О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

 

Номер776…………………15.09.2016 година………………....Град Стара Загора    

 

                                            

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД……...………..Втори граждански състав

На петнадесети септември……….…….………………………………Година 2016

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                        

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ     

                        

                                                                        СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                          

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р. ТИХОЛОВА                                                    

частно гражданско дело номер 1297………по описа за 2016……………..година.

 

        Производството е образувано по частната жалба на С.Ж.А., подадена чрез пълномощника й адв.М.Р., против определение № 1671 от 16.06.2016 г., постановено по гр.дело № 1457/2016 г. на С. районен съд, с което е прогласено, че сезираният български съд не е компетентен да разгледа делото, образувано по искова молба на С.Ж.А. от гр.М., Ф., против П.С.Б. ***, с която са предявени искове с правно основание чл.127, ал.2 СК и чл.150 СК и е прекратено производството по делото по тези искове.

 

        Жалбоподателката счита, че определението е неправилно в частта, с която съдът е прогласил, че не е компетентен да разгледа иска с правно основание чл.150 СК. Същият бил самостоятелен и необвързан от последиците от евентуално разглеждане на иск с правно основание чл.127 СК. Моли определението да бъде отменено в тази му част.

 

        В срока по чл.276, ал. ГПК не е постъпил отговор от другата страна П.С.Б..

 

        Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:   

 

       

        Производството е образувано по искова молба на С.Ж.А. против П.С.Б., с която са предявени искове с правно основание чл.127, ал.2 СК, чл.150 СК и чл.127а СК. В същата ищцата е посочила, че към датата на предявяване на исковете тя и детето живеят във Ф., гр.М.. Поради този факт районният съд и съобразно разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, е приел, че на основание чл.17 от посочения Регламент и чл.10 от Регламент /ЕО/ № 4/2009 на Съвета от 18.12.2008 г. следва служебно да прогласи, че не е компетентен да разгледа предявените искове по чл.127, ал.2 СК и чл.150 СК, поради което е прекратил производството по делото в тази част.

 

        Това определение е правилно. В случая в исковата молба се твърди, че майката и детето са се установили трайно в Г. от 2013 г. Със същата е представено удостоверение за адресна регистрация на детето в гр.М. от 12.11.2013 г.; медицинско удостоверение от Колективна практика по детски болести- М., в което се сочи, че детето К. е редовен пациент на практиката от началото на 2014 г. и имунизационен паспорт за извършени имунизации през 2015 и 2016 г. Представен е и договор за наем, от който е видно, че ищцата от 01.11.2013 г. ползва жилище под наем в гр.М.. От уведомление от Средно училище М.М. се установява, че детето К. е прието в паралелка с целодневно обучение в училището през учебната 2015/2016 г. Тези обстоятелства сочат на трайно установяване на ищцата и детето във Федерална Република Г. с намерение за интегрирането им в социалната и семейна среда там. Следователно, към датата на сезиране на българския съд с посочените по- горе искове, ищцата С.Ж.А. и детето К.П.Б. имат обичайно местопребиваване не в Република България, а в друга държава членка на ЕС - Федерална Република Г..

 

        Исковете за упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака дете К. П. Б. и за режим на лични отношения с детето са искове за родителска отговорност по смисъла на чл.2, т.7 от Регламент /ЕС/ № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г., както правилно е приел и районният съд. Съгласно чл.8, т.1 от Регламента, съдилищата на държава- членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава- членка по времето, когато съдът е сезиран, което сочи на извода, че в настоящия случай германският съд притежава изключителната компетентност да се произнесе по въпросите за родителската отговорност за детето К.П.Б.. Впрочем, по отношение на иска по чл.127, ал.2 СК определението не е обжалвано от ищцата.

 

        По отношение предявения иск с правно основание чл.150 СК, съгласно чл.3, б."г" от Регламент /ЕО/ № 4/2009 на Съвета от 18.12.2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, също германският съд е компетентен да разгледа и предявения иск за изменение издръжката на детето К.П.Б., доколкото съобразно чл.127, ал.2 ГПК произнасянето по издръжката е обусловено от предоставянето на родителските права и тази компетентност в случая не се основава единствено на гражданството на едната от страните. Макар уредбата на задълженията за издръжка, произтичащи от семейни, родствени, брачни отношения или отношения по сватовство, да е предметно изключена от приложното поле на Регламент /ЕО/ № 2201/2003, акцесорният характер на претенцията за издръжка, от една страна, не позволява на българския съд да я отдели и разгледа самостоятелно и независимо от спора за упражняване на родителските права, за решаване на който по гореизложените съображения е лишен от правомощия, а от друга, чл.3 б. „г” от приложимия Регламент /ЕО/ № 4/2009 на Съвета от 18.12. 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, консолидира компетентността именно на съдебната юрисдикция, овластена да разгледа водещия иск относно родителската отговорност.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че определението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено. В останалата част определението не е обжалвано и е влязло в сила.

 

        Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд

 

                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА определение № 1671 от 16.06.2016 г., постановено по гр.дело № 1457/2016 г. по описа на С. районен съд, в частта, с която е прогласено, че сезираният български съд не е компетентен да разгледа предявеният от С.Ж.А. против П.С.Б. иск с правно основание чл.150 СК и производството по делото е прекратено в тази му част.

 

        Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: