Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№253                          12.08.2016г.                    град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,     VІ ГРАЖДАНСКИ състав

   

на двадесет и втори юни 2016 година

в публично  заседание, в следния състав: 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. УРУКОВ

                                       

Секретар  П.Г.

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ

Гражданско дело № 35  по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

 

         

Предявен е иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 и сл. от ЗЗД и чл.82- чл.86 от ЗЗД.

 

Постъпила е Искова молба вх. № 48553/23.09.2009г. по евентуален иск на В.Х.Х., ЕГН ********** чрез пълномощника му адв. П.К. против ответника ОБЩИНА казанлък с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 , чл. 51 , чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени на 03.06.2006г. в с.Б. при ПТП, настъпило в следствие на липса на знаци на пътя, указващи кой е пътя с предимство, представляващо неизпълнение на задължение на ответника по закон, а и като собственик на пътя да организира движението и да поддържа организацията на движението съобразно разпоредби на Закона за пътищата и Наредба №1/17.01.2001г.

 

Първоначално искът е бил предявен ведно с главен иск за заплащане на същите суми, но насочен срещу ЗК "Лев Инс" и по исковата молба е било образувано гр.дело под № 8732/2009г. по описа на СГрС. С определение от датата 12.01.2010 год. производството по исковете е разделено, като по гр. дело № 8732/2009. е останал за разглеждане главния иск срещу застрахователя на един от водачите на МПС, а по евентуалния иск е образувано настоящото производство по гр.дело под № 35/2015г.

 

С определение /резолюция/ от датата 18.08.2011 г. (лист 25 от делото) съдът е администрирал евентуалния иск по реда на чл. 131 от ГПК. Съобщение за това разпореждане обаче, е изпратено вместо на надлежния ответник по делото Община К., на ответника по главния иск, който е ответник по друго дело - дело под № 8732/2009г – ЗК “Лев инс”. За първото съдебно заседание отново е бил призован не ответника по настоящото дело, а ответника по дело № 8732/2010год., като това е била причина ход на делото да не се даде на датата 22.02.2012г.

Ответника Община К. е получил само призовка за о.с.з. насрочено за 30.05.2012г. без обаче да му се изпратят книжа за отговор и да му се укажат възможности и последици по чл. 131 и чл. 133 от ГПК.

С определение от 30.05.2012г. съдът на основание на чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК е спрял производството по делото до приключване на гр.дело № 8732/2009г. по описа на СГрС, като с определение от 04.05.2014г. производството по делото е възобновено и насрочено за 18.02.2015г., без да е постановен съдебен акт по чл. 131 от ГПК и без да са изпратени книжа по делото.

С молба вх.№ 6550/21.01.2015г. ответник е посочил че до момента не е получил преписи от книжа по делото с указанията по чл. 131 и сл. от ГПК и това е причината до момента да не изрази становище по делото като е направил и възражение за местна неподсъдност на делото.

 

В конкретния случай СГС е приел че възражението на ответника е депозирано в срок и това е така, защото до момента на ответника не са били връчени преписи от книжа с указанията по чл. 131 и сл. от ГПК.

В тази връзка СГС с Определението си от датата 22.01.2015 год. е ПРЕКРАТИЛ като неподсъдно производството по гр. дело № 699/2010г. по описа на СГрС, 5-ти състав и е ИЗПРАТИЛ делото на ОС- гр.Стара Загора по подсъдност, който съд е извършил и надлежната размяна на книжата по чл.131 от ГПК.

 

Предявеният иск е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора, исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, и не са налице пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК.

 

С исковата си молба ищците искат да бъдат приети като писмени доказателства по делото представените от тях, ведно с исковата молба писмени документи, като към настоящия момент има искания за допускане и на гласни доказателства, а именно да се допуснат до разпит двама свидетели на ищцовата страна, при режим на довеждане от същата, която ще установява механизма на ПТП-то и близките отношения на ищците с пострадалия Атанас Чулков и преживените душевни болки и страдания причинени от ответника. С оглед становището на ответника ще представят и други доказателства.

 

С определението си от датата 19.08.2011 год. СГС при първоначалното разглеждане на делото е приел представените с исковата молба писмени доказателства, като е допуснал и назначил поисканите от ищеца САТЕ и съдебно-медицинската експертиза, които са били надлежно изготвени, които са били изслушани от настоящия съд. Били са допуснати и посочените от ищеца двама свидетели. По искането на основание чл.192 от ГПК СГС е обявил че ще се произнесе в откритото съд. заседание след изслушването становищата на страните.

 

След изпълнение на процедурата по размяна на книжата по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, в рамките на законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, ответникът ОБЩИНА казанлък е подал писмен отговор по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК/2008г./.

 

В същият писмен отговор ответникът ОБЩИНА казанлък счита, че предявения срещу него иск за неимуществените вреди от ищеца се явява недопустим по съображенията, подробно изложени в писмения отговор. Твърди, че собственик на пътя, по който се движил ищеца се явява държавата, а не ОБЩИНА казанлък, както се твърди в исковата молба. Счита, че в тази връзка искът е насочен срещу ненадлежната страна, което обстоятелство обуславяло и процесуалната недопустимост на иска.

 

В тази връзка представя и писменото доказателство – Удостоверението под № 153/17.04.2015 год. и приложената към него схема, от което ставало ясно че улица *** е наименованието на част от републикански път ІІІ – 608.

 

Ищецът по делото В.Х.Х., редовно и своевременно  призован не се явява, вместо него се явява лично адв.Р.Г. от Старозагорската адв.колегия, надлежно преупълномощена от адв. П.К., като заема становището, че искът се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде изцяло уважен по съображения подробно изложени в съдебно заседание по съществото на делото и депозираната по делото подробна писмена защита.

 

Ответника по делото ОБЩИНА К., редовно призовани по делото се явява  процесуалните им представител адв.С.А., като в съдебно заседание взема становище, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, по съображенията изложени от нея в съдебното заседание по съществото на делото. Моли да им бъдат присъдени и направените разноски по делото. Подробни съображения са изложени в депозираната по делото писмена защита и допълнително писмено становище.

 

           След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното :

 

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА :

 

Безспорно по делото се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия Окръжен гр. Стара Загора. Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство. Искът се явява допустим тъй като ищецът твърди, че е претърпял вреди по смисъла на чл.45 сл. от ЗЗД, поради което същият разполага с процесуалното право на иск, тъй като твърди, че съобразно специалните закони, а именно Закона за пътищата /ЗП/ и ЗДвП /Закона за движението по пътищата/ и правилниците за тяхното приложение ответникът Община Казанлък му е причинил тези вреди. Именно в този смисъл е било и Определението на СГС от датата 12.01.2010 год. производството по исковете е разделено, като по гр. дело № 8732/2009. е останал за разглеждане главния иск срещу застрахователя на един от водачите на МПС - “Лев инс” АД – София, а по евентуалния иск е образувано настоящото производство по гр.дело под № 35/2015г. с ответник Община Казанлък.

 

 

        ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

 

В правната теория и съдебната практика трайно и безпротиворечиво се приема, че за да възникне отговорността за ответника по чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че: извършено е вредоносно деяние, в резултат на което са му причинени вреди,   вредоносното   деяние   е   противоправно,   т.е.   нарушава   предписани   от нормативните актове и правила за поведение, причинена е имуществена или неимуществена вреда, която е реално настъпила в претендирания размер, налице е причинна връзка между противоправното деяние и вредата, като вредоносния резултат следва да е в пряка и непосредствена последица от виновното поведение на прекия причинител, наличието на вина у прекия причинител; налице е законова презумпция относно вината във всички случаи на непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

По делото не се спори, че на датата 03.06.2006г. вследствие на ПТП, възникнало на неурегулирания пътен участък на кръстовище в с.Б., на което се пресичат ул. ***, която е част от републиканската пътна мрежа и ***, която с част от общинската пътна мрежа, пострадалият и ищец В.Х. е получил многобройни телесни увреждания: контузия на гърдите и корема, разкъсване на далака с коремен кръвоизлив, довело до оперативното му премахване , контузия на главата с рана на челото.

 

От назначената по делото СМЕ и разпита на вещото лице в с.з. се установи безспорно, че травмата с разкъсване на далака , довела до неговото спешно оперативно отстраняване се квалифицира като трайна загуба на орган и се обозначава като тежка телесна повреда. Травмата водеща до обилен кръвоизлив , временно застрашила живота на доверителя и се квалифицира като средна телесна повреда.

Вследствие на претърпяното ПТП ищецът е търпял многобройни болки и страдания и за цял живот е принуден да живее без далак, чиято функция в човешкия организъм е предимно кръвотворна и има отношение към запазване на стабилно имунно състояние. Вследствие на отстраняването на далака е необходимо доживотно периодично проследяване на кръвните показатели и непрекъснато стимулиране на имунитета поради завишена склонност към инфекции.

Всичко това е променило обичайния начин на живот на пострадалия и го принуждава доживотно да изпитва неудобства вследствие на отстранения му орган. Ответникът Община Казанлък се опита да докаже съпричиняване от страна на ищеца за настъпилите тежки увреждания, поради непоставен колан, но това не беше доказано тъй като липсват подобни данни по делото.

Това което се оспорва от ответника е - кой е следвало да постави пътните знаци на двете улици, по които са се движили участниците в ПТП?

По делото се установи, че ищецът се е движил по главен републикански път ІІІ-608 идвайки от К. посока с.Б.. След като навлязъл в с.Б., той е продължил по пътя си - по улицата с адм.адрес- ул.***, съзнавайки, че се движи по главен път. Изненадващо е бил ударен от лек автомобил , управляван от разпитаната св.К. Г., която излизала от дясно от малък бетонов път, движейки се по *** и завиваща на ляво.

От разпита на св.К. Г. , която е другия участник в процесното ПТП „по този бетонов път не е минавал друг път, по този път, по който аз се движих" визирайки *** , който път е собственост на Общината, „Другият път е асфалтиран "...визирайки ул.***, по която се е движил ищеца ,;...След като няма лента и след като пътя не е обозначен, няма как да обясня къде съм спряла точно, „но се сещам, че лявата страна беше обрасла с храсти"коею и пречи да има видимост... „завивам и по бетоновия път отивам на централния път за азанлък"  се установи, че тя се е движила по *** осъзнавайки, че ще пресича главния път - ул.***, но поради липсата на знаци и друга маркировка по ***, не е предприела спиране и изчакване да премине МПС на доверителя, който се движил по главния път . вследствие на което е излязла на главния път и е настъпил удара.

От назначената по делото автотехническа експертиза се установи, че ако е имало поставен знак В2 „СТОП" на ***, то движещата се по нея водачка е щяла да възприеме другия участник в движението- ищеца Х. , движещ се по главния път, и ПТП щеше за бъде предотвратено. Липсата на знаци и маркировка обаче, са дали увереност на водачката да предприеме завой на ляво и ПТП е било факт.

По делото не се установи безспорно, че стопанин на *** е Община Казанлък, а напротив от събраните по делото доказателства се установява, че собственик на процесния път е държавата, а стопанисването на пътя е предоставено на държавния орган Областо пътно управление – Стара Загора /бивша Агенция пътна инфраструктура-Стара Загора/.

 

С оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че искът на В.Х.Х., с ЕГН ********** е неоснователен и недоказан, като съображенията за това на съда са следните:

 

Искът се явява допустим тъй като ищецът твърди, че е претърпял вреди по смисъла на чл.45 сл. от ЗЗД, поради което същият разполага с процесуалното право на иск, тъй като твърди, че съобразно специалните закони, а именно Закона за пътищата /ЗП/ и Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и правилниците за тяхното приложение ответникът Община Казанлък му е причинил тези вреди.

Искът се явява допустим, но неоснователен, защото посоченото в исковата молба ПТП е станало на ул.***, която представлява част от републиканския път III - 608.

Собственикът на този път е държавата, а не община Казанлък. Грижата за безопасното преминаване на автомобили е на Агенцията пътна инфраструктура /АПИ/, на която държавата е възложила стопанисването на пътя, а не община Казанлък и съответно отговорността за обезщетения от настъпили ПТП на този път носи държавата, съответно АПИ Стара Загора. Поставянето на знаци на процесното кръстовище е отговорност на АПИ Стара Загора, а не на община Казанлък. Междувременно в хода на процеса видно от представеното писмо с вх. № 2720/26.02.2016 год. това държавно учреждение е сменило наименованието си и е преименувано на “Областно пътно управление” гр.Стара Загора вместо първоначалното наименование Агенция “Пътна инфраструктура” гр.Стара Загора.

 

Определянето кой път е републикански се определя в списъка, приет с Решение № 945 на Министерски съвет от 2004 г., обнародвано съответно в ДВ, бр. 109 от 14 декември 2004 г., поради което в съответствие с нормата на чл. 155 от ГПК е общоизвестен факт и не подлежи на доказване. В този списък е включен републикански път III-608 с наименование „о.п. Казанлък-Средногорово-Пъстрово- Чирпан". В експертното заключение по съдебно - техническата експертиза, т. 1 експерта е посочил, че Път III -608, на който е станало процесното ПТП е път от републиканската пътна мрежа. Кръстовището, на което е възникнало процесното ПТП представлява пресичане на Републикански път III 608 ( ул.***) с общински път ***. Участъкът на който е станало процесното ПТП е част от републиканската мрежа. Съгласно чл.4 от Наредба № 1 от 2001 г., за организиране на движението по пътищата: „(1) Стопанинът на пътя възлага проектирането на организацията на движението и отговаря за изпълнението и поддържането й в съответствие с проекта. (2) Стопанинът на пътя по основното му направление отговаря за проектирането на организацията на движението, за изпълнението и поддържането й на кръстовища, в които се пресичат, разделят или събират на едно ниво пътища с различни стопани. В случая основното направление е републиканският път и неговият стопанин АПИ Стара Загора, отговаря за претенции за обезщетения в следствия на станали ПТП на този път, а не община Казанлък.

Съгласно разпоредбата на § 1, т.1 от същата наредба: "Стопанин на пътя" е собственикът или администрацията, която управлява пътя. Съгласно чл.З от ЗП: " Пътищата са републикански и местни". Кои пътища са републикански се определят в списъци, които се утвърждават от Министерски съвет, съгласно, разпоредбата на ал.4 от ЗП. Тези списъци са публичноизвестни.

Разпоредбата на чл. 49, ал.1 от ППЗП гласи: „Поддържането на съществуващи пътни кръстовища и възли в случаите по чл. 45 е задължение на съответния собственик на всяко от направленията". Ал.2: „Поддържането на пътните връзки по ал. 1 е задължение на собственика на основното направление."

Процесният участък от пътя е част от републиканската пътна мрежа и се стопанисва на основание чл. 30, ал.1 вр. с чл. 22. ал.1 от Закона за Пътищата от Агенция "Пътна инфраструктура", чрез Областно пътно управление - Стара Загора. Съгласно чл. 167, ал.1 изр.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние.

Анализът на посочената законодателна уредба обосновава извода, че искът не е насочен срещу надлежна пасивно легитимирана страна. Такава би следвало да бъде Агенция „Пътна инфраструктура", а не Община Казанлък. Съдът счита, че тази предпоставка се установява в процеса за неговото разглеждане по същество, като в случая насочването на исковата претенция срещу ненадлежна страна обуславя процесуалната недопустимост на иска, правната последица от която би следвало да бъде прекратяване на образуваното съдебно производство на основание чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

 

Искът е неоснователен, тъй като собственикът на пътят, на който е станало процесното ПТП не е община Казанлък, а държавата, която е представило стопанисването му на АПИ /сега Областно пътно управление гр.Стара Загора/, която отговаря за безопасността на движението, като стопанин на пътя. Процесното ПТП е станало на републикански път, а не на общински път и след като се пресичат два пътя, единият от които републикански, за безопасността на това кръстовище отговаря собственикът по основното направление, т.е собственикът на републиканският път – държавата, която е предоставила стопанисването на АПИ /сега Областно пътно управление гр.Стара Загора/, а не сочения като ответник Община Казанлък.

 

Искът е неоснователен и на друго основание - не е налице причинна връзка между непоставянето на пътен знак „Стоп" на *** и станалото ПТП.

По делото беше разпитана в качеството на свидетел К.С.Т., която е управлявала лек автомобил „Рено Меган", с рег.№ СТ 1415 СВ. Същата в показанията си пред съда твърди, както и в приложената към делото пр.пр.№ 2026/2006г. по описа на РП Казанлък, че на процесното кръстовище преди да предприеме маневра „завой на ляво" е била спряла на линията на кръстовището, огледала се е и не е видяла да се движи автомобил, който да приближава кръстовището по ул.*** и е предприела маневрата. В този случай, дори и без поставен знак „Стоп", тя е изпълнила неговото указание. От тези обстоятелства може да се направи извод, че не е налице причинна връзка между бездействието евентуално от страна на Общината и настъпилото ПТП, тъй като водачът на „Рено Меган" е изпълнил условието на знака „СТОП" и без да е налице този знак. Дори и да имаше знак „СТОП" в този случай, с оглед показанията на посоченият свидетел - водач в образуваното по случая досъдебно производство, ПТП пак би настъпило. ПТП е настъпило не в следствие на липса на поставен знак, а защото посоченият водач не е видял приближаващото МПС на ищеца.

