О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

 

Номер  669  ……………2016 година…….……………………..Град Стара Загора    

                                            

 

С.  ОКРЪЖЕН СЪД……...………...Втори граждански състав

На двадесет и втори юли……………………….……………………….Година 2016

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                         

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ      

                        

                                                                          СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                          

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                     

частно гражданско дело номер 1276 по описа за 2016……………..........година.

 

          Производството е по реда на 419, ал. 1 вр. чл.274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 12 161 от 01.06.2016 година на С. районен съд година подадена от М.Д.С., чрез адв. Й. против разпореждане за незабавно изпълнение, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 5193/2015 година по описа на същия съд. В жалбата се твърди, че със заявлението по чл. 417 ГПК извлечението от счетоводните книги като документ по чл. 417, ал. 2 от ГПК не е редовно от външна страна и не удостоверява ликвидно и изискуемо вземане за заявителя по съображения подробно развити в жалбата. Въз основа на изложените съображения се иска отмяна разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване издадения въз основа на разпореждането изпълнителен лист.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответната страна “Т.” АД. Изложени са подробни съображения за неоснователност на частната жалба.

Въззивният съд, като обсъди данните по делото и направените доводи, намира следното:

 

Първоинстанционният съд е бил сезиран от “Т.” АД със заявление от 12.10.2015 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника М.Д.С., за следните суми: 2925,52 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до погасяването й; 308,93 лв. - договорна лихва за периода от 05.01.2014 г. до 07.10.2015 г.; 18,34 лв. - наказателна лихва за периода от 10.03.2015 г. до 07.10.2015 г. и 65,06 лева - разноски за заплатена държавна такса за завеждане на делото; 343,85 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение. Вземанията произтичат от следните, приложени към заявлението документи: Извлечение от счетоводните книги на банката към 08.10.2015 г. за сметка № .......... и Договор за потребителски кредит - овърдрафт от 30.05.2014 г., изменен с Допълнително споразумение от 24.06.2014 г. и Допълнително споразумение от 27.08.2014 г. В заявлението е отразено, че претендираната главница е предсрочно изискуема поради неплащане в срок на кредитните задължения считано от 05.01.2014 г. Сочи се, че предсрочната изискуемост е настъпила на 10.03.2015 г. при допусната забава в плащанията. На 13.10.2015 г. е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК срещу М.Д.С. за претендираните вземания, като с разпореждане, обективирано в заповедта за изпълнение, е постановено незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист на основание чл. 418 ГПК.

Частната жалба се явява процесуално допустима, депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване. Изпълнено е и изискването по чл. 419, ал. 2 ГПК, жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение да бъде подадена заедно с възражението срещу заповедта за изпълнение. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК самата заповед за изпълнение не подлежи на обжалване, а това се отнася и до изпълнителния лист. Допустим предмет на обжалване е съдържащото се в заповедта разпореждане за допускане на незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист - чл. 419, ал. 1 ГПК, който съдебен акт следва да се приеме, че е предмет на настоящата частна жалба, а според ал. 2 на същата норма жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 ГПК, като в случая това е извлечението от счетоводните книги на банката. Проверката на съда също е ограничена единствено до това дали документът е сред изчерпателно посочените в чл. 417 ГПК и дали е редовен от външна страна, респ. дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Възраженията си против постановеното незабавно изпълнение жалбоподателят може да основе само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 ГПК. В производството по чл. 418, ал. 2 ГПК съдът следва да провери служебно налице ли са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение, респ. - на изпълнителен лист: дали заявлението на кредитора съдържа всички необходими реквизити; дали документът въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. С оглед охрана на интересите на длъжника, който не участва в производството по реда на чл. 417 ГПК, съдът трябва да провери дали наистина е налице изискуемо и ликвидно вземане в полза на заявителя. За тази цел именно в тежест на заявителя е да установи с безспорни писмени доказателства съществуването на такова вземане пред заповедния съд, поради което само твърдението, че такова вземане съществува, не е достатъчно.

Съдът намира,че на първо място следва да се произнесе по възражението за нередовност на документа по чл. 417, т. 2 ГПК- "Извлечение от счетоводните книги на банката". Доколкото в Закона за счетоводството липсва легална дефиниция относно задължителните реквизити на извлечението от сметка и те не са посочени в друг нормативен акт, минимално необходимото съдържание на извлечението по сметка, за да отговаря на изискванията за редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане, се извлича от практиката на съдилищата, уеднаквена с редица определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК: определение № 118 от 24.02.2009 г. по ч. т. д. № 25/2009 г., II т. о. на ВКС, определение № 426 от 16.07.2009 г. по ч. т. д. № 332/2009 г., I т. о. на ВКС, определение № 697 от 19.11.2009 г. по ч. т. д. № 618/2009 г. на II т. о. на ВКС, определение № 162 от 09.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 66/2010 г., I т. о. на ВКС и др.

За да извърши съдът проверка дали документът удостоверява годно за изпълнение вземане на заявителя към длъжника, извлечението следва да съдържа информация относно: договора за кредит - номер, дата на сключване, страни; претендираният общ размер на останалото неиздължено вземане с разбивка по пера (главница, договорна лихва, закъснителна лихва и др.) и за кой период се дължат. Извлечението следва да съдържа и фактите, от които да може да се направи недвусмислен извод за изискуемост на вземането (настъпила предсрочна изискуемост) . Практиката е последователна, че сочените в чл. 417, т. 2 ГПК основания, а именно извлечение и друг документ не са изброени в условията на алтернативност, а точно обратното - могат да служат като общо основание за издаване на заповед за изпълнение. При липсата на законово установени реквизити на извлечението, позоваването от длъжника на липсата на други такива извън гореизложените минимално необходими, е неотносимо към извода следва ли да се издаде заповед за незабавно изпълнение.

При анализа на представеното от “Т.” АД "Извлечение от счетоводните книги" съдът установява, че е издадено от овластените за това служители на банката, положени са подписи и печат на издателя, с което автентичността му е обезпечена. Изнесената в него информация е ясна и относима към твърдението на заявителя. Конкретно е посочен договорът за кредит и страните по него - банката, лицето-кредитополучател. По отношение на процесното вземане е посочено,че представлява парично вземане в общ размер 3252,79 лева, от които главница за 2925,52 лева за периода от 10.03.2015 г. до 07.10.2015 г., договорни лихви в размер на 308,93 лева за периода от 05.01.2014 г. до 07.10.2015 г.; 18,34 лв. - наказателна лихва за периода от 10.03.2015 г. до 07.10.2015 г. и 65,06 лева - разноски за заплатена държавна такса за завеждане на делото; 343,85 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателката, че извлечението от сметка не е редовно от външна страна. Не е необходимо в извлечението от сметка да бъдат посочени данни относно, усвояване на кредита, погасени вноски и движение по погасяване на кредита, като не се възприема и доводът относно наличието на посочване, че кредитополучателката не изпълнява задълженията си от 2014 г. – пет месеца преди сключване на договора за потребителски кредит. Действително е налице неточно посочване на годината на спиране на плащанията, но с оглед формалната проверка на този етап от производството първоинстанционният съд правилно е преценил, че данните в заявлението съответстват на представеното извлечение от счетоводните книги от 08.10.2015 г. и е постановил атакуваното разпореждане. Въпросите дали кретидополучателката действително е спряла плащанията в изпълнение на задълженията си по сключения договор за потребителски кредит – с оглед липсата на твърдения в частната жалба, както и на коя дата се е случило това, са въпроси по съществото на делото и ще бъдат обсъждани в исковото производство по чл. 422 ГПК, което евентуално би се образувало с оглед подаденото възражение против заповедта за изпълнение от длъжницата. Отделно от това момента на спирането на плащанията от длъжницата е факт обвързан с възможността на кредитора да обяви предсрочната изискуемост на целия кредит, а дали правилно кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем е отново въпрос по съществото на делото в исковото производство по чл. 422 ГПК.

Неоснователни са възраженията в частната жалба относно твърдените несъответствия в сочените дати на настъпила предсрочна изискуемост на кредита. В чл. 9, ал. 1 от договора е уговорено между страните настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на кредита и отнасянето му изцяло в просрочие поради допусната забава в плащането изцяло или частично на което и да е парично задължение по договора в продължение на повече от 30 дни от падежа, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните, респ. кредитополучателят да бъдат уведомяван. Липсва клауза, в която кредитополу- чателят предварително да е изразил съгласие при неплащане на съответните вноски кредитът автоматично да стане изискуем, без да бъде уведомяван. Въпреки наличието на подобна уговорка в договора съгласно приетото по т.18 на ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В случая, извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, т.2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостове- ряващ, че до главния длъжник е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие "обявен" в разпоредбата на чл. 60, ал.2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал. 3 ГПК. Поради това без значение за изискуемостта на кредита са твърденията за настъпила предсрочна изискуемост на определена дата – 10.03.2015 г. или взети решения на управителния съвет на банката, тъй като от значение е единствено получаването на уведомление от длъжника, което ще определи релевантната дата на предсрочната изискуемост. Според цитираното тълкувателно решение подобни обстоятелства по договора за кредит относно условията, при които настъпва предсрочна изискуемост са без значение, ако волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до знанието на длъжника. Обявяването на предсрочна изискуемост поражда действие спрямо длъжника с уведомяване на последния за това. С оглед на тези съображения съдът приема, че релевантно за настъпването на предсрочна изискуемост на кредита е единствено наличие на изрично волеизявление на кредитора достигнало до знанието на длъжника, като изискуемостта настъпва от датата на получаване на изявлението. Пред първоинстанционния съд е представено уведомително писмо, с което кредитополучателката е уведомена за обявяването на предсрочната изискуемост. Посоченото писмо е получено на 27.03.2015 г. /л. 18 от ч.гр.д. № 5193/2015 г./. В тази насока и във връзка с възраженията на длъжницата относно датата на настъпилата предсрочна изискуемост на процесния кредит, съдът намира за необходимо да обсъди обстоятелството, че в извлечението от счетоводните книги е посочена дата за предсрочна изискуемост 10.03.2015 г., а всъщност тя е настъпила на датата на уведомяване на длъжницата - 27.03.2015 г. Несъмнено, за да може кредиторът да иска по принудителен ред осъществяване на вземане в пълния размер на кредита, той следва да стори това едва след достигане на волеизявлението му за предсрочна изискуемост на кредита до длъжника. В случая законодателят разграничава два момента на предсрочна изискуемост - този, в който банката прави изявление, че ще счита кредита за предсрочно изискуем /т.е. упражнява потестативното право, което законодателят и договорът й е предоставил/ и датата на достигане на това волеизявление до длъжника. В случая банката е упражнила правото си на 10.03.2015 г., като е отразила предсрочната изискуемост счетоводно, а достигането на това волеизявление до длъжницата е станало на 27.03.2015 г., когато е породило правно действие спрямо нея. Всъщност редки биха се явили житейските хипотези на съвпадане на двете дати, което не препятства възможността на банката да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Решаващо е към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК да са налице предпоставките за предсрочна изискуемост, както и волеизявлението на банката да е достигнало до длъжника. В настоящия случай в извлечението е посочен размера на задължението, както към 10.03.2015 г., така и към датата на извлечението, като искането е за издаване на заповед въз основа на посочените в извлечението суми.

Поради всичко изложено съдът счита, че обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение в полза на заявителя “Т.” АД е правилно и законосъобразно, и следва да се потвърди.

При този изход на настоящото частно въззивно производство и направеното искане за присъждане на разноски от ответната страна, съгласно чл. 78 ГПК частната жалбоподателка следва да понесе направените разноски по него, а в полза на ответника по жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., изчислено съобразно чл. 7, ал. 1, т. 7 вр. чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящото определение, постановено по реда на чл. 419 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, не са в кръга на визираните в чл. 274, ал. 3 ГПК. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване. В този смисъл е Точка 8 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

 

Мотивиран от изложеното, Окръжният съд,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 13.10.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 5193/2015 г. по описа на С. районен съд, с което е постановено издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по заявление вх. № 22713/ 12.10.2015 г., подадено от “Т.” АД гр.С. против М.Д.С..

 ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН ********** да заплати на “Т.” АД ЕИК ... сума в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща деловодни разноски пред въззивната инстанция.

 

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: