с. А., общ. П., одобрен със заповед № 600/25.04.1977 г. на Община П., при граници: улица, УПИ VII-402, УПИ IX-402 и УПИ XIII-401, 4/ дворно място с площ 325 кв. м., представляващо УПИ V-400 в кв. 70 по плана на с. А., общ. П., одобрен със заповед № 600/25.04.1977 г. на Община П., при граници: улица, УПИ VII-399, УПИ XV-403 и УПИ IV-401, както и искането за спиране на изпълнителните действия при условията на чл. 438 ГПК.

 

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

           

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:   1. 

 

 

 

                               2.