Особено мнение на мл. съдия Свилен Жеков по определение № 802 от 20.09.2016 г. по ч.гр.д. № 1318/2016 г.

 

Не мога да приема становището на мнозинството от състава, по правния въпрос обусловил крайния резултат, че правният интерес от предявяването на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е налице когато спорната земя е била своевременно заявена за възстановяване пред поземлената комисия, независимо дали заявлението в случая е подадено на името на двамата братя или само на единия от тях. Водещото в случая било обстоятелството, че земята е била своевременно заявена за възстановяване, а не това на чие име е заявена. Заявителят Р.М. се явявал трето лице по отношение на С. М. и поради това искът с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ бил допустим.

Действително практиката на ВКС, на която се е позовал първоинстанционният съд е приета след подаване на исковата молба през 2015 г. Тази практика на ВКС е т. 3А от Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ВКС ОСГК. Приложима е в настоящия случай, тъй като процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, вкл. и правния интерес от предявяването на иска следва да бъдат налице през цялото развитие на съдебното производство, до момента на постановяването на съдебното решение. Отделно от това в ТР № 8/2013 г. ОСГТК се приема, че образуваното тълкувателно дело по преюдициален въпрос е основание за спиране на касационното производство, т.е. за да се вземе предвид приетото от ВКС в съответното тълкувателно решение по тълкуването и прилагането на закона. Следователно момента на предявяването на иска е без значение за прилагането на тълкувателно решение по дадено дело. Нормата на чл. 278, ал. 3 ГПК постановява, че постановеното определение по частна жалба е задължително за долустоящия съд, но от друга страна нормата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ урежда, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Освен това допустимостта на съдебното решение се проверява и по реда на инстанционния контрол.

В посочената вече т. 3А от Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ВКС ОСГК се приема, че е недопустим е установителен иск с правна квалификация  чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г. Даденото в тълкувателното решение отрицателно разрешение на въпроса изхожда от законодателната уредба на административното производство по чл. 14, ал.1 и 2 ЗСПЗЗ, което винаги започва по инициатива на заинтересованото лице – собственикът /или считащият се за такъв/, който иска правата му върху собствените му земеделски земи да бъдат възстановени в пълен обем върху конкретен реален обект на правото на собственост. Инициативата за започване на процедурата се упражнява със заявление или с иск по чл. 11, ал.1 или 2 ЗСПЗЗ. При положение, че собственикът не е заявил реституционни претенции по нито един от посочените начини и поради изтичане на законоустановените срокове за това той и не би могъл да ги заяви, един предявен от него спор по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е безсмислен. Дори и да се приеме, че резултатът от този спор би бил изгоден за него, ищецът не би могъл да реализира правата си по решението, след като не е заявил и няма възможност да заяви искане за възстановяване на земеделски земи в своя полза. Обратното становище се основава на разпоредбата на чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ, даваща възможност на заинтересованите лица да поискат ПК /сега ОСЗ/ да промени лицата, в чиято полза е издадено решението. Разпоредбата е съществувала към момента на постановяване на тълкувателното решение, следователно то е съобразено с нея, както и с това, че изменението по чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ означава промяна в лицата в полза на които са възстановени съответните земеделски земи, но и в тази хипотеза е необходимо заинтересованите, поискали промяната, да за заявили искане за реституция в своя полза. Противното означава недопустимо възстановяване на права върху земеделски земи в полза на лице, което не е поискало това по предвидените в закона ред и срокове. Считащите се за правоимащи по чл. 10 ЗСПЗЗ лица сами за себе си следва да заявят правата си по предвидените ред и срокове. Те не могат да се ползват от подаденото от други лица заявление по чл. 11 ЗСПЗЗ за имоти, които първите считат за свои. Спорът помежду им относно принадлежността на правото на собственост се разрешава по исков ред, но той има място само, ако един евентуално изгоден за ищеца резултат би могъл да бъде реализиран – чрез решение по чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ по подаденото от ответниците заявление и при надлежно подадено от ищците искане по чл. 11 ЗСПЗЗ да им бъдат възстановени правата. Щом като не съществува възможност ищците надлежно да заявят правата си за реституция /поради изчерпване на законоустановените срокове по чл. 11, ал.1 и 2 ЗСПЗЗ/, искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е лишен от правен интерес. В този смисъл има постановена практика на състави на ВКС – определение № 354/09.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2166/2016 г., I г.о., определение № 283/09.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 762/2016 г., I г.о.

В определение № 221/06.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1765/2016 г., III г.о., постановено по реда на чл. 273, ал. 3, т. 1 ГПК и съставляващо задължителна практика, е прието, че наличието на правен интерес при образувано административно производство по заявление на друго лице е отречено с посоченото Тълкувателно решение № 4/2014 г., като е приета за неправилна съдебната практика която приемаше, че "допустимостта на иска с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е обусловена от това дали ищецът е подал заявление по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или е предявил иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, а от това дали за спорната земеделска земя е било образувано административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 ЗСПЗЗ, макар и по заявление на друго лице“.

Съгласно разпоредбата на чл. 14 ППЗСПЗЗ подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници, а според цитираното по-горе тълкувателно решение допустимостта на иска се основава на подадено заявление „в полза на ищеца“. Следователно „в полза на ищеца“ по смисъла на тълкувателното решение, прилагано заедно с чл. 14 ППЗСПЗЗ, която норма сочи кои лица се ползват от подадено заявление означава, че ползващите се лица от подадено заявление могат да бъдат само сънаследници на подалия заявлението. От данните по делото се установява, че преписка № И125/14.11.1991 г. за възстановяване на правото на собственост на наследниците на М. А. М. е образувана по заявление на ответника Р.М.М.. В заявлението е посочено, че наследодател е М. А., а не общия наследодател М. М.. Поради това следва да се счете, с оглед и на разпоредбата на чл. 14 ППЗСПЗЗ, сочената по-горе съдебна практика и тълкувателно решение, че подаденото заявление ползва само наследниците на М. А., но не и наследниците на С. М.. Това е така, защото от една страна Р.М. не е наследник заедно с наследниците на С. М. или заедно със самия С. М. на общия наследодател М. М., а от друга заявлението не е подадено за възстановяване на земите на общия наследодател – М. М.. По изложението по-горе съображения, /н-р определение № 221/06.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1765/2016 г., III г.о./ заявителят не може да се счита и трето лице. Само при положение, че заявлението бе подадено за възстановяване на имотите собственост на М. М. – общ наследодател би могло да се счете, че заявлението ползва всички наследници вкл. и ищците по делото. По делото се установява, че за възстановяване в полза на всички наследници на общия наследодател на притежавани от него земи заявление или иск по чл. 11, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ не са подавани. Не е подавано заявление или предявен иск по чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ за наследниците на С. М.. Поради това подаденото от Р.М. заявление ползва само наследниците на М. А., т.е. сънаследниците на заявителя. При безспорно установеното, че С. М. или негови наследници не са подавали заявление или предявявали иск по чл. 11, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ, не е подавано заявление на името на общия наследодател М. М. или предявен иск по чл. 11, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ, предявеният иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим поради липса на правен интерес и поради това евентуално постановеното съдебно решение по такъв иск би било процесуално недопустимо.

Поради това считам, че следваше обжалваното определение № 1068/16.06.2016 г. на Казанлъшки районен съд да бъде потвърдено.

 

ЧЛЕН-СЪДИЯ: