Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 294                              21.10.2016 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 21 септември                                         две хиляди и шестнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1211  по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по две въззивни жалби  против решение № 141 от 18.03.2016 г., постановено по гр.дело № 2831/2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Първата е подадена от Р.М.Д. чрез адвокат Д.Г.. Въззивницата обжалва горното решение в частта, в която се отхвърля предявеният от нея иск с правно основание чл.225 ал.3 от КТ за разликата  над сумата от  6028, 12 лева до 66 000 лева за периода от 14.06.2003 г. до 20.10.2015 г., разпределени по години, като погасен по давност. Счита, че в тази му част решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Излага подробни съображения за това. Моли да бъде отменено в обжалваната част и бъде постановено ново, с което да се уважи изцяло предявеният от нея иск. Претендира за направените разноски по делото.

Втората въззивна жалба е подадена от „ШИПКАЛЕС“ ЕАД гр.Казанлък, чрез пълномощника й адв.М.К., която обжалва решението изцяло. Излага подробни съображения, докладвани в с.з. Моли да бъде отменено решението изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и бъде постановено друго, с което да се отхвърли изцяло предявения от ищцата иск за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.3 от КТ като неоснователен поради погасяването му по давност и бъде осъдена ищцата да им заплати всички направени разноски по делото.

           

По тази жалба ищцата Р.М.Д. чрез пълномощника й адв. Д.Г., взема становище, че счита жалбата за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е  иск с правно основание чл. 225 ал.3 КТ.

Ищцата Р.М.Д. твърди в исковата си молба, че е работила при ответника на длъжност „Шофьор на товарен автомобил“. Трудовото й правоотношение било прекратено през 1999 г., като Р.Д. завела иск срещу работодателя си за признаване на уволнението за незаконно, за неговата отмяна и възстановяването й на работа. Спечелила делото и на трите инстанции и на 14.06.2003 г. й било изпратено уведомление от РС Казанлък на основание чл. 345 от КТ, че е възстановена с влязло в законна сила решение. След като получила уведомлението на 18.06.2003 г. Р.М. се явила пред работодателя си, за да бъде възстановена на предишната длъжност, но не била допусната. За случая сезирала РП гр.Казанлък, но производството било прекратено. През 2015г. посетила Инспекцията по труда в гр. Стара Загора за издаване на документи във връзка с пенсионирането й, при което там й съобщили, че  трудовият й договор с „Шипкалес“ ЕАД не е прекратен. Издадено било задължително предписание до ответника да подаде уведомление до ТД на НАП със срок на изпълнение до 07.08.2015 г. С оглед на това ищцата счита, че в резултат на тези неправомерни действия от работодателя й е претърпяла вреди, изразяващи се в размера на брутното й трудово възнаграждение за периода от 14.06.2003 г. до 21.10.2015 г., разпределени по години на база двойния размер на минималната работна заплата за страната за съответната година. Затова моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника  да й заплати сумата от 66 000 лв., представляваща обезщетение за времето от възстановяването на ищцата на работа до настоящия момент, за което време /от 14.06.2003 г. до 21.10.2015г./ била незаконно недопусната на работа, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска в съда до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът „Шипкалес“ ЕАД гр.Казанлък взема становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Навежда възражение за давност. Твърди, че предвид обстоятелството, че молбата на ищцата за възстановяване на работа била от 30.06.2003 г., то 3 – годишната давност за предявяване на иска е изтекла на 30.06.2006 г. В този период ищцата не е предявявала претенции за плащане на обезщетение и не се е явила на работа, като междувременно е сключила трудов договор при друг работодател. Ответникът сочи също така, че в действителност решението за възстановяване на работа е влязло в сила на 12.08.2001 г. и Р.М. е следвало да се яви на работа до 26.08.2001г., т.е. навеждат се аргументи, че ищцата не е следвало да чака съобщение от съда по чл. 345 от КТ, тъй като е узнала по – рано за възстановяването си на работа. По отношение на твърденията, че представител на ответното дружество не е допуснал до работа ищцата неправомерно, са изложени факти, а именно, че е било образувано НЧХД № 736/2003 г. срещу управителя на „Шипкалес“ ЕАД, а по – късно и въззивно производство, по което същият е бил оправдан за извършване на престъпление по чл. 172 ал. 2 от НК /за неизпълнение на съдебно решение/. С оглед на това считат, че искането за обезщетение по чл. 225 ал. 3 от КТ е неоснователно и погасено по давност. Ответникът оспорва и размерът на исканото обезщетение и начина, по който ищцата твърди, че се формира.

Безспорно е установено по делото, че ищцата е работила по трудов договор в ответното дружество „Шипкалес“ ЕАД като „шофьор – лекотоварен автомобил“. Трудовият й договор е прекратен със Заповед № 16/13.09.1999г. на основание чл.325 т.9 от КТ, като след обжалване по съдебен ред уволнението й е признато за незаконно и отменено и същата е възстановена на предишната длъжност, присъдено й е обезщетение за оставането й без работа на основание чл. 225 ал. 1 от КТ за периода от 14.09.1999 г. до 28.10.1999 г. в размер на 360, 40 лева. По отношение на тези факти е налице сила на присъдено нещо и не могат да бъдат пререшавани или оспорвани в това производство. Решението, с което ищцата е била възстановена на предишната си длъжност е постановено от въззивната инстанция -решение № 226/02.07.2001г., постановено по в.гр.д.№202/2001г. по описа на ОС Стара Загора. Същото не е обжалвано в тази му част от никоя от страните по делото. Ищцата е получила съобщението, че решението може да се обжалва  на 12.07.2001 г., видно от приложеното на л. 25 по делото копие от разписка. Пред касационна инстанция делото е разглеждано само по жалба на ищцата по отношение на размера на присъденото обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ. След постановяване на съдебния акт на ВКС делото е върнато на първоинстанционния съд, който е изпратил уведомление по чл. 345 от КТ, получено лично от Р.Д. на 18.06.2003г. /копие от уведомлението е представено по делото на л. 3/.

