Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 256/22.08.2016 г.       Година 2016                Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На седми юни                                                                         Година 2016

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                  

                                                 Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1166 по описа за 2016 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по постъпила въззивна жалба от въззивника И.К.Ш. чрез пълномощника си адв. П.Х.К. ***, с която в законния срок обжалват постановеното първоинстанционно решение на РС-Стара Загора, постановено по гр.дело № 5035/2015г., с което решение е признато за установено по отношение на въззивника И.Ш. съществуването на вземането на главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за финансиране № 8126410023/22.04.2006г. и законна лихва от изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 3823/2015г., по описа на РС-Стара Загора, като считат същото за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

 

          При липсата на доказателства за валидно направено волеизявление от страна на кредитора или последващите цесионери, обявено на длъжника преди започване на заповедното производство че счита кредита за предсрочно изискуем, не би могло да се приеме, че кредиторът надлежно е упражнил правото си да иска принудително изпълнени на не погасено си вземане. Позоваването на предсрочна изискуемост в депозираното в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за цялото не погасено вземане не би могло да означава, че е надлежно съобщено на длъжника, нито че е налице покана за плащане. До произнасяне от страна на съда по искането издаване на заповед за изпълнение производството е едностранно и препис от заявлението не се връчва на длъжника. Считат, че след като не се е съобразил съда с изложеното и след приемане че в конкретния случай не е необходимо да бъде обявявана предсрочната изискуемост, а същата е настъпила по силата на общите условия към договора за потребителски кредит, първоинстнационния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. След като кредитора се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, същия е продължил да начислява договорна лихва във вноските, което е видно от заключението на назначената пред районния съд съдебно-икономическа експертиза и приложената към нея таблица, от които е видно, че към дата 11.01.2016г. остатъка по кредита е представен с падежи, а не с глобални суми както следва да бъде при настъпила предсрочна изискуемост.

 

Молят да бъде отменено изцяло решението на Старозагорския районен съд и да се отхвърли предявения от страна на въззиваемия “ТиБиАй Банк” ЕАД – гр. София иск, като неоснователен.

 

Претендират за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски пред двете съдебни инстанции. 

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

               В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от “ТиБиАй Банк” ЕАД – гр. София, представлявано от Нора Иванова Петкова и И. Стефанов Иванов, в качеството им на изпълнителни директори на дружеството, чрез техния пълномощник юриск. Т.К., с правно основание чл. 263, ал. 1 от ГПК. Твърдят, че с първоинстанционното решение от 29.02.2016г. е признато за установено, че въззивника И.К.Ш. дължи на “ТиБиАй Банк” ЕАД – гр. София сума в размер на 1 916.92 лева – главница, като били отхвърлени част от исковете до пълния им размер, с оглед заключението на съдебно-икономическата експертиза и частичните плащания от въззивника Ш., извършени след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Считат, че подадената въззивна жалба е допустима, но неоснователна.

 

          Молят въззивният съд предвид изложеното в писмения отговор, да бъде постановено решение, с което да се остави без уважение подадената въззивна жалба от И.К.Ш. чрез неговия пълномощник, като се потвърди постановеното първоинстанционно решение от 29.02.2016г. по гр. Дело № 5035/2015г., по описа на РС-Стара Загора.  Алтернативно молят, в случай че въззивният съд отмени решението на РС – да отхвърли като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, като бъде постановено решение, с което да се уважи предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск от “ТиБиАй Банк” ЕАД – гр. София, срещу И.К.Ш., в качеството му на кредитополучател по договор за  потребителски кредит и анекси  по договор , да заплати сумата от 1 916.92 лева, представляваща главница съобразно приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза.

 

          Не прави искане за събиране на новите доказателства.  

 

Претендират за присъждане на направените разноски по делото.

 

          Въззивникът И.К.Ш., редовно и своевременно призован, не се явява, явява се лично процесуалният му представител адв. П.К. ***, който моли съда да отмени решението на районния съд като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и с оглед на направеното искане от тях да отхвърли изцяло предявения иск, по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и съдебното заседание по съществото на делото. Представят и подробна писмена защита по делото. Претендират и за присъждане на направените по делото разноски.

 

Въззиваемият “Ти би ай банк” ЕАД гр.София, редовно и своевременно призовани, изпращат представител в съдебно заседание, а именно юрисконсулт Виктор Стоев, който изцяло поддържа подадения  писмен отговор, в който молят жалбата да се остави без уважение и молят решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в същия депозиран по делото писмен отговор, както и в съдебното заседание по съществото на делото. Също са представили и писмена защита, с която молят да се остави без уважение въззивната жалба и да са потвърди Решението на първоинстанционния съд.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 и сл. от ГПК, за установяването на вземане по Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

От приложеното и към настоящото дело ч. гр. д. под № 3823/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 2350/31.07.2015 г. за сумата от 2965.15 лв. – за главница, представляваща неизпълнено задължение по договора за потребителски кредит № 8126410023/22.04.2006г., с 96.00 лв. такси от 01.03.2014г. до 30.06.2015г., с  867.12 лв. договорна лихва от 01.03.2014г. до 30.06.2015г. и законната лихва от 30.07.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата 446.06 лв.  разноски по делото. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника-въззивник и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК е подадена настоящата искова молба от въззиваемия.

Въззиваемото дружество претендира вземането си по договора за финансиране под № 8126410023/22.04.2006г., сключен при общи условия, по силата на който на въззивника са предоставени средствата за финансиране в български левове посредством издаването и предоставянето на карта „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ". Първоначално предоставеното финансиране на въззивника е в размер на 1000 лв. На датата 03.04.2007 г. е сключен и анекс към договора, с който лимитът по кредитната карта е увеличен съответно на 2000 лв.

 

На датата 21.02.2008 г. е сключен и втори анекс към договора, с който лимитът по кредитната карта е увеличен на 3000 лв. Съгласно чл. 4.4 от Общите условия за издаване и предоставяне право на ползване на карта „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" картодържателят е длъжен да погасява задълженията си чрез преводи и/или внасяне на дължимите от него суми по картовата му сметка. Същият може да избере дали да внесе препоръчителната месечна вноска в индивидуалния договор до 30-то число на месеца или в срок до 15-то число на следващия месец да внесе задължителната месечна вноска, посочена в месечното извлечение. Задължителна месечна вноска се формира  от дължимите лихви и такси за съответния месец. Според чл. 3, ал. 3 от ОУ към договора за потребителски кредит при забава потребителят дължи на кредитора обезщетение за забавата в размер на законната лихва върху цялата просрочена сума до окончателното й погасяване. В чл. 4, ал. 3 от ОУ на договора за потребителски кредит е предвидено, че ако потребителят просрочи изплащането на три поредни месечни вноски съгласно договора, цялото непогасено задължение на потребителя към кредитора става незабавно и предсрочно изискуемо, считано от датата, на която потребителят е следвало да плати последната от трите просрочени месечни вноски. 

Въззиваемият твърди, че е частен правоприемник на „Ти Би Ай Кредит" ЕАД, гр.София по силата на Договора за продажба на вземане /цесия/ от 05.09.2012г. Посоченият договор е представен по делото, като от приложение № 1 към договора е видно, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Представени са и доказателства за уведомяването на въззивника за прехвърлянето, като тези документи са получени от въззивника и с преписа от исковата молба, поради което съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за цесията /в този смисъл е  Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК по чл.290 ГПК/.  С оглед на това съобразно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника. 

От заключението на назначената, изслушана и съответно приета като доказателство по делото от първостепенния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че усвоената и непогасена главница по процесния договор към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 30.07.2015 год. е в размера на 2965,15 лв. Поради извършени след подаване на заявлението частични плащания към датата на изготвяне на експертното  заключение  непогасената главница е в размер на 1916,92 лв.

Дължимата такса за обслужване на кредита за периода от 01.03.2014 г. до 30.06.2015 г. към датата на подаване на заявлението е в размер на 96 лв., като към датата на изготвяне на заключението не е установена дължима такса за обслужване на кредита. Дължимата договорна лихва по процесния договор за периода от 01.03.2014 г. до 30.06.2015 г. към датата на подаване на заявлението е в размер на 855,77 лв., като към датата на изготвяне на заключението не е установена дължима договорна лихва. Според вещото лице ответникът е допуснал непогасяване на три поредни задължителни месечни вноски към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 61,61 лв. с падеж 15.05.2015 г., 64,44 лв. – с падеж 15.06.2015 г. и 63,49 лв. – с падеж 15.07.2015 г. Първоинстанционният съд правилно е оценил заключението като обосновано, безпристрастно и непротиворечащо на останалия доказателствен материал по делото, поради което го възприел изцяло, като настоящият въззивен съд също кредитира с доверие това заключение на експерта икономист.

 

 

          В конкретния случай, въззивния съд намира, че основното оплакване във въззивната жалба на жалбопдателя касае приложението на т.18 от Тълк. Решение под № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., на ОСГТК. Съгласно същата т.18 от посоченото Тълкователно Решение на ВКС на РБ 18. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.”.

 

Жалбоподателят Ш., чрез пълномощника си адв. П.К. , са поискали съдът да извърши правилна преценка и тълкуване на същата постановка в горецитираното ТР на ВКС на РБ, което от своя страна се явява задължително за всички съдилища в страната съобразно императивната разпоредба на чл.130 от ЗСВ.

Въззивната съдебна инстанция счита, че правилно   в  решението   на   първоинстанционния   съд   е   прието,   че  предсрочната изискуемост на вземането по процесния договор под № 8126410023/22,04,2006 г. е настъпила и са били налице условията на чл.4, ал.3 от Общите условия на договора, която клауза предвижда, че  предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без да е необходимо кредиторът да изпраща на  потребителя  уведомления,  покани,  предизвестия или други уведомявания за това.  Неоснователни  са доводите  на     въззивника,  както  и  правилно  в  решението на  първостепенния  съд  е  прието, че  не е необходимо  нарочно обявяване  на  предсрочната  изискуемост съобразно т.  18 от ТР    № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., на ОСГТК, тъй като в случая не става въпрос за договор за банков кредит, вземането по който се претендира по реда на чл. 418, във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Първоначалния кредитор „Ти Би Ай Кредит" ЕАД, не е  банкова финансова институция и вземането се претендира по реда на чл. 410 от ГПК.

 

           Освен това в разпоредбата на т.18 от ТР под № 4/18.06.2016 год. ясно и точно е записано че тя касае само договорите за банков кредит, какъвто не е процесния.

 Цедентът - „Ти Би Ай Кредит" ЕАД, не е от категорията на лицата, които могат да издават посочените    в    чл.    417,    т. 2    от    ГПК, документи.    С    оглед    изложеното,    правилно  първоинстанционния съд е приел  в  мотивите  на обжалваното от въззивника решение,  че  в настоящия  случай  не  е  необходимо спазването на процедурните  изисквания за обявяване  на предсрочната изискуемост, визирани в посоченото тълкувателно решение.

 

 

     В конкретният случай съдът намира, че при приложението на т.18 от същото Решение съдът се ръководи от вида на институцията, която е отпуснала кредита на въззивника. В случая когато процесния договор за кредит е бил сключен между страните, въззиваемата дружество не е било вписано като банкова институция в Търговския регистър, поради което и кредита отпуснат на жалбоподателя няма характера на банков такъв.

 

В конкретния случай първостепенният съд подробно, обосновано и мотивирано е разгледал всички законови предпоставки в мотивите към обжалваното Решение и е стигнал до правилните и законосъобразни изводи, че вземането на въззиваемия по специалния положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи от длъжника-въззивник.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК въззивникът И.К.Ш. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество направените от него разноски по делото пред въззивната инстанция общо в размер в размер на 504.97 лева, представляващи възнаграждение за един юрисконсулт, съобразно представения с писмения отговор пред въззивната инстанция списък на разноските по чл.80 от ГПК /съобразно т.4 от същия-на л. 20 от наст. дело/. По останалите точки от списъка а именно т.1, 2, 3 и 5 тези разноски са били присъдени вече с Решението на първостепенния съд съответно по гр. дело под № 5035/2015 год. по описа на РС-Стара Загора.

 

На основание чл.280, ал.2 от ГПК тъй като цената на иска е под 5000 лева, а именно 3916.92 лева за процесната ИМ, поради което настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ.

 

Водим от горното, съдът

 

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 220/29.02.2016г. по гр.дело № 5035/2015г., по описа на Старозагорския районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА И.К.Ш. с ЕГН ********** с адрес ***, п.к. 6000, ул. “********************” № ******, да заплати на “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Димитър Хаджикоцев” № 52-54, вписано в търговския регистър към Агенцията по вписванията при МП с ЕИК 131134023 представлявано от изпълнителните директори Нора Иванова Петкова и И. Стефанов Иванов сумата от 504.97 лева /петстотин и четири лева и 97 ст./, представляващи направените от дружеството разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                2.