О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

 

Номер 830 …………………30.09.2016 година………………..Град Стара Загора    

                                            

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……..……...Втори граждански състав

На тридесети септември………………….…………….……………….Година 2016

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                         

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ      

                        

                                                                                СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                          

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                     

въззивно частно гражданско дело номер 1335 по описа за 2016……..........година.

 

          Производството е по чл. 274 - 279 ГПК вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

 

Образувано е по подадена от Н.С.К. чрез адв. А.С. въззивна частна жалба срещу разпореждане № 9547 от 29.07.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 3571/2016 г. по описа на С. районен съд, в частта с което е отхвърлено заявлението подадено от Н.К. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК за сумата от 7500 лв. претендирана неустойка.

Частната жалбоподателка счита обжалвания съдебен акт за незаконосъобразен и претендира отмяната му, като изтъква, че районният съд се е произнесъл в противоречие с разпоредбата на чл. 418 ГПК. Излага съображения, че съдът е следвало да извърши единствено формална проверка по реда на чл. 418 ГПК, а именно дали документът е редовен от външна страна, т.е. дали удостоверява съществуването на твърдяното право. Действителните материални правоотношения се изследвали в исковия процес, а не в заповедното производство. Всички съображения изложени от съда за нищожност на клаузата за неустойка били по съществото на делото и не следвало да бъдат релевантни в заповедното производство. Това е така и защото какви вреди би претърпял заявителя не можело да се извлече единствено от документа по чл. 417 ГПК, а тяхното изследване щяло да стане в състезателно производство по предявен установителен иск. В подкрепа на доводите си сочи съдебна практика – определение № 577/16.07.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 530/2010 г., I т.о. и определение № 548/12.07.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 434/2010 г., II т.о. Предвид изложеното, моли въззивния съд да отмени съдебния акт в обжалваната част и да върне на делото на районния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираната неустойка. Претендира разноски.

Въззивният съд намира, че частната жалба против първоинстанционното разпореждане е допустима – насочена е против разпореждане чието обжалване е изрично предвидено в ГПК – чл. 413, ал. 2.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н.С.К. със заявление от 27.07.2016 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу К.И.К. за сумата 15 000 лв. - главница,  7500 лв. - еднократна неустойка, както и за съдебните разноски в размер на 450 лв. – за заплатената държавна такса и 3112,20 лв. – адвокатско възнаграждение. В заявлението е посочено, че сумите са дължими по договор за заем обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №, т., рег. №, дело № . на нотариус с рег. №  на Нотариалната камара. Към заявлението е приложен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ., т. ., рег. № ., дело № . г.

За да постанови обжалваното разпореждане районният съд е приел, че клаузата за неустойка уговорена в договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като размерът бил неморално висок и многократно надхвърлял очакваните вреди. Поради това клаузата за неустойка противоречала на добрите нрави и като такава била нищожна.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към мотивите на С. районен съд, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

В допълнение единствено следва да се посочи, че съгласно  чл. 26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделните части не влече нищожност на целия договор, когато сделката би била сключена и без недействителните части. В случая е налице частична недействителност само на клаузата за неустойка, тъй като основната цел на страните по този договор е да бъдат предоставени средства на заемателя, който да ги върне в определен срок. Отпадането на уговореното обезщетение за забава /неустойка/ не накърнява тази уговорка между страните и поради това може да се приеме, че страните биха сключили договора и без тази клауза. Поради това правилно районният съд не е прогласил нищожност на целия договор за заем. Отделно от това, съгласно  чл. 26, ал. 4 ЗЗД, когато отделна уговорка в договора е нищожна, тя би могла да бъде заместена от повелителните правила на закона. Правилно първоинстанционният съд не е приложил и нормата на чл. 86 ЗЗД, която е диспозитивна и поради това тя не може да замести по право нищожна уговорка в договора /арг. от  чл. 26, ал. 4 ЗЗД/. Страните са избрали да дерогират правилото на чл. 86 ЗЗД и сами да определят размера на дължимото обезщетение за вреди от неизпълнението на договора. Тази тяхна воля е независима от факта, че определеният размер е неморално висок и поради това уговорената неустойка е нищожна. Не може тази нищожна уговорка между страните да извика на живот нормата на чл. 86 ЗЗД, след като страните са се съгласили тази норма да не се прилага. В този смисъл е и Решение № 208/04.08.2014 г. на ВКС по т.д. № 637/2012 г., II т.о., в което е прието, че нормата на  чл. 92, ал. 1 ЗЗД не е от публичен порядък и не може по правилото на  чл. 26, ал. 4 ЗЗД да бъде заместена частично от друга норма, напр. с тази на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която също е с диспозитивен характер.

Въззивният съд следва да отговори и на конкретните доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Действително заповедта за изпълнение, вкл. и по чл. 417 ГПК, се издава единствено въз основа на твърденията в заявлението за съществуването на изискуемо вземане, които не е необходимо заявителят да доказва с писмени доказателства /представянето на такива е условие единствено за допускане на незабавно изпълнение на заповедта по реда на чл. 418 ГПК, но не и за нейното издаване/. Въпреки това, регламентацията в глава 37 ГПК не води до извода за съществуването на два вида заповедни производства и два вида заповеди за изпълнение – обикновена и за незабавно изпълнение. Като вид съдебен акт и изпълнително основание по чл. 404 ГПК заповедта е една и нейните реквизити са посочени в чл. 412 ГПК. Разпоредбата на чл. 417 ГПК установява изключение единствено от предпоставките на чл. 410, ал. 1 ГПК, като разширява приложното поле на заповедното производство и по отношение на вземанията, които се основават на изчерпателно изброените документи в чл. 417, но нито в тази, нито в други разпоредби на ГПК е използван термина „заповед за незабавно изпълнение“. Поради това настоящият съдебен състав приема, че искането за издаване на заповед, вкл. и по чл. 417 ГПК, може  и следва да се отхвърли когато са налице основанията по чл. 411, ал. 2 ГПК. Това е така, защото извън проверката на представения със заявлението документ по чл. 417 от ГПК, съдът следва да прецени и редовността на самото заявление. В хипотезата на заявено по реда на чл. 417 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с нормата на  чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл и определение № 974/07.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797/2010 г., II т.о./.

В настоящия случай заявителят със самите си твърдения в т. 14 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение е въвел данни, от които следва, че вземането представлява неустойка с посочен точен размер 7500 лв., поради което на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /противоречие с добрите нрави/ правилно е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение за посоченото вземане. Налице е посоченото в чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 2 ГПК основание за отхвърляне на процесното заявление, на което се е позовал районният съд в своето разпореждане. Първоинстанционният съд не е навлизал в изследване на спора по същество, а е съобразил, че основанието за отказ по  чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 2 ГПК се преценява единствено въз основа на твърденията по заявлението. При тази преценка, първоинстанционният съд правилно е констатирал, че претенцията на заявителя за неустойка противоречи на добрите нрави като основание за нищожност.  Поради това, неоснователни са доводите в жалбата, касаещи произнасяне на съда извън рамките на своята компетентност. В цитираните в жалбата съдебни актове на ВКС са разгледани хипотези на възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на ипотечен акт и за обхвата на проверката на районните съдилища, като отново е прието, че тя се свежда до обстоятелствата по заявлението. Поради това, сочената от жабоподателката съдебна практика не противоречи на дотук изложеното, тъй като районният съд е извлякъл съображенията си единствено от изложените в заявлението обстоятелства, а не от документи стоящи извън него и не е навлизал в разглеждане на спора по същество.

С оглед на изложените съображения въззивната частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането в обжалваната част потвърдено.

Предвид изхода на делото деловодни разноски на жалбоподателката не следва да бъдат присъждани.

 

Воден от гореизложеното, Окръжният съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 9547/ 29.07.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 3571/2016 г. по описа на С. районен съд, . състав, в частта, с която е отхвърлено заявлението подадено от Н. С. К. ЕГН ********** и адрес: *** за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 7500 лева представляваща еднократна неустойка уговорена в договор за заем обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ., т. ., рег. № ., дело . г. на нотариус с рег. №.на Нотариалната камара.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                   2.