О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 Номер  784                                    16.09.2016г.                     град  С.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД        ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 16.09.                                                                                       Година 2016

в закрито заседание, в следния състав :

                                                

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                          2. СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар  

като разгледа докладваното от съдия Николай Уруков частно гражданско дело номер 1272 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е на основание чл.122, във връзка с чл.118, чл.119 и чл.531, ал.2 от ГПК и чл.50 и сл. от Семейния кодекс.

 

Производството по делото е образувано по повдигнат спор за подсъдност между С. районен съд и С. районен съд с определение № 1828/05.07.2016г., постановено по гр.дело № 3185/2016г., по описа на РС-С.. РС-С. твърди в същото определение, че не е компетентният съд, който следва да разгледа възникналия правен спор по чл.50 и сл. от СК и молбата за развод по взаимно съгласие между страните по делото и счита, че делото следва да бъде изпратено на надлежния и компетентен РС-С..

 

Подробни съображения и доводи са изложени в определението на РС-С., с което е повдигнат спора за подсъдността.

 

Окръжен съд – С., след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на двата първоинстанционни съда – С. РС и С. РС, намери за установено следното:

 

Първоинстанционното гр.дело под № 3185/2016г., по описа на РС-С. е образувано първоначално по описа на РС-С. /съответно с № 26661/2016г./ по писмената молба на молителителите Й.П.Г. и Н.А.Г. за допускането на развод по взаимно съгласие между страните и съответно одобряването на постигнатото между молителите споразумение.

 

 С определение № 7669/07.11.2013г. С.т районен съд е прекратил производството по своето гр.дело № 26661/2016г., по описа на РС-С. и е изпратил делото по подсъдност на РС – С., като се е мотивирал с това, че е налице хипотезата на чл. 531, ал. 2 ГПК, според която разпоредба молбата за развод по взаимно съгласие следва да се подаде до районният съд, в чийто район е постоянния адрес на молителите. За тази местна подсъдност съдът следи служебно, защото настоящото производство е охранително и едностранно, поради което в него няма ответник и не може да намери приложение правилото на чл. 119, ал. 3 ГПК, уреждащо срока и страната, която може да направи отвод за липса на местната подсъдност в исковото производство.

 

В случая единия молител няма изобщо регистриран адрес в страната, а другия-съпругата има постоянен адрес в гр. С., което обстоятелство за молителите се установява от служебно изготвена справка НБД "Население". След като никой от молителите няма постоянен адрес ***, С. районен съд е приел, че не е местно компетентен според правилото на чл. 531, ал. 2 ГПК да разгледа и реши молбата им за допускане на развод по взаимно съгласие. Съгласно същото правило местно компетентен да разгледа и реши последната в случая е според същият съд е само Районен съд- гр. С., защото в неговият съдебен район е постоянния адрес на молителката (чл. 531, ал. 2 ГПК).

 

С.т окръжен съд, в настоящия съдебен състав намира, че делото е подсъдно като първа инстанция на С. районен съд, в съдебния район в който се намира съответно и съдебния адрес на молителите, а не на С. районен съд, поради следните съображения:

В тази връзка видно от материалите по делото действително първата молителка Г. има постоянен адрес в гр. С., което обстоятелство за молителите се установява от служебно изготвена справка НБД "Население". Също се установява, че към момента на завеждане на молбата за развода по взаимно съгласие вторият молител Г. няма постоянен адрес на територията на РБ.

 

Настоящият Окръжен съд намира, както правилно и обосновано е приел и РС – С., че подсъдността визирана в разпоредбата на чл.531, ал.2 ГПК се явява за улеснение на молителите в охранителните производства, каквото несъмнено е и производството за развод по взаимно съгласие. За тази подсъдност, при съответно приложение на общите правила на исковия процес по силата на чл.540 ГПК, съдът не следи служебно по аргумент от нормата на чл. 119, ал. 1 и 2 от ГПК и чл. 533 от ГПК, тъй като тя не е условие за издаване на искания акт. В този смисъл са и съображенията, изложени в практиката на Върховните съдилища на Републиката, а именно определение под № 187 от 16.04.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 197/2009 г., III г. о., ГК.

 

Изложеното налага извода, че С.т районен съд неправилно е изпратил делото по подсъдност на С. районен съд. Поради това с оглед на повдигнатия спор за подсъдност делото правилно е било изпратено на С. окръжен съд за разрешаването му.

 

Възникналият между тези районни съдилища спор за определяне на местната подсъдност на делото следва да се разреши от компетентния С. окръжен съд, защото в неговия съдебен район се намира последният отказал да го разгледа, а именно РС-С. (чл. 122, ал.1, изр. 2 ГПК).

Поради гореизложените подробни съображения и доводи С.т окръжен съд, в настоящия съдебен състав счита, че делото е подсъдно като първа инстанция на С. районен съд, в съдебния район на който се намира постоянния адрес на пълномощника на молителите адв. Дамяна Стойчевска.  Делото следва да се разгледа от С. районен съд, независимо от това, че никой от молителите не е с постоянния си или настоящия си адрес към Столична голяма Община, която специална подсъдност е въведена за улеснение на молителите в охранителните производства, каквото безспорна е и производството за развод по взаимно съгласие.

Налага се извода, че делото следва да бъде изпратено на компетентния за разглеждането му съд, а именно РС - С..  

На основание чл. 122 от ГПК, настоящият съдебен състав счита, че определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване с частна жалба, тъй като не се прегражда по-нататъшния ход на делото и не е предвиден специален ред за обжалване на това определение.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОПРЕДЕЛЯ като компетентен да разгледа гражданско дело № 3185/2016г. по описа на РС-С. /първоначално образувано като гр. дело № 26661/2016 год. по описа на С. районен съд, 91 гр.състав/ образувано по писмена молба на молителите Й.П.Г. с ЕГН ********** с адрес *** и Н.А.Г. гръцки гражданин за допускане на развод по взаимно съгласие между страните по чл.50 и сл. от СК - Районен съд – С..

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                         

 2.