Р Е Ш Е Н И Е

Номер 272                                                  29.09.2016г.                                град Стара Загора

           В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

В открито съдебно заседание на 20 септември 2016г. в следния състав :

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :    ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                     ЧЛЕНОВЕ :               НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                          СВИЛЕН ЖЕКОВ

при секретар С.С., като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ, въззивно гражданско дело № 1040 по описа за 2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258273 във вр. с чл.124, ал.1 и чл.410 от ГПК и във вр. с чл.228- 238 и чл.82- 86 от ЗЗД.

 

Въззивното съдебно производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 11977/31.05.2016г. от ответницата/бившата наемателка/ Н. Н. И. от гр.С., против негативната за нея установителна част от първоинстанционното Решение № 492/07.05.2016г. по гр.д. № 2970/2015г. по описа на Районен съд- гр.Стара Загора, с което е уважен непогасения по давност в тази му част установителен иск против нея с правно основание по чл.124, ал.1 във вр. с чл.410 от ГПК. Във въззивната жалба са изложени подробни оплаквания, че обжалваното първоинстанционно съдебно Решение е неправилно и незаконосъобразно в атакуваната му част, като се излагат аргументи, че РС немотивирано и необосновано е кредитирал показанията на свидетелите К. И П., и неправилно е присъдил и 14-а месечна наемна вноска при останали непогасени по давност общо 13 месеца. Поради което моли обжалваното Решение да бъде отменено в атакуваната му част изцяло и да бъде постановено друго, с което бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения установителен иск против нея за главници и лихви, ведно със законните последици от това- разноски и други. Претендира разноските си пред двете съдебни  инстанции. В този смисъл е пледоарията на процесуалния й представител- адвокат по въззивното дело.

 

Въззиваемата страна- ищеца/бивш наемодател/ М.П.П. от гр.С. в Отговора си на в.жалба вх.№ 14764/30.06.2016г. в законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК сочи подробно и аргументирано, че атакуваното установително Решение в позитивната му част е изцяло законосъобразно и правилно, че не са налице сочените от в.жалбоподателката пороци в първоинстанционното Решението, поради което същото следва да се потвърди изцяло в обжалваната му част, ведно със законните последици от това. Претендира разноските си пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по въззивното дело.

 

Въззивният съд в настоящия си състав, като прецени събраните по делото пред РС писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице, като взе предвид липсата на нови доказателства пред настоящата въззивна съдебна инстанция, по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл.12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт в обжалваната му установителна част, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното:

 

Основният спорен въпрос в процеса е нали и кога е прекратен писмения наемен договор от 08.10.2013г. между страните по него/л.7- 8 от делото на РС/, и оттам респективно- от кога до кога се дължат наемите и консумативите за ползването му от наемателката към наемодателя, ведно със съответните лихви върху тях. Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първоинстанционния РС- С., както относно датата на прекратяване на наемното провоотношение, така и относно фактическото освобождаване на наетото жилище от въззивницата- наемателка. В тази връзка настоящия въззивен ОС- С. счита, че първоинстанционния РС- С. напълно мотивирано, обосновано и законосъобразно е установил месеците, за които се дължи наемната цена, както и дължимите суми за ток и вода в резултата на действащия за този период от време писмен договор за наем, ведно с обезщетенията върху тях под формата на законни и мораторни лихва за съответните суми и за съответните интервали от време.

 

Пред настоящата въззивна съдебна инстанция не бяха поискани, не са служебно изисквани и не са събирани никакви нови писмени и/или гласни доказателства, различни от вече събраните от първоинстанционния РС- гр.С..

 

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна гледна точка, че съгласно правилата на чл.269 от ГПК той следва да се произнесе служебно по валидността на атакуваната част от първоинстанционното Решение, и по допустимостта му- само в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посочените оплаквания във въззивната жалба на ответницата- бивша наемателка.

 

В конкретния случай въззивният съд намира, че обжалваното Решение е допустимо и валидно, поради което настоящият въззивен съд следва да се произнесе по материалноправната същност на спора, изрично  изложена в процесната въззивна жалба. От ангажираните гласни доказателства/свидетелки показания/ на разпитани пред първоинстанционния РС свидетели, при обсъждането им заедно и поотделно, първоинстанционният РС напълно подробно, прецизно и обосновано е мотивирал своите фактически и правни изводи относно необорената в процеса по принцип оборима презумпция за “добросъвестност” на страните по срочния писмен договор за наем на недвижимия имот. Наведените от жалбоподателката оплаквания не са подкрепени от никакви надеждни писмени и/или гласни доказателства нито пред първоинстанционния РС, нито пред настоящия въззивен ОС.   

 

Извършеният фактически и правен анализ води до единствения възможен и логичен извод, че напълно мотивирано, обосновано, законосъобразно и правилно първоинстанционният РС е приложил съответните законови материалноправни и процесуални разпоредби отнасящи се до по конкретния казус по делото. Поради което не са налице никакви отменителни законови основания по отношение на атакуваното с въззивната жалба първоинстанционно съдебно Решение на РС- С.. Същото се явява напълно обосновано, законосъобразно и доказано в обжалваната му част, поради което следва да се потвърди изцяло, ведно със законните последици от това.

 

В тази връзка настоящият въззивен съд препраща и към мотивите в позитивната установителна част от Решението на РС- С. по реда на чл.272 от ГПК.

 

            Относно разноските по делото пред настоящата въззивна инстанция- предвид изхода на спора, цялостното потвърждаване на атакуваното Решение на РС и изричното искане на въззиваемия, и с оглед представения от нея Списък с разноските й пред ОС- С. по чл.80 от ГПК/л.21- 24 от настоящото в.гр.дело/, жалбоподателката Н.И. следва да бъде осъдена да му заплати изцяло всички направени разноски за един адвокат- повереник пред ОС- С. в размер на 720 лв. с включен 20 % ДДС, съгласно представения писмен Договор за правна защита и съдействие, Фактура и Банков паричен превод, ведно със законните последици от това.

 

            Настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно изричните правила на чл.280, ал.2, т.1, пр.1 от ГПК.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.258273 във вр. с чл.124, ал.1 и чл.410 от ГПК и във вр. с чл.228- 238 и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният Окръжен съд- С.

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло в атакуваната му част първоинстанционното Решение № 492/07.05.2016г. по гр.д.№ 2970/2015г. по описа на Районен съд- гр.С..

 

            ОСЪЖДА Н.Н.И.- ********** ***- къща, да заплати на М.П.П.- ЕГН ********** ***- къща, сумата 720 лв./седемстотин и двадесет лева/ с включен 20 % ДДС разноски по въззивното дело.

 

 

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК.           

                         

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                       

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                 2.