Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 249                                            03.08.2016 г.                          град *****

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На дванадесети юли                                                                                2016 година

в открито заседание, в следния състав:         

                                                                      

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                          

Секретар: Нина Караджунова,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 88 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

        

 

Производството е по реда на чл. 226, от КЗ, във вр. с чл. 52 и чл. 84 от ЗЗД.

 

Ищецът К.Г.Г., като законен представител и настойник на Г.Г.Г., чрез адв. Ж.З. твърди, че на 08.02.2013 г. около 07.10 ч. в ********, на кръстовището на бул.******** и ул.********, при управление на МПС - лек автомобил, м."Опел Астра" с рег. № СТ 6218 СС, водачът Х.И.Х. нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил на Г.Г.Г., тежка телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма - счупване на основата на черепа; колекции на кръв(хематоми) под твърдата мозъчна обвивка двустранно; контузия на мозъка в дясно; травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, хидро- и хемо-цефалия; церебрална кома; хронична колекция от кръв (хематом) под твърдата мозъчна обвивка в ляво и възникнала в резултат на черепно-мозъчната травма травматична деменция - разстройство  в когнитивните(познавателни) функции, довели до пълен разпад на интелектуално-мнестичните възможности с траен и необратим характер, причинила продължително разстройство на съзнанието; средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на малкия ляв пищял, причинил трайно затруднение в движението на ляв долен крайник; както и счупване на IV и V ляво ребро, кръвонасядане на корема, охлузване на крайниците и частична загуба на слуха на двете уши, представляващи травматични увреждания, причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. За ПТП било образувано ДП №20-с/2013г. по описа на ОСлО при ОП ***** и прокурорска преписка №590/2013г. по описа на Районна прокуратура *****. Срещу виновния водач Х.И.Х. било образувано НОХД № 527 по описа на Старозагорския районен съд за 2014г. С влязла в сила Присъда № № 24/12.02.2016 г. по НОХД № 1081/2015 г. на СтРС бил признат Х.И.Х. за виновен за това, че на 08.02.2013 г., в гр. *****, на кръстовището на бул. "П. Евтимий" и ул. ******** при управление на МПС марка «Опел Астра », с рег. № СТ 6218 СС нарушил правилата за движение, като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство и не съобразил скоростта си на движение с характера и интензитета на движението и не изпълнил задължението си да намали скоростта си и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението — наличието на пешеходец, преминаващ по пешеходна пътека, нарушения по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗдВП и по непредпазливост причинил на Г.Г.Г. тежка телесна повреда, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което го е осъдил на лишаване от свобода за една година, като е отложил така наложеното наказание за три години. Ето защо моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати сумата от 165 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на претърпяното от него ПТП на 08.02.2013 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от същата дата до окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски по делото.

 

Ответникът *****, със седалище и адрес на управление гр. София оспорва предявените искове по основание и размер и моли съда да отхвърли изцяло същите. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като бил предприел пресичане на пътното платно при червен сигнал на светофарната уредба за пешеходци. Оспорва иска по размер. Твърди, че получените от ищеца травматични увреждания са били с кратък възстановителен период и са отзвучали без последствия.

 

            Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

От приложеното към настоящето дело НОХД № 527 по описа на Старозагорския районен съд за 2014 г., се установява, че с влязла в сила Присъда № 24/12.02.2016 г. по НОХД № 1081/2015 г. на СтРС е признат Х.И.Х. за виновен за това, че на 08.02.2013 г., в гр. *****, на кръстовището на ***** и ул. ******** при управление на МПС марка “Опел Астра”, с рег. № СТ 6218 СС нарушил правилата за движение, като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство и не съобразил скоростта си на движение с характера и интензитета на движението и не изпълнил задължението си да намали скоростта си и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението - наличието на пешеходец, преминаващ по пешеходна пътека, нарушения по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗдВП и по непредпазливост причинил на Г.Г.Г., тежка телесна повреда, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което го е осъдил на лишаване от свобода за една година, като е отложил така наложеното наказание за три години.

 

Съдът е приел за безспорни фактите, че за процесния лек автомобил марка “Опел Астра”, с рег. № СТ 6218 СС, собственост на Х.И.Х. има валидно сключена застраховка “ГО” по застрахователна полица № 08112000816769, валидна до 18.03.2013 г. към ответника.

 

По делото бяха представени и приети писмени документи, Епикриза към ИЗ № 4103/14.03.2013г., издадена от Неврохирургично отделение на МБАЛ “Проф. д-р Стоян Киркович” ********; Амбулаторни листи № 136/18.04.2013г. и № 1433/17.10.2013г.; Етапна епикриза от 17.10.2013г. изд. от д-р Детелина Комсийска; Протокол на Медицинска комисия СЛКК № 395/05.11.2013г.; Етапна епикриза от 06.11.2013г., изд. от д-р Вилиан Кънин; Експертно решение № 1183/23.05.2014г. от зас. № 76 на ТЕЛК за психични заболявания към “Център за психично здраве – *****” ЕООД относно здравословното състояние на пострадалия.

 

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното: Свидетелката М.К.С. сочи, че Г. си бил напълно нормален човек. Имал си психични отклонения, но се справял с всичко. Ходел си за лекарствата. Обслужвал се сам. Ходел да пазари. Чистел, готвел на децата. След ПТП-то бил в болницата, в кома. Операция на главата му правили. В много окаяно състояние бил. Не можел да става, да се движи. Един вид бил инвалид. Имал следи от операцията и от ПТП-то. Вземал хапчета. В момента бил като малките деца. Трябва постоянно да има човек около него. Трудно ставал. Подпирал се, постоянно трябва да има придружител с него. Изтървал се по малка нужда. Не се сещал да се храни. Преди катастрофата К. работела. След това й се наложило да гледа баща си. Нямало при кого да го остави.

 

Свидетелят Д.А.Ч. сочи, че преди ПТП-то Г. бил в добро състояние. Грижел се сам за себе си, ходел до магазина, готвел. Г. се обслужвал сам. След ПТП-то той не можел да става от леглото. Една година се залежал. Много трудно се предвижвал, с помощ. Месец два бил в болницата. Бил в безпомощно състояние. Имал мозъчна операция. Бил много зле. Не можел да става. Бил жив труп. След ПТП-то пиел хапчета, болкоуспокоителни, предписани от лекаря. Преди ПТП-то К. работела. Сега не работила. Няма кой да се грижи за него. Като малко дете е. Даже с чужда помощ се храни.

 

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че при ПТП от 08.02.13 г. на Г.Г.Г. тогава на 58 г. е получил следните увреждания: Контузия на главата, тялото и крайниците. Счупване на основата на черепа. Колекции от кръв (хематоми) под и над твърдта мозъчна обвивка двустранно. Контузия на мозъка в дясно. Травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка; хидро- и хемо- цефалия. Церебрална кома. Хронична колекция от кръв (хематом) под твърдата мозъчна обвивка в ляво. Счупване на 4 и 5 ребра в ляво. Счупване на малкия ляв пищял.  Невро - сензорната загуба а на слуха. Описаните увреждания  са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на блъскане на пешеходец от лек автомобил, по начина и при обстоятелствата отразени в делото. При тази автомобилна травма се  причиняват  четири   фази:   удар   от  автомобила,   попадане   на  тялото на пострадалия върху предната част на автомобила, отхвърляне и последвало падане и удар върху пътната настилка. В момента на удара пострадалият е бил обърнат с лявата си страна към автомобила. В I фаза е получено счупването на левия малък пищял. Счупването на 4 и 5 ребра в ляво и счупването на черепа са получени във втората фаза на травмата. Черепно-мозъчната травма и по-конкретно развилите се кръвоизливи под и над твърдата мозъчна обвивка са били в такъв обем, че е реализирана компресия на мозъка и това е наложило евакуирането им в спешен порядък. Такива кръвоизливи нямат изгледи да се излекуват спонтанно, въпреки описаните в литературата единични случаи на избягване на смъртния изход без лечение. В същото време са опасност за живота, която произтича от притискането на мозъка - причина за парализа на жизнено важни мозъчни центрове - дихателен и сърдечно-съдов. Пациентът е бил на  изкуствена белодробна вентилация именно поради потискането на дишането, а не заради счупени ребра. Ето защо следва да се приеме, че черепно-мозъчната травма е осъществила медико-биологичния признак - постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Оказаната спешна високо квалифицирана медицинска помощ е причината тази опасност да бъде преодоляна. Невро - сензорната загуба на слух двустранно е вследствие на черепно-мозъчната травма и осъществява медико-биологичния признак — постоянна глухота. Счупването на лявата малко-пищялна кост е причинило   трайно затруднение на движението на левия крак за повече от 30 дни. Възстановяването е 1.5-2 месеца. Счупването на две ребра в ляво е причинило разстройство на здравето извън случаите на чл. чл. 128 и чл. 129 от НК. Оздравителният процес е по-кратък от 30 дни.

 

От заключението на съдебна психологична експертиза се установява, че пострадалия Г.Г.Г. има травматична деменция т.е. Деменция при заболявания, класифицирани другаде,  код по МКБ10:  Р02.8.  Последици от черепно - мозъчна травма, код по МКБ10: Т90. Тя е в пряка причинна връзка с възникналото ПТП и получената черепно-мозъчна травма. Характерът на причинената травматична деменция е необратим, липсва оздравителен период и е налице продължително разстройство на съзнанието.

 

От заключението на комбинираната съдебно автотехническа и съдебномедицинска експертиза се установява, че ***** е основната артерия на движението на Ш1С в посока юг-север и съответно север-юг в ********. Настилката е асфалтова, дребно зърнеста, гладка, неизносена ,без неравности и дупки. Движението по ***** е двупосочно с три ленти за движение в посока от юг на север и две ленти за движение в посока от север на юг,като лентите са разделени посредством непрекъсната надлъжна маркировка. Пътното платно на ***** южно от кръстовището е разделено с хоризонтална надлъжна маркировка: А/ на три ленти за движение в посока от юг на север:- източната за движение направо и надясно/на север и на изток/ средната за движение направо /на север / - западната лента за движение направо /на север/ Б/ на две ленти за движение в посока от север на юг: - източната /за движение на юг/ - западната /за движение на юг/ В/ Разделителен остров между двете полуплатна на бул. ***** с ширина - м очертан с хоризонтална маркировка. На процесното кръстовище има действаща светофарна уредба. Трисекционни светофари и двусекционни такива са поставени на четирите ъгъла на кръстовището. По ***** има налични трисекционни светофари над пътното платно на процесното кръстовище. Светофарната уредба работи в режим на „Зелена вълна" с другите светофарни уредби по бул. *****. Същата към момента на настъпване на ПТП е била в работен режим. Южно от кръстовището и северно от предходното такова между бул"*************" и бул."**********************" при подхода от юг на север към процесното кръстовище има поставени следните пътни знаци: - На бул."******************" има поставени пътни знаци БЗ-„Път с предимство" - На ул"******************" на самото кръстовище с ***** има поставени пътни знаци Б2 -„Стоп". При посочените в материалите по делото и досъдебното производство пътни условия, автомобила Опел Астра е бил управляван от юг на север по западната от трите ленти на булеварда, предназначени за движение на ПС в посока на север със скорост на движение около 84 км/ч. Когато лекия автомобил е бил на около 66 м от мястото на удара /линията на пресичане на пътното платно от пешеходеца/ към него момент пешеходеца е предприел пресичане на булеварда от изток на запад затичвайки се при червена светлина на светофара за него, по пешеходната пътека, намираща се южно от кръстовището със скорост 8,6 км/ч . Водачът, в подбран от него момент е задействал спирачната уредба когато автомобила е бил на около 38,18 м от мястото на удара, но не е успял да предотврати произшествието поради това, че пешеходеца е попаднал опасната зона за спиране на автомобила - 90 м. Ударът се намира на разстояния от порядъка на 12,8 метра южно и 8,4 метра западно от избрания ориентир (8,4 метра западно от източния тротоар). Ударът е върху пешеходната пътека, в западната лента- за движение на ПС на север. Лек автомобил Опел Астра е ударил с предна дясна част пешеходеца от лявата му страна, в резултат на което, пешеходеца се е озовал върху предния капак на автомобила, главата му е достигнала и контактувала в предно панорамно стъкло, а след отхвърлянето му от автомобила, на североизток, се е озовал върху терена, където след преместване се е установил в покой, в зоната на пешеходната пътека, северно от кръстовището. Водачът е установил автомобила в покой, северно от кръстовището, както е фиксиран от разследващия орган. При конкретната ситуация за водача на автомобила не е съществувала техническа възможност за предотвратяване на произшествието, поради управление със скорост, не позволяваща технически да се спре своевременно. Техническа възможност за предотвратяване на произшествието от страна на водача е съществувала, при управление на автомобила със скорост не надвишаваща 68 км/ч.

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние,  вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач на МПС, са налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, като извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на деликвента са установени по задължителен начин с влязлата в сила присъда по НОХД, съгласно чл. 300 от ГПК. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП.

 

Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП от пострадалия. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Безспорно пострадалия е преживял болки и страдания от настъпилото ПТП, които съдът намира, че в конкретния случай са били в много висок интензитет. От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че при процесното ПТП пострадалия Г.Г.Г. е получил множество и много тежки контузии на главата, тялото и крайниците с опасност за живота. Преживял е няколко животоспасяващи операции. Бил в кома. Единствено оказаната спешна високо квалифицирана медицинска помощ е причината тази опасност да бъде преодоляна. Черепно-мозъчната травма и развилите се кръвоизливи под и над твърдата мозъчна обвивка са били в такъв обем, че е реализирана компресия на мозъка и това е наложило евакуирането им в спешен порядък. В същото време са опасност за живота, която произтича от притискането на мозъка - причина за парализа на жизнено важни мозъчни центрове. Като вследствие на черепно-мозъчната травма е осъществен медико-биологичния признак — постоянна глухота. От заключението на съдебна психологична експертиза се установява, че Г.Г.Г. има травматична деменция, която е в пряка причинна връзка с възникналото ПТП и получената черепно-мозъчна травма. Характерът на причинената травматична деменция е необратим, липсва оздравителен период и е налице продължително разстройство на съзнанието. Свидетелите, чийто показания съдът кредитира като непосредствено получени и подкрепящи се от съдебно медицинските експертизи заявяват, че дълго време след ПТП ищецът изпитвал болки и пиел болкоуспокоителни. Не можел да се обслужва сам, не се сещал да се храни. Не можел да става, да се движи – бил като пълен инвалид. Бил в много окаяно състояние. Ето защо съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 165 000 лева за ищецът, които ответникът следва да бъде осъден да заплати.

 

Съдът намира, че следва да вземе становище по направеното възражение от проц. представител на ответника, че ищецът е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като е предприел пресичане на бул.******** при червен сигнал на светофарната уредба за преминаване на пешеходците. За да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.

 

В конкретния случай такъв принос ответникът не доказа по никакъв начин. Свидетелят Я.П. сочи, че когато пострадалият тръгнал да пресича, светофарът за пешеходци светел червено и след като направил няколко крачки станало зелено, като светването на зелената светлина станала преди удара. Вещото лице по съдебната автотехническа сочи, че когато е бил червения сигнал за пешеходеца съответно е бил зелен сигнал за МПС. Нормално от техн. гледна точка когато времето, което е определено за даден сигнал намалее и е от порядъка на 5-6 сек., нормално водачите да се съобразят с това обстоятелство като намалят скоростта на движение и да имат готовност да спрат пред стоп линията, за която има маркировка на съответната лента. Тъй като в момента на удара процесното МПС се е движило със скорост от порядъка на 56 км, това красноречиво говори, че водачът не се е съобразил с оставащото време, да намали скоростта си и да спре и е закъснял с тази си реакция. Следователно съдът приема, че пострадалият по никакъв начин не е допринесъл за увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.    

 

Предвид разпоредбата на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В този смисъл длъжникът изпада в забава с факта на увреждането. Ето защо и доколкото отговорността на ответника замества деликтното обезщетение, лихвата за забава следва да се дължи от деня на увреждането - 08.02.2013 г.,  до окончателното им изплащане. 

 

С оглед изхода на делото, на ищецът следва да бъдат присъдено  адвокатско възнаграждение, а същото е по чл. 38 от ЗАдв. в размер на 5480 лв.. На основание чл.78, ал.6 във вр. с ал.1 от ГПК ответникът /застрахователя/ следва да бъде осъден да заплати върху уважената част от исковете дължимата 4 % ДТ по сметка на съда, в размер на 6600 лв. и разноски за назначените по делото експертизи в размер на 627,94 лв..

 

По отношение на възражението за прекомерност, направено от проц. представител на ответника, съдът намира тъй като няма заплатено адвокатско възнаграждение, а същото е по чл. 38 от ЗАдв., възражението за прекомерност следва да се остави без уважение.

 

Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,

 

                                                     Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА *****, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1504, район Оборище,   бул. "Княз Александър Дондуков" № 68, представлявано от К.С.В. и Д.Н.М. на основание чл.226, ал.1, да заплати на Г.Г.Г., ЕГН **********,***, чрез законния си представител и настойник К.Г.Г. ЕГН ********** сумата от 165 000 лева /сто шестдесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП, станало на 08.02.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 08.02.2013 г. до окончателното й заплащане.

 

ОСЪЖДА *****, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1504, район Оборище,   бул. "Княз Александър Дондуков" № 68, представлявано от К.С.В. и Д.Н.М., да заплати на Г.Г.Г., ЕГН **********,***, чрез законния си представител и настойник К.Г.Г. ЕГН **********, сумата 5 480 лв. адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА ответника *****, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1504, район Оборище, бул. "Княз Александър Дондуков" № 68, да заплати дължимата държавна такса в размер на 6600 лв. и разноски за назначените по делото експертизи в размер на 627,94 лв., заплатени от бюджета на съда, по сметка на ОС Ст. Загора в обслужващата го банка.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, чрез ОС Стара Загора пред Пловдивския апелативен съд.

 

           

 

                                                                                                                                                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………