Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 269                                            26.09.2016 г.                     град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На тринадесети септември                                                                      2016 година

в открито заседание, в следния състав:         

                                                                      

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН М.

                                                          

Секретар: Н.К.,

Прокурор: Вероника Гьонева,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик М. гражданско дело № 69 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.

 

Ищецът В.Г.М. твърди в ИМ, че срещу него било образувано досъдебно производство № 150/2014 г. по описа на Районна прокуратура гр. Нова Загора и с Обвинителен акт му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че на 15.01.2014 г. в с. П. Г., община Раднево с две деяния, извършени при условията на продължавано престъпление, се бил заканил с убийство спрямо С.Ж.Т. от същото село и отделните деяния са както следва: на 15.01.2014г. в с. П. Г., община Раднево се бил заканил с убийство спрямо С.Ж.Т. от същото село с думите „излез ма кучко! Излез или ще вляза и ще те убия! Чуваш ли ма, излез, влизам, влизам, шта убия" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му; на същия ден при същата обстановка в с. П. Г., община Раднево се бил заканил с убийство спрямо С.Ж.Т. от същото село с думите „Сега вече влизам, убих та - изказани няколко пъти" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. С Присъда №28 от 20.05.2015 г. на Новозагорски районен съд, НО, III състав постановена по НОХД № 591/ 2014 г. бил признат за невиновен по така повдигнатото обвинение за извършено престъпление. След постановяване й последвал протест от страна па Районна Прокуратурата гр.Нова Загора и било постановено Решение № 86 от 24.11.2015 г. на Сливенски окръжен съд, НК, постановена по ВНОХД № 297/ 2015 г., с което било потвърдено Присъда №28 от 20.05.2015 г. на Новозагорски районен съд, влязла в законна сила на 24.11.2015 г.. Горното било основание за предявяване на настоящата искова молба и за търсене на отговорността на Прокуратурата на Р България. В резултат на повдигнатото му обвинение, изпаднал в силна депресия, което наложило нужда от интензивна психотерапевтична програма, и именно в резултат на повдигнатото обвинение от прокуратурата получил силни пристъпи на панически атаки, което довело до невъзможност да си намери работа в България. В периода, в който се водело досъдебното производство и последвалия го съдебен процес имал неколкократно предложения за работа в Италия, където живеела и работила майка му, но бил предупреден от Прокурора да не напуска България с оглед предявения му обвинителен акт. Преди провеждането на досъдебното производство живеел и работил при майка си в Италия, но след започването на производството срещу него бил принуден да остави работата си и да се завърне в България, където нямал работа, а и предвид депресията и силния стрес които преживял не можел да си намери работа, което било допълнителен удар върху личността му. На следващо място, целият преживян стрес по време на наказателното производство довело до пълната му промяна в личностен аспект, станал много по - затворен, необщителен, твърде често унил, до момента живеел със спомените от онези трудни времена, които в крайна сметка довели до разруха на изградения му с много усилия начин на живот и общуване с хората. В резултат на повдигнатото несправедливо обвинение емоционалното му равновесие се нарушило. Ето защо, моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 65 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от увреждането от воденото срещу него наказателно производство по НОХД № 591/2014 г. по описа на РС Нова Загора и ВНОХД № 297/2015 г. по описа на ОС Сливен, както и лихвата върху присъденото обезщетение, считано от 24.11.2015 г., до окончателното й заплащане. Претендира за направените разноски по настоящето производство.

 

Ответникът ПР България, изцяло оспорва предявения иск по основание и по размер и намира, че точно от съдебното дирене от събраните доказателства изцяло посочени от ищеца, не се доказали твърдените вреди още по-малко се доказала връзката между воденото НП и тези вреди. Относно психическо разстройство и засягане на емоционалното психическо състояние на ищеца сочи, че тази психологическа терапия на която ищеца се е подложил датира от м.10.2013 г., много преди образуване на НП, което е образувано на 20.03.2014 г.. В самата психологическа епикриза се сочи, че интензивна терапия е наложило да се води от 09.01.2014 г., във връзка с влошаване на състоянието на ищеца. В тази връзка дори самото деяние за което му е повдигнато обвинение е извършено дни след това, едва на 15.01.2014 г.. Влошаването в психичното състояние, което и преди това е налагало лечение се дължало на фактори които нямали нищо общо с воденото НП срещу ищеца. От писмените доказателства по делото и от свидетелските показания се установява, че в много по-ранен период от НП е бил налице имуществен спор между семейството на ищеца и семейството, което се е водило пострадало по НП. Именно от тези силно влошени лични отношения между двете семейства и водените много преди образуване на НП дела, касаещи жилището, където живее бабата на ищеца и на самия ищец от самото си раждане, са били причината за влошаване на психичното състояние на ищеца и са налагали неговото лечение далеч преди образуване на НП. Относно загубата на работа и нарушаване на неговите трудови права и възможност да работи, за които претендира ищеца следвало да се отбележи, че същия е бил безработен още към м.10.2013 г. далеч преди образуване на НП, което е видно както и в психологическата епикриза, така и от думите на свидетелката “тъй като е имало съкращения в Италия”. При внимателен прочит на нак. дело което било към настоящото дело е видно, че при воденето на нак. дело срещу ищеца на същия не е била налагана нито една принудителна мярка. Нито в досъдебното производство, нито в съдебната фаза. Дори и не е имало и мярка “подписка”, още по-малко и забрана за напускане пределите на държавата. От тази гледна точка абсолютни несъстоятелни и недоказани били твърденията, че ищеца е загубил работа, още повече, че е загубил каквато и да е възможност да работи, било в България, било в чужбина. НП е образувано на 20.03.2014г. и едва на 19.11.2014г. е било повдигнато обвинение на ищеца и това е единството процесуално действие, което било извършвано в хода на досъдебното производство спрямо ищеца. При това повдигане на обвинение на него не му била наложена нито една мярка. Тоест ставало въпрос за наказателно преследване срещу самия ищец едва от 17.01.2014г. до влизане на оправдателната присъда в сила което е на 24.11.2015г., т.е. в рамките само на една година. Самото НП е протекло в разумен, кратък срок с много ниска интензивност на процесуални следствени действия. В досъдебното производство имало само едно такова, преди да бъде приключено, а именно на 19.11.2014 г.. В последствие първоинстанционно и въззивно производство пред съдилищата се развили в един много разумен срок в рамките на 10 месеца. Ето защо твърди, че посочени от ищеца вреди не са в причинна връзка между действията на Прокуратурата и тези вреди. Не са налице доказателства, че тези вреди са съществували и са били породени за ищеца към момента на водене на НП, напротив твърдените от него психични, емоционални и трудови проблеми били налични преди образуване на НП срещу него. До колкото обаче обективно било налице водене на НП срещу ищеца, което е било в изключително кратък и разумен срок с много нисък интензитет на процесуални следствени действия  по отношение на него, без никакви мерки за процесуална принуда, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, моли алтернативно ако се прецени че това било предизвикало негативно влияние в сферата на ищеца, то да се счете, че претендирания размер е свръх завишен и не отговарял на никакви обективни критерии свързани със справедливостта. Ищецът претендирал невъзможно обезщетение, което би било изключително несправедливо и не би изпълнило по никакъв начин замисъла на ЗОДОВ, както и принципа за справедливост.

 

  Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

   

От събраните по делото доказателства, се установява, че Районна прокуратура Нова Загора е образувала ДП № 150/2014 г.. С Обвинителен акт срещу ищеца било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

       

Видно от приложеното към настоящето дело НОХД № 591/2014г. по описа на РС Нова Загора се установява, че с Присъда №28 от 20.05.2015г. на Новозагорски районен съд, НО, III състав бил признат за не виновен по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

 

По делото е приета като доказателство заключение на Психологична експертиза с изх. № 031/24.04.2016 г. от която се установява, че ищецът е бил клиент на студио за психоанализа и терапия от месец октомври 2013 г..

 

От показанията на разпитаната свидетелка К.К.В., се установява, че ищецът живеел при нея от раждането. Бил едно добро дете, което научила да не лъже, да не краде, да не се бие. Бил тих, с добър характер. Той си бил в Италия след казармата. Там работел и 2013 г. края си дошъл в България. През 2014г. като дошла призовка за дело, го повикала да се прибере. В това дело го обвинили, че бил нагрубил С. от с. П. Г., а те отишли с доброто намерение да говорят и от тяхна страна почнали да викат и го обвинили и от него момент получил стрес. Не можел да спи. Ставал, ходел. Не пиел. Палел цигари. Деряло го гърлото от стрес. Почнали по доктори да ходят. Казали стрес. Давали му лекарства за нерви. След като го подвели под отговорност почнали да странят от него приятелите му. Не искал да се събира с никого. Не говорел много. Не излизал. Притеснявал се.

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от 3ОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Съгласно разпределената от съда в доклада си поделото доказателствена тежест ищецът следва да докаже засягането на съответното благо: на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална реализация и др., както и причинната връзка между незаконните действия на правозащитните органи и настъпилите увреждания.

 

В случая не е спорно, че с присъда № 28/20.05.2015 г. по НОХД № 591/2014 г. по описа на РС Нова Загора ищецът бил признат за невиновен и бил оправдан. В обвързващата съдилищата съдебна практика ВКС приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.

 

При разглеждания случай е безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда. Без съмнение той е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. Извън тези вреди ищецът сочи, че емоционалното му равновесие се нарушило, получил силна депресия, което наложило нужда от интензивна психотерапевтична програма, и именно в резултат на повдигнатото обвинение от прокуратурата получил силни пристъпи на панически атаки, което довело до невъзможност да си намери работа в България.

 

Свидетелските показания установяват, че ищецът е изпитал притеснение и тревога. Не се установява обвинението да е повлияло отрицателно на възможността на ищеца за намиране на работа. От доказателствата по делото се установи, че същия е бил безработен още към м.10.2013 г. - преди образуване на НП, което е видно както и в психологическата епикриза, така и от думите на разпитаната по делото свидетелка.  

 

В конкретния случай съдът намира, че претърпените емоционални и психологически терзания от ищеца, не са в размер, надхвърлящ обичайното. Отражението му в емоционален план е имало временен характер. Няма доказателства за твърдяното в исковата молба за преживени депресии и емоционален срив. В тази връзка съдът намира, че  емоционалните и психически терзания на ищеца са били налични преди образуване на НП срещу него, което се установява от приложената към делото Психологична експертиза с изх. № 031/24.04.2016 г. и са били свързани с имуществен спор между семейството на ищеца и семейството, което се е водило пострадало по НП, описан подробно в оправдателната присъда на ищеца.

 

Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални страдания и пр. фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице. При определяне на обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен.  

 

В случая наказателното преследване е продължило и приключило окончателно с влязла в сила оправдателна присъда в рамките на една година – напълно разумен срок. На ищеца по настоящето дело не е вземана никаква мярка за неотклонение. Предвид на това и тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, възрастта и социалното положение на ищеца и данните за личността му, както и на обстоятелството, че негативното влияние на наказателното преследване върху общото психологично състояние на ищеца е в рамките на нормалното, с временен характер, съдът намира, че вредите, които той нормално е претърпял, могат да бъдат обезщетени със сумата от 2 000 лева. Тази сума се дължи, заедно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда на съда – 24.11.2015 г.. В останалата част - до размера на сумата от 65 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

            По отношение на разноските:      ищецът е направил разноски, както следва: държавна такса 10 лв. и 800 лв. адвокатско възнаграждение, като съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ с частичното уважаване на иска му, ответникът следва да бъде осъден да му заплати изцяло разноските за внесена за производството ДТ от 10 лв., а адвокатския хонорар следва да бъде присъден съразмерно на уважената част от иска, в случая - 24 лв. или разноски в общ размер на 34 лв..

 

Мотивиран от горното, съдът 

 

                         Р  Е  Ш   И:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ, да заплати на В.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ,  обезщетение в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ за причинени му неимуществени вреди – преживени душевни болки и морални страдания от незаконно повдигнато обвинение, по което е образувано НОХД № 591/2014 г. по описа на РС Нова Загора и ВНОХД № 297/2015 г. по описа на ОС Сливен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.11.2015 г., както и направените по делото разноски в размер на 34 лв./тридесет и четири лева/, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 65 000 лв., като неоснователен и недоказан.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :………………………..