Спорът между страните е  от кой момент започва да тече срока за явяване на работа за ищцата  – дали срокът за явяване на работа следва да се брои от датата на получаване на съобщението по чл. 345 от КТ или от датата на влизане в сила на решение № 226/02.07.2001 г., постановено по в.гр.д.№202/2001г. по описа на ОС Стара Загора, в частта по отношение на възстановяването на работа. Ответникът твърди, че това решение е влязло в сила на 12.08.2001 г., тъй като тогава е изтекъл срока за обжалване от страна на Р.Д./ това е видно и от отбелязването върху същото/. Също така твърди, че на тази дата – 12.08.2001г. ищцата е узнала, че решението е влязло в сила и въпреки това не се е явила в законоустановения срок – т.е. до 26.08.2001г.

Въззивният съд споделя напълно тези възражения, които се развиват от въззивника - ответник в първоинстанционното производство.

Предявеният иск е с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ. В случая  следва да са налице кумулативно дадените в закона предпоставки, а именно - работникът да е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност с влязло в сила решение, да се е явил в предприятието, за да започне работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, както и да не е бил допуснат от работодателя да изпълнява работата, на която е възстановен.

В случаите, когато от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление на съда за възстановяването му на работа, срокът по чл. 345, ал. 1 КТ, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването. В този смисъл е налице задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 440/10.06.2010 г., постановено по гр. д. № 537/2009 г. от ВКС, IV гр. отд.,  както и в решение № 361/21.12.2012 г., по гр. д. № 105/2012 г., III гр. отд. на ВКС също постановено по реда на чл. 290 ГПК и предвид дадените тълкувания с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика. Това разрешение на правния въпрос се споделя и от настоящия състав на ОС.

Решението, с което ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност е влязло в сила на 12.08.2001г., видно от отбелязването на същото, като съобщение за същото ищцата е получила на 12.07.2001г. С оглед на това ищцата е следвало да се яви на работа до 26.08.2001г., което безспорно същата не е сторила. Няма никакви доказателства, представени по делото, а и няма такива наведени твърдения от ищцата. Ищцата Р.Д. е подала молба за възстановяване на работа по смисъла на чл. 345 КТ едва на 30.06.2003г. или това е в 14-дневния срок от получаване на писмо от РС – Казанлък, който го е изпратил на ищцата след връщане на делото от ВКС- 18.06.2003г. 

С настоящото обжалвано решение, Казанлъшкия районен съд е приел, че от последната дата – 18.06.2003г. тече и четиринадесетдневният срок по чл. 345, ал. 1 КТ, независимо от узнаването за решението значително по-рано, оттам е направил и изводи за основателност на предявения иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ. Този извод на съда е неправилен, оттам е направен и неправилен извод относно основателността на предявения иск.

С оглед на изложеното окръжният съд намира, че независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление на съда за възстановяването му на работа, срокът по чл. 345, ал. 1 КТ, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването за съдебното решение от страна на работника или служителя. В случая, срокът за явяване на работа на служителя е започнал да тече на 12.08.2001 г. и е изтекъл на 26.08.2001г.- 27.08.2001г. /понеделник - работен ден/ е бил последния ден в който ищцата е следвало да се яви на работа. Като не се е явил на работа в законовия срок, работникът не може да претендира обезщетение за недопускане до работа на основание чл. 225, ал. 3 КТ основателно, тъй като липсва едно от кумулативно дадените предпоставки за основателността на този иск.

Като е приел обратното, районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и да се постанови ново съдебно решение, с което се отхвърли предявения иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ изцяло.

С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба на ищцата, съответно основателност на въззивната жалба на ответника,  следва да се присъдят на ответника направените разноски по делото, които са общо в размер на 1512 лв.- от тях 1320 лв., разноски направени във въззивното производство и още 192 лв. разноски допълнително, направени  пред първата инстанция.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 141 от 18.03.2016 г., постановено по гр.дело № 2831/2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в частта, в която се осъжда Шипкалес“ ЕАД с ЕИК 123150921 със седалище и адрес на управление гр. Казанлък ул. „Освобождение“ № 39, представлявано от Н.Х.А. да заплати на Р.М.Д. с ЕГН **********,*** сумата от 6028, 12 лева, представляващи дължимо обезщетение по чл. 225 ал. 3 от КТ за периода от 21.10.2012 г. до 21.10.2015 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 04.11.2015 г. до окончателното плащане, както и в ЧАСТТА, в която е осъдена Шипкалес“ ЕАД с със седалище и адрес на управление гр. Казанлък ул. „Освобождение“ № 39, представлявано от Н.Х.А. да заплати на Р.М.Д. с ЕГН **********,*** разноски за един адвокат в размер на 272 лева пропорционално на уважената част от иска. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.М.Д. с п.а. против „Шипкалес“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък с п.а. иск за заплащане на сумата от 6028, 12 лева, представляващи дължимо обезщетение по чл. 225 ал. 3 от КТ за периода от 21.10.2012 г. до 21.10.2015 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 04.11.2015 г. до окончателното плащане, като неоснователен.

 

ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата обжалвана част.

 

ОСЪЖДА Р.М.Д. с ЕГН **********,*** да заплати на Шипкалес“ ЕАД с ЕИК 123150921 със седалище и адрес на управление гр. Казанлък ул. „Освобождение“ № 39, представлявано от Н.Х.А. сумата 1512лв. /хиляда петстотин и дванадесет лева/, представляваща направените разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: