Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 283     /12.10.2016 г.                                      Град Стара Загора

 

                              В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На двадесет и седми септември                                            Година 2016

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                  Председател: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                         Членове: 1. Н. УРУКОВ

                                         2. СВИЛЕН ЖЕКОВ

                

Секретар  С.С.

Прокурор ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1199 по описа за 2016 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

По делото е постъпила въззивна жалба от Районна прокуратура – гр. Стара Загора, в качеството на представляващ Прокуратура на Република България, против решение  на Старозагорския районен съд, постановено по гр. Дело № 5392/2015г., с което са осъдени да заплатят на Н.М.Ч. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение  за претърпени неимуществени вреди – претърпени душевни и морални страдания: преживян стрес притеснение, тревожност, злепоставяне през обществото, причинени в резултат на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 219, ал. 1 НК по ДП № 231/2012Г. по описа на Военна Окръжна прокуратура – гр. Пловдив, по което е образувано нохд № 95/2014г., по описа на Военен съд – гр. Пловдив, както и сумата от 1 500 лева – представляваща обезщетение за причинени имуществени вред за заплатен адвокатски хонорар за представителство по наказателното дело, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 22.10.2015г., до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата в размер на 680 лева – представляваща направените по делото разноски.

Считат първоинстанционното решение за неправилно и противоречащо на закона, поради което в законния срок го обжалват в качеството на страна по ЗОДОВ. Не са доволни от така постановеното решение на Старозагорския районен съд,  който не бил обсъдил събраните по делото доказателства и е изложил фактически и правни изводи не подкрепени с доказателства по делото. Възприел гласни доказателства без да ги съпостави с други доказателства събрани по делото, като не е изложил мотиви и е отдал пълна вяра на показания на двамата разпитани пред районния съд свидетели- Считат, че е налице пълно противоречие между приетите от съда фактически и правни изводи и доказателствата събрани по делото. Считат, че не били посочени конкретните и безспорни доказателствата за доказателствата твърдени от него за негативно отношение върху общото му психологическо, физическо и емоционално състояние на Ч.  който твърди, че след привличането у в качеството на обвиняем животът му се бил променил в личен и професионален план, намирал се в състояние на безсилие и онеправданост, притеснение и тревожност и бил злепоставен пред обществото, близките си и пред институциите. Живеел  в стрес и с чувство за несигурност за бъдещето си.

 Считат, че не са налице събрани безспорни и категорични доказателства за проблемите на въззиваемия Ч. изразяващи се във влошените отношения с роднини и приятели, както и за връзката между наказателното дело и твърдението от въззиваемия за имуществени и не имуществени вреди, както и че от разпита на свидетелите не било установено, да са налице факти показващи промяна на обичайното поведение на въззиваемия след привличането му към наказателна отговорност.

 Не се доказала в хода на гражданското производство и основателността на иска в какво се изразява отрицателното отношение. Не било установено и доказано каква е редукцията на обичайния му начин н живот както и за кой период евентуално е настъпила такава. Въззиваемият не доказа как по какъв начин е дискретизиран в личен, професионален и обществен план.  В хода на разследването по делото и в двете фази - досъдебна и съдебна не били налице неправомерно действие от страна на Прокуратурата на Република България.. Считат, че настоящият  граждански състав по реда н  ЗОДОВ не може да подлага на инцидентна проверка действията на органите по наказателното производство – той ги възприема само към формалната страна на стабилитет и последици. Не били събрани безспорни доказателства, че същото не е обжалвано от Ч.. 

По делото била налице разписка, удостоверяваща, че въпросното постановление за прекратяване е било получено на 14.05.2015г. от Командира на военно формирование 361150 – гр. Стара Загора , представител на ощетеното ЮЛ, но такава не е налице за въззиваемия Ч. и за П., която да удостоверява правото им по чл. 243, ал. 3 от НПК.

По отношение на присъденото обезщетение за не имуществени вреди считат, че същото е в пълно противоречие на  чл. 52 от ЗЗД и в хода на нак. Производство спрямо Ч. е била взета ней-леката мярка за неотклонение “Подписка" и няма събрани доказателства, да  е променила в значителна степен обичайния начин на живот на въззиваемия и разследването е било проведено в разумни срокове. Присъдената сума на въззиваемия от съда  не е в пряка и непосредствена връзка с привличането му в качеството му на обвиняем. Престъплението за което е бил привлечен въззиваемия по досъдебното производство не е изисквало задължителна защита и възможността да ползва адвокат по делото е изцяло по преценка на самия него.

При определя размера на обезщетението съдът  не се съобразил с обективните обстоятелства каквито са продължителността на воденото наказателно производство, взета мярка за неотклонение, тежестта на повдигнатото обвинение и което е породила наказателната репресия върху семейния и приятелски кръг на въззиваемия след колегите и обществото, върху психиката и физическото му здраве.  Определеният хонорар от 800 лева  не съответствал на обема на осъществената по делото защита, поради което считат, че не съответства на обема на осъществената по делото защита и уговореният над този размер хонорар не може да се третира, като пряка вреда о повдигнатото обвинение.

          По делото липсвали доказателства за действие или бездействие  на наблюдаващия прокурор  по производството, респ. водещия разследването, които да са в противоречие с доказателствения материал или извън сроковете за произнасяне и считат, че не е налице причинна връзка между настъпилите вредни последици и действията на съответния държавен орган, свързани с повдигане и поддържане на обвинение за извършеното престъпление. Не били събрани категорични доказателства в какво се изразява отрицателното отношение към въззиваемия и не давали основание на съда да приеме, че в резултата на незаконно обвинение въззиваемия бил дискретизиран в личен и професионален план.

Молят да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на Старозагорския районен съд – постановено по гр. дело под № 5392/2015г., с което съдът е осъдил Прокуратура на Република България – гр. София да заплати на Н.М.Ч. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 1 500 лева – представляваща обезщетение  за претърпени не имуществени вреди – претърпени душевни и морални страдания: преживян стрес притеснение, тревожност, злепоставяне през обществото, причинени в резултат на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 219, ал. 1 НК по ДП № 231/2012Г. по описа на Военна Окръжна прокуратура – гр. Пловдив, по което е образувано нохд № 95/2014г., по описа на Военен съд – гр. Пловдив, както и сумата от 1 500 лева – представляваща обезщетение за причинени имуществени вред за заплатен адвокатски хонорар за представителство по наказателното дело, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 22.10.2015г., до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата в размер на 680 лева – представляваща направените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. Респективно, да бъде изменено решението на Старозагорския районен съд постановено по гр. Дело № 5392/2015г., с което Н.М.Ч. е осъдил Прокуратура на Република България – гр. София  да му заплати  на основание чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 1 500 лева  - обезщетение за претърпени неимуществени вреди  - душевни и морални страдания, преживян стрес, притеснение, тревожност, злепоставяне пред обществото, причинени в резултат на незаконно обвинение за извършеното престъпление по чл. 219,ал. 1 НСК по досъдебното производство № 231/2012г. по описа на Военна Окръжна прокуратура – гр.Пловдив, по което е образувано нохд № 95/2014г. по описа на Военен съд – гр. Пловдив, както и сумата 1 500 лева – представляващо обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатен адвокатски хонорар за представителство по наказателното дело, ведно със законната лихва върху всяка от  сумите, считано от 22.10.10`5г., до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 680 лева – направените по делото разноски, като се НАМАЛИ значително размера на присъдените обезщетения, тъй като същите са несправедливо присъдени, в това число и направените по делото разноски.

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. В.Г.С. ***, като пълномощник на Н.М.Ч., против постановеното първоинстанционно решение.

Излагат доводи в писмения отговор, че са получили препис от жалбата  на 13.05.2016г. и молят същата да бъде оставена без уважение, тъй като било неоснователна и молят да се остави без уважение. Твърдят, че неоснователно се твърдяло в жалбата, че не били извършени неправомерни действия  от Прокуратура на Република България – гр. София  в двете фази в хода на разследването срещу Н.М.Ч. – съдебна и досъдебна.

Относно основателността размера на претендираните и присъдени материални и нематериални вреди понесени от Н.М.Ч. в жалбата се повтаряли изцяло  аргументите от отговора на исковата молба.

Считат, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е направен обоснован извод от съда, че двете обективно съединени претенции на въззиваемия са основателни  и доказани по размер, като в процеса по категоричен начин били доказани вида на претърпените от въззиваемия вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Считат, че претендираните суми са основателни, тъй като съдебното производство било водено в гр. Стара Загора и в гр. Пловдив.

Твърдят, че по делото са събрани категорични доказателства, че в цялата си военна кариера преди повдигане на обвинението мл. Сержант Н.М.Ч. е бил перфектен войник, многократно награждаван и не е бил осъждан. Тези факти били посочени и от разпитаните по делото свидетели и се потвърдили изцяло.

Считат, че при постановяване на своя съдебен акт първоинстанционния Районен съд – гр. Стара Загора е обсъдил всестранно и в пълнота събраните по делото доказателства, изложил е прецизни и категорични мотиви, съобразени с принципите на справедливостта и установената съдебна практика и молят същото решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Претендират за присъждане на направените от Н. Ч. разноски във въззивната инстанция, съгласно списъка представен в края на съдебния процес пред ОС-Стара Загора.Не правят искане за събиране на други доказателства.

 

Въззивникът Районна прокуратура – гр. Стара Загора - редовно и своевременно призовани, за тях се явява прокурора Д.К., като поддържа подадената от Районна прокуратура – Стара Загора въззивна жалба и моли същата да бъде уважена изцяло като бъде отменено решението на първоинстанционния съд и изцяло и се отхвърли предявения иск от въззиваем. Алтернативно, ако съдът счете, че са налице основанията и наличието на неимуществените вреди претърпени от въззиваемия моли да се измени първоинстанционното решение, тъй като размера на иска е завишен предвид събраните доказателства, които не сочели преживени от този въззиваем болки и страдания с висок интензитет.

 

Въззиваемият Н.М.Ч., редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание, вместо него се явява пълномощниците му адв. В. С. и моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди изцяло решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

 

Подробни съображения и доводи са изложени и в съдебното заседание по съществото на делото.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

 

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

Страните по делото не спорят, а и от приложеното към делото НОХД под № 95/2014г. по описа на Военен съд гр. Пловдив, и досъдебно производство № 231 - РП/ 2012 г. по описа на Военна прокуратура гр. Пловдив, се установява, че на 30.05.2014г въззиваемият е бил привлечен като обвиняем по образуваното вече досъдебно производство /ДП/ № 231 – РП от 10.09.2012г. по описа на Военна окръжна прокуратура /ВОП/ гр. Пловдив, като му е било повдигнато и обвинение за извършване на престъпление по чл.219 ал.1 от НК. ДП е завършило през м.юни 2014г. с издаване на Обвинителен акт срещу въззиваемия, с който е бил обвинен, че през периода от 17.11.2011г. до 04.09.2012г., като длъжностно лице, замествал МОЛ мл. сержант П.Щ.П.„Завеждащ хранилище с ГСМ и Химическо имущество" във ВФ 36150 - Стара Загора, не е положил достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното му имущество, като в независимо съпричинителство с мл.сержант П.Щ.П. е нарушил разпоредбите на чл.208 т.2, т.З и т.4 от Устава на Въоръжените Сили на РБ /Устава/, т. 2.7.2.1 от Ръководство за работа на стационарните складове за гориво смазочни материали /Ръководството/, т.3.2.35,36,43 и 44 от Ръководството; Глава ІІІ от регламент №2 за обслужване на техническите средства за съхранение на ГСМ и СГ от „Регламентни и временни норми за обслужване на техническите средства за ГСМ в БНА /Регламента/; Технологична карта № 2 от Регламента и т.4 на раздел „Средства за съхранение на ГСМ" от Ръководството, като в резултат на нарушенията последвала и значителна липса на 2240 литра бензин на обща стойност 6092,80 лв., осъществявайки по този начин състава на престъплението по чл.219 ал.1 от НК. Обвинителният акт е бил внесен във Военен Съд гр.Пловдив, като е било образувано и съответното НОХД под №95 по описа на съда за 2014г. В хода на делото против въззиваемия Ч. е бил предявен и приет за разглеждане граждански иск от страна на Министерство на отбраната с претенция за заплащане солидарно със сержант П.Щ.П. на сумата от 6092,80 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.09.2012г, както и деловодните разноски, направени от страна на гражданския ищец.След проведени няколко заседания, съставът на ВС гр.Пловдив е прекратил производството по делото, на основание чл.288 ал.1 от НПК и изпратил делото на съответния прокурор за отстраняване на допуснато процесуално нарушение. След още няколко месеца разследване по ДП №231 за 2012г. по описа на ВОП гр.Пловдив, досъдебното производство е прекратено с Постановление на Военната Ппокуратура от датата 11.05.2015г с мотива, че извършеното от въззиваемия деяние не съставлява престъпление, поради настъпило случайно събитие. Видно от постъпилите по делото писмо вх. № 4108/22.02.2016г. от ВОП, ведно с приложените към него разписки за връчване на Постановление за прекратяване на ДП № 231 – СЛ/2012г. по описа на ВОП гр. Пловдив до въззиваемия и до другото привлечено като обвиняем лице Петър Щерев Петров, както и видно от препис – извлечение изх.рег.№ 3 – 254/18.02.2016г., въззиваемият е уведомен за постановлението на 14.05.2015г. В писмото на ВОП гр. Пловдив е посочено, че съгласно нормата чл. 243, ал.3 от НПС, постановлението  е влязло в законна сила на 22.05.2015г./ Съдът приема, че при изписването на годината 2015г. е допусната фактическа грешка като погрешно е написано 2016г. За тази констатация на съда свидетелства приложената  разписка към писмото за връчване на командира на в.ф. 36150 – Стара Загора, от която е видна датата на връчване 14.05.2015г./. Липсват данни постановлението да е било обжалвано, поради което съдът приема, че същото е влязло в законна сила на датата 22.05.2015г.

Въззивният съд намира, че за да се ангажира отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, законът изисква да е налице кумулативна даденост на следните предпоставки: на първо място да е налице някое от условията по чл.2, ал.1, т.1 - т.6, на второ място – да е налице вреда и причинна връзка. Тежестта на доказване принадлежи на ищеца. Чл.4 от ЗОДОВ предвижда възмездяване за всички претърпени вреди, а когато са неимуществени намира приложение чл. 52 ЗЗД. Законодателят изрично е уредил хипотезите на възникване на отговорността на държавата за вреди от дейността на правозащитни органи,при условията визирани в чл. 2, ал.1, т.1-6 ЗОДОВ. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът прилага критерия за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД-принципът за справедливо репариране на болките и страданията основано на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства.

 

 

 

 

  Съгласно посочените норми обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта. Преките вреди обосновават причинно-следствената връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат.

 С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото пред първостепенния съд са били допуснати и съответните гласни доказателства. Свидетелят С.С.С. твърди в показанията си, че през периода, през който въззиваемият е бил привлечен като обвиняем, същият е бил видимо притеснен,  затворен, неконтактен, разтревожен, че ще загуби работата си, че „ще загуби всичко”. Свидетелят описва Н.Ч., преди повдигането на процесното обвинение,  като весел човек, „душата” на всяка компания, изпълнителен в работата си. След насоченото към въззиваемия обвиняване  командирите в поделението гледали на въззиваемия „резервирано”, като отношението на колегите на въззиваемия спрямо него също се променило. В резултат на повдигнатото му обвинение въззиваемият бил лишен от достъп до квалифицирана информация, което свидетелят определя „като освобождаване от работа”.  Свидетелят твърди, че макар с насмешка, под формата на шега,  колегите на въззиваемия, са му подхвърляли репликата : „сега като те изкарат виновен…”, което безспорно дало отражение в поведението на въззиваемия -  „той страдаше”.

   Св. Ж.С.М. от своя страна също описва въззиваемия като добър човек, стриктен, коректен, изпълнителен, „душата си дава за всичко”. През период,а през който е бил привлечен като обвиняем въззиваемият е бил затворен в себе, „беше се дръпнал”,  „беше умислен, затворен стана”. Тази загриженост на въззиваемия е проличавала и в поведението му, и в говора му, дори и в смеха му.

 

Съдът намира, че в конкретния случай е безспорно, че въззиваемият Н.М.Ч. е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с прекратителното постановление на ВП-Пловдив. Съдът следва да отбележи, че първоначално се е водило досъдебното производство, което на практика не е приключило, а е бил внесен обвинителен акт във Военния съд. След това са следвали няколко открити съдебни заседания по НОХД под № 95/2014г. по описа на Военен съд гр. Пловдив. Същото съдебно производство също не е приключило окончателно, а делото е било върнато на досъдебно производство № 231 - РП/ 2012 г. по описа на Военна прокуратура гр. Пловдив,за продължаване на разследването. Едва със заключителното Постановление от датата 11.05.2014 год. Наказателното производство по делото е приключило.

 

Без съмнение през това цялото време, както на досъдебното, така и на съдебното производство, той е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. Извън тези вреди въззиваемият сочи, което се установява и от показанията на свидетелите, че след започването на делото той е започнал да се притеснява и за работа си и за бъдещето си като цяло. Незаконно поддържаните обвинения са уронили и репутацията и името му сред колеги, познати, работодатели, т.е. това се явяват правилните изводи, до които е достигнал и първоинстанционният съд в мотивите към обжалваното Решение. В тази насока първата инстанция е изложила подробни съображения и доводи, които се възприемат и от настоящия съд.

 

Първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил подробно и мотивирано, както самите действия на въззиваемия Ч., така и претърпените от същия болки и страдания, а именно неимуществените вреди, като е стигнал до правилните и законосъобразни изводи, че същият със своите действия по време на наказателното преследване не е създал никакви предпоставки за повдигането и поддържането на обвинението спрямо него, тъй като на практика става въпрос в случая за случайно събитие.

 

В тази насока се налага категоричния извод, че първоинстанционния съд се е съобразил изцяло както с нормативната уредба, така и с константната практика на Върховните съдилища на Републиката, при определянето на размера на дължимото обезщетение, а именно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и съответно ПП на ВС № 4/23.12.1968г., според които понятието справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на обективно съществуващи обстоятелства имащи отношение към понесените от пострадалия вреди каквито се явяват характерът на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата при които са извършени причинените морални страдания и другите фактори имащи отношение към преценката за справедливия размер на обезщетението. В тази насока при определяне на точния размер на обезщетението първоинстанционния съд е взел предвид всички обстоятелства които имат своето отношение към твърдяните от въззиваемия неимуществени вреди и е стигнал до правилните изводи, че тези вреди не са се отразили много негативно на психическото здраве, психиката и социалния живот на въззиваемия, поради което техния размер правилно е бил определен на 1500 лева. Този размер е изцяло съобразен с тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение с възрастта и социалното положение на въззиваемия , данните за личността му, както и на немаловажното обстоятелство, че неговото влияние на наказателното преследване върху общото психологично състояние на Ч. е оказало своето негативно влияние, но в рамките на нормалното, има временен характер, като към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт и впоследствие връщането на делото на ВП, която от своя страна е прекратила наказателното производство, вече е преодоляно от същия, който отново изпълнява обичайните си служебни задължения.  

 

 

  Претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от ищеца, в качеството му на подсъдим по НОХД № 95/2014г. по описа на ВС гр. Пловдив адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с определение за прекратяване на наказателното производство,  представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1, т.2 и чл.4 ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу държавата се реализира по предвидения в този закон ред по силата на чл.8 ЗОДОВ - /Решение № 126/10.05.2010г. по гр.д. № 55/2009г. ІV г.о. ВКС РБ/.

 Правото да се търсят разноски намира правното си основание в чл.45 ЗЗД, тъй като по съществото си те представляват вреди, нанесени от неправомерно водене на наказателно производство. На обезщетяване подлежат действително претърпените вреди, т.е. действително разходените суми, в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване.

 Реално заплатения от ищеца  адвокатски хонорар в размер на 1500 лв. се установява от  договор за правна защита и съдействие от 11.08.2014г., приложен към НОХД № 95/2014г. по описа на ВС гр. Пловдив, /л.80/  за представителство в съдебното производство. Освен това в жалбата се правят оплаквания и възражения, че защитата на въззиваемия Ч. по горепосоченото НОХД не е задължителна, което се явява неоснователно. Съобразно специалната разпоредба на чл.94, ал.1, т.5 от НПК защитата му се явява задължителна, тъй като интересите на двамата подсъдими са били явно противоречиви и другият подсъдим е имал упълномощен защитник. Още повече че правото на защита в наказателния процес е коституционно установено и то зависи изцяло от преценката на съответното лице, което е привлечено и предадено на съд за реализирането на тази отговорност – в конкретната ситуация на въззиваемия Ч..

 Ето защо следва да се приеме, че воденето на наказателно преследване срещу ищеца е имало неблагоприятни последици и в имуществената му сфера, а предявеният иск за заплащане на тези вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на настоящото искова молба до окончателното изплащане на сумата, се явява изцяло основателен и доказан.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на Старозагорския районен съд следва да бъде изцяло потвърдено ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивника Прокуратурата на РБ следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия Н.М.Ч. направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, съразмерно с уважената част на въззивната жалба в размер на 700 лева, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК за въззиваемия Ч..

 

Но тъй като съдът намира, че са налице данни за възражение за прекомерност относно разноските по делото, от страна на ОП-Стара Загора, съдът намира, че това възражение е основателно поради следните съображения:

          Съобразно специалната разпоредба на чл.78, ал.5 от ГПК Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Действително настоящата съдебна инстанция приема, че възнаграждението на пълномощника на въззиваемия адв. С. е завишено именно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото пред въззивиния съд. Пред настоящата инстанция е изготвен писмен отговор от адв.С. и е налице явяването му само на едно и единствено проведено по делото съдебна заседание. В тази връзка възнаграждението на същия адвокат на въззиваемия следва да бъде намалено, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата и приетата въз основа на него Наредба под № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следвайки този смисъл това възнаграждение следва да бъде определено съобразно разпоредбата на чл.7, ал., т.2 от същата Наредба и да бъде определено съобразно същата на 440 лева.

 

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК /изм. ДВ брой № 50/2015г./, настоящото въззивно съдебно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като съгласно чл. 280, ал. 2, т. 2, предл.1 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела  с цена на иска до 5 000 лева за граждански дела. Цената на настоящия иск е 3 000 лева, поради което и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Водим от горното, съдът

 

                           Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 442/22.04.2016г., по гр.дело № 5392/2015г., по описа на Старозагорския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

      ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.Ч., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. В.С.,***, на осн. чл. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 440 лв. (четиристотин и четиридесет лева), представляваща направените от въззиваемия по делото разноски пред въззивната инстанция.

      

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                2.