Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  Номер 273………………30.09.2016 година……………..Град С.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………Втори граждански състав

На……………тридесети септември……..……………….………..Година 2016              

В закрито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Р. ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:            ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ   

 

                                                                                СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                                      

                         

Секретар……………………………………………………………………………

Прокурор…………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ      

въззивно гражданско дело номер 1354…по описа за……………2016 година.

 

         Производство по чл. 437 във вр. с чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по постъпила жалба от Р.Д.Д. - длъжник по изпълнително дело № 1204/2015 г. на ЧСИ Г.И. чрез адв. Р.Т., против отказ /разпореждане/ от 25.07.2016 г. с изх. № 32943/27.07.2016 г. на съдебния изпълнител да присъди направените в изпълнителното производство разноски от страна на длъжницата Д., при прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК. В жалбата се твърди, че при прекратяване на изпълнителното производство поради това, че изпълнителният лист е обезсилен от съда, съдебният изпълнител следва да присъди разноските на длъжника. Твърди, че отказът на ЧСИ от 25.07.2016 г. е неправилен – при прекратяване на осн.чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК на основание чл. 78, ал.4 ГПК на ответника се дължат разноски. Аргумент в подкрепа на това е и разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.1 ГПК – при прекратяване по реда на чл. 433 ГПК/не поради плащане/, разноските не са в тежест на длъжника, а остават за сметка на взискателя. Цитира се и съдебна практика на Варненския и Разградския окръжни съдилища. Моли да бъде отменен отказа на ЧСИ и да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. Моли да му бъдат присъдени и направените разноски в настоящето производство в пълен размер – 200 лв. адвокатско възнаграждение.

По делото е постъпил отговор от взискателя “С.Г. Г.“ ООД, в който жалбата е оспорена като недопустима, респ. неоснователна. Излага доводи, че нормата на чл. 79 ГПК се прилага при прекратяване на производството на основание чл. 433 ГПК, в смисъл на отпадане на задължението на длъжника да понася разноските по изпълнението направени от взискателя. Направените от длъжника разноски в изпълнителното производство обаче не се дължат на това основание. Неприложима била разпоредбата на чл. 78 ГПК, тъй като длъжникът е дал повод за завеждане на делото срещу него. При условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на направените разноски в размер на 300 лв., претендира разноски по настоящето производство.

Постъпили са писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК от страна на ЧСИ Г.И., сочещи на недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата.

Приложено е фотокопие от изпълнителното производство.

         Съдът след като прецени доказателствата по делото, възраженията на страните и приложимото право намира за установено следното:

         Изпълнително дело № 1204/2015 г. на ЧСИ Г.И. е образувано по молба на “С.Г. Г.“ ООД против длъжницата Р.Д., въз основа на изпълнителен лист от 04.03.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 5090/2014 г. на С. районен съд, въз основа на заповед за изпълнение № 3062/01.12.2014 г. по същото дело. С определение от 18.12.2015 г. по ч.т.д. № 1284/2015 г. на С. окръжен съд, по реда на чл. 423 ГПК, е прието възражението на Р.Д. и е спряно изпълнението по заповед № 3062/01.12.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Поради непредявяване на установителен иск по реда чл. 415, ал. 1 ГПК от заявителя “С.Г. Г.“ ООД с разпореждане № 2678/25.02.2016 г. на С. районен съд по ч.гр.д. № 5090/2014 г. /влязло в законна сила на 26.04.2016 г./ е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение № 3062/01.12. 2014 г. по ч.гр.д. № 5090/2014 г. на С. районен съд по отношение на длъжницата Д.. По изпълнителното дело е постъпила молба от адв. Т., процесуален представител на Р.Д., с вх. № 20480/22.07.2016 г., с което е поискано прекратяване на изпълнителното дело, вдигане на възбрани и запори и присъждане на разноски, съобразно приложен списък. Върху тази молба е налице резолюция на съдебния изпълнител, с която молбата е оставена без уважение. По отношение на прекратяването на делото се изисква заверен препис от акта на съда, а относно разноските е отказал с мотива, че могат да бъдат събрани след представяне на изпълнителен лист от компетентния съд. Междувременно са подадени още две молби за прекратяването на изпълнителното производство вх. № 20692/26.07.2016 г. – подадена от адв. Т. и вх. № 33344/29.07.2016 г. подадена от длъжницата Д., като по втората молба е налице произнасяне на съдебния изпълнител. Вследствие на обезсилването на заповедта за изпълнение на парично задължение, на 01.08.2016 г. е постановено от ЧСИ прекратяване на изпълнителното производство спрямо длъжницата на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК /постановление от 01.08.2016 г. – върху писмена молба от длъжницата, постъпила с вх. № 33344/29.07.2016 г., л. 69 от изп. дело/.

Както се посочи, с горецитираната писмена молба вх. № 20480/22.07.2016 г. подадена от процесуален представител на длъжницата, към която е приложен и описан договор за правна помощ от дата 05.10.2015 г. с упълномощен адвокат Р.Т., /приложен на л. 43 по изп. дело/, е поискано присъждане от страна на ЧСИ на разноските направени от длъжника в изпълнителното производство, представляващи адвокатски хонорар в размер на 300 лв., съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г., на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК - поради прекратяване на изпълнителното дело по отношение на длъжницата Р.Д.. С обжалваното постановление /разпореждане/ ЧСИ отказва присъждане на разноските, като указва на страната, че за претендираните разноски следва да се снабди с изпълнителен титул. Съобщението за отказа е получено от адв. Р.Т. на дата 29.07.2016 г., съгласно известие за доставяне, /приложено на л. 68 по изп. дело/, като настоящата жалба е подадена на 04.08.2016 г. по пощата /л.81 от изп. дело/.

Поради което С. окръжен съд приема, че жалбата е подадена в законния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК от надлежна страна по изпълнителното дело срещу действие на съдебен изпълнител, подлежащо на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 предложение последно от ГПК.

Производството по жалбата е допустимо. Съдът не счита, че тя представлява молба по чл. 248 ГПК за допълнение или изменение на постановлението на ЧСИ в частта му за разноските, защото цитираната правна норма е част от правната уредба, регламентираща исковия, а не изпълнителния процес. Разглеждането й не е недопустимо и по съображенията, че в случая се атакувал отказът на ЧСИ да извърши определено процесуално действие, а срещу него чл. 435, ал. 1 ГПК е признал правен интерес от обжалване само на взискателя, не и на длъжника по изпълнението. В случая се касае до произнасяне с постановление по редовно и своевременно направено искане от страна на длъжника за присъждане на разноски, които са му отказани. Това предпоставя възможността на последния да атакува този акт по реда на жалбите, в приложение на хипотезата на чл. 435, ал. 2, изр. последно ГПК. Отделно от това, съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът е легитимиран да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските. Атакуваното разпореждане на ЧСИ от 25.07.2016 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при прекратяване на изпълнението, по своята същност представлява постановление за разноски в изпълнението, поради което същото попада сред изрично посочените в процесуалния закон действия на съдебния изпълнител, за които длъжникът е активно легитимиран да подаде жалба за съдебен контрол за процесуална законосъобразност на изпълнението, поради което възражението, развито от ЧСИ в тази насока за недопустимост на жалбата, не се възприема от съда. Законодателят не е уредил съдържанието на постановлението за разноските. Затова следва да се приеме, че това е всеки акт на съдебния изпълнител, с който се произнася по искане за разноски независимо дали уважава такова искане или отказва да признае или събере разноски.

Другият аргумент на съдебния изпълнител изложен по съществото на спора - че длъжникът не е носител на право на принудително изпълнение и затова единствената му възможност е да води осъдителен иск и едва след снабдяване с изпълнително основание да поиска събиране на разноски - е всъщност друго възражение за недопустимост на разглежданата жалба, което също е неоснователно, тъй като отговорността за разноски може да се реализира само във висящ процес, а не в отделно производство, защото не е последица от неоснователното /съответно неоснователно/ водено дело, включително и изпълнително.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата се явява допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата се явява  частично основателна.

         Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Следователно разноски са дължими на длъжника, предвид правилото на чл. 79, ал.1, т.1 ГПК, възлагащо му всички разноски по изпълнението, освен тези, сторени в рамките на две изрично упоменати от закона изключения и едното от тях е прекратяването на делото по чл. 433 ГПК, но не поради плащане след завеждането му. Разглежданата тук хипотеза е именно такава. Предходната норма според съда следва да се тълкува и прилага в смисъл, че длъжникът не само не понася разноските на взискателя - инициатор на процес, който не е следвало да бъде завеждан, но има право да възстанови собствените си. Разсъждението се подкрепя и от приложимата тук обща за гражданското съдопроизводство/т.е. и за института на принудителното изпълнение/ норма на чл. 78, ал.4 от ГПК, предвиждаща, че ответникът има право на разноските си и при прекратяването на делото, още повече, че специално правило за изпълнителното производство, дерогиращо общото в такива случаи, ГПК не е създал. Изпълнителният процес представлява продължение на исковия процес, поради което в нормата на чл. 79 ГПК /намираща се в общата част на ГПК/ е уреден въпроса с разноските, извършени в изпълнителния процес. По аргумент от противното от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК при прекратяване на изпълнението по чл. 433 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на взискателя и изхождайки от тази норма следва и въпроса за възникване на права за длъжника да иска насрещно от взискателя за заплащане на разноски направени от длъжника при прекратено производство.

В настоящия случай, изпълнително дело № 1204/2015 г. е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК - поради обезсилване на изпълнителния лист издаден срещу длъжницата, поради което разноските по изпълнението не са за сметка на длъжницата, а на взискателя. Това означава, че същият дължи и разноските на длъжника в изпълнителното производство. Налице са доказателства за направени деловодни разноски за платено от длъжника Р.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., в полза на адв. Р.Т., по сключен договор за правна защита и представителство по изп. дело № 1204/2015 г. /от дата 25.10.2015 г./, който договор е от дата преди прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжницата /прекратено на 01.08.2016 г./, т.е. разноските са направени своевременно. Разноските за адвокатско възнаграждение са реално направени по изпълнителното дело, както и са поискани от страна на длъжницата да й бъдат заплатени, в случая, от страна на взискателя. В тази насока, въззивният съд приема, че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, т. 1 предложение първо, от ГПК, поради което и на Р.Д. следва да се присъдят направените по изпълнителното дело разноски за платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения обжалваното постановление следва да бъде отменено.

Доколкото жалбата е основателна, съдът следва да определи размера на адвокатското възнаграждение, съобразно направеното възражение от другата страна за неговата прекомерност.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, по искане на насрещната страна може да се определи по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 ЗА. Определянето на размера следва да е в съответствие с предвиденото в чл. 10, ал.1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, че за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, минималното възнаграждение възлиза на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. Размерът на подлежащото за събиране вземане в неговата цялост преди прекратяването на производството е 57,35 лв., т.е. минималното възнаграждение на адвоката, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, възлиза на 300 лв., а половината му – за защита в изпълнителния процес е 150 лв. Хонорарът е уговорен за изготвяне на молба и процесуално представителство по изпълнителното дело като длъжницата е представила договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Съдът намира, че този размер на възнаграждението, съотнесен към действителната фактическа и правна сложност на делото, материалния интерес от делото и извършените процесуални действия от адвоката, а именно – депозиране  на възражение и молба за прекратяване на изпълнителното дело, се явява прекомерен и следва да бъде намален до сумата от 150 лв., доколкото в случая намира приложение чл. 10, т. 2 от посочената Наредба, според който за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е 1/2 от съответните възнаграждения, определени в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1.

Претендираното от длъжницата адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. настоящият състав на С. окръжен съд намира, че е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, с оглед на което същото следва да бъде определено в минималния посочен по-горе размер.

С оглед изхода на делото и направеното искане в жалбата на жалбоподателката следва да се присъдят по арг. от чл. 81 ГПК и направените от нея разноски в контролно - отменителното производство съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.07.2016 г., в размер на 100 лв. заплатени в брой, платими от страна на взискателя. Искане за присъждане на заплатената от жалбоподателката държавна такса в размер на 25 лв. за обжалване пред настоящата инстанция не е направено.

След като съобрази направеното искане от ответната страна по жалбата и на основание чл. 7, ал.1, т. 2 във връзка с чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/ 2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателката следва да заплати на “С.Г. Г.“ ООД сумата 75 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 437, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, С.ят окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ отказа постановен на 25.07.2016 г. по изпълнително дело № 1204/2015 г. по описа на частен съдебен изпълнител Г.И. с район на действие Окръжен съд С. да се присъдят разноски на Р.Д.Д. поради прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК относно сумата от 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото на частен съдебен изпълнител Г.И. с район на действие Окръжен съд С. за събиране и изплащане на разноските по изпълнителното дело № 1204/2015 г. за платено адвокатско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева в полза на длъжницата Р.Д.Д., ЕГН **********, дължими от взискателя “С.Г. Г.“ ООД, с ЕИК … със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № ., ет. ..

ОСЪЖДА “С.Г. Г.“ ООД, ЕИК …. със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Б.“ № ., ет. . да заплати на Р.Д.Д., ЕГН **********, сумата от 100 /сто/ лева деловодни разноски направени по настоящето съдебно дело.

ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на “С.Г. Г.“ ООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № ., ет. ., сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева деловодни разноски направени по настоящето съдебно дело.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:   1. 

 

                               2.