Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

288                                                   14.10.2016 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,               І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети септември                             две хиляди и шестнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

             РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                 МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1215 по описа за 2016 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на „ВДК 85” ООД – гр. Мадан представлявано от управителя К.А. против решение № 450 от 25.04.2016 г., постановено по гр.дело №  340/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда на основание чл. 224, ал.1 от КТ „ВДК 85” ООД - гр. Мадан да заплати на Р.Г.С. сумата от 60,80 лв., представляваща неизплатената част от обезщетение за 33 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2014 и 2015 г., заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 19.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като се отхвърля иска като погасен поради плащане в останалата му част – над присъдените 60,80 лв. до претендираните 707,14 лв.; отхвърля се предявения от Р.Г.С. срещу „ВДК 85” ООД - гр. Мадан на основание чл.86, ал.1 ЗЗД иск за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на 9,64 лв. за обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за периода от 02.12.2015 г. до 19.01.2016 г., като неоснователен; присъдени са държавна такса и разноски.

 

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо и незаконосъобразно, тъй като обезщетението по чл.224,  ал.1 от КТ било платено изцяло, ведно със законната лихва за забава по банков път преди насрочване на делото. Счита, че постановеното решение е незаконосъобразно и недопустимо и поради това, че съдът не бил направил задълбочено изследване на дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. Излага подробни съображения. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд като незаконосъобразно.

 

Въззиваемата страна Р.С. чрез адв. А.Й. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения. Намира, че от изложените в жалбата противоречиви мотиви за незаконосъобразността на решението не се разбирало, дали жалбоподателят оспорва дължимостта на цялата сума. Моли съдът да потвърди обжалваното решение, като й присъди направените разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Производството е по предявени обективно съединени искове за присъждане на обезщетение по  чл.224, ал.1 КТ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.

 

Ищцата Р.Г.С. твърди, че работила от 02.04.2014 г. до 01.12.2015 г. по срочен трудов договор като обслужващ бюфет в търговски обект, находящ се в гр. Стара Загора. След изтичане срока на договора работодателят издал заповед № 11 от 01.12.2015 г., с която на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ прекратил трудовия договор. Не й бил връчен екземпляр от заповедта, нито й била върната трудовата книжка, нито й било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 02.04.2014 г. до 01.12.2015 г. Ищцата твърди, че потърсила съдействие от ИА „Главна инспекция по труда” гр. Смолян. В резултат на проверката получила екземпляр от заповедта и трудовата си книжка. Твърди, че в тази заповед ответникът отразил дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 33 работни дни в размер на 707,14 лв. В с.з. признава, че е получила сумата от 646,34 лв. от обезщетението. Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 707,14 лв. за 33 дни неизползван платен годишен отпуск за периода от 02.04.2014 г. до 01.12.2015 г., както следва: 15 работни дни за 2014 г. и 18 работни дни за 2015 г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 9,64 лв. за периода от 02.12.2015 г. до 19.01.2016 г., като и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.    Ответникът „ВДК 85” ООД признава, че с ищцата били в трудово правоотношение, което било прекратено. Твърди, че оправил покана към ищцата да получи заповедта за прекратяване на трудовия договор и трудовата книжка. Твърди, че  бил признал, че дължи обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, което било отразено в разчетно - платежната ведомост. Признава, че е имало отправен сигнал до ИА „Главна инспекция по труда” гр. Смолян. Счита, че искът е неоснователен.

   

Не се спори, че ищцата е работила по трудов договор при ответника. ТПО е прекратено на 01.12.2015 г. Работодателят е издал заповед  № 11 от 01.12.2015 г., в която е посочено че се дължи заплащане на обезщетение на основание чл.224, ал.1 КТ за 33 дни неползван платен годишен отпуск в размер на 707,14 лв. От представеното копие от извлечение от сметка се установява, че на 23.02.2016 г. ответникът е превел по сметката на ищцата сумата от 646,34 лв.. Ищцата не оспорва, че преведената сума представлява част от дължимото й обезщетение.

           

Съгласно чл. 224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. По делото няма спор, че трудовият договор на ищцата с ответното дружество е прекратен. Както бе посочено по-горе, в заповедта от 01.12.2015 г. е посочено, че се дължи заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 33 дни в размер на 707,14 лв. При това положение, съдът намира, че са налице предпоставките на закона, обуславящи основателността на исковата претенция. Съдът следва да вземе предвид на основание чл.235, ал.3 ГПК извършеното в хода на производството частично плащане в размер на 646,34 лв. Поради това искът се явява основателен да сумата от 60,80 лв. В останалата част претенцията следва да бъде отхвърлена като погасена поради плащане.

            

            С оглед на така установената фактическа обстановка, въззивната инстация изцяло споделя мотивите на първата инстанция, към които препраща на основание чл.272 ГПК. В отговорът си, постъпил в съда на 25.02.2016г., т.е. след извършване на превод по сметката на ищцата на 23.02.2016г. ответникът не навежда твърдения за извършено плащане на дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. Единственото му твърдение е, че ръководеното от него дружество няма задължения към ищцата.

 

            След като с представените по делото писмени доказателства, ищцата по категоричен начин е установила дължимостта от страна на ответното дружество на обезщетение по чл.224, ал.1 от ГПК за неизползван платен годишен отпуск, в тежест на ответника е да установи и докаже с допустимите доказателства по ГПК извършеното плащане на това задължение след завеждане на делото. В отговора на исковата молба, ответникът не е направил доказателствени искания за установяване на това обстоятелство. Като не е сторил това в първата инстанция, правото му и възможността да ангажира доказателства е преклудирано, съгласно разпоредбата на чл.266 ГПК.   

 

Във въззивната си жалба въззивникът – ответник в първоинстанционното производство навежда нови твърдения, за погасяване на задължението към ищцата по банков път, както и за внасяне от работодателя на данък в размер на 70,71 лв. върху размера на обезщетението. Тези нови твърдения не следва да се обсъждат, тъй като не са направени в първоинстанционното производство, а същите са били известни на ответника и е могло да бъдат направени пред първата инстанция./ чл.266, ал.1 от ГПК/.   

 

С оглед на изложените съображения, въззивната инстация намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото докузателства и при правилно приложение на относимите материално – правни норми.  Въззивната жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.  

             

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 300 лв., представляващи за възнаграждение за един адвокат.

 

 

           

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 450 от 25.04.2016 г., постановено по гр.дело № 340/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд.

           

         ОСЪЖДА „ВДК 85” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Мадан, ул. Христо Ботев, № 14, вх.А, ап.13, ЕИК 202981194, представлявано от управителя К.Ч.А., ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.С. ***, ЕГН **********, сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат.

 

Решението не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: