Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 259 ………………31.08.2016 година………………..Град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………Втори граждански състав

На……………тридесет и първи август………..…………………..Година 2016              

В закрито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА БОНЧЕВА   

 

                                                                             СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                                      

                         

Секретар……………………………………………………………………………

Прокурор…………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ      

въззивно гражданско дело номер 1317…по описа за……………2016 година.

 

         Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 ГПК.

 

         Подадена е жалба с вх. № 5236/04.08.2016 г. от П.С.П. чрез адв. В.А. и адв. З.К. – взискател по изп. дело 52/2014 г. по описа на ДСИ П.М., с район на действие Окръжен съд-Стара Загора, с която обжалва отказ на съдебния изпълнител обективиран в две разпореждания от 20.07.2016 г. и 29.07.2016 г. да извърши исканото изпълнително действие описано в молби вх. № 4847/19.07.2016 г. и вх. №  5154/29.07.2016 г. и да предприеме действия по изпълнение – принудително изпълнение на влязлото в законна сила на 26.10.2015 г. решение № 817 от 03.08.2015 г. на РС-Стара Загора по гр. д. № 4188/2014 г. относно определения режим на лични отношения на бащата П.П. с детето Симова Петрова – предаване на детето от майката Х.Г. в изпълнение на соченото съдебно решение.

В жалбата са изложени подробни доводи, че с влязло в законна сила на 26.10.2015 г. решение № 817 от 03.08.2015 г. на РС-Стара Загора по гр. д. № 4188/2014 г. съдът разглеждащ делото е определил режим на лични отношения на жалбоподателя с детето С.П. включващ и пребиваване на детето при баща си през тридесет дни от лятната ваканция, които не съвпадат с платения отпуск на майката. Издаден бил изпълнителен лист от 02.12.2015 г. За отстраняване на неясноти в така постановеното съдебно решение, с решение № 264/11.03.2016 г. на РС-Стара Загора по гр.д. № 4188/2014 г. е допуснато тълкуване в частта му относно прилагането на определения месечен режим на лични отношения между бащата и детето, като е бил издаден изпълнителен лист от 31.03.2016 г.  С жалбата са оспорени правните изводи на съдебния изпълнител, че в последно издадения изпълнителен лист не било посочено, че бащата имал право да бъде с детето през лятото и ограничителния шестмесечен период започвал да тече от 30.03.2016 г., което означавало, че лятната ваканция попада в ограничителния период и дори само на това основание детето нямало право да преспива при бащата през лятото. Счита, че решението по тълкуване не отменя определения режим на лични отношения с основното решение, не определя нов режим на лични отношения и не определя нов шестмесечен период. Поради това отказите на съдебния изпълнител били незаконосъобразни и се моли те да бъдат отменени и да се задължи да извърши исканите изпълнителни действия от взискателя.

Постъпило е писмено възражение от длъжника по изпълнителното дело Х.Г.. В него са изложени съображения, че отказите на съдебния изпълнител били законосъобразни – в последно издадения изпълнителен лист не било посочено пребиваване на детето при бащата през лятната ваканция и бил отменен предходния изпълнителен лист. Променен бил шестмесечния ограничителен период считано от 30.03.2016 г. Изразява позиция, че при желание на детето няма нищо против да прекарва време с баща си. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.

В мотивите си ДСИ е посочил, че в последно издадения и представен му изпълнителен лист не било посочено правото на бащата да взема детето през лятната ваканция и ограничителния период бил променен от 30.03.2016 г. Предвид на това, че изпълнителният лист бил абсолютна процесуална предпоставка за провеждане на принудително изпълнение следвало той да се изпълнява стриктно.

Приложено е изпълнително дело № 52/2014 г. по описа на ДСИ П.М. в заверено фотокопие.

 

         Настоящият състав на въззивния съд, като взе предвид релевантните за настоящето производство обстоятелства и доказателства по делото и доводите на страните, намира следното:

 

         Жалбата е постъпила в законоустановения срок от лице, което има право на жалба - взискателя по изп. д. № 52/2014 г., срещу подлежащ на обжалване отказ на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие с оглед на чл. 435, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Изпълнително дело № 54/2014 г. по описа на ДСИ П.М. е образувано въз основа на изпълнителен лист на Старозагорски районен съд от 11.04.2014 г., изд. по гр. д. № 3462/2013 г. с определен режим на свиждане между бащата П.П. и детето С.П.. Така определения режим на свиждане е изменен със съдебно решение № 817/03.08.2015 г. на РС-Стара Загора по гр. д. № 4188/2014 г. /влязло в законна сила на 26.10.2015 г./ и е бил издаден изпълнителен лист от 02.12.2015 г. С решение № 264/11.03.2016 г. постановено по същото гражданско дело е било допуснато тълкуване на така постановеното съдебно решение в частта му относно наличие на неяснота по отношение на началния и краен час на вземане на детето през първите шест месеца от влизане в сила на решение № 817/03.08.2015 г. и е бил издаден втори изпълнителен лист от 31.03.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1 ГПК, взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение.

При безспорно установена фактическа обстановка правният спор по делото се свежда до правилността на правните изводи на съдебния изпълнител по отношение на правното значение на съдебно решение постановено в производство по тълкуване на съдебно решение и до релевантността на издадения изпълнителен лист по тълкуваното решение след издаване на втори изпълнителен лист по осъдителния диспозитив решението по тълкуване.

Настоящият състав не споделя правните изводи на съдебния изпълнител за съотношението между тълкувано и тълкуващо решение – решението по тълкуване да може да измени постановеното от съда в тълкуваното решение. Тълкуването на влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 251 от ГПК се извършва в случаите, когато в същото се съдържат неясноти, технически пропуски, вътрешни противоречия или двусмислия. Целта на същото е да се отстранят посочените недостатъци на решението, които правят невъзможно принудителното му изпълнение или съществено го затрудняват. В производството по тълкуването се изяснява действителната воля на съда, като се изхожда от мотивите на решението. При това обаче не може да се стигне до изменение на съдебното решение, а само до отстраняване на неяснотите относно вече действително изразената в тълкуваното решение воля на съда. Съществуването на неясноти, технически пропуски, вътрешни противоречия или двусмислия в съдебното решение е въпрос, който се разрешава по същество в производството по чл. 251 от ГПК и с оглед на това съдът би могъл да извърши тълкуване или да остави искането за същото без уважение. Недопустимо е обаче в това производство съда да формира воля за част от предмета на спора, каквато не е била налице при постановяване на съдебното решение и не е намерила отражение както в диспозитива на решението, така и в мотивите към него. Затова на тълкуване подлежи само изрично формираната и изразена воля на съда. В случай, че съдът е пропуснал да формира воля по част от предмета на спора и да изрази същата в решението си този недостатък не може да бъде отстранен по реда на чл. 251 от ГПК, тъй като липсва предмет на тълкуването. В случая тълкуването на съдебно решение е допуснато единствено по отношение на уточняване на началния и краен час на определения режим на свиждания между бащата и детето през първите шест месеца считано от 26.10.2015 г., тъй като личните отношения не включват преспиване през посочения период. Тълкуване относно началото на шестмесечния срок не е искано и съответно не е било предмет на производството по реда на чл. 251 ГПК. Съдът е тълкувал решението и е уточнил в решението по тълкуване посочените часове-техния начален и краен момент. С други искания той не е бил сезиран, не е обсъждал в мотивите и не се е произнасял в диспозитива на съдебното решение, който не е и осъдителен, както този по тълкуваното съдебно решение. Поради това не може да се приеме, че съдът е променил началото на шестмесечния период от 26.10.2015 г. /датата на влизане в сила на тълкуваното решение/ на 30.03.2016 г. още повече, че това е недопустимо в това производство. Както вече се посочи, от една страна тълкуването не е средство за изменение на волята на съда, а от друга съдът не е бил нито сезиран с такова искане, нито се е произнасял по този въпрос в мотивите или диспозитива на решението по тълкуване. Дата 30.03.2016 г. не е се сочи никъде в решение № 264/11.03.2016 г. Актът, постановен по молбата за тълкуване, се наслагва покрай първоначалното решение и се ползва със същите правни последици. В ГПК няма предвидена процедура и за обезсилване на влязло в сила решение по дело, поради обстоятелства, установени в друго дело, че влязлото в сила решение по първото дело не може да послужи като изпълняемо право по отношение на влязло в сила решение. А в настоящия случай двете съдебни решения са постановени в едно и също производство и решението по тълкуване няма самостоятелен характер, а изяснява волята на съда формирана при постановяване на тълкуваното решение, при наличие на едно и също изпълняемо право. Отделно от това самият диспозитив на решението по тълкуване не е осъдителен и поради това се налага извода, че изпълнителният лист от 31.03.2016 г. е издаден отново във връзка с осъдителния диспозитив на тълкуваното съдебно решение. Не е възможно да бъде издаден изпълнителен лист въз основа само на решението по тълкуване поради липса на осъдителен диспозитив в него. Изложеното дотук означава, че съдебният изпълнител е следвало да преценява съдебните решения – тълкувано и тълкуващо заедно с издадените изпълнителни листове като едно цяло, а не в хипотеза на изменение на тълкувания съдебен акт.

Съдът не споделя и възраженията на ответната страна по спора, че след издаване на последващ изпълнителен лист предходния отпада. В разпорежданията за отказ и мотивите на ДСИ също се настоява на формулировката – последно издаден изпълнителен лист. Въпреки, че ДСИ не е изложил съображения за правното значение на изпълнителния лист от 02.12.2015 г., очевидно е приел, че следва да се провежда изпълнение само по изпълнителния лист от 31.03.2016 г. Твърдения, че изпълнителният лист от 02.12.2015 г. е обезсилен със съдебен акт не са въвеждани, няма и доказателства за това, но очевидно съдебният изпълнител е отказал да го изпълни, считайки, че релевантен е само последно издадения изпълнителен лист от 31.03.2016 г. Поради това съдът следва да разгледа хипотезите на чл. 433, ал. 1, т. т. 3 и 4 ГПК. В тях за предвидени като основания обезсилване на изпълнителния лист /т. 3/ и отмяна на изпълнителното основание, послужило за неговото издаване /т. 4/. И при двете хипотези компетентен да извърши действията е съдът. И при двете хипотези законът сочи крайния резултат, без да конкретизира текстовете, в които съдът има съответното правомощие. В случая обаче изпълнителният лист от 02.12.2015 г. не е обезсилен. Не е налице и противоречие с изпълнителния лист от 30.03.2016 г., тъй като както тълкуваното решение и решението с което се тълкува съдебния акт се наслагват и представляват едно цяло, същото положение важи и за изпълнителните листове, които в крайна сметка са проекция на диспозитивите на съдебните решения. Съдебният изпълнител не притежава правомощие за собствена преценка дали определен изпълнителен лист е в сила или не.

Правилото на чл. 433, ал. 1, т. 3. ГПК /разпоредбата урежда основанията за прекратяване на изпълнително производство/ предвижда хипотези на обезсилване на изпълнителен лист и същевременно ги отграничава от хипотезите по следващата т. 4., в които с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен, в които случаи /по т. 4/ законодателят е предвидил възможност длъжникът да иска прекратяване на производството от съдебния изпълнител.

В случаите, когато изпълнителен лист е издаден въз основа на влязло в сила решение, обезсилването може да се основано само на влязъл в сила съдебен акт, с който този акт бъде прогласен за нищожен или отменен, но както се посочи последната хипотеза е предвидена като отделно основание в чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК, по силата на която на длъжника е предоставена възможност да иска прекратяване на изпълнителното производство от съдебния изпълнител, поради което длъжникът няма интерес да иска обезсилване на изпълнителния лист от съда.

Подобни са и предвидените в т. 7 хипотези - когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или чл. 440 ГПК, може да се иска прекратяване на изпълнителното производство, но не обезсилване на изпълнителния лист.

Не са предвидени други случаи, в които влязъл в сила съдебен акт да бъде основание за обезсилване на изпълнителния лист, нито са предвидени случаи на възможна преценка от съдебен изпълнител в това отношение. Следователно съдебният изпълнител е следвало да провежда изпълнение по двата изпълнителни листа в тяхната цялост, както са цялост съдебните решения, по които те са издадени. Необходимо е да се отбележи и че не съществува правна пречка принудителното изпълнение на едно вземане да се реализира въз основа на повече от един изпълнителен лист. Въпреки, че принудителното осъществяване на режима на лични отношения между родител и дете не е вземане в тесния смисъл на думата, то не съществуват аргументи този принцип да не се прилага и в случаи като настоящия.

Изпълнителният лист не представлява съдебен акт, изразяващ воля на съд, подлежащ на тълкуване - н-р определение № 258/23.06.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2534/2016 г. III г.о. Изпълнителният лист е съдебен акт, който не изразява самостоятелна воля на съда, а възпроизвежда изпълнителното основание, въз основа на което е издаден. Неговото предназначение е да удостовери правото на принудително изпълнение и да овласти изпълнителния орган - по молба на кредитора - да пристъпи към принудително изпълнение на притезанието, доказано с изпълнителното основание. В теорията и практиката няма спор, че изпълнителният лист се издава въз основа на изпълнителното основание, в изрично уредено в закона производство, което приключва с издаването на нарочен акт - разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Самият изпълнителен лист /за разлика от разпореждането за издаването му/ не съдържа формирана воля на съда и не подлежи на тълкуване. Защитата срещу издаването на изпълнителния лист може да се реализира по реда на чл. 407 от ГПК, при който може да се оспорва както това, че не е налице влязло в сила изпълнително основание за издаване на листа, така и това, че отразеното в него не съответства на удостовереното с основанието, а защитата срещу незаконосъобразните изпълнителни действия в производството по принудително изпълнение е изрично регламентирана в ГПК. По силата на чл. 296, т. 2 ГПК в сила влиза решение № 817/03.08.2015 г., на РС-Стара Загора, постановено по гр. д. № 4188/2014 г. и именно то подлежи на принудително изпълнение, а не решение № 264/11.03.2016 г. на РС-Стара Загора по гр.д. № 4188/2014 г. Тези две съдебни решения не могат да се разглеждат като отделни съдебни актове. Точно обратното, те са едно цяло. Това е налагало издаденият на П.П. изпълнителен лист да бъде съобразен с тълкуваното решение на РС-Стара Загора, тъй като само то е осъдително. Пропускът това да бъде направено, би могъл да се отстрани по реда на чл. 406, ал. 3 от ГПК, в случай че това е поискано от взискателя или по реда на чл. 407 от ГПК, при оспорване от страна на длъжника. Разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК има предвид фактическото изпълнение на съдебното решение, като при това не прави разлика дали същото е законосъобразно или не, както и дали в изпълнителния титул са допуснати неточности, водещи до несъответствие с изпълнителното основание. В случая обаче това не е било необходимо. При постановяване на решение № 264/11.03.2016 г. по гр.д. № 4188/2014 г. районният съд се е съобразил изцяло с направеното искане, произнесъл се е в неговите рамки и е изписал ясен диспозитив само и единствено по отношение на точните часове в първите шест месеца от режима на свиждания. Съобразил е, че не е в производство по изменение на режима на лични отношения. Действително, неизвестно защо в изпълнителния лист от 30.03.2016 г. районният съд е посочил датата 30.03.2016 г. като начална за шестмесечния период при положение, че към момента на постановяване на съдебното решение – 11.03.2016 г. посочване на тази дата би било произволно. Не е посочено и че този изпълнителен лист се издава по съдебно решение постановено в хипотеза на тълкуване, което също е пропуск на районния съд - както вече се посочи решението по тълкуване няма самостоятелен осъдителен диспозитив, а основание за издаване на изпълниетлния лист е отново диспозитива на тълкуваното осъдително съдебно решение. Това обаче не може да се счете за порок при издаване на изпълнителния лист от 31.03.2016 г. Изпълнителният лист от 31.03.2016 г. следва да се прилага като изпълнителен титул само заедно с изпълнителния лист от 02.12.2015 г. Предмет на произнасянето в съдебното решение по тълкуване не са били въпроси за началото на шестмесечният период, той не ги е обсъждал и не се е произнасял по тях. Те не са намерили отражение в диспозитива на това съдебно решение вкл. и датата 30.03.2016 г. Поради това е било законосъобразно при тази ситуация съдебният изпълнител да се съобрази единствено с постановеното от съда точно посочване на началните и крайните часове на вземане на детето от бащата, което единствено е било предмет на тълкуване. За останалите изпълнителни действия е следвало да съобразява изпълнителния лист от 02.12.2015 г., който не е обезсилен.

Изложеното мотивира съда да приеме жалбата за основателна и да отмени постановения отказ на съдебния изпълнител като незаконосъобразен. Искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя за настоящето производство не е направен и такива не следва да се присъждат.

Съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението на настоящия съд не подлежи на обжалване.

 

Водим от изложеното и на осн. чл. 437 ал. 4 ГПК, съдът

        

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба от П.С.П., в качеството на взискател, действията на държавен съдебен изпълнител при Окръжен съд – Стара Загора, по изпълнително дело 20145530400052, описани в молба вх. № 4847/19.07.2016 г. и молба вх. №  5154/29.07.2016 г., изразяващи се в отказ обективиран в разпореждане от 20.07.2016 г. и разпореждане от 29.07.2016 г. да се предостави детето С.П.П. на бащата П.С.П. в изпълнение на определения режим на лични отношения

ВРЪЩА изпълнително дело 20145530400052 на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия по делото.

 

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

           

 

         ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                               2.