Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 251                                           04.08.2016 г.                     град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД       ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На дванадесети юли                                                                               2016 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар: Нина Караджунова,

Прокурор: Петя Драганова,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 51 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.

 

Ищецът М.М.Й. твърди в ИМ, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение издадено на 06.03.2013г. по Досъдебно производство № ЗМ670/2012 г. по описа на ОДМВР, Стара Загора бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343,ал.1Д "б", пр.2 и б."в" във вр. с чл.342,ал.1 от НК и му била взета мярка за неотклонение "Подписка". След приключване на разследването по същото досъдебно производство му било повдигнато обвинение за това, че на 02.11.2012 год. в землището на село Могила, Област Стара Загора, на километър 11+00 от път П-57, при управление на МПС - Лек автомобил марка "АУДИ", модел "А-4" с рег. № СТ4770АМ и в условията на независимото съпричипителство с Владимир Стоянов Илев, нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.1 и ал.2 , както и ч 11.42,ал. 1,т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Владимир Стоянов Илев и двустепенна средна телесна повреда на Виолета Господинова Бойчева, изразяваща се в счупване на лявата и дясната мишнични кости на двата горни крайника, което счупване както в тяхната съвкупност, така и поотделно причинило трайно затруднение движението на двата горни крайника, за срок по-дълъг от 30 дни - Престъпление по чл.343,ал.1,б."б', предл. 2 и б."в" във връзка с чл. 342,ал.1 от НК. Обвинителния акт, ведно с ДП бил внесен за разглеждане в Окръжен съд, Ст.Загора при което било образувано НОХД № 376 по описа му за 2013 г.. С Присъда №16 от 08.04.2014 г. бил признат за невиновен по повдигнатото ми обвинение. Така постановената оправдателна присъда била протестирана от Окръжна прокуратура Стара Загора и обжалвана от частните обвинители и гр. ищци пред Пловдивския апелативен съд, който с Решение №721/26.11.2014 г. по ВНОХД № 175 по описа му за 2014 г. потвърдил изцяло оправдателната Присъда на Старозагорския окръжен съд. По протест па Апелативна прокуратура Пловдив и жалби на гр. ищци и частни обвинители с Решение №86/16.03.2015 г. постановено по НД №57/2015 г. на ВКС,2-ро н.о., горното решение на въззивния съд било отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. От Апелативния съд било постановено Решение № 97/05.08.2015г., с което решението на въззивния съд отново била потвърдена Присъдата на Старозагорския окръжен съд. Подадена била от частните обвинители и граждански ищци Касационна жалба против последното решение на ПАС, за което било образувано и разгледано Наказателно дело №1415 по описа за 2015 г. на ВКС ,1-во н.о.. Постановено било Решение № 471 от 26.01.2016 г.на ВКС, I н.о., с което било оставено в сила Решението № 97/05.08.2015 г. по ВНОХД №102/201 5год., на Пловдивски апелативен съд, с което била потвърдена Присъда № 16/08.04.2016г. постановена по НОХД №376/2013 г. на Окръжен съд Ст. Загора. В резултат на това обвинение и действията на органите на Прокуратурата, били увредени неимуществени права и правозащитни интереси на ищеца. Сочи, че е претърпял изключителни болки и страдания, изразяващи се в емоционални и психически терзания, лична чест и достойнство, сринати добро име и авторитет, злепоставяне пред обществото, колегите, околни и близки. Ето защо моли съда да постанови решение с което да осъди ответника ПР България да му заплати сумата в размер на 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки  страдания в резултат на воденото срещу него наказателно производство по ДП ЗМ670/2012г. по описа на ОДМВР Стара Загора и НОХД № 376/2013 г. по описа на ОС Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на признаването му за невиновен 26.01.2016 г., до окончателното заплащане на присъденото обезщетение, както и направените по делото разноски.

 

Ответникът ПР България, чрез ОП Стара Загора, счита предявения иск за недоказан по размер. Счита, че наказателното производство е приключило в разумен срок, съобразно установената съдебна практика. Делото било образувано първоначално срещу неизвестен извършител след ПТП, като на ищеца било повдигнато обвинение четири месеца по-късно, след изготвяне на заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, поради което  не са налице доказателства органите на прокуратурата на РБ да са осъществявали действия извън правно регламентираните. По отношение на ищеца е била наложена най-ниската мярка за проц. принуда “Подписка”, която по никакъв начин не е променила в значителна степен обичайния начин на живот на ищеца. Цялото производство било продължило около три години със съдебната фаза, като следвало да се има предвид, че на касационната инстанция делото било постъпило по жалба на частните обвинители и граждански ищци и прокурора не е поддържала жалбата. Касаело се за дело с фактическа сложност, което наложило изготвянето на няколко допълнителни автотехнически експертизи. Независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, в тежест на ищеца било да докаже твърдените вреди, техния размер и връзката с повдигнатото обвинение. В случая не били налице доказателства ищецът да е претърпял тежки емоционални, психологически терзания, накърняване на личната му чест и достойнство, злепоставяне пред обществото и колегите. Такива доказателства не били събрани, а били посочени общи такива. Счита, че не следва да се кредитират с доверие показанията на свидетелката, тъй като същата била в близки отношения с ищеца и е пряко заинтересована. Още повече счита, че данните, които тя посочила за промяна в характера и емоционалното състояние, били свързани не толкова с воденото производство, отколкото със самия инцидент и претърпяната травма от това ПТП. Следвало да се приложи разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ предвид наличните по делото доказателства и самото поведение на ищеца в хода на наказателното производство. Още повече, че същият бил признал първоначално вината си и изразил желание да се приключи производството по реда на съкратено съдебно следствие. Посочената претенция в този размер била прекомерна и не съобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика. Разноските били значително завишени, по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

 

От събраните по делото доказателства, се установява, че Окръжна прокуратура Стара Загора е образувала ДП № ЗМ 670/2012 г. по описа на ОДМВР Стара Загора. С Постановление от 06.03.2013 г. срещу ищеца било повдигнато и предявено обвинение по чл.343,ал.1б "б", пр.2 и б."в" във вр. с чл.342, ал.1 от НК и му била взета мярка за неотклонение "Подписка"

 

Видно от приложеното към настоящето дело НОХД № 376/2013 г. по описа на ОС Стара Загора се установява, че на 18.09.2013 г. ОП Ст. Загора внесла обвинителен акт срещу ищеца в ОС Стара Загора за това, че е извършил престъпление по чл.343,ал.1б "б", пр.2 и б."в" във вр. с чл.342, ал.1 от НК. С Присъда №16 от 08.04.2014г. по горепосоченото дело бил признат за невиновен и бил оправдан.

 

По протест на Окръжна прокуратура Стара Загора и жалба от частните обвинители и гр.ищци пред Пловдивския апелативен съд е образувано  ВНОХД № 175 по описа му за 2014 г., който с Решение №721/26.11.2014 г.  потвърдил изцяло оправдателната Присъда на Старозагорския окръжен съд.

 

С Решение №86/16.03.2015 г. постановено по НД №57/2015 г. на ВКС,2-ро н.о., горното решение на въззивния съд било отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд.

 

По повод на това било образувано ВНОХД № 102/2015 г. на ПАС, който с Решение № 97/05.08.2015 г., потвърдил Присъда №16 /08.04.2014 г., постановена по НОХД №376/2013 г. на Старозагорския окръжен съд.

 

Подадена била от частните обвинители и граждански ищци Касационна жалба против последното решение на ПАС, за което било образувано и разгледано Наказателно дело №1415 по описа за 2015 г. на ВКС ,1-во н.о..

 

 С Решение № 471 от 26.01.2016 г.на ВКС, I н.о., е оставено в сила Решението № 97/05.08.2015 г. постановено по ВНОХД №102/2015год, на Пловдивски апелативен съд, с което била потвърдена Присъда № 16/08.04.2016 г. постановена по НОХД №376/2013 г. на Окръжен съд Ст. Загора.