За да е налице основание за заплащане на обезщетение за причинени вреди, в следствие на бездействието на общината, изразяващо се в непоставяне на знак „стоп", следва да има причинна връзка между извършеното ПТП и бездействието на общината, изразяващо се в не поставяне на знак „Стоп". В настоящият случай такава връзка няма, защото шофьорът, управлявал автомобила движещ се по *** и навлизащ в кръстовището, образувано с пресичането с републиканският път е изпълнил указанието на непоставеният знак „Стоп", като е спрял на линията на кръстовището и тогава е предприел маневра „Завой" на ляво. Дори и да беше поставен знак „Стоп" то фактическото положение би било същото, затова съдът счита, че искът е неоснователен поради липса на причинна връзка между непоставянето на знак „Стоп" и станалото ПТП. По делото се изясни, със свидетелските показания на К.С., че процесното ПТП е настъпило не в следствие на липса на поставен знак „Стоп", а защото тя като водач на МПС-то навлизащо в кръстовището по републиканският път не е видяла приближаващото МПС на ищеца и е налице нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на лице, което не е посочено като ответник в исковата молба. Освен това в ЗДвП са налице и специални правила, които нормативно уреждат и начина за движение по пътя и на нерегулирани пътни кръстовища. Също така съдът следва да отбележи, че главният иск по първоначално образуваното производство е водено срещу засрахователя по застрахователната полица “граждански отговорност”, а именно “Лев инс” АД гр.София. В тази връзка искът се явява неснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.

Претенцията за лихви от датата на извършването на ПТП до 24.09.2009г., датата на депозиране на исковата молба в съда също е неоснователен като акцесорен и следващ съдбата на горепосочеия главен иск. Същият иск за лихви е погасен и по давност, поради което се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. ПТП е настъпило на 03.06.2006г., а исковата претнция е депозирана на 24.09.2009г., т.е след изтичане на тригодишен срок, който е изтекъл на 03.06.2009г.

С оглед изложеното съдът следва да отхвърли същите искове като неоснователни и недоказани, поради липса на причинна връзка между настъпването на ПТП и бездействието на Община Казанлък, изразяващо се в непоставяне на пътен знак „Стоп", тъй като водачът на МПС, причинило ПТП - то е изпълнило условието на знака „Стоп" на процесното кърстовище и без наличието на знака и да отхвърли и претенциите за лихви върху обезщетението като неоснователни, поради отхвърляне на главния иск.

 

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът  следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски  по делото в размер на 4112.42 лева, като общата сума на разноските , направени от ответника възлиза на 4112.42 лева, от които 200 лева възнаграждение за вещото лице от съдебно-техническата експертиза, сумата от 123.42 лева възнаграждение за допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза и 100 лева за съдебно-медицинската експертиза и 159 лева за допълнително възнаграждение към същата, внесени и заплатени от ответника и сумата от 3530 лева, представляваща възнаграждението за  един адвокат  - адв.С.А. от АК – Стара Загора, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /на л.187 от делото/ и платежното нареждане за изплащане на същата сума /на лист 188 от делото/.

 

        Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл. 45 и чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.2 от ЗЗД, Окръжен съд- гр.Стара Загора

 

                                 Р      Е      Ш      И     :

 

ОТХВРЛЯ иска на В.Х.Х., ЕГН ********** от гр. К. с адрес за призоване и съобщения гр.Казанлък, ул. “Пайсий Хилендарски” № 33, офис № 3 и нов съдебен адрес гр.Казанлък, ул.”Славянска” №6, офис №10, чрез адв.П.К. от Софийска адвокатска колегия против ответника ОБЩИНА казанлък представлявана от Кмета Галина Г. Стоянова, с адрес: гр.Казанлък, ул."Розова долина" № 6, БУЛСТАТ 000817778 и със съдебен адрес адв.С.А., АК - Стара Загора, адрес на кантората: гр.Казанлък, ул."Кирил и Методий" № 5, офис № 6 с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 , чл. 51 , чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени на 03.06.2006г. в с.Б. при ПТП, настъпило в следствие на липса на знаци на пътя, указващи кой е пътя с предимство, представляващо неизпълнение на задължение на ответника по закон, а и като собственик на пътя да организира движението и да поддържа организацията на движението съобразно разпоредби на Закона за пътищата и Наредба №1/17.01.2001г., като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА ищеца В.Х.Х., ЕГН ********** от гр. К. с адрес за призоване и съобщения гр.Казанлък, ул. “Пайсий Хилендарски” № 33, офис № 3 и нов съдебен адрес гр.Казанлък, ул.”Славянска” №6, офис №10, чрез адв.П.К. от Софийска адвокатска колегия да заплати на ответника Община Казанлък, представлявана от Кмета Галина Г. Стоянова, с адрес: гр.Казанлък, ул."Розова долина" № 6, БУЛСТАТ 000817778 и със съдебен адрес адв.С.А., АК - Стара Загора, адрес на кантората: гр.Казанлък, ул."Кирил и Методий" № 5, оф.6, пълномощник на Община Казанлък сумата от 4112.42 лева /четири хиляди сто и дванадесет лева и 42 ст./, представляваща направените от ответника разноски по делото.

 

        РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

 

 

 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :