Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 258 …………………31.08.2016 година……………..Град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………Втори граждански състав

На……………тридесет и първи август……..……………………..Година 2016              

В закрито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА БОНЧЕВА   

 

                                                                             СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                                      

                         

Секретар……………………………………………………………………………

Прокурор…………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ      

въззивно гражданско дело номер 1312…по описа за……………2016 година.

 

         Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 вр. чл. 278 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 17285/23.06.2016 г. на "Акцепт Естейт" ООД против разпределението на суми във връзка с проведена публична продан на два недвижими имота на ипотекарния длъжник по изп.д. № 20157650401741 по описа на ЧСИ Гергана Илчева, по цена на придобиването им в размер общо на 541 944,85 лв. с ДДС, извършено с протокол за разпределение на суми от 27.05.2016 г., предявен на ипотекарния длъжник на 20.06.2016 г.

Жалбоподателят твърди, че изпълнителното дело е образувано срещу трима длъжници – „Агро Нас“ ЕООД, „Енерджи сън“ ЕООД и „Еко тур Сливен“ ЕООД с взискател ТБ „ИНВЕСТБАНК“ АД по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 3278/2015 г. на РС-Сливен. Излага доводи, че е била учредена ипотека върху негови недвижими имоти за обезпечаване на кредита на друго лице различно от длъжниците  – „Оранжерии Сливен“ ЕООД и поради това било недопустимо изпълнителното дело да е срещу други лица. В договора за ипотека като кредитополучател било посочено „Оранжерии Сливен“ ЕООД, а длъжниците по изпълнителното дело били други лица. Признава, че са се подписвали договори за заместване в дълг, но те не засягали дружеството ипотекарен длъжник по кредита отпуснат на „Оранжерии Сливен“ ЕООД, тъй като обезпечението върху имотите било дадено на друго основание. Сочи, че е предявил отрицателен установителен иск за установяване, че ипотеката е погасена на основание чл. 102, ал. 2 ЗЗД и за заличаване на вписаната ипотека с ответник взискателя по изпълнителното дело и било образувано т.д. № 148/2016 г. по описа на ОС-Стара Загора. Твърди, че изпълнителният титул е издаден на основание чл. 417, т. 2 ГПК, а не въз основа на ипотечния акт и поради това следвало да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 429, ал. 3 ГПК, да се счете длъжник в изпълнението. От протокола за разпределение не ставало ясно по какъв начин и с какви суми се покривали главниците по изпълнителните дела и какъв бил остатъка на неплатената главница. Неправилно било разпределението и съгласно чл. 136, ал. 1 ЗЗД. По изложените съображения моли съдът да отмени разпределението на сумите по протокол за разпределение от 27.05.2016 г. Жалбоподателят е направил две особени искане за спиране на изпълнението по изпълнителното дело до приключване на т.д. № 148/2016 г. по описа на ОС-Стара Загора с влязло в сила съдебно решение.

Постъпило е възражение от взискателя ТБ "ИНВЕСТБАНК" АД, който моли да бъде оставена без уважение жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения във възражението, свързани с наличието на дадено съгласие от ипотекарния длъжник по договор за заместване в дълг от 28.12.2012 г. и анекс от същата дата, недвижимите имоти да останат да обезпечават дълга на новите главни длъжници. Поради това субективните предели на изпълнителния лист обхващали и жалбоподателя и разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК била приложима в случая. Счита разпределението за правилно извършено.

Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК са приложени мотиви от ЧСИ Гергана Илчева, в което се взема становище за недопустимост, респ. неоснователност на жалбата.

Приложено е изпълнително дело № 1741/2015 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева в заверено фотокопие.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, възраженията на ипотекарния длъжник и провери законосъобразността на обжалваното разпределение, намери за установено следното:

 

Изпълнително дело № 20157650401741 е образувано по молба с вх. № 19892/30.09.2015 г. на взискателя ТБ "ИНВЕСТБАНК" АД срещу длъжниците  „Агро Нас“ ЕООД, „Енерджи сън“ ЕООД и „Еко тур Сливен“ ЕООД. Към молбата са приложени заповед № 2106/11.09.2015 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 11.09.2015 г., издадени по ч. гр. дело № 3278/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Сливен.

Банката е обезпечен кредитор, като в нейна полза е учредена договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 35, том 3, рег. № 2642 по н.д. 159/2010 г. за дълг на „Оранжерии Сливен“ ЕООД. С договор за заместване в дълг от 28.12.2012 г. и анекс от същата дата дружеството жалбоподател е дало съгласие учредената с посочения нотариален акт ипотека да обезпечава дълга на новите длъжници на банката взискател, заместили или встъпили в дълга на „Оранжерии Сливен“ ЕООД - „Агро Нас“ ЕООД, „Енерджи сън“ ЕООД и „Еко тур Сливен“ ЕООД. Договорът за заместване в дълг е сключен с нотариална заверка на подписите и е извършено отбелязване към ипотеката съгласно чл. 171 ЗЗД.

Към изпълнителното дело № 20157650401741 е присъединено изпълнително дело № 20158370400665, образувано по молба на взискателя  ТБ "ИНВЕСТБАНК" АД срещу длъжниците „Агро Нас“ ЕООД, „Енерджи сън“ ЕООД и „Еко тур Сливен“ ЕООД. Към молбата са приложени заповед № 2100/11.09.2015 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 11.09.2015 г., издадени по ч. гр. дело № 3277/2015 г. по описа на Районен съд - Сливен.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал от съдебния изпълнител да насочи принудително изпълнение по отношение на ипотекираните в полза на банката имоти чрез налагане на възбрана, извършване на опис и публичната им продан. На 14.10.2015 г. били наложени възбрани върху двата ипотекирани недвижими имота, а опис бил извършен на 16.11.2015 г., за които ипотекарния длъжник бил предварително уведомен на 14.10.2015 г. /л.107 от изп. дело/.

По изпълнително дело № 20157650401741 на длъжниците „Агро Нас“ ЕООД, „Енерджи сън“ ЕООД и „Еко тур Сливен“ ЕООД са връчени покани за доброволно изпълнение съответно на 04.11.2015 г., а на длъжника „Еко тур Сливен“ ЕООД на 16.11.2015 г. На 16.11.2015 г. по изпълнителното дело е извършен опис на ипотекираните недвижими имоти и възбранени по делото недвижими имоти.

По изпълнителното дело е постъпило удостоверение вх. № 13348, 13349 и 13350 от 18.05.2016 г. от НАП /л.272-284/, от което се установяват публичните задължения на длъжниците към държавата.

Постъпило е по изпълнителното дело и писмо от Община Стара Загора вх. № 13614 от 20.05.2016 г. /л.285/, видно от което са налични задължения на длъжника към общината за неплатени данъци и такса битови отпадъци върху обявените за продан недвижими имоти.

До настоящия момент по изп. дело № 201576504001741 са проведени публични продажби на ипотекираните в полза на взискателя недвижими имоти находящи се в гр. Стара Загора в периода 18.01.2016г.-18.02.2016 г., за която длъжниците са уведомени на 11.12.2015 г., а жалбоподателят /ипотекарен длъжник/ на 04.01.2016 г. и в периода 12.04.2016 г.-12.05.2016 г., за която длъжниците са уведомени на 24.03.2016 г., 14.03.2016 г. и 21.03.2016 г. /л.238-242/, а жалбоподателят на 11.04.2016 г. /л.247/. На последната проведена публична продан с протокол от 13.05.2016 г. за обявяване на наддавателни предложения и купувач /л.256-257/, за купувач на имота е обявен взискателя  ТБ "ИНВЕСТБАНК" АД, за сума в размер на 541 944,85 лв. с вкл. ДДС. Съгласно изискванията на чл. 495 ГПК е изготвено разпределение за сумата, която следва да внесе взискателя, за което е съставен протокол за разпределение от 27.05.2016 г. /л.314-316/. С протокол за предявяване на разпределението от 20.06.2016 г., същото е предявено на длъжниците „Агро Нас“ ЕООД, „Енерджи сън“ ЕООД и „Еко тур Сливен“ ЕООД, на ипотекарния длъжник "Акцепт Естейт" ООД, на взискателя ТБ "ИНВЕСТБАНК" АД, на „Обединена българска банка“, на НАП и Община Стара Загора.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

В подадената жалба е посочено, че тя е насочена срещу извършеното разпределение на суми, предявено на 20.06.2016 г.

1/ В частта си – т. 1 и т. 2 от жалбата, относно въведените възражения, с които жалбоподателят отрича отговорността си с ипотекираните недвижими имоти и качеството си на ипотекарен длъжник в изпълнителното производство за вземането на банката жалбата е недопустима поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал.1 от ГПК жалбата, против действията на съдебния изпълнител, се подава чрез него до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. В новия ГПК е въведен изричен списък на действията и отказите на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани. Т.е. вместо генералната възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, както предвиждаше стария ГПК, е въведен т.н. "ексклузивен" подход, установен в разпоредбите на чл. 435, чл. 463 и чл. 503 ГПК, където са визирани конкретните действия и откази на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване, както и лицата, разполагащи с право на жалба за всяко от тях.

Само по себе си разпределението не представлява изпълнително действие. Чрез него не се осъществява принуда, нито се превръща актив в паричен еквивалент. То е онзи необходим междинен акт, чрез който набраните средства от осъществено действие се насочват към взискателите като плащане, което да замести в цялост предписаното в изпълнителния лист поведение на длъжника. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по едно и същото изпълнение и недостатъчност на сумата постъпила по изпълнението за цялостно удовлетворяване на всички взискатели. Разпределението се извършва като се подреждат по реда на привилегиите, определени по реда на чл. 136 ЗЗД, участващите в разпределението притезания и се поставят на последно място притезанията на хирографарните кредитори.

Тази специфична функция на акта налага и режим на проверка за законосъобразност, различен от предвидения за типичните изпълнителни действия като форми на принуда. Правилата на чл. 435 и сл. ГПК са изключени от специалната норма на чл. 463 ГПК. Специалният ред за обжалване се прилага само при съставено и обявено разпределение, а отказът да се извърши такова се атакува по общия ред на чл. 435, ал.1 ГПК. „Жалбата против разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии. Предмет на изпълнителното производство не може да бъде установяване или отричане на вземанията на взискателя, а единствено принудителното им удовлетворяване, поради което съдебният изпълнител няма правомощие да извършва такава преценка, а е длъжен да се съобрази с предоставения му изпълнителен лист и събере принудително вземанията по него – решение № 1102 от 31.05.2016 г. на САС по в.ч.гр.д. № 1554/2016 г. Други оплаквания по допуснати нарушения в принудителното изпълнение /напр. при провеждане на способа, чрез който са постъпили сумите/ остават извън предмета на този специфичен контрол. Преждевременно е и позоваването на пороци по публичната продан, тъй като към този момент все още липсва финалният обжалваем акт - постановление за възлагане. „Дори съдът не може да се произнася инцидентно по отношение на допуснати от съдебния изпълнител нарушения относно предприемане на действия по насочване на принудителното изпълнение по отношение на ненадлежен длъжник“ - решение № 953 от 26.04.2013 г. на САС по в.ч.гр.д. № 1664/2013 г. Настоящият съдебен състав възприема тази практика, защото съдебният контрол върху преценката на органа по изпълнението не може да надхвърля правомощията на самия съдебен изпълнител. Затова предметът на обжалване по реда на чл. 463 ГПК се концентрира върху съпоставката между легитимацията на всеки един от присъединените кредитори и съобразените въз основа на тях привилегии и противопоставимост.

В жалбата – т. 1 и т. 2 са въведени оплаквания, които не касаят предмета на специфичния контрол по чл. 463 ГПК, а са изложени възражения относно материални права – липса на отговорност на ипотекарния длъжник за задълженията на главните длъжници обосновани с твърдения, че недвижимите имоти негова собственост не обезпечават техен дълг към взискателя, а този на друго лице. Сочи се, че като ипотекарен длъжник не е давал съгласие учреденото от него обезпечение да остане в сила и за дълга на новите длъжници. Тези въпроси обаче, не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 463 ГПК, тъй като не могат да се преценяват възражения срещу материални права. Процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение е несъвместима с разрешаване на спор за дълга или за валидност на обезпечението, без значение дали подобни възражения са въведени от главен или ипотекарен длъжник. Това е така, защото, ипотекарният длъжник е правен субект, предоставил свое имущество за обезпечение на вземането на банката чрез сключване на договор за ипотека и е страна по договор за заместване в дълг-като е дал изрично съгласие недвижимите имоти да останат в обезпечение на дълга на новите длъжници. Това лице не е длъжник на банката, нито пък е налице солидарна отговорност между него и кредитополучателите. По силата на чл. 429, ал. 3 ГПК третите лица дали своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга, придобиват качеството страни – длъжници в изпълнителното производство, когато изпълнението бъде насочено върху тази вещ, т.е. разширяват се субективните предели на изпълнителния лист. Обвързаността на ипотекарния гарант не произтича от изпълнителното основание, нито от изпълнителния лист за обезпечения дълг, а от наличието на ипотечно право, възникващо относително самостоятелно, макар и обусловено от обезпеченото задължение. Страни в материалното правоотношение по ипотеката са само кредиторът и гарантът, а обезпеченият дълг е елемент от друго материално правоотношение – това между кредитора и длъжника. Това разрешение на процесуалния закон е съответно на материалноправното положение на страните, защото съгласно чл. 133 ЗЗД кредиторът може да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника, но в случаите когато за вземането е учредена ипотека, това общо обезпечение се разширява и до цената на ипотекирания имот, вкл. и когато е собственост на други лица – чл. 173, ал. 1 ЗЗД. Поради това ипотекарните длъжници имат аналогично на длъжника по вземането процесуално качество на страна /длъжник/ в конкретното изпълнение срещу това обезпечение. Този извод не е в противоречие с по-горе изложените изводи за това, че ипотекарните длъжници не са длъжници по главното вземане, а отговарят единствено до стойността на ипотекирания имот. Именно, за да бъде реализирана тази отговорност е наложително при изпълнение върху вещното обезпечение те да разполагат със същите процесуални права и задължения в изпълнителното производство, каквито има и длъжника по обезпеченото вземане. Следователно в производството по реда на чл. 463 ГПК ипотекарният длъжник не може да въвежда възражения в повече или извън тези, които би могъл да въвежда главния длъжник. Сочената от жалбоподателя съдебна практика касае други факти и е неотносима към настоящия спор – в първия случай изпълнителният лист е бил издаден въз основа на запис на заповед без връзка с ипотечния акт и не е било възможно да се установи изпълнителното основание, а във втория договора учредяващ обезпечение – залог върху вземания не е бил представен по делото-не е било доказано наличието на изпълнителното основание. По настоящето дело в договора за заместване в дълг се съдържа изрична уговорка, че обезпечението остава в полза на кредитора, сключен е с нотариална заверка на подписите и е извършено отбелязване към ипотечния акт съгласно чл. 171 ЗЗД.

С оглед на всичко дотук изложено съдът приема, че по същество т. 1 и т. 2 от жалбата представлява жалба насочена против действия на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 ГПК – насочване на изпълнение върху недвижими имоти собственост на ипотекарния длъжник и в този си вид е недопустима. С тези доводи жалбоподателат отрича отговорността си за дълга, основана на договора за ипотека и договора за заместване в дълг. Тези въпроси могат да бъдат проверявани единствено чрез иск. При обжалване на действията на съдебния изпълнител, какъвто е и настоящия случай, на контрол подлежи само процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение, а такава е налице щом по делото е представен от взискателя изпълнителен лист, в който оспорената сума фигурира и отговорността на жалбоподателя е ангажирана с приложения по изпълнителното дело договор за ипотека и договор за заместване в дълг. Т.е. несъвместимо с производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, в което се упражнява потестативното право да бъде отменено отделно действие или отказ на съдебния изпълнител, е искането за произнасяне на съда по въпроса дали соченият за ипотекарен длъжник действително е такъв – възражения във връзка с приложението на чл. 102, ал. 2 ЗЗД. Това представлява оспорване на вземането и следва да намери отговор в хода на общия исков процес, каквато защита на длъжника законодателят е предоставил с разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Жалбоподателят в обсъжданата част на жалбата не се позовава на погрешна преценка на съдебния изпълнител по отношение на кръга на взискателите, размера на вземанията и съответстващите им привилегии, и поради това жалбата не може да се приеме за допустима в тази своя част, следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да се прекрати.

Само за пълнота и без да се променят правните изводи на съда, изложени дотук, за недопустимост на жалбата в частта й - т. 1 и т .2, следва да се отбележи, че дори възраженията изложени в т. 1 и т. 2 на жалбата да бяха допустими в производство по реда на чл. 463 ГПК, те са неоснователни. Настоящата инстанция счита, че и след сключването на договора за заместване в дълг от 28.12.2012 г. и анекса към него, „Акцепт Естейт“ ООД е имало качеството длъжник в изпълнението, макар изпълнителният лист, въз основа на който е образувано то, да е издаден за същия дълг, но на търговски дружества /заместили или встъпили в дълга на първоначалния длъжник – „Оранжерии Сливен“ ЕООД/ различни от посоченото в ипотечния акт. Този извод произтича от изричната норма на чл. 429, ал. 3 от ГПК, според която изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, ипотекирало своя вещ за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. В случая е налице изпълнение, което е насочено срещу вещ, върху която е учредена ипотека, като същата е последвана от изрично съгласие на ипотекарния длъжник дадено в договора за заместване в дълг от 28.12.2012 г. дадените обезпечения да останат да обезпечават задълженията на новите длъжници. Направено е и отбелязване към ипотеката на така сключения договор за заместване в дълг на основание чл. 171 ЗЗД. Следователно „Акцепт Естейт“ ООД се явява ипотекарен длъжник в изпълнителното производство по отношение на вземанията на ТБ "ИНВЕСТБАНК" АД. В тази връзка неоснователни са доводите на жалбоподателя, че се явява трето лице на изпълнителното дело по смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК. Точно обратното -  третото лице, собственик на имотите става длъжник по изпълнението, ако изпълнителният процес се насочи върху тези имоти. Отделно от това в жалбата не са въведени твърдения по обжалваеми действия на съдебния изпълнител – насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество или ненадлежно уведомяване за изпълнението, а дори и да бяха въведени, те биха били просрочени с оглед момента на уведомяването на ипотекарния длъжник за описа на недвижимите имоти и публичната продан на основание чл. 501, ал. 1 ГПК. Без значение се явяват доводите във връзка с обследване на изпълнителния титул, защото дали изпълнителният лист е издаден въз основа на ипотечния акт или въз основа на извлечение от сметка не променя положението на длъжниците в изпълнителното производство - главни или ипотекарни, тъй като в случая ипотечният акт не може да се разглежда отделно от договора за заместване в дълг. Това е така, защото именно в договора за заместване в дълг ипотекарният длъжник е дал изрично съгласие /отбелязано и към ипотеката/ обезпечението учредено в нея да продължи да служи за обезпечение на вземанията на банката и за новите длъжници, встъпили или заместили в дълга първоначалния длъжник.

2/ Жалбата против разпределението е допустима само в частта, в която се правят оплаквания относно липсата на яснота относно размера на погасената главница, остатъка от дължимата и бланкетният довод за нарушение на чл. 136, ал. 1 ЗЗД при изготвяне на разпределението – т. 3 от жалбата. Тя е подадена от надлежна страна, с оглед изложеното по-горе – ипотекарен длъжник в изпълнителното производство, в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът е сезиран с бланкетни оплаквания без изложени доводи, които да бъдат обсъдени, а съдебната проверка в този случай се извършва само по доводите на страните. Въпреки липсата на конкретни възражения съдът намира, че разпределението от 27.05.2016 г. е извършено в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон - подробно е описан размерът на задълженията и изтеклите лихви, дължимите такси за ЧСИ и разноските по делото, като е спазен редът на привилегиите по чл. 136, ал. 1 ЗЗД и не се установяват нарушения при изготвяне на разпределението. Същото е предявено надлежно на страните в изпълнителното производство на 20.06.2016 г. Оплаквания във връзка с посочените в протокола размери на задължения за изтеклите лихви, на дължимите такси и разноски, не са направени в жалбата.

Оплакването за нарушение на чл. 136, ал.1 ЗЗД е неподкрепено с доводи. Освен фактът, че ТБ „ИНВЕСТБАНК“ АД е единствен кредитор с изпълнителен титул, то следва да се отбележи, че съдебният изпълнител точно и ясно е посочил чии притезания и в какъв размер следва да бъдат удовлетворени, съблюдавайки изискванията на ТТР към ЗЧСИ. В протокола за разпределение, ЧСИ последователно е посочил вземанията, ползващи се с право на предпочтително удовлетворение, като е спазил използвания от законодателя ред, предвиден с разпоредбата на чл. 136, ал. 1 ЗЗД.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице твърдените нарушения при изготвяне на акта на съдебния изпълнител, с който е разпределил постъпилите в изпълнението суми. Жалбата, подадена от „Акцепт Естейт“ ООД срещу обжалваното разпределение като неоснователна следва да се остави без уважение.

По направените на различни основания две искания за спиране на изпълнението по изпълнителното дело съдът намира, че същите следва да бъдат оставени без разглеждане. След извършена служебна проверка и на основание чл. 155, пр. 2 ГПК съдът установи, че в ОС-Стара Загора е образувано т.д. № 148/2016 г. със страни „Акцепт Естейт“ ООД – ищец и ТБ „ИНВЕСТБАНК“ АД и „Оранжерии Сливен“ ЕООД – ответници. Предмет на делото са обективно съединени искове в условията на евентуалност – 1/ договорната ипотека обективирана в нотариален акт № 35, том 2, рег. № 2642, н.д. № 159/2010 г. е погасена на основание чл. 102, ал. 2 ЗЗД, по право и 2/ прогласяване на нищожността на договорната ипотека обективирана в нотариален акт № 35, том 2, рег. № 2642, н.д. № 159/2010 г. на основание чл. 26 вр. чл. 167 и чл. 170 ЗЗД. В хода на образуваното по така предявените искове т.д. № 168/2016 г. с определение № 922/12.08.2016 г. ОС-Стара Загора е допуснал обезпечение на исковете чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 20157650401641 по описа на ЧСИ Гергана Илчева до приключване на производството. Поради постановеното спиране на изпълнението по изпълнителното дело в хода на търговското дело, жалбоподателят в настоящето производство няма правен интерес от същото искане, което е било удовлетворено в друго съдебно производство. Поради това исканията следва да се оставят без разглеждане като недопустими.

 

Водим от изложеното и на осн. чл. 463, ал. 1 вр. чл. 278 ГПК, Окръжният съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от "Акцепт Естейт" ООД, ЕИК 123680510, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Парчевич“ № 2“, в частта – т. 1 и т. 2 по изп.д. № 20157650401741 по описа на ЧСИ Г.И., с район на действие ОС – Стара Загора като недопустима, и ПРЕКРАТЯВА производството в. гр. д. № 1312/2016  г. на Старозагорски окръжен съд в тази част.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от "Акцепт Естейт" ООД, ЕИК 123680510, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Парчевич“ № 2“, в останалата част - т. 3 от жалбата, с която се обжалва извършеното разпределение от 27.05.2016 г. по изп.д. № 20157650401741 по описа на ЧСИ Г.И., с район на действие ОС – Стара Загора, като неоснователна.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на "Акцепт Естейт" ООД за спиране изпълнението по изпълнително дело № 20157650401741 по описа на ЧСИ Г.И., с район на действие ОС – Стара Загора.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на "Акцепт Естейт" ООД за спиране изпълнението по изпълнително дело № 20157650401741 по описа на ЧСИ Г.И., с район на действие ОС – Стара Загора до приключването на т.д. № 168/2016 г. по описа на ОС-Стара Загора.

 

Решението, ведно в частта, имащо характер на определение, с която се оставя без разглеждане жалбата и се прекратява производството по делото, може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд, гр. Пловдив в едноседмичен срок от връчване препис на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

           

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:   1. 

 

 

 

                               2.