Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 286                                14.10.2016 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 14 септември                                                                                      2016 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-Я.

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-Я.

в.гр.д. № 1205 по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по две въззивни жалби  против решение № 214 от 29.02.2016 г., постановено по гр.дело № 3439/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Първата е подадена от В.М.З. чрез адвокат Д.Д.. Същия обжалва горното решение в частта, в която се отхвърля иска на В.М.З., за осъждане на М.Я.А. да премахне изградените сгради с идентификатори 68850.504.5388.1 и 68850.504.5388.2, намиращи се в нейния собствен недвижим имот, представляващ дворно място, съставляващо УПИ ХV-5388 по плана на гр. Стара Загора, находящо се в гр. Стара Загора, ул. „…” № …, който имот е с идентификатор 68850.504.5388., като счита, че в тази му част решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни. Излага подробни съображения за това, докладвани в с.з. Моли да бъде отменено в обжалваната част и бъде постановено ново, с което да се уважи изцяло предявеният иск по чл.109 от ЗС във вр. с чл. 50 от ЗС като основателен. Претендира за направените разноски по делото.

По тази жалба другата страна М.Я.А. чрез пълномощника й М.Б. взема становище, че счита същата за допустима, но неоснователна. Излага съображения. Моли да бъде потвърдено решението в тази му част.

          Втората въззивна жалба е подадена от М.Я.А., която обжалва решението, в частта, в която се осъжда М.Я.А. да премахне съществуващия покрив на два бр. сгради, с идентификатори 68850.504.5388.1 и 68850.504.5388.2, находящи се в северозападната част на недвижимия имот, с идентификатор 68850.504.5388, намиращи се в непосредствена близост до южната фасада на масивната жилищна сграда, находяща се в недвижимия имот с идентификатор 68850.504.5389, собственост на В.М.З., в частта, с която покривът се допира до южната фасада на масивната жилищна сграда, във височина над долните ръбове на два броя прозорци, находящи се на южната фасада на къщата на първия жилищен етаж.  Счита, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като никъде в исковата молба ищецът не е правил искане за премахване на покрива й. Излага подробни съображения, докладвани в с.з. Моли да бъде отменено решението в обжалваната от нея част като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отхвърлен иска с правно основание чл.109 от ЗС във вр. с чл.50 от ЗС като неоснователен и недоказан.

          По тази въззивна жалба другата страна не взема становище.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС от В.М.З. против М.Я.А..

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да премахне незаконно изградените сгради с идентификатори 68850.504.5388.1 и 68850.504.5388.2, намиращи се в нейния собствен недвижим имот, представляващ дворно място, съставляващо УПИ ХV-5388 по плана на гр. Стара Загора, утвърден със заповед № 888 от 29.03.2007 г., с площ по скица на Община Стара Загора от 240  кв. метра, находящо се в гр. Стара Загора, с административен адрес: ул. …№ …, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Стара Загора, одобрени със Заповед № РД-18-73/19.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор 68850.504.5388, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), с площ по кадастрална карта 245 кв.м., при граници: 68850.504.5378; 68850.504.5379; 68850.504.5378 и № 68850.504.5389 и 68850.504.6506, построени без одобрени строителни книжа и издадени строителни разрешения, на регулационната граница между двата урегулирани поземлени имота, в отклонение от градоустройствените изисквания, в нарушение на благоустройствените норми и в противоречие със ЗУТ, които сгради били залепени на южната фасада на собствената къща на ищеца, представляваща имот с идентификатор 68850.504.5389.1, намираща се в поземлен имот с идентификатор 68850.504.5389, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), с площ по кадастрална карта 285 кв.м., при граници: 68850.504.6506; 68850.504.5388; 68850.504.5378; 68850.504.5377; 68850.504.5376 и № 68850.504.5390. Претендира разноски.

Ответницата изразява становище, че искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като доказване на незаконно строителство не било предмет на иска по чл.109 ЗС, а страната следва да формулира с какво точно били нарушени вещните му права от нея.

По делото е установено, че ищецът е собственик на УПИ XVI-5389, с идентификатор № 68850.504.5389, а ответницата на УПИ XV-5388, с идентификатор № 68850.504.5388 – и двата в кв. 288 по плана на гр. Стара Загора, въз основа на влязло в сила делбено решение № 548 от 26.05.2010г. по гр.д. № 1825/2009 г. по описа на РС – Стара Загора, като постройките в двете дворни маста не са били обект на делбата. Безспорно е, че въз основа на нотариален акт за покупко-продажба № …, том …, дело № …от … г.. на нотариус при Старозагорския районен съд ответницата е придобила собствеността върху дворно място от 200 кв.м., представляващо имот № 8631 в кв. 288 на гр. Стара Загора, заедно с полумасивна жилищна сграда и две стопански сгради, едната преустроена в лятна кухня.

Жилищната сграда в имота на ищеца е построена законно въз основа на разрешение за строеж № 338 от 1970 г.

Старозагорският районен съд е назначил съдебно-техническа експертиза, която е депозирала писмено заключение. Същото е компетентно и мотивирано изготвено, не е оспорено от страните по делото, поради което съдът го възприема изцяло. От него се установява, че прозорците в жилищната сграда на ищеца са дървени, с единично стъкло и с видимо изпълнен щурц, който е залегнал в каменната зидария, от която са направени стените на сградата и двата прозореца са разположени на южната стена на сградата, разположени съответно в източната и в западната й част. Двата са направени от еднакъв материал и разликата в размерите им е само 10 см. От източната страна къщата няма предвидени и изпълнени прозорци, защото е проектирана и е изпълнена тип калкан. Съгласно заключението, двата прозореца на южната фасада на сградата, и двата гледащи към имота на ответницата, не са зазидани или преградени по друг начин. Същите са изпълнени от стъкло и под тях се намира ламариненият покрив на полумасивните постройки в имота на ответницата. Видно от влязлото в сила решение от 07.04.1988 г. по гр. д. № 201 по от 1988 г. на СтРС, в същото е посочено, че линията за разделяне ползването на двата имота минава на 0,5 м. южно от къщата на ищеца и 1,55 м. северно от сградите на ответницата. Не е запазена графичната скица, неразделна част от решението, на която с червен пунктир са посочени точките на разделянето – А, Б, С, Д. Следователно, към този момент - 1988 г., жилищната сграда на ищеца и постройките на ответницата не са били залепени една към друга. Към днешна дата, вещото лице заявява, че предвид извършените изолации, поставен гипсокартон и др. дейности не е в състояние да посочи дали постройките на ответницата са долепени до южната фасада на къщата на ищеца или не.

          По делото има приложено удостоверение за търпимост № УТ-И420/05.08.2004, издадено от главния архитект на Община Стара Загора / стр. 86/,в което е посочено, че едноетажната жилищна сграда, находяща се в имота на ответницата представлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ и подлежи на премахване, което удостоверение е издадено на основание § 16 ал. 1 от ЗУТ. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, това удостоверение се отнася само за полумасивната жилищна сграда, намираща се в източния край на имота на ответницата и не касае процесните сгради до южната фасада на жилищната сграда на ищеца.

Съгласно другото удостоверение № 19-32-321 от 01.10.2015г., издадено от главния архитект на Община Стара Загора /стр. 129/, полумасивната едноетажна жилища сграда, попадаща в западната част на имота на ответницата /находяща се до южната фасада до жилищната сграда на ищеца/, представлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ и не подлежи на премахване  /§ 127 ал. 1 от ЗУТ/. Статутът й на незаконна постройка обаче не означава автоматично, че тя пречи по някакъв начин на собственика на съседния й терен – ищеца да ползва необезпокоявано в пълен обем и по предназначение своята законна жилищна постройка, вкл. и двата прозореца на южната му фасада, гледащи към имота на ответницата. Съгласно §127 ал.1 от ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. В конкретния случай безспорно тази разпоредба е приложима за постройките на ответницата.

От събраните по делото гласни доказателства не се установява постройките в имота на ответницата, независимо дали са долепени или не са долепени до южната фасада на къщата на ищеца, да закриват прозорците на южната фасада на неговата къща на първия и втория жилищен етаж, както и на приземния етаж /мазето/. Установява се, че е налице значителна денивелация в нивото на терените на страните по делото, като теренът на ищеца е значително по-висок от терена на ответницата /около 3 метра, съгласно заключението на съдебната техническа експертиза/. Свидетелката С.К. заявява, че в къщата на ищеца има мазе и два жилищни етажа, като мазетата са долу южно към страната на ответницата, които имат прозорци. Къщите на двамата били долепени. Прозорците на двата жилищни етажа били големи и се виждали, но на избения етаж били малки. Заявява, че не е влизала в къщата и не може да каже дали се вижда през тях.

Относно евентуално наличие, зазиждане или липса на прозорци на приземния етаж на къщата на ищеца, находящи се на южната фасада на собствената му жилищна сграда е установено, че не са били предмет на претенции, установяване и разрешения по досегашните административни и съдебни производства. Ищецът не е представил и в Община Стара Загора не са открити от вещото лице строителни и архитектурни планове за неговата жилищна постройка, за която има строително разрешение от 1970 г. и съгласно т.1 от заключението на СТЕ в отговор на поставен от ответницата въпрос, вещото лице е заявило, че по действащия ПУП – ПРЗ, одобрен с Решение № 888 от 29.03.2007г. на Общински съвет Стара Загора е предвидено свързано /калканно/ застрояване между двата съседни имота, собственост на страните по делото, като поради силно наклонения терен от север към юг, недвижимият имот на ответницата е с около 3 метра по-ниско от имота на ищеца – от север. С оглед на това, вещото лице дава заключение, че няма как изградената едноетажна полумасивна жилищна сграда в имота на ответницата да създава пречки за нормалното ползване и упражняване на правото на собственост на жилищната сграда, собственост на ищеца. Съгласно т. 2 от заключението на вещото лице, покривът на полумасивната жилищна сграда на ответницата опира във вертикалната южна страна на жилището на ищеца, като закрива около 10 см. от западния прозорец и около 35 см. от източния прозорец. Покривът на полумасивната жилищна сграда опира до полуподземен етаж от сградата на ищеца, в който има две мазета, съгласно одобрен проект от 28.07.1970 г. Съгласно т. 4 от заключението двата прозореца на южната стена на жилищната сграда на ищеца осветяват две отделни помещения, които съгласно одобрения на 28.07.1970 г. проект за жилищната сграда на ищеца са на кота 2,35 м. и са на етаж с две мазета и един склад. Прозорецът на западното помещение е с размери 80 на 100 см., а на източното помещение 90 на 100 см. Видимо отворите за прозорците не са изпълнени скоро, а още по време на строителството на жилищната сграда, макар че съгласно проекта за жилищна сграда на ищеца, одобрен на 28.07.1970г. не е било предвидено да се изпълняват прозорци на южната стена на този етаж, т.е. на същата не е било предвидено да се изпълняват прозорци на южната страна на този полувкопан етаж. Следователно двата малки прозореца на полувкопания етаж /мазе/ са изпълнени още при строителството на сградата незаконно на южната фасада.

Не е установено по делото да е налице плътно опиране на двете постройки в имота на ответницата /както преди, така и след реконструкцията, ремонта и преустройството им/, да опират плътно в южната фасада на жилищната сграда на ищеца и да му създават пречки за нейното нормално ползване по смисъла на чл. 109 от ЗС. Не е доказано изпълненият към настоящия момент нов покрив с ламаринено покритие върху двете постройки в имота на ответницата да закрива изцяло законните прозорци, по два броя прозореца на южната фасада на къщата на ищеца на първия и втория етаж. Двата малки прозореца на приземния етаж /мазе/, съгласно заключението на вещото лице, са незаконно изпълнени още при строителството на сградата, поради което спрямо тях процесната претенция по чл. 109 от ЗС няма как да бъде уважена.

Съгласно разпоредбата на чл. 109 ал.1 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие- пряко или косвено, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск е средство за правна защита на собственик на имот срещу действие, което му пречи да упражнява своето право на собственост. Такъв иск може да се води успешно само ако действията на ответника са противоправни и е  налице конкретно нарушение на правата на ищеца. Нарушенията се състоят в различни неоснователни действия. Ищецът следва да установи, че към момента на предявяване на иск е извършено конкретно неоснователно действие на ответника, което му пречи да упражнява своето право на собственост. Ограничаването на правата на собственика във възможността да ползва своя имот следва да произтича пряко или косвено от действията на ответника, като във всички случаи с оглед конкретните факти по делото следва да се прецени наличието на това въздействие.

От събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че не е установено наличието на такова действие от страна на ответницата, което да пречи на ищеца да упражнява своето право. Вещото лице е посочило, че по действащия ПУП за процесните имоти е предвидено свързано застрояване и имота на ответницата е с около 3 метра по-ниско от този на ищеца и поради това няма как да създават пречки сградите й за нормално ползване   и упражняване на правото на собственост на жилищната сграда на ищеца. В този смисъл е и отговора на вещото лице, а именно че поради съществуваща денивелация, едноетажните постройки в имота на ответницата няма как да засенчват сградата на ищеца. Освен това установява се по делото, че покривът на сградата на ответницата опира до полуподземен етаж, в който има две мазета, прозорците не са зазидани, както се твърди от ищеца. Същевременно се установява, че съгласно одобрения проект от 28.07.1970г. за жилищната сграда на ищеца не е било предвидено да се изпълняват прозорци от южната стена на този етаж.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че по делото не са установени конкретни нарушения, изразяващи се в преки или косвени неоснователни действия и въздействия, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост на ищеца, които пречат на допустимото, пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Установено е по делото, че помещенията, част от сградата на ищеца, за които се твърди, че е нарушена нормалната експлоатация, се използват за мазета и за тези помещения в одобрения архитектурен проект не са предвидени прозорци.

От друга страна е установено по делото, че за двата съседни имота по действащия ПУП е предвидено свързано застрояване, при което в съседни урегулирани имоти сградите се опират една до друга.  Установено е, че за сградите на ответницата са издадени удостоверения за търпимост на строежите от гл.архитект на Община Стара Загора, като статутът на сградите като търпими и непротиворечащи на строителните норми по разположение, височина и предназначение се потвърждава и от заключението на вещото лице. Не е налице отклонение от сега действащия план, съгласно който за имотите е предвидено свързано застрояване.

С оглед на гореизложените съображения, въззивният съд намира, че предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан. Като цяло доводите наведени от ищеца, са твърде общи и са в посока, че ответницата е осъществила незаконно строителство. Твърдението, че сградите, долепени до къщата на ищеца му пречат спокойно и необезпокоявано да ползва собствения си недвижим имот, вкл. къщата в пълен обем и че с изграждането им му бил отнет изгледа от юг, тъй като му били зазидани прозорците не се установява по безспорен и категоричен начин. Не се установява, че собствените на ответника сгради  пречат за нормалното ползване и упражняване правото на собственост на ищеца, още повече че се установява, че прозорците на ищеца, за които се твърди, че пречи сградата на ответницата въобще не е следвало да бъдат отваряни, а освен това същите са си съществуващи  и не са зазидани, помещението, в което са изградени процесните прозорци освен това се ползва за мазе. В допълнение следва да се посочи, че по действащия ПУП за имотите е предвидено свързано застрояване. Съгласно разпоредбата на чл.82 ал.1 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони при свързано застрояване в съседни урегулирани имоти, сградите се опират една до друга с калканни стени, които представляват външни стени без стреха или корниз и без отвори и издатини, разположени на регулационната граница със съседния имот. Съгласно легалната дефиниция на понятието калканна стена на §5 от ДР на ЗУТ калканнна стена е външна стена на сграда или постройка без корниз или стреха и без отвори за врати и прозорци, разположени на вътрешната граница на поземлен имот.  Във връзка с това следва да се посочи, че от южната стена на сградата на ищеца въобще не следва да има отвори за прозорци.

Предвид горното окръжният съд намира, че предявеният иск е изцяло неоснователен  и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен като такъв. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която се осъжда М.Я.А. да премахне съществуващия покрив на два бр. сгради, с идентификатори 68850.504.5388.1 и 68850.504.5388.2, находящи се в севeрозападната част на недвижимия имот, с идентификатор 68850.504.5388, намиращи се в непосредствена близост до южната фасада на масивната жилищна сграда, находяща се в недвижимия имот с идентификатор 68850.504.5389, собственост на В.М.З., в частта, с която покривът се допира до южната фасада на масивната жилищна сграда, във височина над долните ръбове на два броя прозорци, находящи се на южната фасада на къщата на първия жилищен етаж, като вместо това се постанови друго, с което се отхвърли иска в тази му част. В отхвърлителната му  част обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила, поради което следва да бъде потвърдено.

Ищецът В.М.З. е направил искане за присъждане на разноските за настоящата инстанция, но предвид неоснователността на въззивната жалба не следва да му бъдат присъждани такива.

Ответницата М.Я.А. не е направила искане за присъждане на разноски, поради което също не следва да й бъдат присъждани направените разноски пред въззивната инстанция.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

 

          Р Е Ш И :     

 

ОТМЕНЯ решение  № 214 от 29.02.2016 г., постановено по гр.дело № 3439/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта в която се осъжда М.Я.А., с ЕГН **********,***, да премахне съществуващия покрив на два бр. сгради, с идентификатори 68850.504.5388.1 и 68850.504.5388.2, находящи се в северозападната част на недвижимия имот, с идентификатор 68850.504.5388, намиращи се в непосредствена близост до южната фасада на масивната жилищна сграда, находяща се в недвижимия имот с идентификатор 68850.504.5389, собственост на В.М.З., с ЕГН **********,***, в частта, с която покривът се допира до южната фасада на масивната жилищна сграда, във височина над долните ръбове на два броя прозорци, находящи се на южната фасада на къщата на първия жилищен етаж, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на В.М.З., с ЕГН **********,***, за осъждане на М.Я.А., с ЕГН **********,*** да премахне съществуващия покрив на два бр. сгради, с идентификатори 68850.504.5388.1 и 68850.504.5388.2, находящи се в северозападната част на недвижимия имот, с идентификатор 68850.504.5388, намиращи се в непосредствена близост до южната фасада на масивната жилищна сграда, находяща се в недвижимия имот с идентификатор 68850.504.5389, собственост на В.М.З., с ЕГН **********,***, в частта, с която покривът се допира до южната фасада на масивната жилищна сграда, във височина над долните ръбове на два броя прозорци, находящи се на южната фасада на къщата на първия жилищен етаж, като неоснователен и недоказан.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

                      

 

 

ЧЛЕНОВЕ: