Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 289   …………………14.10.2016 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На четиринадесети септември……………………………………..…..Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.…………………………………………………..…

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

  въззивно гражданско дело номер 1203……по описа за 2016…….............година.

 

        Обжалвано е решение № 372 от 07.04.2016 г., постановено по гр.дело № 1742/2016 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от С.И.И. против Н.Н.К. и К.Н.И. иск за обявяване нищожността  на договор за доброволна делба 12.04.2010 г. поради нарушение на закона и накърняване на добрите нрави.

 

        Въззивницата С.И.И., чрез пълномощника си по делото адв.В.М., счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, а договорът за доброволна делба от 12.04.2010 г. противоречащ на закона и накърняващ добрите нрави в обществото. Моли обжалваното решение да бъде отменено и прогласена нищожността на процесния договор. Претендира за разноските по делото.

 

        Въззиваемите Н.Н.К. и К.Н.И., чрез пълномощника си по делото адв.М.С., считат, че въззивната жалба е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно и правилно. Молят да им се присъдят разноските по делото.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемите, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за доброволна делба от 12.04.2010 г. като противоречащ на закона и накърняващ на добрите нрави. Ищцата С.И.И. твърди, че ответниците били наследници на сестра й Т.И.М., починала на 02.10.2010 г. От общия им наследодател И.Т.Т., б.ж. на с.Ракитница, общ. Ст. Загора, останали в наследство земеделски земи и къща в с. Ракитница, общ. Ст. Загора. Ищцата твърди, че на 12.04.2010 г. със сестра си сключили договор за доброволна делба на недвижими имоти. По силата на този договор си разделили имоти, като сестра й получила в дял УПИ, находящ се в с.Ракитница, общ.Стара Загора, с площ от 912 кв.м, представляващ УПИ XІV-250 в кв. 47 по ПУП по плана за регулация на с.Ракитница, общ.Стара Загора, заедно с построените в него - жилищна сграда с разгърната застроена площ от 120 кв.м и второстепенна сграда - селскостопанска постройка със застроена площ от 24 кв.м, а ищцата - нива с площ от 0.720 дка, пета категория, находяща се в м.“До село”, представляваща имот 000242 по плана за земеразделяне в землището на с.Ракитница; както и нива с площ от 0.507 дка, V категория, находяща се в м.”До село”, представляваща имот 000302 по плана за земеразделяне в землището на с.Ракитница. Твърди, че се спогодили за уравнение на дела й да получи други имоти- земеделски земи от общия наследодател, и затова не се наложило уравнение на дяловете с пари. Твърди още, че след спогодбата сестра й заболяла тежко, а по-късно починала и така не могли да отидат при нотариус, за да уравнят дела й с наследствените земи. След като изчакала известно време, поканила наследниците на сестра си- ответниците по делото, на 23.05.2014 г. да й прехвърлят земеделските имоти, но на посочената дата 23.05.2014 г. ответниците не се явили, за което бил съставен констативен протокол. Ищцата твърди, че ответниците завели  иск за съдебна делба точно за тези наследствени имоти, които трябвало да са нейни по споразумението със сестра й. Било образувано гр.дело № 2174/2014 г. на СтРС, по което било постановено влязло в сила решение за допускане на делбата. Ищцата счита, че договорът за доброволна делба бил нищожен, защото получената от нея реална част била толкова незначителна, че била нищожна на фона на дела, който сестра й получила, т.е. договорът за делба противоречал на закона- нищожност по чл.26 от ЗЗД, защото нямало реално изравняване на дяловете, като била нарушена нормата на чл.69, ал.2 ЗН. Предявява още едно основание за нищожност при условията на евентуалност, а именно: нищожност на договора за доброволна делба поради накърняване на добрите нрави. Моли, съдът да прогласи нищожността на договора.

        Ответниците Н.Н.К. и К.Н.И. в отговора си по чл.131 ГПК оспорват изцяло исковата претенция. Считат, че искът е недопустим, защото ищцата била продала двата имота, които била получила в дял с договора за доброволна делба. Бащата на ответниците Н.К.М., починал към настоящия момент, бил продал с нотариален акт № …, том …, peг. № …, нот.д. № …год. от …год. на нотариус С.Ч., собствената си ½ ид.ч. от имота, получен в дял от Т.И. М.- дворно място с къща и стопански сгради - на ответницата К.Н.И..  Твърдят, че като добросъвестни владелци повече от 5 години, те били придобили по давност съгласно чл.79, ал.2 ЗС собствеността върху останалата непродадена част от имотите, получени в дял по този договор от майка им Т.И.М., на която били наследници. Едноличното изявление на ищцата по делото в договора за доброволна делба, че ще получи в дял други земеделски земи от общия им наследодател за уравнение на дяловете, било едно пожелание, което не се е осъществило в действителност. Считат, че след като ищцата нямала никакви претенции по отношение нищожността на договора за доброволна делба през изтеклите повече от пет години от подписването му, тя нямала право да иска прогласяване нищожността на договора, още повече, след като е продала своя дял и половината от дела на наследодателката на ответниците също бил продаден. Твърдят, че по гр.дело № 2174/2014 г. на Старозагорския районен съд било сключено споразумение, одобрено от съда, с което имотите били доброволно поделени между тях от една страна и ищцата от друга.

                  

        Не е спорно по делото, че ответниците са наследници на Т.И.М., починала на 02.10.2010 г. Приживе тя, заедно с ищцата, е била наследница на общия им наследодател И.Т.Т., б.ж. на с.Ракитница, община Стара Загора, починал на 11.05.2006 г. По силата на наследственото правоприемство двете придобили земеделски земи и дворно място с постройките в с.Ракитница, община Стара Загора. Не се спори също така, че на 12.04.2010 г. сключили договор за доброволна делба на част от недвижимите имоти, като ищцата получила нива с площ от 0.720 дка, V категория, находяща се в м.” До село”, представляваща имот № 000242 по плана за земеразделяне в землището на с.Ракитница, при граници и съседи: имот № 000243 - нива на наследници на К. и М.М., имот № 000302 нива на наследници на Т.И.Т. и имот № 000118 - полски път на община Стара Загора; както и нива с площ от 0.507 дка, V категория, находяща се в м. “До село”, представляваща имот № 000302 по плана за земеразделяне в землището на с.Ракитница, при граници и съседи: имот № 000301 - нива на наследници на К.М.К., имот № 000074 населено място на община Стара Загора, имот № 004302 - нива на наследниците на П.И.Т., имот № 000242 - нива на наследниците на К. и М.М., а наследодателката на ответниците получила- дворно място, находящо се в с.Ракитница, общ.Стара Загора, с площ от 912 кв.м, представляващо УПИ XІV-250 в кв.47 по ПУП по плана за регулация на с.Ракитница, общ.Стара Загора, при граници и съседи: от северозапад - УПИ XII - 247, от североизток - УПИ XIII - 251, от югоизток - улица с о.к. 88 - 89 и от югозапад XV - 249, в кв.47 по плана на селото, заедно с построените в него - жилищна сграда с разгърната застроена площ от 120 кв.м и второстепенна сграда - селскостопанска постройка със застроена площ от 24 кв.м. Видно от представения договор е, че в него е изразено изявление на ищцата С.И.И., че за уравнение на дяловете при предстояща доброволна делба тя ще получи други имоти- земеделски земи.  Уравнение на дяловете в пари страните не са договорили.

 

        Видно от нотариална покана от 30.04.2014 г., връчена на наследниците на Т.И.М., ищцата е поискала предаването на имотите, описани в решение № 39418/15.12.1997 г. на ПК- Стара Загора. Освен това, от приложеното гр.дело № 2174/2014 г. на Старозагорския районен съд се установява, че ответниците по делото са предявили иск за делба на земеделските земи, посочени в това решение. С постановеното по това дело решение № 151 от 18.02.2015 г. тези имоти са допуснати до делба с квоти 1/2 ид.ч. за ищцата е по 1/4 ид.ч. за ответниците. Втората фаза на делбата е приключила със споразумение, при което в дял на ищцата са поставени: нива с площ 3.040 дка в землището на с. Ракитница, VІ категория, м. “Дюз кория”, съставляваща имот № 022009 по плана за земеразделяне; нива с площ 3.00 дка в землището на с. Ракитница, V категория, същата местност, съставляваща имот № 024012; нива с площ 8.067 дка в землището на с. Ракитница, V категория, м. “Бостанлийка”, съставляваща имот № 025048; нива с площ 5.549 дка в землището на с. Ракитница, V категория, м. “Сараджарка”, имот № 065006 по плана за земеразделяне; иглолистна гора - дървопроизв. площ от 4.200 дка в землището на с. Ракитница в м. “Дрянов връх”, имот № 105007 и широколистна гора - дървопроизв. площ от 2.00 дка в землището на с. Ракитница в м.”Калето”, имот № 106051, а в общ дял на ответниците - нива с площ 3.801 дка в землището на с. Ракитница, V категория, м. “Пясъка”, имот № 050035 по плана за земеразделяне и нива с площ 20.715 дка в землището на с.Малко Тръново, община Чирпан, м. “Терените”, имот № 037010. От заключението на назначената по делото съдебно- оценъчна експертиза се установява, че пазарната стойност на дела на ищцата е 18946.86 лв., а на ответниците- 20369.75 лв. Пазарната стойност на имотите, които ищцата е получила в дял при доброволната делба, е общо 835.40 лв., а на УПИ с постройките- 7725 лв.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното:

Ищцата твърди, че договорът за доброволна делба от 12.04.2010 г. е нищожен, тъй като противоречи на закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. Противоречието със закона съставлява обективно несъответствие на договора или сделката с определена императивна правна норма. Не всяко нарушение на закона обаче води до нищожност на сделката. В нормата на чл.69, ал.2 ЗН, която се сочи, че е нарушена, не е посочена последицата от нарушаването й. В този случай, след като не е уредена друга последица от нарушаването на нормата, последицата е право на обезщетение, а не нищожност. Не са нищожни сделките, чийто резултат не е забранен, но не са спазени предписания и забрани, установени с императивна правна норма. Затова в настоящия случай, като не е договорено уравнение на дяловете в пари, както предписва нормата на чл.69, ал.2 ЗН, не е налице нарушение на закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, водещо до нищожност на сделката, както правилно е приел и районният съд. От съдържанието на процесния договор за доброволна делба следва извода, че действителната обща воля на страните е ищцата да получи допълнително имоти- земеделски земи в един последващ момент. Без значение, че другата страна по договора- наследодателката на ответниците, не е изразила словесно съгласието си за това, след като тя е подписала договора, с което е приела и се е съгласила с изявлението на съдоговорителката. Съществува свобода на договарянето, която е ограничена единствено от нормата на чл.9 ЗЗД. В случая това означава, че страните по договора за доброволна делба не са длъжни да изравняват напълно и веднага дяловете. При преценката на действителността на сделката следва да се съобразява целта й, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес, както е в случая.

 

        Ищцата твърди, че е налице и друго основание за нищожност на доброволната делба- нарушение на добрите нрави поради разликата в стойностите на двата дяла. Преценката дали една сделка е недействителна поради нарушение на добрите нрави не следва да се ограничава само и единствено до простото сравняване на стойността на уговорените насрещни престации. Следва да се тълкува волята на страните, да се изяснят действителните им отношения, да се отчете взаимната им връзка и целта на договора. В случая целта на страните по доброволната делба е ясна- едната съделителка да получи дворното място и жилището, а другата- описаните в договора два земеделски имота, както и други имоти- земеделски земи от общия им наследодател при предстояща доброволна делба. По начина на редактиране на това изявление не би могло да се приеме, че тези други имоти са всички останали земеделски земи. Обстоятелството, че ищцата се е съгласила със споразумението по гр.дело № 2174/2014 г. на РС- Стара Загора означава, че получените в неин дял земи и гори напълно удовлетворяват нейния интерес.    От друга страна, във връзка с твърдяната нееквивалентност, следва да се има предвид, че само явното несъответствие на насрещните престации води до нищожност на сделката. Значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави е налице когато насрещната престация е практически нулева /Р 24- 2016- ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Видно от заключението на вещото лице /основно и допълнително/ е, че отклонението в пазарната цена на дяловете не е съществено. Освен това следва да се посочи, че известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката на равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед на техния интерес.

 

        Нищожен е договорът, който към момента на сключването му противоречи на закона, респ. на добрите нрави. Ако към този момент договорът не противоречи на закона, той е валиден. Към момента на сключването му  процесният договор за доброволна делба не е противоречал на закона, нито на добрите нрави. Последващото неизпълнение на задължението по този договор, посочено в исковата молба, а именно: че наследниците на съделителката не са пожелали да й отредят ниви, не води до “последваща нищожност” на договора. Пред вид изложеното, предявеният иск за прогласяване нищожността на договора от 12.04.2010 г. се явява неоснователен и следва да  бъде отхвърлен, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

 

        С оглед на гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Следва да се присъдят направените от въззиваемите разноски по делото във въззивната инстанция в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.

                  

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                             Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 372 от 07.04.2016 г., постановено по гр.дело № 1742/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд.

                  

        ОСЪЖДА С.И. ***, ЕГН **********, да заплати на Н.Н.К. ***, ЕГН ********** и К.Н.И. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 600 /шестстотин/ лева.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: