Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 306/27.10.2016 г.      Година 2016             Град С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесети септември                                                      Година 2016

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                         Председател: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                          

                                                Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                2. СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1201 по описа за 2016 година.

 

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

          По делото е постъпила е въззивна жалба от адв. П.К. като пълномощник на Ю.С.П., против Решение от 21.03.2016г. по гр. Дело № 1323/2015г., по описа на РС-К., в частта, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди над сумата от 40 000 лева, до претендираните 100 000 лева, представляващи частичен иск от сумата от 200 000 лева.

Молят да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно в частта, в която е отхвърлен иска на въззивника за сумата над 40 000 лева и да бъде постановено ново решение, с което да се уважи иска му до претендирания размер от 100 000 лева- за претърпените неимуществени вреди от загубата на своето единствено дете и с оглед съдебната практика  за компенсиране на вреди от този вид.

 

 Молят да бъде уважена подадената въззивна жалба, да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение на РС – С., с което е отхвърлен предявеният иск над сумата 40 000 лева и да постанови съда ново решение, с което да уважи иска в пълен размер както е предявен за сумата от 100 000 лева- частичен иск от сумата 200 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на сина на въззивника - С. Ю. П.. Молят да бъде присъдена законната лихва върху сумата от датата на непозволеното увреждане – 15.08.2014г., до окончателното изплащане на сумите.

 

Претендират за присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като въззивницата била регистрирана по ЗДДС. Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

2. По делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от “К.” АД – ГР. К., представлявано от Л. Д. И. изпълнителен директор и чрез пълномощника си адв. М.К., с който обжалват подадената въззивна жалба и считат същата за неоснователна и необоснована, а постановеното решение на РС-К. за мотивирано, правилно, законосъобразно и постановено при обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Сочат, че първият въззивник дълги години не е осигурявал необходимата месечна издръжка на сина си, поради което е имало заведени дела от майката пред РС-К. което сочело, че бащата е проявявал незаинтересованост с години към сина си и не е спомогнал за неговото израстване и професионално обучение.

 

Излагат доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания в размер на 40 000 лева е завишено, с оглед на изяснената фактическа обстановка, като претенцията на първия въззивник за обезщетение в по-голям размер е неоснователна и необоснована.

 

Считат, че подадената въззивна жалба против постановеното първоинстанционно решение, в частта, в която е отхвърлен иска за сумата над 40 000 лева е допустима, но е напълно неоснователна и необоснована, поради което молят да бъде оставена без уважение. Молят да бъде прието, че постановеното първоинстанционно решение на РС-К. е обосновано, постановено след обсъждане на всички събрани доказателства – писмени, гласни, съдебно-техническа експертиза, направени изводи, които обосновават частичното отхвърляне на предявения иск, но направени са изводи, които обосновават частичното отхвърляне на предявения иск, че определеното от съда обезщетение в размер на 40 000 лева е прекалено завишено, поради твърдяното от тях съпричиняване при трудовата злополука от страна на пострадалото лице С. П..

 

Не претендират за присъждане на разноски и не правят искания за събиране на доказателства.

 

3. Постъпила е въззивна жалба от “К.” АД – ГР. К., представлявано от Л. Д. И. изпълнителен директор и чрез пълномощника си адв. М.К., против решение № 146/21.03.2016г. по гр. Дело № 1323/2015г. по описа на РС-К., с което заемат становище, че не са съгласни с това постановено решение и считат, че същото е неправилно и незаконосъобразно, като считат, че предявеният иск за обезщетение от 40 000 лева е прекомерно висок, с оглед събраните по делото доказателства и съдебната практика. Считат, че решението е неправилно и необосновано в частта относно определеният от съда размер на обезщетението за претърпени от първия въззивник неимуществени вреди като считат, че следва размера на обезщетението следва да бъде определен с оглед критериите на чл. 52 ЗЗД – по справедливост във всеки конкретен случай  и в съответствие с постоянната съдебна практика на съдилищата и ВКС.

 

Излагат доводи, че изплатеното обезщетение от ЗАД ““Б.” АД  на първия въззивник  - законен наследник на пострадалия С. Ю. П., общо в размер на 24 650 лева, която сума считат, че покрива изцяло неимуществените вреди, болки и страдания, които е понесъл първият въззивник от загубата на сина си при трудова злополука. Сочат, че  решението на съда е неправилно и необосновано в частта, с която съдът приема от събраните по делото доказателства, чене било установено пострадалия да е бил допуснал груба небрежност, която да е причина за настъпването на трудовата злополука, а се касаело за не съзнавана, обикновена непредпазливост, която не е причина за намаляване на дължимото обезщетение. Считат този извод на съда за неправилен и поддържат становището си, че са налице и са доказани по делото, че с действията си пострадалия не е спазил технологичните правила и при отстраняване на аварията пострадалият е допринесъл за настъпването на трудовата злополука поради допусната груба небрежност и безотговорност в работата си – спрямо себе си и спрямо останалите работници в помещението. Поради това считат, че пострадалият е допринесъл за настъпването на трудовата злополука като е допуснал груба небрежност и безотговорност по време на работа спрямо себе си и спрямо колегите си.

 

Молят да бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло постановеното първоинстанционно решение, като бъде отхвърлен предявеният от първия въззивник частичен иск като неоснователен и недоказан. Прилагат съдебна практика. Претендират за присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

4. По делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. П.К. – пълномощник на въззивника Ю.С.П., с която считат подадената въззивна жалба от ответника “К.” АД – ГР. К. за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. Считат, че правилно първоинстанционния съд е преценил, че в конкретният случай пострадалия не е проявил груба небрежност и не е приложил разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ.

 

           Първият въззивник Ю.С.П., редовно и своевременно призован, не се явява, вместо нето се явява  процесуалния му представител адв. Г., която моли да бъде уважена подадената въззивна жалба от този въззивник, ведно с всички законни последици от това. Подробни съображения излага в съдебното заседание по съществото на делото от 20.09.2016 год.

 

          Вторият въззивник “К.” АД – ГР. К., представлявано от Л. Д. И. изпълнителен директор и чрез пълномощника си адв. М.К., редовно и своевременно призовани, явява се процесуалния представител адв. К., която моли да се остави без уважение въззивната жалба на първия въззивник и да се уважи изцяло тяхната въззивна жалба, като се отмени Решението на първоинстанционния съд в обжалваната от тях част. Подробни съображения излага също в съдебното заседание по съществото на делото от 20.09.2016 год.

         

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.200 от КТ

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

Не е спорно между страните, че между пострадалия и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение № 8/03.02.2014 год. по чл.67, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.1 от КТ, по силата на което пострадалият С. П. е изпълнявал длъжността „електрончик" в отдела “Ремонт и поддръжка” при ответното дружество. На датата 15.08.2014г., пострадалият С. П. отишъл на работа във фирма „“К.“АД, редовна смяна, в съответствие с месечния график утвърден от работодателя за звено 7003. Около 13,00 часа аварирала една от машините / № 56 / – от общо четирите машинни центри  MAZAK VARIAXIS 500-5XII, експлоатирани в участък 3015 на ОП 300. Дисплея на машината отчел код “258“, означаващ „отворен датчик на капака за автоматично сменяване на инструменти“. Работещият в дружеството програмист Н.М., в съответствие с установения вътрешен ред, съобщил на Й. С., че машината е аварирала. Й. Т. С., ръководител на звено 3015 от 01.07.2014год., отишъл до магазинното помещение на авариралата машина, видял, че междинната врата между работното помещение и магазинното помещение е затворена, т.е препятства автоматичното сменяване на инструменти. Имайки предвид, че авариите от този тип – с код 258,  били често резултат от механично натрупани върху датчика за движение на вратата стружки от обработката на детайлите, Й. С. потърсил първо намиращият се на работа монтьор. Видно от показанията на самия Й. С. и от показанията на св. М. И., предходни аварии свързани с този датчик –на капака за автоматично сменяване на инструменти, били отстранявани от ръководителя на монтьорите С. С. С. отстранявал аварията откъм магазинното помещение на машината, т.е. без да влиза в работното пространство на същата.  В личен разговор с монтьора, след като последният заявил, че проблемът не е от неговата компетентност, а от компетентността на електрончика, Й. С. се свързал със С. П. по телефона и го информирал за проблема. Съвсем скоро /след кратко време/ С. П. се появил в звено 3105 и се отправил към авариралата машина, преглеждайки преди това на работното си място съпровождаща авариралата машина техническата документация в частта касаеща значението на изписания код 258. Видно от показанията на св. М. И. този тип машини имат около 2000 кода, обозначаващи различните видове аварии, респ. настъпили технически проблеми и неизправности. Върху машината към която С. П. се отправил са поставени на подходящо място табелки със схеми и надписи на английски език задаващи общи и основни мерки за безопасност при работа и обслужване на машината /виж снимки и протокол за оглед от 18.01.2016г./ една от които със следното съдържание: „Пазете се от машината когато е в автоматичен режим. Можете да си причините сериозни наранявания. Включете на ръчен режим преди да стъпите върху машината. Изключете захранването на електрическия панел преди обслужване“. В непосредствена близост до машината стои поставена на хартиен носител подробна техническа документация на машината на английски и български език. Към този момент работното време на оператора на авариралата машина с №56 по технологичната схема на цеха било към своя край. С. П. пристъпил към отстраняване на аварията. Операторът изчакал идването на колегата си от втората смяна - Р.П. след което си тръгнал.  При повторното си влизане около 13,45 часа в участъка, в който се намира авариралата машина на св. Й. С.  му направило впечатление, че Р. П. седи на столче до масата разположена непосредствено до машината. На въпроса „какво става“ Р. П. отговорил „вътре е, ремонтира машината“. Свидетелят се приближил до работното помещение на машината и видял С. П. качен вътре в работното помещение в положение, което оставило у него впечатление, че С. П. в момента работи, т.е. отстранява аварията. Отправил се към магазинното помещение на машината, отворил вратичката на същото и видял какво се е случило с намиращият се в работната камера /зад вратата на работното помещение и пред вратата на магазина за инструменти/ на металорежещата машина С. П.. Следствие на удар на работен орган на машината –движение на магазина с инструменти или движение на манипулатора за смяна на инструментите, С. П. получил несъвместими с живота груби анатомични увреждания на главата, бил мъртъв.

 

          Основните оплаквания и в двете въззивни жалби касаят най-вече размера на присъденото обезщетение за претърпяната от пострадалия трудова злополука. Не се спори между страните по делото, че обезщетението е дължимо, както и че застрахователят на ответното дружество е заплатил на наследниците сумата от 24 650 лева.

 

От друга страна видно от удостоверението за наследници № 1577/18.08.2014год., роденият на *** година от майка Т. С.П. и баща Ю.С.П., С. Ю. П. е починал неженен на 15.08.2014год. и е оставил за наследници двамата си родители – Т.П. и Ю.П..

Първостепенния съд правилно и законосъобразно е приел, че Ю.С.П. като баща на починалия С. П. е от кръга на лицата, които имат право на иск за обезщетение за неимуществени вреди от настъпила смърт на близък /Постановления №  4/61 г., № 5/69 г., № 2/84 г. на Пленума на Върховния съд/. Ответникът не оспорва, че той няма други деца освен детето С. П., няма братя и сестри, няма съпруга, а към 15.08.2014год. са родителите му са починали.

Ю.С.П. и Т. С.П. се разделят скоро след раждането С. П.. Грижите по отглеждането и възпитанието на С. П. са поети от майката Т. С.П.. С решение по гр. дело № 578/1997год. по описана РС К. Ю.П. е осъден да заплаща на седем годишния син издръжка от 17 000 неденоминирани лв. Ю.С.П. трайно не изпълнявал задължението си да дава издръжка на С. П.. Поведението му е квалифицирано като престъпление по чл.183 от НК и санкционирано от РС К. с присъда от 11.12.2000год.  постановена по н.о.х.д. 705/2000, с присъда от 25.09.2001год. постановена по н.о.х.д. № 473/2001год., с присъда от 05.04.2002 год. постановена по н.о.х.д. №165/2002год. Определената на С. П. през 1997год. издръжка от 17 000 неденоминирани лева е изменена с решение по гр. дело №762/2002год. по описа на РС К. на 31лв. месечно. Тогава С. е бил на 12 години и 6 месеца. Неговата майка Т.П. е била в отпуск за отглеждане на второ дете, детето Д. М. Й., родено на ***год. Т.П., С. П., Д Й. и  бащата на Д. М. Й. живеели в едно домакинство. Първият въззивник Ю.П. при разглеждане на гр.дело № 762/2002год. представил пред съда документи, удостоверяващи оставането му без работа и доходи в периода 20.08.2001год. -04.09.2002год., изразил становище, че не е съгласен да се увеличи размера на издръжката на С., признал,  че работи стъклопоставяне при свой приятел, за да отработи пари, взети преди това в заем. Видно от ч.н.д. 1006/2013год. по описа на РС К. на Ю.П. е наложена с присъда по н.о.х.д. №77/2001год. глоба в размер на 300лв. за престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 22.04.2001год. Глобата е платена на 16.08.2011год. 

Видно от признанията на първия въззивник и от показанията на св. Я. Я. –приятел на първия въззивник и св. И. А.-годеница на първия въззивник, родителите на Ю.П. живеели в собствен имот в гр. К., кв.“В.“ бл.№., вх.., ап.., състоящ се от три стаи и кухня. Първият въззивник Ю.П. живеел в дома на родителите си, ползвал една стая. Основното училище, в което С. П. учел отстояло на не повече от 500 метра от дома, в който той живеел с майка си и на около километър от дома, в който живеел Ю.П.. С. П. посещавал дома на своите баба и дядо по бащина линия, в който живеел и първия въззивник. Родителите на Ю.П. съвместно с Ю.П. обгрижвали С., слагали му да хапне като дойде при тях от училище, говорили си с него за училището, давали му „някакви парички“ да си купи закуска, купували му играчки. В дома на своите баба и дядо по бащина линия, С. П. ползвал стаята, която ползвал неговият баща. В нея имало бюро, на което С. можел да си подготви домашни или уроци. Няма данни и не се събраха доказателства по делото С. П. да е нощувал в дома на своите баба и дядо по бащина линия, респ. в дома на своя баща докато родителите му са били живи. Отношенията между Ю.П. и майката на С. П. Т.П. били обтегнати, особено по повод неплащането на издръжката на С. П..

През 2004 год. бабата на С. П. по бащина линия починала. /СВ.Я./. Първият въззивник Ю.П. напуснал Република България и се установил да живее и работи в чужбина. Върнал се в България през 2013год. Напускайки страната Ю.П. помолил свидетеля Я. да се грижи за възрастните му родители. И в отсъствието на първия въззивник Ю.П., С. П. продължил да посещава своя дядо по бащина линия до смъртта му на 19.09.2009год., който, видно от признанията на първия въззивник в съдебно заседание,  бил болен. Здравословно състояние на дядото на С. П., видно от признанията на първия въззивник, било причина на два пъти да се завръща в България за по няколко месеца. Докато бил в чужбина Ю.П. контактувал със свидетеля Я. Я. и със сина си С. П. чрез скайп и по телефона. Липсват данни по делото във времето от 2004год. до 2013год. Ю.П. да е издържал, участвал в издръжката или подпомагал финансово или по друг начин сина си С. П.. Твърденията на първия въззивник, че докато бил в чужбина бил изпращал пари на сина си и по негова молба и по свое желание не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

На 30.04.2007год. седемнадесет годишния С. П. със съгласието само на единия си родител, майката Т.П., сключва с „“К.“АД двугодишен договор № 287/2007год. за придобиване на квалификация. По това време С. П. е ученик в 10-ти клас на ПГ“И.“ гр. К.. Адресът, на който С. П. живее е идентичен с адреса, на който в договора е посочено, че живее неговата майка Т.П.. С този договор „“К.“АД поело задължение да заплаща на С. П. стипендия в размер на 200лв. месечно в периода 02.05.2007г.- 30.06.2009год. , да организира и проведе за своя сметка 400 учебни часа обучение на С. П. по английски език и 400 учебни обучение на тема „машини и съоръжения за обработване на металите“, да сключи със С. П. трудов договор след като той завърши обучението си. От своя страна С. П. е поел задължението да завърши обучението успешно и в срок, да постига средно годишно успех в средното си образование не по-нисък от 4,50, да не извършва хулигански прояви, нарушаване на обществения ред или умишлени престъпления както и да работи при ответника съобразно уговореното в договора. Видно от представените удостоверения № 6981/2007 г./л.83/, № 7026/2008г., № 7081/2009 год., № 7112/2009 год., договор за обучение № 324/15.09.2007 г., Приложение №1 към този договор, фактура 0162/25.09.2007г., преводно нареждане по същата фактура, фактура № 196/26.10.2007 год. и преводно нареждане по същата фактура, договор за обучение № 411/27.02.2008 год. и Приложение № 1 към този договор, фактура № 40/09.04.2008 год. и преводно нареждане по тази фактура, договор за обучение № 464/29.08.2008 год. с Допълнително споразумение от 05.09.2008год. и Приложение № 1 към този договор и към Допълнителното споразумение към него,  фактура № 134/24.09.2008 год. и преводно нареждане по тази фактура, фактура № 143/23.10.2008 год. и преводно нареждане за 442лв. по  тази фактура, фактура № 153/14.11.2008 год. и преводно нареждане по тази фактура за 441лв., договор за обучение №512/15.01.2009год. с Приложение № 1 към този договор, фактура № 18/24.02.2009год. и преводно нареждане по тази фактура от 06.03.2009г., фактура № 29/24.03.3009 год. и преводно нареждане по тази фактура от 27.03.2009 г., фактура № 38/21.04.2009 год. и преводно нареждане по тази фактура от 28.04.2009г.  и двете страни по договора добросъвестно и своевременно са изпълнили поетите с договора задължения.

След като през 2009 година завършил успешно средното си образование С. П. бил приет и записал първи курс, редовна форма на обучение, държавна поръчка в Техническия университет гр. София, филиал гр. Пловдив, направление „Комуникационна, компютърна и електронна техника“.

Когато приели С. П. за студент, първият въззивник се почувствал много горд със сина си/св. И. А./.

Непосредствено след записването му за студент, на 01.10.2009 година,  С. П. сключил с ответника „“К.“АД договор за предоставяне на стипендия. В ползваната от „“К.“АД типова форма за сключване на този вид договори са предвидени две солидарно отговорни страни наред със страната, с която се извършва договарянето за отпускане на стипендията. Тези две солидарно отговорни страни са родителите на стипендианта- неговите майка и баща. Видно от представения договор, „“К.“АД е сключило договора със С. П. с участието само на една солидарно отговорна страна- майката Т.П.. Въз основа на извършеното по  договор №./02.05.2007год. обучение на С. П. за придобиване на квалификация, „“К.“АД учредява стипендия за обучение и придобиване на квалификационна степен „Бакалавър“ по специалността „Електроника“ и я предоставя на С. П. срещу задължението за придобие образователно-квалификационна степен „Бакалавър“ по специалност „Електроника“ във факултета на ТУ София, направление „ККЕТ“ срещу задължението да постъпи на работа след завършване на обучението при него. Предоставяният размер на стипендията е от 300 до 400лв. месечно в зависимост от постигнатия среден успех през предходния семестър. И двете страни са изпълнили добросъвестно и в срок задълженията си по договора. Видно от у-ие №93.04.273/01.07.2015год. в периода 2007г.-2013год. „“К.“АД изплатило на С. П. стипендии общо в размер на 14070,51лв., от които 3150лв. през 2012год. и 3100лв. през 2013год. 

          След смъртта на бащата на първия въззивник Ю.П. през 2009год., поради отсъствието на първия въззивник от страната, притежаваното от родителите на първия въззивник приживе жилище останало необитаемо. Видно от признанията на първия въззивник в с.з. на 18.11.2015год. през 2011 година той поискал със сина си –С. да избере къде да живее – със семейството на майка си или с него в неговото наследствено жилище. С. П. изразил желание да живее с първия въззивник. В резултат на този разговор първият въззивник се договорил със сина си, С. П. да направи ремонт на жилището. Ремонтът съставлявал освежаване на жилището– боядисване на стени и тавани, боядисване на прозорци. Видно от представената от първия въззивник разписка за превод на парична сума в изпълнение на тази уговорка на 07.07.2011 год. първият въззивник изпратил на С. П. сумата от 640 евро. Семейството на майката на С. П. се сдобило с жилище в гр. К. на бул.“.-ти П.“ №., което се нуждаело от ремонт. Членовете на семейството на Т.П., включително и С. П. участвали лично в извършването на ремонта като продължили да обитават жилището в гр. К., ж.к.“В.“ бл... Така С. П. докато провеждал редовното си обучение във ВУЗ в гр. П., в изпълнение на уговорката с Ю.П., направил в периода 2011 год. – 2012 год., ремонт на собственото на първия въззивник жилище, помагал при правеното на ремонт на жилището, с което се сдобило семейството на неговата майка Т.П..

Финансово С. П. бил относително самостоятелен, тъй като получавал от ответното дружество целогодишно за срока на обучение /без летните месеци/ стипендия за добър успех в диапазон 300-400лв., т.е в размер по-голям от минималната по това време за страната работна заплата. Получаването от С. П. на стипендия за добър успех по време на следването било повод за гордост за Ю.П. /св.А./.

По повод рождения ден на първия въззивник -12.07. пълнолетният С. П. гостувал на своя баща Ю.П. в К.в периода 10.07.-04.08.2012год., за което Ю.П. бил „много радостен“/св. А./. От показанията на св. С. С. съдът приема за установено, че С. П. по време на обучението си във ВУЗ и след това до смъртта си продължил да се прибира и обитава дома, в който живеели неговата майка, брат Мирослав и бащата на неговия брат, а именно ап. №., вх.“.“, бл.., к-с “В. .“ в гр. К..  От този дом свидетеля  С., програмист в „“К.“АД и домоуправител на вход „В“,   виждал С. П. да отива на работа в ответното дружество. Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, отчитайки факта, че в жилището, собственост на първия въззивник са се извършвали ремонтни дейности през 2011 и 2012година, а едва в края на 2013год. е имало интернет. От събраните по делото доказателства не може да се приеме за установено, че С. П. е нощувал в жилището на първия въззивник преди септември 2013год.

В края на месец септември 2013год. Ю.П. се върнал от К. в Република България и заживял в едно домакинство със сина си. По това време С. П. вече бил завършил семестриалното си обучение и подготвял дипломната си работа. При завръщането си първият въззивник прекарал в жилището „интернет“, купил на С. П. лаптоп, компютър,  част от материалите необходими за дипломната му работа. Непосредствено след завръщането си в България първият въззивник бил с нестабилно и несигурно финансово положение – започнал работа, но не получавал редовно възнаграждението си/св. И. А./, останал без средства и прибягнал до продажба на вещи /златен пръстен/ за посрещане на не   големи и предварително известни за домакинството разходи като пътуването на С. П. *** за защита на дипломна работа в края на 2013г.

Видно от представената диплома за завършено образование С. Ю. П. в периода 2009год. и 2013год. преминал и завършил четиригодишен курс на обучение във факултет по електроника и автоматика на Техническия университет-С., филиал гр. П. като към 29.11.2013год. придобил образователна степен „Бакалавър“ по специалност „електроника“ с професионална квалификация „инженер по електроника“.

На 03.02.2014год., след представяне на заключение на „С.“ООД гр. С. за пригодността на С. П. да изпълнява длъжността, С. П. и „“К.“АД сключили срочен шест месечен трудов договор №7003-02395 за длъжността „електрончик с ОМВ в размер на 500лв.  и е допуснат до работа на 06.02.2014год. Към момента на сключване на договора С. П. бил запознат с длъжностната  характеристика за длъжността „електрончик“, което удостоверил с полагането на подписа си върху екземпляр от нея на 28.01.2014год., нямал нито един ден трудов стаж. Видно от връчената му длъжностната характеристика  С. П. имал задължение да спазва всички изисквания по безопасни и здравословни условия на труд, да се грижи за собствената си безопасност и за безопасността на лицата, които могат да пострадат от неговите действия или бездействия, да работи само с изправни машини, съоръжения, уредби, апарати, инструменти, да изпълнява работа, за която има необходимата квалификация и по отношение на която е инструктиран по безопасност на труда. Длъжностната характеристика за длъжността „електрончик“ вменява на С. П. отговорността за качественото функциониране на електронната част на машините и съоръженията които поддържа. Видно от нейното съдържание С. П. е пряко подчинен на ръководителя на производствения участък. В длъжностната характеристика не са посочени като квалификационни изисквания за заемане на длъжността необходимост от владеенето на чужд език, или степен на владеенето на такъв, притежаването на конкретна степен на правоспособност за работа с електрически уредби и мрежи с напрежение до и над 1000V.

Съдът правилно е установил, че в случая следва да се ангажира пълната имуществена отговорност на дружеството-ответник на основание чл.200 КТ, но неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди поради следните съображения:

 

Видно от мотивите на атакуваното съдебно решение, съдът е присъдил в полза на първия въззивник обезщетение в размер на 40000 лева.  Съдът е постановил решението в противоречие с приетото по делото и неоспореното от страните заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице е посочило, че Към момента на злополуката процесната машина не е имала и не са функционирали всички необходими средства за безопасност като защити, системи за блокиране и други !

Вратата за влизане в работната зона на машината и осъществяване на ремонта, е била без предвидената по конструкция блокировка, тъй като е била снета вилката, която е захваната за нея и имаща предназаначение да блокира отварянето й. Болтовете с които тя се хваща към нея са развити и самата вилка стои непрекъснато зацепена вътре в електромагнитния датчик, като по този начин постоянно се подава сигнал, че всичко с блокировката е наред /тоест вратата е затворена/ и машината не спира да работи и при отворена врата.Това е грубо нарушение на изискванията за безопасност при работа и поддръжка на машината. В ръководство за поддръжка VАВ1АХ15 500-5Х II, както и в други нормативни документи като Наредба № 7, чл.173, категорично е записано че всички съоръжения касаещи безопасността на машината /ограничаващите палци, превключватели, съединения или друго предпазно оборудване / не трябва да се снемат или с тях да се шунтират съединенията или предпазните вериги, които осигуряват безопасната работа и поддръжка на машината.В случая има нарушение точно на това изискване-снета е предпазната вилка и е сложена в електромагнитния датчик, като той подава сигнала, че всичко е наред по отношение на безопасността с вратата за влизане вътре в работната зона на машината, и че тя е затворена. Реалното положение обаче е точно обратното-вратата е постоянно в състояние да се отвори и да се влезе в машината, като в същото време машината си работи изпълнявайки автоматичния цикъл който й е зададен с програмата.

Липсата и нефункционирането на тази защита /система за блокиране/, която не е изпълнила предназначението си да блокира работата на машината, е една от основните причини за станалата злополука.

Налице е нарушение от страна на ответното предприятие на НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, а именно на императивната разпоредба на чл.173. (1) от същата, която гласи, че не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда. Също така е налице нарушение и на Ръководство за поддръжка УАП1АХ13 500-5Х II, което указва да не се снемат  ограничаващите   палци, превключватели, съединения или другото предпазно оборудване от машината, както и  да не се шунтира съединението или предпазните вериги. Също е записано: “Не  премахвайте  или  променяйте крайните изключватели, прекъсвачи с блокировка, прекъсвачи, задействани при  приближаване   или другите  защитни устройства.”.

В Отговора си на въпрос 2.Има ли техническа неизправност на заключващите механизми на вратата за достъп до работната зона на процесната машина и от кой момент е неизправна блокировката на вратата на работната зона и по какви причини, вещото лице е категорично , че  има техническа неизправност на заключващите механизми на вратата за достъп до работната зона на процесната машина. Каква е точно тази неизправност е дадено в отговора на предния Въпрос 1.

От кой момент е неизправна блокировката на вратата на работната зона не е ясно. Съгласно показания на работници и ръководен състав в цеха не може да се установи кога е свалена въпросната вилка. Причините за свалянето на блокировката на вратата и по този начин шунтиране на защитата на машината са свързани най вече с необходимост от по ясно и по отблизо наблюдение на работните процеси които се извършват в работната зона на машината.

 

Въззивният съд приема, че при определянето размера на обезщетението за неимуществените вреди, които следва да бъдат присъдени на първия въззивник за загубата на единственото му дете, съдът не се е съобразил напълно с принципа за справедливодст. Фактите и обстоятелствата по делото относно близките отношения между бащата и сина са тълкувани неправилно от първостепенния съд, като доказателствата за това не са обсъдени в цялост и в тяхната съвкупност, като са направени недостътъчно прецезирани изводи.

 

Самият факт на родството баща- син и факта, че в случая е загинал сина на първия въззивник, който е бил млад, здрав, работоспособен и работещ човек, в разцвета на силите си, е достатъчен, за да се приеме за основателна претенцията на бащата за компенсиранене на морални вреди от смъртта на сина му. Отношенията на робство баща - син са от такова естество, че бащата винаги страда от загубата на сина си- няма по-тежка загуба от тази на дете. Съдът напълно е игнорирал тези ноторно известни факти, възприети от константната съдебната практика на Върховните съдилища на РБ.

 

Грешната преценка на съда за справедливия размер на компенсацията на вредите е в резултат на неправилна преценка на взаимоотношенията между бащата и сина. Обстоятелството, че бащата и сина няколко дни преди инцидента са имали известни противоречия, не променя по никакъв начин близостта и обичта между тях. Няма родител, който да няма противоречия с пълнолетните си деца и това най-често е в резултат на загрижеността на родителя и старанието да напътва детето си в най-правилно посока, а не в резултат на липса на обич и грижи-напротив, в основата на всяко пререкание е точно силната загриженост на родителя.. Най-важния факт от значение за определяне характера на отношенията между бащата и сина се явява факта, че точно когато момчето е пълнолетно, работи и може само да преценя и избира с кого да живее, избира да живее с баща си и е живял съвместно с него през последните години.

Определяйки този занижен размер на обезщетение от 40 000 лева като неимуществени вреди, съдът неправилно е приел, че „взаимоотношенията между баща и син са се характеризирали със сериозен дефицит на доверие и уважение, не достатъчно висока стойност в скалата на ценностите, отсъствие на елемента поемане на отговорност и на способността за конструктивно решаване на конфликти” - подобни психологични оценки липсват, а съда няма специални знания да прави такива и освен това доказателствата по делото не обосновават такива изводи.

 

По делото беше установено, че само 5-6 дни преди злополуката С. се бил изнесъл от дома на баща си. Това в никакъв случай не означава, че между тях връзката е била окончателно прекъсната. Много често младежи на тази възраст прибягват до подобни временни решения след като е имало някакво временно неразбирателство в семейството. После след разговори и време за размисъл всичко се оправя. Само че в конкретния случай за първия въззивник това после - никога няма да се случи защото синът му няма да се върне. Това прави трагедията за бащата още по-голяма.

 

Неправилно съдът е тълкувал представените по делото доказателства за неплащане на издръжка от страна на първия въззивник като неангажираност на родителя. Това се дължи винаги и най-вече на обострените и влошени отношения между бившите съпрузи, в случая безспорно е доказано, че връзката между бащата и сина не е прекъсвана. Както беше установено първият въззивник с имал ежедневни контакти със сина си докато момчето е било ученик, всеки ден са се виждали, всеки ден му е давал и пари за ежедневни нужди. Това в никакъв случай не би могло да се характеризира с неангажираност на родителя към детето му или да се оцени , като липса на силна връзка.

 

По делото няма данни, че по време на общото им съжителство баща и син са имали конфликти. Напротив установено беше. че и двамата съзнателно са избрали да живеят заедно и взаимно са си помагали.

 

           От показанията на разпитаните в с.з. от 18.11.2015 год. свидетели Я. и А. се установи, че между баща и син е съществувала много силна връзка. Макар и след развода на родителите си С. да е живеел при майка си и новото и семейство, той още като ученик е прекарвал много време с баща си като всеки ден след училище е ходел в дома му, където Ю. живеел заедно с родителите си. По-късно когато първия въззивник е заминал на работа в К., където е пребивавал около 5-6 години те са поддържали непрекъсната връзка по телефон скайп и С. му ходел на гости. Въззивният съд следва да отбележи и немаловажния факт, че първият въззивник редовно му е изпращал пари. След смъртта на родителите на първия въззивник той оставя С. да живее в неговото жилище. Докато е учил в Пловдив, С. е живеел там, в началото сам, а впоследствие се разбрали с баща си да се върне и да живеят заедно. С. е бил гордост за баща си, и единственият му близък човек. След злополуката Ю. е коренно променен. Според св.А. „Много често се усамотява и гледа в една точка, гледа негови снимки и плаче, просто не е същия, забравя елементарни неща ключовете на вратата, абсолютно не е същия човек. Той няма други близки хора, няма братя сестри, в това детенце му беше надеждата че ще го види успял, със семейство, че ще има опора на по- голяма възраст".

 

Първият въззивник е загубил единственото си дете, а и единствения си близък човек, той вече няма семейство. Смъртта на сина му е довела до неизмерима и непреходна скръб. Най-голямата мъка и непреодолима загуба е загубата на дете, която не може никога да бъде преживяна, смъртта на сина му е настъпила неочаквано и несвоевременно. Несвоевременната, неочаквана н безвъзвратна загуба на близък е особено трагично обстоятелство, което завинаги промени живота на семейството, а загубата на единственото дете на 24 години, а на каквато и да е възраст, е възможно най-голямата трагедия, която преобръща живота па преживелите родители, лишават го завинаги от радости, ценности, смисъл и амбиции в живота, изпразват живота му от съдържание, правят оставащото съществуване особено трагично, отдадено па постоянна скръб и страдание. Тази болка не може да бъде компенсирана с нищо.

 

В случая следва да се съобрази и младата възраст на загиналото момче, само на 24 години и младата възраст на бащата, който в разцвета на силите си, вместо да се радва на успехите на сина си остава да живее в непреодолима мъка. Следва да се съобразят и данните за личността на загиналото момче- здрав, млад, в началото на жизнения си път човек, с добро образование, работещ и амбициозен младеж, с добри переспективи в работата, загинал е един ценен член на обществото. Безспорно трябва да се съобрази връзката между бащата и сина, факта, че връзката не е прекъсвана независимо от развода на родителите в една ранна възраст за детето и начина, по който бащата приема трагедията. Следва също да се съобрази, че загубата на дете е най-непреодолимата такава, нарушава се естествения житейски ред, нарушават се най-хубавите надежди и очаквания на родителя, а в случая момчето е загинало в една много ранна възраст, родителя е лишен от най-големите радости, свързани е детето, а загиналото момче е било много отговорно. Трябва да се съобрази и един от най-важните факт- загиналия е единствено дете на първия въззивник, а и единствен негов близък- това една непреодолима трагедия, която дори няма с кой да бъде споделена.

Несъобразяването на всички посочени обстоятелства представлява нарушение на задължителната съдебна практика, при прилагане принципа на справедливост, а именно на ППВС № 4/ 1968г. В случая съдът не е изпълнил задълженията си в тази връзка, не е обсъдил в цялост и в съвкупност всички доказателства по делото, направил е напълно произволни изводи за отношенията между бащата и сина и това очевидно е довело до присъждане на едно изключително занижено обезщетение, което по никакъв начин не може да компенсира моралните вреди на бащата от загубата на единственото му дете и обичайно подобни суми компенсират вреди от телесна повреда, с пълно възстановяване в рамките на месеци.

 

В тази насока въззивният съд намира в заключение, че постановеното от първостепенния съда решение в обжалваната му част от първия въззивник противоречи на материалния закон и на практиката на ВКС и ВС на РБ.

 

          Във връзка с искането на втория въззивник да бъде изменено решението на РС-К. в частта му относно присъденото обезщетение с твърдението във втората въззивна жалба, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия работник, въззивният съд намира, че процентът на съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат може да се определи като 50 на 50 процента.

          От една страна са налице данни, че процесната машина е била категорично неизправна. Възвратният механизъм на вилката в машината не е работел изобщо, за която повреда са знаели и са били уведомени всички отговорни длъжностни лица за това. Въпреки тази неизправност машина не е била спряна от дейност, за повикването на компетентните за това техници за отстраняването на тази явна повреда на процесната машина касаеща именно безопасността на работа със същата. Тази повреда се явява и живото застрашаваща, което се установява по категоричен начин от настъпилия вредоносен резултат.

 

          От друга страна са налице и неправилни действия и от страна на пострадалия при непосредствената работа с тази машина. Същият е бил инструктиран, че следва на първо място при настъпила авария да мине на ръчен режим на работа на машината, след което да изключи /завърти в посока нула/ и ключа на захранването /наричан още и шалтер/ и едва тогава да пристъпи към отстраняване на повредата или на каквито и да било други манипулации с машината.

 

          В тази връзка ответникът е поискал от първоинстанционния съд да бъде намален размера на претендираното обезщетение вследствие на извършеното съпричиняване от страна на пострадалия. Пред въззивната инстанция се иска обезщетението да бъде намалено значително по съображенията, подробно изложени във втората въззивна жалба. Въззивният съд счита с оглед на гореизложените подробни съображения и доводи и с оглед на приетия от въззивната инстанция процента на съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат, а именно 50% на 50% от страна на ответното дружество и пострадалия, съдът приема, че справедливия и адекватен размер на процесното обезщетение за неимуществени вреди следва да възлиза на 50 000 лева.

 

В тази насока следва да бъде отменено решението на първостепенния съд в частта му, с която същият съд е осъдил „“К.“ АД гр. К., да заплати на Ю.С.П. ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***  за причинени от смъртта на С. Ю. П. ЕГН ********** настъпила в резултат на възникнала на 15.08.2014год. на територията на „“К.“АД трудова злополука неимуществени вреди, а именно в частта му относно обезщетението над присъдения размер от  15 350лв. /петнадесет хиляди триста и петдесет лева/ до отхвърления размер в частта му до  25 350 лв. /двадесет и пет хиляди и триста и петдесет лева/, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК втория въззивник и въззиваемият “К.” АД – ГР. К. следва да бъде осъден да заплати на първия въззивник  Ю.С.П. направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, съразмерно с уважената част на въззивната жалба, но тъй като въззивният съд намира, че не са налице доказателства за направени от първия въззивник Ю.С. разноски за въззивно обжалване пред настоящата инстанция.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК първия въззивник и въззиваемият Ю.С.П. следва да бъде осъден да заплати на втория въззивник “К.” АД – ГР. К. направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, съразмерно с отхвърлената част на въззивната жалба общо в размер на 1250.81 лв., като общата сума на разноските направени от този въззивник пред въззивната инстанция възлиза на 1507 лева, от които сумата от 307 лева, представляващи внесената от въззивника държавна такса за въззивно обжалване и 1200 лева възнаграждение за един адвокат пред въззивиния съд – адв. К. ***.

 

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК настоящото въззивно съдебно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е над 5 000 лева, а именно 100 000 лв.

         Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ отчасти решение под № 146/21.03.2016г., постановено по гр. д № 1323/2015 год. по описа на К. районен съд, в частта му, с която същият съд е осъдил „“К.“ АД ЕИК ………. със седалище и адрес на управление гр. К., ул.“Г.“ №., представлявано от Л. Д. И.-изпълнителен директор  да заплати на Ю.С.П. ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***  за причинени от смъртта на С. Ю. П. ЕГН ********** настъпила в резултат на възникнала на 15.08.2014год. на територията на „“К.“АД трудова злополука неимуществени вреди, както следва :

- обезщетение над присъдения размер от  15 350лв. /петнадесет хиляди триста и петдесет лева/ до отхвърления размер в частта му до  25350лв. /двадесет и пет хиляди и триста и петдесет лева/.

- законната лихва върху сумата 40 000лв. считано от 15.08.2014год. до 03.03.2015год.,

- законната лихва върху сумата 35000лв. считано от 04.03.2015 год. до 10.06.2015год.,

- законната лихва върху сумата 15 350лв. считано от 11.06.2015год до изплащането й, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тази му част, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА  „“К.“ АД ЕИК ………със седалище и адрес на управление гр. К., ул.“Г.“ №., представлявано от Л. Д. И.-изпълнителен директор  да заплати на Ю.С.П. ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***  за причинени от смъртта на С. Ю. П. ЕГН ********** настъпила в резултат на възникнала на 15.08.2014год. на територията на „“К.“АД трудова злополука неимуществени вреди:

- обезщетение още в размер от  10 000лв. /десет хиляди лева/ или общо до размера на 25350лв. /двадесет и пет хиляди и триста и петдесет лева/, ведно със:

- законната лихва върху сумата от 50 000лв. /петдесет хиляди лева/, считано от 15.08.2014год. до 03.03.2015год.,

- законната лихва върху сумата 45000лв. /четиридесет и пет хиляди лева/, считано от 04.03.2015 год. до 10.06.2015год.,

- законната лихва върху сумата 25 350лв. /двадесет и пет хиляди триста и петдесет лева/, считано от 11.06.2015год. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА  Ю.С.П. ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***  да заплати на „“К.“ АД ЕИК ……. със седалище и адрес на управление гр. К., ул.“Г.“ №., представлявано от Л. Д. И.-изпълнителен директор  , сумата от 1250.81 лева /хиляда двеста и петдесет лева и 81 ст./, представляваща направените от последния разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част на въззивните жалби.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 146/21.03.2016г., постановено по гр. д № 1323/2015 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, в останалата му част.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                      2.