 

От показанията на разпитаната свидетелка В.В.Г., се установява, че била с ищеца преди, по време и след всички дела. Същите започнали 2013 г. и приключили 2016 г.. През това време не можел да спи, постоянно се притеснявал, не искал да излиза. Притеснявал се да не говорят хората някакви работи за него. Той работел в “Мини Марица изток”, а преди това пак там. През тези години и учел, сега завършил. Много пъти се налагало да отменя изпити, за да се яви на някакво дело. Баща му бил починал като са били малки, отгледан бил само от майка си. Бил притеснен през цялото време, тревожен, изнервен, избухвал бързо. Преди това никога не е бил такъв. Към момента на ПТП били заедно. Били уплашени и притеснени при ПТП. Твърди, че веднъж били на кафе и на съседната маса имало момчета, говорили за него неприятни работи. Говорили, че участвал в гонки, които не било верно. Преди няколко дни завършил висше образование.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от 3ОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Съгласно разпределената от съда в доклада си поделото доказателствена тежест ищецът следва да докаже засягането на съответното благо: на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална реализация и др., както и причинната връзка между незаконните действия на правозащитните органи и настъпилите увреждания.

 

В случая не е спорно, че с присъда № 16/08.04.2014 г. по НОХД № 376/2013 г. по описа на ОС Стара Загора ищецът бил признат за невиновен и бил оправдан. В обвързващата съдилищата съдебна практика ВКС приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.

 

При разглеждания случай е безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда. Без съмнение той е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. Извън тези вреди ищецът сочи, че претърпял изключителни болки и страдания, изразяващи се в емоционални и психологически терзания, лична чест и достойнство, сринати добро име и авторитет, злепоставяне пред обществото, колегите, околни и близки.

 

Свидетелските показания установяват, че ищецът е изпитал притеснение и тревога. Не се установява обвинението да е уронило репутацията му в обществото. По делото не са събрани доказателства относно това с какво име се е ползвал ищецът в обществото и оттам изцяло недоказани са останали твърденията в исковата молба, че незаконно поддържаните обвинения уронили репутацията и името му пред колеги и околни и близки. Липсват каквито и да било данни за промяна на общественото мнение относно личността на ищеца.

 

В конкретния случай съдът намира, че претърпените емоционални и психологически терзания от ищеца, не са в размер, надхвърлящ обичайното. Отражението му в отношенията с близките е имало временен характер. Няма доказателства за твърдяното в исковата молба за преживени изключителни болки и страдания от случилото се. В тази връзка и с оглед на свидетелските показания, съдът намира, че  емоционалните и психически терзания на ищеца са свързани не толкова с воденото срещу него наказателно производство, а със станалия инцидент и претърпяното ПТП.

 

Възражението на ответника по чл.5,  ал.2 ЗОДОВ, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредите, съдът намира, че не следва да разглежда, тъй като е приклудирано. Същото е направено в хода на устните състезания, а не в отговора на ИМ.

 

Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални страдания и пр. фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице. При определяне на обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен.  

 

В случая наказателното преследване е продължило и приключило окончателно с влязла в сила оправдателна присъда в рамките на три години – напълно разумен срок. На ищеца по настоящето дело е взета най леката мярка за неотклонение – “Подписка”. Предвид на това и тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, възрастта и социалното положение на ищеца и данните за личността му, както и на обстоятелството, че негативното влияние на наказателното преследване върху общото психологично състояние на ищеца е в рамките на нормалното, с временен характер, съдът намира, че вредите, които той нормално е претърпял, могат да бъдат обезщетени със сумата от 6 000 лева. Тази сума се дължи, заедно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда на съда – 26.01.2016 г. В останалата част - до размера на сумата от 35 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

            По отношение на разноските: Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за  неоснователно, тъй като е съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При този изход на делото ищецът е направил разноски, както следва: държавна такса 10 лв. и 1600 лв. адвокатско възнаграждение, като съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ с частичното уважаване на иска му, ответникът следва да бъде осъден да му заплати изцяло разноските за внесена за производството ДТ от 10 лв., а адвокатския хонорар следва да бъде присъден съразмерно на уважената част от иска, в случая - 272 лв. или разноски в общ разноски в размер на 282 лв..

           

Мотивиран от горното, съдът 

 

                         Р  Е  Ш   И:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ, да заплати на М.М.Й., ЕГН ********** ***, на основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ,  обезщетение в размер на 6 000 лв. /шест хиляди лева/ за причинени му неимуществени вреди – преживени душевни болки и морални страдания от незаконно повдигнато обвинение, по което е образувано ДП № ЗМ670/2012 г. по описа на ОДМВР Стара Загора и НОХД № 376/2013 г. по описа на ОС Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.01.2016 г., както и направените по делото разноски в размер на 282 лв./двеста осемдесет и два лева/, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 35 000 лв., като неоснователен и недоказан.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :………………………..