Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         № 254                         16.08.2016 година                        гр.Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, ШЕСТИ граждански състав

на тринадесети юли 2016 г.

в публично заседание в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията-докладчик УРУКОВ

Гражданско дело № 24/2015 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

        

Производството е на основание чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.82-86 от ЗЗД/.

Постъпила е Искова молба с вх.№ 2290/20.02.2015 г. от Г.П.К., ЕГН **********,***, чрез адв.Д.Г. от “Адвокатски дружество Г. *** против Д.И.П., ЕГН **********,***, с цена на иска  общо в размер на 38 929.12 лв., от които:

-30 000 лв., представляващи неплатена главница по Разписка за предаване на парична сума от 05.03.2012 г.;

-8929.12 лв., представляващи лихва за забава върху сумата от 30 000 лв., дължими по Разписката от 05.03.2012 г. за периода от 12.03.2012 г. (датата на падежа) до 09.02.2015 г. и

-законна лихва върху сумата от 30 000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и извършените от Г.П.К. деловодни разноски и адвокатски хонорар и моли съда да постанови решение, с което на основание чл.45 от ЗЗД да осъди ответника Д.И.П. да заплати обезщетение за причинените от него имуществени вреди.

 

Предявеният иск е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора, исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, и не са налице пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК.

 

След изпълнение на процедурата по размяна на книжа по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, в рамките на законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, ответникът е подал писмен отговор по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК/2008г./.

 

В същият писмен отговор ответникът счита, че предявеният срещу него иск за имуществени вреди за 30 000 лева бил неоснователен и недоказан. Също счита, че искът за заплащане на сумата от 8929.12 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 30 000 лв. като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен изцяло.

Във връзка с доказателствените искания на ищеца заявява, че възразява срещу същите, съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.

Моли на основание чл.193 и чл.194 от ГПК съдът да открие производство по оспорване истинността на процесната разписка от 05.03.2012 г., като оспорва подписа и датата на процесната разписка. 

Моли да бъде допусната съдебно-графологична експертиза, в която вещото лице, след като се запознае с представените по делото доказателства и допълнително представени образци, да отговори на въпроса: Положен ли е от Д.И.П. подписът на процесната разписка от 05.03.2012 г.

 

         Ищецът Г.П.К., редовно призован за съдебното заседание, явява се лично, заедно с адв. Г. и заемат становището, че искът се явява основателен и доказан и като такъв молят същия да се уважи изцяло по съображенията, подробно изложени в съдебното заседание по съществото на делото и в депозираната по същото писмена защита от пълномощника му адв. Г..

 

         Ответникът Д.И.П., редовно призован не се явява, вместо него се явява адвокат Р.С. ***, като счита, че предявеният иск е допустим, но е изцяло неоснователен. В подадения писмен отговор твърдят, че между него и ищеца са съществували някакви отношения, но не се касаело за договор за заем, който да обуславя връщането на процесната сума. Твърдят, че липсва такава каузална връзка и валиден договор за заем, които да доказва твърденията на ищеца. По делото е постъпила и писмената защита на пълномощника на ответника адв.Р.С., с която моли съда изцяло да отхвърли така предявения иск като неоснователен и недоказан, по съображенията подробно изложени в представената по делото писмена защита.

 

         След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното :

 

         ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

 

Исковата молба е подадена в съда в съответствие със специалната разпоредба на чл.240 от ЗЗД, поради което ищецът разполага с процесуалното право на иск, тъй като твърди че ответникът му дължи парична сума по договор за заем. Налице е и правен интерес от производството.

 

         ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГЛАВНИЯ ИСК ЗА ЗАПЛАЩАНЕ СУМАТА ОТ 30000 ЛЕВА:

 

Видно от събраните по делото писмени доказателства – Разписка от 05.03.2012 г., Нареждане разписка от ПИБ от 05.03.2012 г., пълномощни и квитанция за платена ДТ, се установява, че ищецът е предоставил на ответника сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева на датата 05.03.2012г., като ответникът П. е получил същата сума и собственоръчно е написал разписката, в която ясно и категорично е посочено, че на тази дата той е получил от ищеца К. процесната сума от 30000 лева и се задължава да върне заетата сума до 12.03.2012 год. на посочената от ищеца банкова сметка.

 

*** тежест между страните както следва: ищецът следва да установи и докаже всички твърдения, посочени в исковата молба, а ответникът следва да установи и докаже всички посочени факти и обстоятелства, посочени в писмения му отговор, както и оспорванията и възраженията направени с този писмен отговор.

Подлежат на доказване всички спорни факти, като съгласно чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В конкретният случай твърдението на ищеца в исковата молба е, че между него и ответника са налице облигационни отношения по повод на даден от ищеца на ответника паричен заем, поради което това обстоятелство подлежи на доказване от страна на ищеца.

 

На първо място съдът намира, че се установи автентичността и истинността на представената по делото разписка.

От допуснатата от съда криминалистична почеркова експертиза, и приетото и неоспорено от страните заключение на в.л. П.З.З. се установи по безспорен начин, че ръкописно изписаният текст и положеният подпис в разписката от 05.03.2012 г. са на ответника по делото. Поради което направеното оспорване на подписа от страна на ответника се оказва неоснователно и недоказано, а в.л. З. чрез представеното заключение е потвърдил авторството и автентичността на разписката.

Установи се, че ищеца - Г.К. и Ж. К. посочен в процесната разписка са едно и също лице.

В тази връзка не се доказа твърдението на ответника, че това са две различни лица.

От показанията на свидетеля П. Н.П., се установи, че познава страните по делото, както и че същите са били в близки взаимоотношения помежду си. Потвърди, че ответникът винаги е наричал ищецът „Ж.", а не Г..

Свид. Пенка Кючукова в с.з. на 23.03.2016 г. потвърди, че ответникът е наричал съпруга й ищец на малко име - Ж.. Същото обръщение е било използвано и от други приятели на ищеца и ответника. От показанията на свидетелката се установява, че същата познава ответника, и че ищецът е предал процесната сума на ответника, както и че ответникът се е нуждаел от въпросната сума, предоставена му от ищеца.

От показанията на свид. О.О. се потвърдиха изложените в исковата молба факти относно взаимоотношенията между ищеца и ответника и съответно представляваните от страните търговски дружества. Потвърди се и факта, че ответникът е обсъждал със свидетеля сумата получена от ищеца. Свидетелят потвърди, че ответникът се е нуждаел от средства за разплащане и.е взел суми не само от ищеца, но и от него самия. Този свидетел също потвърди, че ответникът е наричал ищеца Ж..

Като цяло от свидетелските показания се установи, че страните по делото са били в началото в близки взаимоотношения помежду си и ищецът и ответникът като приятели са имали доверие един на друг. Потвърди се, че ищецът е дал парична сума на ответника, и че вторият е вземал парични суми и от други лица за нуждите на бизнеса си. Доказа се по безспорен начин, че малкото име на ищеца - Г. и това посочено в разписката-Ж., принадлежат на едно и също лице - на ищеца.

Затова и отправеното от ответника възражение, че ищецът Г.К. и лицето, посочено разписката - Ж. П.К. са различни лица не се доказа. С оглед разпределението на доказателствената тежест, в тежест на ответника бе да установи, че лицето посочено в разписката е различно от ищеца. Въпреки това, от свидетелските показания по недвусмислен начин се установи, че Ж. П.К. и ищецът са едно и също лице.

Показанията на отделните свидетели вкл. и на съпругата на ищеца следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като в тяхната съвкупност се потвърждава изложеното в исковата молба. Не са налице противоречия между показанията на отделните свидетели относно основните фактически положения установени по делото - взаимоотношенията между страните, името на ищеца, и предаването на исковата сума на заемополучателя-ответник.

Доказано е и реалното предаване на заемната сума. Същото се установява не само  от свидетелските  показания,  но  най-вече  от текста  на  съдържанието  на разписката  от 05.03.2012   г.   Ответникът саморъчно  е  попълнил „Днес получих от Ж. П.К. сумата от       30000 /тридесет хиляди/ лева". Смисълът на думата „получих" е ясен и категоричен и не се нуждае от допълнително тълкуване. Изписвайки тази дума съставителят на разписката е изложил волята си, удостоверявайки с подписа си, че е получил сумата, посочена в разписката, представена и приета като доказателство по делото от ищеца.

Това се установява и от другите доказателства по делото като например от представените документи от ПИБ, от които е ведно, че ищецът е изтеглил в деня на предаването на сумата на ответника парична сума от собствената си банкова сметка.

***и същност е реален, което означава, че предаването на сумата, предмет на заема, е елемент от фактическия състав на самата сделка. При това положение е нужно с всички допустими по ГПК доказателствени средства да се докаже реалното предаване на сумата от заемодателя на заемателя. Доказателствата, представени по делото, създават сигурно убеждение у съда за истинността на фактическите твърдения на ищеца, тъй като от самия текст на процесната разписка от 05.03.2012 год. е видно, че освен задължителния реквизит за падеж съответно на датата 12.03.2012 год. съдържа и изявление на издателя- ответник на разписката, че е получил сумата от лицето, на което се задължава да върне същата сума от 30000 лева, а именно на ищеца К., а не на други трети за делото лица. Това признание на длъжника, че е получил сумата по договора за заем, е напълно достатъчно, за да се приеме, че договорът за заем е сключен и е породил присъщите му правни последици за страните по него /съответно страни по делото/. Освен прякото доказване на самата сделка, по делото са установени и косвени факти, от които може да се направи извода за правнорелевантния факт, а именно за сключен между страните и не изпълнен от страна на ответника договор за заем.

 

 

ОТНОСНО АКЦЕСОРНИЯ ИСК ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ЛИХВИТЕ :

Предвид доказаността на основния иск, основателен се явява и акцесорният такъв, тъй като с оглед разпределението на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, в тежест на ответника бе да докаже че е върнал получената сума, но след като такива твърдения не са отправени, нито са и доказани, се дължи и лихвата от датата на изпадане в забава. В това отношение следва да намери приложение нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, тъй като денят на изпълнение на задължението е определен - изрично в разписката е посочено, че сумата следва да се върне до 12.03.2012 г.

Следователно длъжникът изпада в забава на следващия ден от горепосочената дата - 13.03.2012 г, и от тази дата се дължи мораторната лихва върху заетата сума. Съответно се дължи и законната лихва върху размера на предявеният основен иск от датата на подаване на исковата молба в съда на 20.02.2015 год. до окончателното изплащане на дължимите суми. Размърът на дъллжимата мораторна лихва възлиза на 8.929.12 лева, изчислени служебно от съда със съответната програма за изчисляването на размера на мораторната лихва за периода от момента на забавата 13.03.2012 год. до завеждането на делото в съда на 20.02.2015 година върху дължимата главница от 30 000 лева.

Предвид изложеното, настоящият Окръжен съд следва да се произнесе с решение, с което да уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани.

 

Всичко гореизложено показва по един категоричен начин, че ответникът-длъжник следва с настоящото първоинстанционно съдебно Решение да бъде осъден да заплати като заемател по договора за заем от 05.03.2012 год. на кредитора си-ищец тази сума от 30 000 лева, като главница, с която сума той дължи именно по същия договор на основание чл.79, във връзка с чл.240 от ЗЗД, ведно със законните последици от това, както и с всички дължими лихви, които бяха подробно посочени по горе.

 

Поради което следва предявеният иск да се уважи съобразно неговия петитум относно претендираната главница, като следва да се уважи иска и за дължимата мораторна лихва съгласно чл.84-чл.86 от ЗЗД от датата на падежа до датата на завеждане на иска в съда на 20.02.2015 год. , като следва да се уважи и за законната лихва върху главницата, считано от подаването на иска по чл.240 от ЗЗД  пред съда на 20.02.2015 год. до окончателното изплащане на сумите.

 

 

       ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ :

 

Съгласно правилата на специалните разпоредби на чл.258-261 от ГПК, настоящото първоинстанционно съдебно Решение на ОС- Ст.Загора може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Д.И.П. следва да бъде осъден да заплати на ищеца Г.П.К. направените от последния разноски по делото до настоящия момент общо в размер на 2 0759.77 лв., от които ищецът е заплатил по делото разноски за Държавна такса в размер на общо 557,17 лв. /л.10 от делото/, за адвокатско възнаграждение в размер на 2 037.60 лв. /л.114 от делото/ за възнаграждение на 1 бр. адвокат- пълномощник по делото адв. Г. *** и за внесен депозит за вещо лице по изготвенaтa криминалистична експертизa- 165 лв./л.52 и 53 и л.121 и 122 от делото/, или общо разноски в размер на 759,77 лв. по това дело, съответно заплатени от ищеца.  

 

         Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.240  и чл.82, чл.84 и чл.86 от ЗЗД, Окръжен съд- гр.Стара Загора

 

                                 Р      Е      Ш      И     :

 

ОСЪЖДА ответника Д.И.П., ЕГН **********,***, да заплати на ищеца Г.П.К., ЕГН **********,***, чрез адв.Д.Г. от “Адвокатски дружество Г. *** общо сумата в размер на 38 929,12лв, /тридесет и осем хиляди деветстотин двадесет и девет лева и дванадесет стотинки/, от които сумата в размер на  30 000лв. ( тридесет хиляди лева)   представляваща неплатена главница по Разписка за предаване на парична сума от 05.03.2012 г., както и сумата в размер на 8 929.12лв. (осем хиляди деветстотин двадесет и девет лева и дванадесет стотинки) представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 30 000лв. (тридесет хиляди лева ) дължими по Разписката от 05.03.2012г, за периода от 12.03.2012г. (датата на падежа) до датата на завеждане на иска в съда на 20.02.2015г., като и законната лихва върху сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 20.02.2015 год. до окончателното плащане на всички дължими суми, както и сумата от 759,77 лева /две хиляди седемстотин петдесет и девет лева и 77 ст./, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

 

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2 - седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

 

 

                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :