Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 290 …………………14.10.2016 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На четиринадесети септември……………………………………..…..Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             М. МАВРОДИЕВА                                                                                      

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

 въззивно гражданско дело номер 1210……по описа за 2016…….............година.

 

        Обжалвано е решение № 302 от 18.03.2016 г., постановено по гр.дело № 6351/2015 г. на Старозагорския районен съд, с което е осъдена Т.Н.Х. да заплати на М.А.Б. сумата в размер на 2450 лв., представляваща част от сумата 3600 лв.- платена наемна цена на автомобил по договор № 470 от 18.11.2014 г. съгласно фактура № 0000001973/29.12.2014 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - датата на заплащане на наемната цена- 23.12.2014 г.; както и сумата в размер на 2450 лв., представляваща част от сумата 3600 лв. - платена наемна цена на автомобил по договор № 470 от 18.11.2014 г. съгласно фактура № 0012000006/20.11.2014 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането- датата на заплащане на наемната цена- 21.11.2014 г.

 

        Въззивникът ДЗИ “Общо застраховане “ ЕАД гр.София, подадена чрез пълномощника му адв.М.В., счита, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, и е необосновано. Моли същото да бъде отменено и предявеният иск против Т.Х. да бъде отхвърлен, както и да му се присъдят разноските по делото.

        В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори от другите страни М.А.Б. и Т.Н.Х..

 

        В съдебно заседание въззиваемата М.А.Б., чрез пълномощника си адв.Я.И., моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да й се присъдят разноските по делото.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:

 

         Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание  чл.45 ЗЗД. Ищцата М.А.Б. твърди в исковата си молба, че на 17.11.2014 г. около 12.40 часа в гр.Стара Загора ответницата Т.Н.Х. управлявала лек автомобил „Опел Астра" с рег.№ СТ5849АТ по бул."България" в посока запад. На кръстовището с  ул.”Ген. Иван Пашинов” тя ударила управлявания от Ц.Б.- неин син, лек автомобил „Ауди" Q7 3.0 TDI", рег. № СТ5555СК, /който бил нейна собственост/, който след включване на зеления сигнал на светофара, потеглил напред, за да се изнесе и да направи десен завой на кръстовището. В резултат на удара лекият автомобил „Опел Астра" се завъртял на пътното платно и спрял с предната си част в посока североизток, а лекият автомобил „Ауди" Q7 3.0 TDI" бил ударен в предната част. Съставен бил Протокол за ПТП № 1506273 от 17.11.2014 г. По случая било образувано ДП № 568/2014 г., което било прекратено с постановление от 14.01.2015 г. на РП- Стара Загора. Противоправното деяние на ответницата се състояло в това, че на посочената по- горе дата същата не спряла на червен забранителен сигнал на светофара на бул."България" в гр.Стара Загора. В резултат на настъпилото ПТП цялата предна част на собствения й автомобил била повредена и се наложило поправяне на нанесените щети върху автомобила. За целта автомобилът бил спрян от движение, тъй като се намирал във фирмен сервиз на „Ауди" - „Автохит 2000" ООД, за периода от 18.11.2014 г. до 16.02.2015 г. Този факт бил удостоверен с приемо- предавателен протокол от 17.11.2014 г. Ищцата твърди, че в резултат на гореописаното ПТП претърпяла значителни имуществени вреди, като през този период била лишена от възможността да управлява автомобила си. Причината, която налагала непрекъснатата употреба от нейна страна на лек автомобил била голямата й ангажираност, разпределена между професионалната й кариера, тъй като била преподавател в Тракийски университет Стара Загора, и също така помагала в отглеждането на двете си внучки, както и ангажираността й относно личния й и социален живот. И тъй като ежедневието й било изключително натоварено и било свързано с непрекъсната употреба на автомобил, се наложило да ползва автомобил под наем, като за целта сключила договор за наем на МПС с „Автохит 2000" ООД гр. Стара Загора и през периода 18.11.2014 г. до 16.02.2015 г. ползвала под наем лек автомобил “Ауди А5 2.0 TDI” с рег.№ СТ1697ВН. Договор № 470 за автомобили под наем бил сключен за периода от 18.11.2014 г. до 19.01.2015 г., но в последствие ползването на наетия под наем автомобил  продължило при същите условия до 16.02.2015 г. За този период за наема на автомобила трябвало да заплати сумата в размер на 7200 лв., както следва: сума в размер на 3600лв. по фактура № 0000001973/29.12.2014 г. и сума в размер на 3600 лв. по фактура № 0000001973/29.12.2014 г. Изпратила покана до Т.Н.Х. да й заплати сумата 7200 лв., но и до настоящия момент тази сума не й била платена. Претендирала е съдът да осъди ответницата да й заплати сумата 2450 лв., представляваща част от платената наемна цена по фактура № 0000001973/29.12.2014 г. за ползван под наем лек автомобил “Ауди А5 2.0 TDI” с рег.№ СТ1697ВН в размер на 3600 лв. с ДДС, за периода от 18.11.2014 г. до 17.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането 21.11.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2450 лв., представляваща част от платената наемна цена по фактура № 0012000006/20.11.2014 г. за ползван под наем лек автомобил “Ауди А5 2.0 TDI” с рег.№ СТ1697ВН в размер на 3600 лв. с ДДС, за периода от 18.12.2014 г. до 18.01.2015 г., представляваща претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането 23.12.2014 г. до окончателното изплащане.

 

      В отговора си по чл.131 ГПК ответницата Т.Н.Х. заявява, че оспорва изцяло обективно съединените искове по основание и размер. Счита същите за процесуално допустими, но неоснователни и недоказани. Не оспорва описаните обстоятелства от ищцата във връзка с претърпяното ПТП, които напълно съответствали на действителната фактическа обстановка. Счита сумите в исковата претенция за значително завишени, като размерът им бил необосновано голям. Към датата на причиненото ПТП- 17.11.2014 г., управляваният от нея лек автомобил „Опел Астра", с peг. № СТ 5849 АТ, имал сключена застраховка „Гражданска отговорност" в "ДЗИ- Общо застраховане" ЕАД, със застрахователна полица № 06114001771473, с валидност на застраховката от 04.07.2014 г. до 04.07.2015 г. Сключената застраховка „Гражданска отговорност" покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените обективно съединени искове.

 

        С определение от 19.01.2014 г. „ДЗИ- Общо застраховане" ЕАД е конституирано по молба на ответницата като трето лице- помагач на страната на ответника. В с.з. на 17.02.2016 г. третото лице- помагач взема становище да се отхвърли иска като неоснователен с твърдението, че елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане не били доказани.

        По делото не е спорно, че на 17.11.2014 г. около 12.40 часа в гр.Стара Загора ответницата Т.Н.Х. управлявала лек автомобил „Опел Астра" с рег.№ СТ5849АТ по бул."България" в посока запад. По същото време синът на ищцата Ц.В.Б. управлявал собствения й лек автомобил „Ауди" Q 7 3.0 TDI" с рег.№ СТ5555СК /същият бил редовно упълномощен да управлява автомобила по силата на нотариално- заверено пълномощно, рег.№ 10941 от 30.08.2013 г. на нотариус Д.Н.с рег.№181 на НК/. Същият се движел по ул.“Ген. Иван Пашинов" в посока юг. На кръстовището с бул."България" Ц.Б. спрял в дясната лента с включен десет мигач, тъй като светел червен забранителен сигнал на светофара. В съседната лента до него бил спрял лек автомобил „Фолксваген Голф" с рег.№ СТ8182СВ, управляван от Р.Г.Р.. След включване на зеления сигнал на светофара, Ц.Б. потеглил напред, за да се изнесе и да направи десен завой. В този момент видял движещият се по бул."България" в посока запад лек автомобил Опел Астра с peг. № СТ 5849 АТ, но нямал време да реагира и последвал удар на лекия автомобил „Опел Астра" със страничната предна дясна част в лекия автомобил „Ауди" Q7 3.0 TDI". В резултат на удара лекият автомобил „Опел Астра" се завъртял на пътното платно и спрял с предната си част в посока североизток. На мястото пристигнала дежурна следствено- оперативна група, която извършила оглед на местопроизшествието. За гореописаното деяние вина има ответницата. По това обстоятелство не се спори, като и механизма на настъпилото ПТП се признава от нея с отговора на исковата молба, както и от събраните по делото писмени доказателства- Протокол за ПТП № 1506273 от 17.11.2014 г. и Постановление за прекратяване на наказателно производство, изх.№ 5223/14.01.2014 г. на РП - Стара Загора. В резултат на настъпилото ПТП цялата предна част на автомобила на ищцата била повредена и се наложило поправяне на нанесените щети върху автомобила. Това обстоятелство и нанесените съгласно съставен опис щети възлизали на 26929.92 лв., което не се оспорва от ответницата и от третото лице- помагач, а се установява и от горепосочените писмени доказателства.

 

        Видно от приемо- предавателен протокол от 17.11.2014 г. автомобилът се е намирал във фирмен сервиз на „Ауди"- „Автохит 2000" ООД за периода от 18.11.2014 г. до 16.02.2015 г. Този факт не се оспорва от ответната страна и от третото лице- помагач, както и твърдението на ищцата в исковата молба за необходимостта й от непрекъсната употреба на лекия автомобил. Безспорно е също така, че тя е сключила с „Автохит 2000“ ООД договор за наем на МПС № 470  и от 18.11.2014 г. до 19.01.2015 г. е ползвала под наем лек автомобил “Ауди А5 2.0 TDI” с рег.№ СТ1697ВН. Договорът е бил сключен до 18.12.2014 г., но впоследствие продължен до 19.01.2015 г. От представените фактури №№ 0012000006/20.11.2014 г. и 0000001973/29.12.2014 г. се установява, че ищцата е заплатила на „Автохит 2000“ ООД наемна цена за автомобила в размер на по 3600 лв. по всяка една от фактурите. Това се установява и от представените по делото преводни нареждания от 21.11.2014 г. и 23.12.2014 г. Тези документи не са оспорени от ответницата и третото лице- помагач.

 

        Не е спорно, че към датата на причиненото ПТП- 17.11.2014 г., управляваният от ответницата автомобил „Опел Астра", с рег.  № СТ 5849 АТ е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност" за МПС в "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, със застрахователна полица „Гражданска отговорност" на автомобилистите № 06114001771473, с валидност на застраховката от 04.07.2014 г. до 04.07.2015 г.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен предявеният на това основание иск следва да се установи кумулативното наличие на предпоставките по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние /действие или бездействие/, извършено противоправно, вина на дееца, вреда и причинно- следствена връзка между деянието и увреждането.

 

        Безспорно е установено по делото, че е извършено виновно противоправно действие от ответницата- причиняване на ПТП в качеството й на водач на МПС вследствие нарушаване на правилата за движение- несъобразяване със светлинния сигнал на светофарната уредба. Установено е също, че в резултат на пътната злополука на лекия автомобил на ищцата са нанесени щети, като през времето, в което автомобилът й е бил на ремонт, ищцата е ползвала автомобил под наем, за което е заплатила общо 7200 лв. с ДДС по две фактури, посочени по- горе. Писмените доказателства, установяващи горното, не са оспорени от ответницата и третото лице- помагач. Наведени са само доводи, че платената от ищцата цена за наем на лекия автомобил за посочения период е висока. Във връзка с това ответницата и третото лице не са представили каквито и да било доказателства, а съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основа своите искания и възражения. Наведени са и доводи, че тези разходи не съставляват вреда по смисъла на чл.51 ЗЗД, която е пряка и непосредствена последица от увреждането.

 

        Съгласно чл.51 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В хипотезата на причинените имуществени вреди ЗЗД предвижда обезщетение както на реално причинените вреди /претърпени загуби/, така и на пропуснатите ползи. Претърпяната загуба е имуществена вреда, която може да се изрази както в засягане на субстанцията на имуществените права на увредения, така и в принудата той да прави разходи и да намалява своето имущество за покриване на определени потребности. Именно към втората група следва да се отнесе претенцията на ищцата за заплащането на сумата от 4900 лева за заплатен наем за лек автомобил. През времето, в което нейният е бил на ремонт, тя реално е била лишена от възможността да го ползва и се е принудила да извърши разходи, за да замести увредената й вещ за периода на ремонта. Съдът намира, че със заплащането на горната сума за наем на автомобил, имуществото на ищцата се е намалило и това намаляване на имуществото й е и пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. налице е вреда във формата на претърпяна загуба. Това е така, защото тази вреда е следствие от първоначалното увреждане и следва естественото развитие на обективния процес на самото увреждане. В случая обективният ход на вредоносното проявление на деликта продължава /и трае до приключване на ремонта на автомобила на ищцата/ и за преодоляването на това вредоносно проявление във времето увредената ищца е отделила средства. С това тя е намалила имуществото си именно поради продължилото във времето развитие на увреждащия процес. От изложеното следва, че със заплащането на горната сума ищцата е претърпяла имуществени вреди под формата на претърпени загуби, вредите са пряк резултат от увреждането, поради което и ответникът дължи репарирането им. Пред вид изложеното съдът намира, че искът по чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди в резултат на извършено от ответницата на 17.11.2014 г. в гр.Стара Загора ПТП, представляващи  заплатени суми по договор за наем на МПС № 470, сключен с „Автохит 2000” ООД, по представените фактури в размер на по 3600 лв. по всяка от тях, се явява основателен за претендирания частичен размер от 4900 лв. /по 2450 лв. за всеки един от периодите/ и следва да бъде уважен, както правилно е приел и районният съд.

         

         За привлеченото като трето лице- помагач „ДЗИ- Общо застраховане" ЕАД с оглед наличието на застраховка за периода, през който е извършено противоправното деяние /което обстоятелство не е спорно по делото/, възниква гаранционно-обезпечителната отговорност за причинените от застрахования вреди на трети лица в границите на определената в договора за застраховка сума /чл.223 КЗ /отм./.

 

        С оглед на гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно чл.78, ал.10 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата направените във въззивната инстанция разноски по делото в размер на 680 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

        Водим от горните мотиви,  Окръжният съд

 

                                              Р Е Ш И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 302 от 18.03.2016 г., постановено по гр.дело № 6351/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

        ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане" ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Средец”, ул. “Георги Бенковски” № 3,

да заплати на М.А.Б. ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис № 2- адв. Е.М. ***, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 680 /шестстотин и осемдесет/ лева.

 

        Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника- „ДЗИ- Общо застраховане" ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Средец”, ул. “Георги Бенковски” № 3.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: