Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 277/04.10.2016 г.     Година 2016                  Град С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ­­                 ІІ  Граждански състав

На двадесети септември                                                                   Година 2016

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                  

                                                Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. свилен жеков

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1202 по описа за 2016 година.

 

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

По делото е постъпила е въззивна жалба от адв. К.А. като пълномощник на въззивницата М.П.С., срещу Решение № 272/12.03.2016г., по гр.дело № 3919/2015г., по описа на С.я районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата иск за заплащане на сумата от 5 000 лева – представляващи неимуществени вреди за претърпени болки и страдания като неоснователен и с което решение същата е била осъдена да заплати на ответника Д.И.Х. разноски.

 

Считат постановеното първоинстанционно решение за незаконосъобразно, тъй като неправилно съдът е приел, че не е налице противоправно деяние извършено от ответника и че не е налице установена причинна връзка между деянието и причинения на въззивницата вредоносен резултат, както и че неправилно съдът приел, че не подлежат на доказване обстоятелствата, че на посочената дата на ПТП в което е участвала и въззивницата и е получила увреждания.

 

Във въззивната жалба се излагат доводи, че предявеният иск е доказан по основание и размер и са налице увреждания на въззивницата, които са в пряка и причинна връзка с настъпилото ПТП. Въззивницата е била блъсната от въззиваемия – ответник с автомобила управляван от него, при движение на заден ход, в резултат на което въззивницата е получила увреждания и е претърпяла болки и страдания в резултат на тях.

 

Молят да бъде уважена подадената въззивна жалба, да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение на РС – С., с което е отхвърлен предявеният от въззивницата иск за заплащане на сумата 5 000 лева – представляващи неимуществени вреди като неоснователна.

Молят да бъде уважен предявеният от въззивницата  иск и ни присъдите направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и адвокатски хонорар. Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

В законоустановеният срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Д.И.Х. , действащ и с процесуалния си представител адв. И. М. от Адв. Колегия – С..

Въззивницата М.П.С. - редовно и своевременно призована, лично се явява и с процесуалния си представител адв. К.А., редовно упълномощен и пред въззивната инстанция с писмено пълномощно от 20.07.2016 год., която моли съда да постанови  решение, с което да отмени първоинстанционното решение на РС-С. като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и в съдебното заседание по съществото на делото. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции, като подробни съображения за това са изложени от пълномощника адв. К.А. и в съдебното заседание по съществото на делото.

 

Въззиваемия Д.И.Х. - редовно и своевременно призована, не се явява по делото и не изпраща упълномощен представител.

 

Привлеченото по делото Трето лице помагач на страната на ответника и въззиваем Д.И.Х. ***- ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" гр. София, редовно и своевременно призовани, не изпращат упълномощен представител по делото пред въззивната инстанция.

 

Предявени са обективно съединените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на дължимите суми.

  

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от въззивницата М.П.С., против въззиваемия Д.И.Х., за сумата от 5000 лева, представляваща претендираното обезщетение за претърпените от въззивницата неимуществени вреди, които се изразявали в претърпените от нея болки и страдания – болките в шията , особено при обръщане , световъртеж , травматични увреждания , от които е налице общо мозъчна неврологична симптоматика в резултат на настъпилото на 21.07.2016 год. ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на дължимите суми. както да й бъдат присъдени разноските по делото.

 

По делото е приложена прок. преписка с вх. № 4774/2014г. по описа на РП гр. С., от която е видно, че по повод депозирана на 23.10.2014г. жалба пред РП гр. С. от ищцата по делото с Постановление № 4774/27.10.2014г. на РП гр. С. е разпоредено извършване на проверка по преписката с оглед данни за престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б” от НК. С Постановлението от датата 15.01.2015г. РП гр. С. е отказала образуване на наказателно производство по преписката, тъй като  не са били налице достатъчно данни по смисъла на чл. 211 от НПК, които да са основание да се образува и проведе досъдебно производство за престъпление от общ характер. Към материалите от преписката е приложено наказателно постановление № 15- 1228000007/ 22.01.2015г., по силата на която на ответника по настоящото дело Д.Х., на осн. чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” за това, че на  21.07.2014г. около 13.30ч. пред източния вход на “У.” на ул. К.Г. в гр. С. е управлявал специален автомобил „Фолксваген Транспортер” с рег. № 2539 РР, като предприема маневра „движение на заден ход”, без да се е убедил, че пътят зад МПС е свободен, и блъска служителка на „З.” АД – М.П.. Наказателното постановление е влязло в законна сила.

 

Видно от Докладната записка, приложена към горепосочената преписка, изготвена от служителите на ОД на МВР, се установява, че на процесната дата 21.07.2014г. около 13.40 ч. в изпълнение на служебните си задължения, намирайки се на автобусна спирка в близост до кръстовището на ул. Ген. Г. и ул. Г.С. Р., при органите на властта отишло лицето Ж. В., която сигнализирала за блъсната служителка на чистота – М.П.. Ж. В. посочила, че инцидентът е станал пред източния вход на „У.”, като автомобилът, който блъснал служителката е с рег. №   Изготвилите докладната записка служители на РПУ посочват в същата, че при пристигане на мястото на инцидента, разговаряли с пострадалата С., която заявила, че „като е почиствала пътното платно е усетила удар отзад в областта на кръста от автомобил.”. По нейни данни, след като е станала, е направила забележка на водача, като му е казала да внимава, той е слязъл от автомобила и се е държал с нея грубо и арогантно. В докладната записка е посочено, че полицаите  попитали пострадалата къде чувства болка, като същата заявила, че е почувствала болка в кръста и в дясната подберица. Видимо по пострадалата не е имало контузни рани и следи от охлузвания. Същата не пожелала да бъде обслужена амбулаторно от екип на спешна помощ. 

 

    Видно от Епикриза, издадена от Клиника по неврология към МБАЛ, Проф.д-р С.” АД гр. С., ищцата за периода 21.07.2014г.- 23.07.2014г. е била лекувана в  клиниката с диагноза „…………….”. Посочено е, че по данни на пациентката, същата е била ударена от микробус в гърба.    

  По делото пред първоинстанционния съд са били събрани и съответните гласни доказателства.

    От показанията на св. К., се установява, че същата през 2014г. е работила заедно с ищцата в отдел по чистота. Свидетелката  твърди, че един ден, докато двете работнички почиствали /метели/ паркинга, находящ се на пресечката на ул. К. и бул. Ц.– в гр. С., бял микробус, при излизане от паркинга назад, блъснал ищцата. Св. К. се притекла на помощ на своята колежка, която била ударена в дясната страна на главата, в крака и в дясната част на тялото. Същата свидетелка твърди, че след като блъснал пострадалата шофьорът на буса спрял, но „изобщо не слезе”. Свидетелката се обадила на шефката си – св. В. и й казала, че ще извика полиция. Твърди, че бусът бил на мястото на инцидента до идването на полицията, като шофьорът бил вътре. След случилото се кракът на М.П. посинял, като същата била откарана в болница.

Св. Вълева твърди, че в същия ден, в който се е случил инцидента, преди настъпването му, е била на проверка при ищцата и св. К.. След като си тръгнала, чула шум и се обърнала да види какво става. Видяла „кола на „В.” със скорост назад”, която „се шмугнала” по една от улиците. Свидетелката се върнала на мястото, където заварила ищцата да лежи на земята, която „видимо беше в неадекватно състояние”. Около пострадалата не е имало бус или кола. Твърди също, че започнали да заливат пострадалата с вода. Свидетелката отишла да потърси полиция, след което отново се върнала и заварила ищцата „ просната” на земята. Докато заливали пострадалата с вода, св. Вълева видяла микробуса да излиза от една от улиците и успяла да запише номера му. Свидетелката твърди, че вследствие инцидента ищцата дълго време лежала в болница.

 

От събраните в хода на процеса доказателства въззивният съд направи следните изводи: В случая на процесната дата въззивницата П. действително е претърпяла вреди, което се установява по един категоричен начин от представената и приета като доказателство от първостепенния съд Епикриза, издадена от Клиника по неврология към МБАЛ „ Проф.д-р С.” АД гр. С., ищцата за периода 21.07.2014г.- 23.07.2014г. е била лекувана в  клиниката с диагноза „……”. Посочено е, че същата е била ударена от микробус в гърба и главата.

Свидетелите са категорични, че жалбоподателката е била ударена в дясната страна на главата, в крака и в дясната част на тялото. Същите твърдят, че след случилото се кракът на М.П. посинял, като същата била откарана в болница. Тези факти се потвърждават по един убедителен начин и от приетата Епикриза, издадена от Клиника по неврология към МБАЛ „ Проф.д-р С.” АД гр. С., тъй като на пострадалата е било приложено медикаментозно лечение и се наложило същата да остане два дни за лечение в същата болница и е била изписана с подобрение на датата 23.07.2016 год. Същата от настъпилия удар с микробуса е получила главоболие, световъртеж, болка и оттоци на контузените места.

В тази връзка безспорно се установява, че са налице неимуществени вреди причинени именно от въззиваемия Д.И.Х. на въззивницата М.П.С., като безспорно е налице и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на въззиваемия Х. и настъпилия вредоносен резултат. Изцяло в подкрепа на това е и фактът, по който не спорят страните по делото и който е констатиран и от прокуратурата, че именно въззиваемия Д.И.Х. е извършителя на процесния деликт.

В този смисъл е налице и противоправното поведение от страна на ответника, тъй като същият е предприел неправилната маневра и не спрял управлявания от него автомобил, поради което е налице нарушение на императивната разпоредба на чл.20, ал.1 от ЗДвП,  (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.)  която гласи, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Според ал.(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В тази насока изцяло се явяват неправилни и незаконсъобразни изводите на първата инстанция за липсата на вреди, противоправно поведение от страна на въззиваемия и причинно-следствена връзка между поведението на същия и настъпилите реални вреди в патримониума на пострадалата.

Видно от доказателствата по делото размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определено от въззивния съд по справедливост в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, който следва да възлиза в размер на 1000 лева, с оглед интензитета на настъпилите вреди и съответно поведението на страните в конкретния случай.

Въззивният съд следва да уважи първия обективно-съединен иск по чл. 45 от ЗЗД, до размера 1000 лева, като исковата претенция в останалата й от 5000 лева следва да се отхвърли в тази нейна част, ведно с всички законни последици от това.

По отношение на втория обективно-съединен иск за присъждане на дължимите законни лихви по чл. 86 от ЗЗД съдът счита, че този иск също се явява основателен и доказан, тъй като от една страна този иск е акцесорен и следва съдбата на главния иск, а от друга страна съобразно специалната разпоредба на чл.84, ал.3 от ЗЗД При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

 

          Предвид гореизложеното решението на първостепенния съд следва да бъде отменено частично и да се постанови друго по същество на спора, с което да се уважи първия предявен иск по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като се присъди и съответната законна лихва върху сумата от 1000 лева, считано от датата на увреждането 21.07.2014г., до окончателното изплащане на дължимите суми.  

 

         На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивницата направените от последната разноски по делото, пред всички съдебни инстанции, съразмерно уважената част на иска в размер на 240.00 лева. Общият размер на разноските  направени от въззивницата пред всички съдебни инстанции възлиза на 1 200 лева, от които сумата от 700.00 лева, представляваща направените от въззивницата разноски пред първата инстанция, от които ДТ от 200 лева за завеждане на иска и сумата от 500 лева възнаграждение за един адвокат, както и сумата от 500.00 лева, представляваща направените от въззивницата разноски по делото пред въззивната инстанция, от които 100 лева ДТ за въззивно обжалване и 500 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. К.А., по договор за правна защита и съдействие от № 080555/20.07.2015г. /на л.4 от въззивното гр. дело № 1202/2016г. /.

 

         На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените от последния разноски по делото, пред всички съдебни инстанции, съразмерно с отхвърлената част на иска в размер на 320 лева. Общият размер на разноските  направени от въззиваемия Х. пред всички съдебни инстанции възлиза на 400 лева, от които същата сума от 400.00 лева, представляваща направените от въззиваемия и ответник разноски пред първата инстанция, съобразно представения пред тази инстанция списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 41 от първоинст. дело/, като съдът намира, че по въззивното дело не са направени разноски от въззиваемата пред тази инстанция и не са ангажирани надлежните доказателства в този смисъл.

 

         Настоящото въззивно решение на основани чл. 280, ал. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е 5 000 лева съгласно чл.280, ал.2, т.2 от ГПК.

 

        Водим от горното, съдът

 

                                                     Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ отчасти решение от № 272/12.03.2016 год. постановено по гр.дело № 3919/2016г., по описа на Районен съд - С. в частта му, в която е ОТХВЪРЛЕН предявения от М.П.С., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощника си адв. К.А. ***, офис ., против Д.И.Х. ***, иск с правно осн. чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД за сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на настъпило на 21.07.2014г. пътно транспортно произшествие, причинено от Д.И.Х., ведно с искането за присъждане на законната лихва, считано от 21.07.2014г. до окончателното изплащане на главницата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. както и в частта му, с която съдът е ОСЪДИЛ М.П.С., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.И.Х. ***, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направени по делото разноски, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тези му части, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

  

ОСЪЖДА Д.И.Х. *** да заплати на М.П.С., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощника си адв. К.А. ***, офис 10 сумата от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на настъпило на 21.07.2014г. пътно транспортно произшествие, причинено от Д.И.Х., ведно с дължимата законната лихва, считано от 21.07.2014г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 240.00 лева /двеста и четиридесет лева/, представляваща направените от въззивницата разноски по делото пред всички съдебни инстанции, съразмерно с уважената част на иска.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 272/12.03.2016 год. постановено по гр.дело № 3919/2016г., по описа на Районен съд - С. в останалата му част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тази му част.

 

ОСЪЖДА М.П.С., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощника си адв. К.А. ***, офис . да заплати на Д.И.Х. ***, сумата от 320 лева /триста и двадесет лева/, представляваща направените от въззиваемия разноски по делото пред всички съдебни инстанции, съразмерно с отхвърлената част на иска.

 

          Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                         2.