О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

 

Номер  781                                          15.09.2016г.                       град Стара Загора    

 

                                            

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Втори състав

На петнадесети септември 2016 год.

В закрито заседание в следния състав: 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                          ЧЛЕНОВЕ :           НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                         СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                                      

Секретар Стойка Стоилова                                                                                                       

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ                                                     

частно гражданско дело № 1338 описа за 2016 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

        Производството е по чл.274 във вр. с чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК и във вр. с чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.

 

Делото е образувано е по частната жалба вх.№ 26175/17.11.2015г./л.4- 5 от приложеното първоначално ч.гр.д.№ 1015/2016г. по описа на ОС- С./ от 3 бр. ч.жалбоподатели- пълнолетните български граждани Г.Г.И., Д.М.И. и Т.М.И.-***,  против изцяло прекратителното Определение от з.з. на 28.10.2015г., постановено по гр.дело № 1215/2015г. по описа на РС- С./л.95- 96 от делото/, с което е оставен без разглеждане като недопустим поради липса на правен интерес, предявеният от ищците против 2 бр. ответници- и двамата от гр.С. установителен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, целящ да се признае за установено по отношение на ответниците, че възстановените земеделски имоти са ½ идеални части собственост на 3 бр. ищци, ведно със законните последици от това, и производството по делото е било изцяло прекратено.

Жалбоподателите считат, че изводите на РС- С. са били в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която ищецът има правен интерес от предявяване на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, ако в полза на ответника е постановено решение на ОСЗ за възстановяване собствеността на спорните недвижими земеделски имоти/съответните ниви и ливади/, тъй като на основание чл.14, ал.7а  от ЗСПЗЗ въз основа на съдебното Решение би могло да бъде изменено съответното предхождащо го Решението на ОСЗ. Съгласно т.2 от ТР № 1/1997г. на ОСГК на ВКС- С. от значение при преценка на правния интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ било обстоятелството, че земята е своевременно заявена за възстановяване пред ПК, а не това на чие име тя е внесена, заявена и възстановена. Молят обжалваното прекратително Определение да бъде отменено изцяло, и делото върнато на първоинстанционния РС- С. за произнасяне по съществото на спора.

 

        В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не са постъпили никакви писмени Отговори от другите 2 страни- 2 бр. пълнолетни ответници по установителния иск, и двамата от гр.С..

 

        Въззивният ОС- С., като обсъди направените в частната жалба оплаквания, представените до момента по първоинстанционното гр.дело писмени доказателства и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

        Пред първоинстанционния РС- С. е предявен установителен иск с правно основание по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като 3 бр. ищци/пълнолетни български граждани/- всички от гр.С., обл.П. твърдят в исковата молба, че били наследници на Г. П. Г., бивш жител ***.Загора, починал на 30.05.1983г., който е бил собственик на съответните земеделски земи в землището на същото село. Заявяват, че те като наследници по закон на впоследствие починалата му дъщеря Д.Г.И., починала на 12.04.2010г. в гр.С., обл.П., поради което те/ищците/ се явяват нейни универсални наследници по закон/ЗН/ и биха придобили въз основа на това наследството върху ½ идеална част от възстановените от ОСЗ/бивша ПК/- гр.С. земеделски земи на общия наследодател.

 

        Видно от обжалваното Определение на РС- С., районният съд е приел, че предявеният установителен  иск е процесуално недопустим поради липса на правен интерес от страна и на тримата ищци поради това, че претендираната от тях ½ част от земеделската земя не е била заявена на името на лицето, на което се твърди, че е принадлежала към момента на колективизацията, тъй като е приключила административната процедура за възстановяване на собствеността, а и поради изтичане на срока по § 22 от ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 13/09.02.2007 г./ на 13.05.2007 г., за иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, който вече не може да се предяви. Поради това е оставил изцяло без разглеждане предявения установителен иск и е прекратил напълно съдебното производството по делото пред себе си като първа съдебна инстанция.

 

        Разгледан по същество обаче, този фактически и правен извод на РС- С. е неоснователен и недоказан, и не е съобразен с данните и доказателствата по делото, както и с изричните разпоредби на закона по чл.14, ал.7 и 7а от ЗСПЗЗ, предоставящи възможност за промяна на вече постановеното решение на бившите ПК/респ. на сегашните ОСЗГ/, включително и в частта на адресата при наличие на тяхно или на съдебно Решение по заявлението. Именно тези разпоредби обуславят допустимостта на установителния иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ако някои от наследниците/какъвто е процесния случай/ или друго трето лице, е поискало възстановяване на земеделската земя и такова е било постановено със стабилизиран административен акт. В случая със заявлението е била заявено общото количество земеделска земя на общия на всички страни по делото наследодател, и при това положение, по отношение претендираните ½ идеална част от тази възстановена земеделска земята ищците се явяват заинтересовани страни. Трайната съдебна практика на ВКС приема, че установителния иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим и е предявен при наличието на правен интерес, когато имотите са били възстановен по реда на ЗСПЗЗ в полза на едната страна/какъвто е очевидно процесния случай/. Допустимостта на този иск се определя от наличието на спор за материалното право на собственост върху конкретен имот към момента на колективизацията му с оглед възстановяване на собствеността върху него. Обстоятелството, че е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността пред ОСЗГ не е пречка за предявяване иска при наличието на влязлото в сила Решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ОСЗГ е длъжна на основание чл.14, ал.7 от ЗПСЗЗ да измени Решението си относно лицата, на които е възстановена собствеността/страните по делото/.

 

        Настоящият съдебен състав счита, че от решаващо значение за правния интерес по иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е спорната земя да е била своевременно заявена за възстановяване пред поземлената комисия /което в случая е сторено/, независимо от това дали заявлението е на името на двамата братя или на един от тях. С оглед задължителните указания в т.2 от ТР № 1/1997г. на ОСГК на ВКС- С., във връзка с т.3 на ТР № 2/1996г. на същия, от значение при преценката на правния интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е обстоятелството, че земеделската земя своевременно е заявена за възстановяване пред местната ПК, а не това на чие име е заявена. Следва да се има пред вид и разрешението, дадено с т.3 от ТР № 2/1996 г. на ОСГК на ВС- С., че правото на възстановяване на собствеността е относимо към всеки имот, а не към лицето, което го претендира.  При наличие на спор за материално право, ако с влязло в сила съдебно Решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ бъде установено, че собственик на земята е бил общия наследодател на всички страни по делото, а не един от наследниците му по закон, местната ПК може да постанови свое Решение за възстановяване на собствеността върху земеделските земи по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ, като промени лицата, в чиято полза или вреда е издадено Решението й- т.е. съсобствеността може да се възстанови и по преписката пред ПК/ОСЗ/, образувана по заявление на наследник на единия от тях.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното  изцяло прекратително Определение на РС- С. е изцяло неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено напълно, ведно със законните последици, като делото се върне обратно на първоинстанционния РС за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Настоящото въззивно съдебно Определение не прегражда пътя на спора и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

 

                Ето защо предвид гореизложените мотиви и на осн. чл.274 във вр. с чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК и във вр. с чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, въззивният ОС- С.

 

                                            О П Р Е Д Е Л И  :

 

 

        ОТМЕНЯ изцяло Определение от з.з. на 28.10.2015г., постановено по гр.дело № 1215/2015г. по описа на РС- С..

 

 

        ВРЪЩА делото обратно на РС- С. за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

 

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             

 

 

 

  ЧЛЕНОВЕ :    1.

 

 

 

                           2.