О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 Номер 698                             29.07.2016 г.                     град  С.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  29.07.                                                                                                Година 2016

в закрито заседание, в следния състав :

                                                 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                        НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар  

като разгледа докладваното от съдия Николай Уруков въззивно частно гражданско дело номер 1257 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 4 от ГПК.

 

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от жалбоподателя Г.Д. Г., против определение от 05.05.2016г. постановено по гр. дело № 2914/2015г. по описа на РС-К., с което ищеца бил осъден да заплати на ответника разноски в размер на 480 лева.

 

 Жалбоподателят моли съда да отмени определението на К. районен съд,   с което същият е осъден да заплати на въззиваемия “К.” ООД – К. съдебни разноски от 480 лв.

 

 Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение се явява неправилно и незаконосъобразно и излага подробни съображения в тази насока в частната си жалба с вх. № 5271/18.05.2016г.

 

В законоустановения срок е постъпил отговор - становище от “К.” ООД – К., в който взема становище, че подадената частна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде изцяло отхвърлена, а следва да бъде потвърдено обжалваното определение на РС-К., по съображенията подробно изложени в същия писмен отговор. С писмения отговор претендират за разноски пред въззивния съд и не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

По делото е постъпила и втора частна въззивна жалба № 5239/18.05.2016г. от “К.” ООД – К., чрез адв. С.Б. *** с правно основание чл. 78, ал. 4 ГПК, с която молят съда да постанови определение, с което да се отмени определението на РС-К. в частта, в която е отхвърлено искането на ответника за присъждане на разноски над размера от сумата 480 лв. до размера на 600 лева, тъй като първоинстанционния съд не е имал никакво правно основание да ги намаля.

 

По делото е постъпила и писмена молба към частната въззивна жалба на “К.” ООД – К., с което излагат допълнителни подробни съображения. Молят съда разноските да бъдат определени на сумата от 600 лева.

 

Окръжен съд – С., след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение,  намери за установено следното: 

 

Първоинстанционното гр. дело № 2914/2015г. по описа на РС- К. е образувано по искова молба с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. С определение от № 534/22.03.2016г. първоинстанционния съд е прекратил производството по гр.дело № 2914/2015г. по описа на РС-К., поради оттегляне на исковете с горепосоченото правно основание от страна на ищеца-жалбоподател Г.Д. Г.. Първостепенния съд с това определение не се е произнесъл по разноските на страните по делото. Впоследствие с писмена молба на основание чл. 78, ал. 4 ГПК адв. Б. в качеството си на процесуален представител на “К.” ООД – К. е поискал присъждане на разноските по делото в размер на 600 лв., представляващи възнаграждение на един адвокат пред първата инстанция. С обжалваното определение първостепенният съд е осъдил ищеца Г.Д. Г. да заплати на ответника “К.” ООД – К. съдебни разноски в размер на 480 лева.

 

Определението, с което се уважава частично молбата на “К.” ООД – К. за присъждане на разноски по делото може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на страните пред Окръжен съд – С.. В тази насока въззивният съд намира, че жалбите на страните се явяват процесуално допустими, но разгледани по съществото си са неоснователни, поради следните съображения:

 

При прекратяване на производството поради оттегляне на исковете същите се явяват два обективно-съединени иска – единият от тях неоценяем по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, а другият се явява оценяем по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

 

Според чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за МРАВ по иска за отмяна на уволнението с правно основание чл. 344, т. 1 КТ – минималното възнаграждение възлиза в размер на сумата от 380 лв., колкото е била минималната МРЗ за страната за сочения от ищеца период от 01.07.2015г. до 31.12.2015г. – определена с ПМС № 139/04.06.2015г.

 

По отношение на другия обективно-съединен иск с правно основание чл. 344, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ цената на иска посочена в ИМ на ищеца е в размер на 3 810 лева. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ при интерес от 1 000 до 5 000 лева – възнаграждението в минимален размер е 300 лв. плюс 7% за горницата над 1 000 лева, като в конкретният случай същото възлиза на 496.70 лева. Сумата на минималните размери на адвокатското възнаграждение за всеки един от обективно-съединените искове възлиза общо на 876.70 лв.

 

В тази насока първоинстанционния съд обективно, правилно и обосновано е приел че делото е от фактическа и правна сложност, но от друга страна не е била развита пълната процедура по неговото разглеждане и тази за приемането на доказателствата на страните, като не са били събирани и други доказателствени средства в процеса, поради което производството по делото е било прекратено в един сравнително ранен етап, когато не са провеждани и открити съдебни заседания, на които да са призовавани страните за извършване на необходимите процесуални действия на тези заседания. На практика процесуалната активност и действия на ответника се свеждат до изготвянето и депозирането на писмен отговор на молбата, в който са изложени възраженията за недопустимост и неоснователност на предявения от ищеца иск. В тази връзка РС-К. правилно и законосъобразно е преценил, че на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размерът на адвокатското възнаграждение се явява прекомерен и следва да бъде намален от 600 лв. на 480 лева.

 

Налага се категоричният извод, че обжалваното от жалбоподателите определение на РС- К. се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

На основание чл. 248, ал. 3, във вр. с чл. 78, ал. 4 от ГПК, тъй като е предвиден специален ред за обжалване на това определение, същото подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ.

На основание чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 273 и във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК, първият жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия и втори жалбоподател направените от последния разноски по делото пред настоящата инстанция и производството по частната въззивна жалба, но тъй като въззивният съд намира, че и двете частни въззивни жалби на жалбоподателите се оставят без уважение, разноските между страните по настоящото производство следва да останат между страните така както са направени пред въззивния съд.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 5271/18.05.2016г. подадена от жалбоподателя Г.Д. Г. с ЕГН **********,***, против определение № 797/05.05.2016г. постановено по гр. дело № 2914/2015г. по описа на РС-К., с което ищеца е осъден да заплати на ответника “К.” ООД – К. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление – гр. К., област С., ул. “Славянска”  № 11, разноски в размер на 480 лева., като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № вх. № 5239/18.05.2016г. подадена от жалбоподателя “К.” ООД – К. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление – гр. К., област С., ул. “С.”  № . с правно основание чл. 78, ал. 4 ГПК, с която молят съда да постанови определение, с което да се отмени определението на РС-К. в частта, в която е отхвърлено искането на ответника за присъждане на разноски над размера от сумата 480 лв. до размера на 600 лева, тъй като първоинстанционния съд не е имал никакво правно основание да ги намаля, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 797/05.05.2016г. по гр. дело № 2914/2015г. по описа на РС-К., като правилно и законосъобразно. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС – гр. София, чрез ОС-С..

 

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :             

 

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ :